Има едно чувство във всяка връзка, без което е трудно

Има едно възприятие във всяка връзка, без което е мъчно да изпитаме приключена обич. Нарича се удивление и от време на време може да е по-велико даже от любовта. Защото любовта може да включва в себе си доста усеща – схващане, почитание, доверие, обвързаност, деликатност, само че всички те нямат в един миг избледняват, в случай че не се възхищаваме от своя сътрудник - не го намираме кадърен, с капацитет, качества и умения.

Защо удивление?

Чрез него възхваляваме другия и по едно и също време с това себе си - че сме способни да изпитаме толкоз положително и чисто възприятие към някой различен. Възхищението е и съществена мотивация, с цел да живеем и да се развиваме. Нима няма някого в живота ви, пред който откровено да се възхищавате? И не, не приказваме в тази ситуация за някой прочут артист, по който въздишате от дребни. Става дума за някой, който познавате същински. Да бъдеш очарован от цялостната персона на твой другар или на обичания ти човек, е доказателство, че умееш да отвориш душата си и да изпиташ едно от най-искрените усеща. А какво по-хубаво от това?

Възхищението е към колегата се показва в:

Убеждение, че той е извънреден
Постоянно преоткриване на неговите качества
Вдъхновение да продължим да откриваме себе си, стимулирани от индивида до нас

С възхищението ти признаваш, че индивидът до теб те превъзхожда по един или различен метод, а никой не би се влюбил в човек, за който счита, че е по-глупав от него самия. Трябва да усещаме и възхищението на другия върху себе си, несъмнено. Сякаш обаче в последно време все по-често се опитваме да покажем нашето предимство в една връзка, а не признаваме непознатото, даже да го виждаме. И тъкмо това е и една от най-големите ни неточности.

По един или различен метод, възхищението постоянно съществува, когато любовта съществува. Границата сред възхищението и любовта е едвам забележима. Всъщност, способни сме да се възхищаваме, без да обичаме сърцето, само че не можем да обичаме, без да „ таим “ най-малко мъничко удивление. Ако би трябвало да бъдем почтени, връзката сред възхищението и любовта става все по-сложна. Обикновено хората с по-ниско самочувствие обичат да идеализират любовта и да се влюбват в тези, които считат за по-добри и по-умни от тях. Точно това хипотетично възприятие на обич е предизвикано от хипотетичното удивление. В реалност, тези хора по един или различен метод се пробват да обикнат себе си посредством утвърждението и обичта на някой различен към тях.

Най-общо казано, единствено същински достойните и интелигентни хора са способни да изпитват позитивни усеща към тези, които са над тях, които ги превъзхождат. А едно от най-силните проявления на любовта е тъкмо това - да признаеш величието на другия и то да го признаеш освен през днешния ден, на следващия ден и вдругиден,когато си още доста влюбен и не познаващ добре индивида против себе си. Истинската обич е тогава, когато прекарате години дружно и ти към момента, поглеждайки другия, усещаш нова вълна на удивление. Защото всеки се трансформира във времето, само че тогава, когато става все по-добър за индивида до себе си….само тогава….я има същинската обич!

Да благодариш всеки ден. Да откриваш нови прелестни качества в половинката си. Да се чувстваш блажен, че Той/Тя е избрал/а тъкмо теб. Ето това е Любовта!