Има едно обезлюдено градче в България, където трайно се е

Майстор Гига гледа с тъга в миналото

Има едно обезлюдено градче в България, където трайно се е настанила безнадеждността. Там глобализацията продължава да е далечно ехтене, а за развиването на туризма се приказва в бъдеще време към този момент съвсем 30 години.
Да, описваме ви за Трън - една от най-бедните общини у нас. Когато напущаме милионния мравуняк на столичния град и се насочваме на запад към региона Краището, пред погледа ни изникват високи планински зъбери, чиито заснежени върхове се нижат като броеница на фона на есенното небе, и долини, към момента нашарени с билки и цветя. В далечината се кипри връх Руй - първенецът на едноименната планина.
Пътят до Трън се вие край остарели махали с по 5-10 поданици, най-вече възрастни хора, чиито деца и внуци от дълго време са се преселили в по-големите градове. Повечето от селата са без табелки. Пред къщите седят умърлушени хора. Животът тук като че ли е спрял, с цел да не стартира в никакъв случай още веднъж.
Петък е. Пазарен ден. Но площадчето в Трън е съвсем безлюдно. Мотаят се единствено няколко общински служители, а група мургавелки се забавляват на една скамейка. Сред търговците на пазара няма локални без значение, че Трънско е известно с производството на картофи. Всички продавачи са от Кюстендил. Ама то и купувачи няма. Две-три баби си избират по няколко чушки и дълго развързват възелчетата на кърпите си, в които са скътали по някоя и друга банкнота.
"Самички сме, баби! Младите отпътуваха кой в Перник, кой в София. Няма живот в Трънско. Осиротя Краището. В учебното заведение в клас учат по четири-пет българчета. Останалите са ромчета. Няма школи, няма спомагателни курсове за децата, като в огромните градове. И работа няма ", проплаква вуйна Марийка, която пъха в джоба на престилката си няколко главички чесън.
А преди години една от най-обезлюдените към днешна дата общини е била околия, формирана от 21 общини с над 30 000 поданици. Сега те са към 2300. Изконният български край с изконни българи окончателно умира. Да припомня, че по Ньойския контракт Трънският край има две отхапвания на територии, които през днешния ден са в Западните околности.
"Няма села, няма хора ", умно декларира инж. Михаил Михайлов. Той ни споделя, че в доста от обитаемоте места в общината живеят по десетина души. Къшле да вземем за пример има единствено един гражданин. Във Врабча те пък са 19. Михайлов е засегнат, че цената на дървата за огрев тази година е скочила с близо 60 лв..
"Лани един кубик се търгуваше за 120 лв., а в този момент е 180 лв.. Като дадеш и 200 лв. за транспорт, то спестяваното цяла година от пенсийката свършва. А към нас е цялостно с дървета. Едно време с дърводобив се изхранвахме. Не знам в този момент от кое място ги карат и за какво са толкоз скъпи ", недоволства индивидът.
И друго тормози локалните. Те се оплакаха, че едри земевладелци им присвоили земята без тяхно единодушие. Петър Арсов от село Рани луг ни демонстрира писмо до регионалната дирекция "Земеделие " в Перник. В него той алармира, че някой е фалшифицирал подписа му в съглашение, с което преотстъпва нивите си на други хора, които да ги обработват. Арсов е заявил, че желае самичък да обработва земите си и че не желае да взе участие в масиви за прилагане по член 37а от Закона за стопанисване и прилагане на аграрни земи в землището на Рани луг. Независимо от жалбата си, не срещнал схващане. Но твърдо е решил да не се предава...
Това не е единственият случай в Трънско, добавя Александър Христов. Много хора са в ситуацията на Арсов. Някои от тях живеят в София и даже не знаят, че земята им се употребява от други и че за това би трябвало най-малко да получават лихва, прецизира Христов.
Заставаме до читалището, което носи името на родената в Трън огромна национална певица Гюрга Пинджурова. Сградата е санирана и боядисана в свежи цветове. Но...оказва се, че това е единствено скъпа черупка. Местните ни описаха, че салонът от дълго време не се употребява, тъй като е протекъл.
"Нищо не работи. Навремето идваха театри. Изнасяха се концерти. Имаше културен живот. Сега-нищичко ", споделя вуйна Тотка, която бърза да си купи мляко от близкото магазинче. Всъщност, в случай че не си от този край, мъчно ще схванеш какво ти приказват трънчани. Според мен колоритният трънски акцент от дълго време е трябвало да бъде разгласен за лингвистичен монумент на духовната ни просвета... Но с изключение на него хората тук са известни и със своя дебелоглав. Те потвърдиха това към референдума, с който отхвърлиха желанието за златодобив в региона. С типичната си мнителност локалните не се полакомиха и не се подадоха на обещания, а желаеха да запазят чиста неповторимата природа на своя роден край.
В Трън работа няма. Функционират само общината, полицията, горското и дребни фирмички, които една по една банкрутират. Закрит е и авторитетният Строителен колеж "Влади Тричков " заради липса на пари. Огромната постройка не се употребява за нищо и се разрушава. За трънските строители припомня единствено каменният занаятчия Гига, който с горест гледа в предишното, когато цяла България се възхищаваше на надарените им ръце...
А другояче Трън не може да се оплаче от липса на туристически забележителности. Една от тях е Музеят на киселото мляко в село Студен извор - родното място на доктор Стамен Григоров. Той е изобретател на прословутата лактобацилус булгарикус - бактерията "виновник " за заквасването на млякото. Сред посещаваните забележителности в региона е и село Бусинци, популяризирало се със своята неповторима керамика, измислена от бай Петър Гигов.
В планините на Краището са скрити и доста скални явления, само че множеството от тях стоят анонимни. Тук най-ясно проличава незаинтересоваността на общината да развива туризъм. За приетото за едно от най-красивите ждрела в България - Ябланишкото, край село Банкя, даже не е сложена табела. Но най-известната забележителност в региона е ждрелото на река Ерма. То съставлява стеснен пролом сред две големи скали, високи към 200 м. В най-тясната си част е необятно 10 м, а дължината му е към 100 м. Реката е образувала няколко дребни водопада и голям брой бързеи. Малцина знаят за ждрелото, намиращо се над Драговската махала на село Филиповци, което има над 20 водопада по продължение на реката.