Сбогом на дебата за оръжията
Има една тематика, по която нито ръководещите се хвалят, нито опозицията скача. Въпреки че и едните, и другите имат учредения да го вършат. Бизнесът с експорт на оръжие от български компании процъфтява през последните пет години, като от 2016 година надвиши милиард евро и стана над 2% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Хиляди нови добре платени работни места оживиха районите на оръжейните фабрики. Същевременно индустриалните произшествия към този момент се трансфораха в част от новинарските летописи. А оръжия, създадени в България, неведнъж бяха откривани в ембаргова Сирия.
В края на пленарното съвещание в сряда, 31 октомври, Народното събрание утвърди единомислещо и без диспути отчета за 2017 година на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване към министъра на стопанската система. С нотка на подигравка в гласа ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева попита депутатите дали има искащи за изявление, след което се мина към формалното гласоподаване.
И до момента в който тази обстановка е нормална, до момента най-малко в отрасловата комисия – по икономическа политика и туризъм, се организираше някакво разискване. Не и този път – на съвещание на 10 октомври зам.-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов е изчел обобщение на отчета, след което всичките 15 присъстващи народни представители вдигнали ръка „ за “. Само Румен Гечев от Българска социалистическа партия сложил непряк от документа въпрос – за приходите, постъпили от таксите за издадените лицензи и позволения, и до каква степен те покриват разноските за инвестиции труд от чиновниците.
По същия метод отчетът мина и на съвещанието на Министерския съвет на 15 август – с дежурното „ Приема се “ от премиера Бойко Борисов. „ Прозрачността и даването на информация е измежду главните правила, признати от интернационалните организации и режими в региона на експортния надзор. Докладът се разгласява на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години “, пишеше в известието на държавната осведомителна работа по отношение на решението.
Да, но не. От тогава минаха два месеца и половина, а документът невиждано по този начин и не се появи на въпросния уебсайт. „ Труд “ го намери в системата за правна информация на Министерски съвет, след това беше оповестен и на страницата на Народно събрание. Но без най-съществената си част – приложенията към него, в които са съответните данни. Именно в тях е разказано какъв е размерът и типът на износа по райони и за всяка една страна поотделно. Докато в общата част написа единствено, че най-големите купувачи са от Саудитска Арабия, Ирак, Съединени американски щати, Индия и Алжир и че се изнасят главно муниции, снаряди и ракети.
Колкото повече оръжие изнася България, толкоз повече към отчета за оръжейния експорт се мълчи. Тази година, както стана дума нагоре, беше подложен единствено един непряк въпрос. Миналата година Жельо Бойчев от Българска социалистическа партия най-малко прелисти документа и попита какъв е приносът на бранша към брутния артикул и какво всъщност е осъществил. А Румен Гечев поизпоти премиерския консултант Аню Ангелов, някогашен министър на защитата, в разискването на другия главен отчет в бранша – за осъществяването на Закона за експортния надзор на артикули, свързани с защитата, и на произведения и технологии с двойна приложимост.
„ Дали това са изнесени въоръжения и муниции от българска компания или това са попаднали по някакъв метод в съответното поделение или терористична организация, мога единствено да заявя: нека да няма такива нарушавания! “, сподели Ангелов в отговор на въпрос дали оръжието отива, „ където желаеме да отиде “. „ Но на процедура Междуведомственият съвет няма такива функционалности по Закона за експортния надзор “, изясни Аню Ангелов, който е секретар на въпросната конструкция.
В началото на взрива на оръжейния експорт имаше бурни диспути – и експертни, и политически. „ Нито министерството, нито страната имат виновност, че българско оръжие попада в недобросъвестни ръце в Сирия и Ирак “, съобщи в прав текст през 2016 година тогавашният стопански министър Божидар Лукарски, водач на Съюз на демократичните сили. През 2014 година от Министерство на външните работи показаха в Народното събрание позицията, че „ става все по-обезпокоителен профилът на Република България като експортьор на въоръжена и специфична продукция за избрани страни “ и че това са „ дискусионни дестинации, по отношение на които огромна част от страните членки на Европейски Съюз ползват политика на отводи и възпиране “. Тогавашният ръководител на икономическата комисия Кирил Цочев (АБВ) разгласи, че забележките на Външно „ могат да бъдат признати като благопожелание “. „ Няма по какъв начин скандинавските страни или Хонолулу да купуват такова характерно съоръжение от България “, съобщи тогавашният заместник-министър на стопанската система Любен Петров от Съюз на демократичните сили.
Оръжейната търговия с Ирак се развива стремглаво още от времето, когато началникът на кабинета на министър Николай Младенов беше по едно и също време и дипломат за тази страна. В последните години новият най-крупен покупател е Саудитска Арабия. И България открива посолство в Рияд…
Ръстът се забавя
Български компании са изнесли оръжие на стойност 1 218 753 609 евро през 2017 година, написа в годишния отчет на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване. Въпреки че сумата наподобява колосална, това е най-ниският растеж в оръжейния експорт за последните пет години. През 2016 година покупко-продажбите бяха за 1,015 милиарда евро, през 2015 година – за 642,5 млн. евро, през 2014 година – за 404 млн. евро, през 2013 година – за 235 млн. евро.
Хиляди нови добре платени работни места оживиха районите на оръжейните фабрики. Същевременно индустриалните произшествия към този момент се трансфораха в част от новинарските летописи. А оръжия, създадени в България, неведнъж бяха откривани в ембаргова Сирия.
В края на пленарното съвещание в сряда, 31 октомври, Народното събрание утвърди единомислещо и без диспути отчета за 2017 година на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване към министъра на стопанската система. С нотка на подигравка в гласа ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева попита депутатите дали има искащи за изявление, след което се мина към формалното гласоподаване.
И до момента в който тази обстановка е нормална, до момента най-малко в отрасловата комисия – по икономическа политика и туризъм, се организираше някакво разискване. Не и този път – на съвещание на 10 октомври зам.-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов е изчел обобщение на отчета, след което всичките 15 присъстващи народни представители вдигнали ръка „ за “. Само Румен Гечев от Българска социалистическа партия сложил непряк от документа въпрос – за приходите, постъпили от таксите за издадените лицензи и позволения, и до каква степен те покриват разноските за инвестиции труд от чиновниците.
По същия метод отчетът мина и на съвещанието на Министерския съвет на 15 август – с дежурното „ Приема се “ от премиера Бойко Борисов. „ Прозрачността и даването на информация е измежду главните правила, признати от интернационалните организации и режими в региона на експортния надзор. Докладът се разгласява на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години “, пишеше в известието на държавната осведомителна работа по отношение на решението.
Да, но не. От тогава минаха два месеца и половина, а документът невиждано по този начин и не се появи на въпросния уебсайт. „ Труд “ го намери в системата за правна информация на Министерски съвет, след това беше оповестен и на страницата на Народно събрание. Но без най-съществената си част – приложенията към него, в които са съответните данни. Именно в тях е разказано какъв е размерът и типът на износа по райони и за всяка една страна поотделно. Докато в общата част написа единствено, че най-големите купувачи са от Саудитска Арабия, Ирак, Съединени американски щати, Индия и Алжир и че се изнасят главно муниции, снаряди и ракети.
Колкото повече оръжие изнася България, толкоз повече към отчета за оръжейния експорт се мълчи. Тази година, както стана дума нагоре, беше подложен единствено един непряк въпрос. Миналата година Жельо Бойчев от Българска социалистическа партия най-малко прелисти документа и попита какъв е приносът на бранша към брутния артикул и какво всъщност е осъществил. А Румен Гечев поизпоти премиерския консултант Аню Ангелов, някогашен министър на защитата, в разискването на другия главен отчет в бранша – за осъществяването на Закона за експортния надзор на артикули, свързани с защитата, и на произведения и технологии с двойна приложимост.
„ Дали това са изнесени въоръжения и муниции от българска компания или това са попаднали по някакъв метод в съответното поделение или терористична организация, мога единствено да заявя: нека да няма такива нарушавания! “, сподели Ангелов в отговор на въпрос дали оръжието отива, „ където желаеме да отиде “. „ Но на процедура Междуведомственият съвет няма такива функционалности по Закона за експортния надзор “, изясни Аню Ангелов, който е секретар на въпросната конструкция.
В началото на взрива на оръжейния експорт имаше бурни диспути – и експертни, и политически. „ Нито министерството, нито страната имат виновност, че българско оръжие попада в недобросъвестни ръце в Сирия и Ирак “, съобщи в прав текст през 2016 година тогавашният стопански министър Божидар Лукарски, водач на Съюз на демократичните сили. През 2014 година от Министерство на външните работи показаха в Народното събрание позицията, че „ става все по-обезпокоителен профилът на Република България като експортьор на въоръжена и специфична продукция за избрани страни “ и че това са „ дискусионни дестинации, по отношение на които огромна част от страните членки на Европейски Съюз ползват политика на отводи и възпиране “. Тогавашният ръководител на икономическата комисия Кирил Цочев (АБВ) разгласи, че забележките на Външно „ могат да бъдат признати като благопожелание “. „ Няма по какъв начин скандинавските страни или Хонолулу да купуват такова характерно съоръжение от България “, съобщи тогавашният заместник-министър на стопанската система Любен Петров от Съюз на демократичните сили.
Оръжейната търговия с Ирак се развива стремглаво още от времето, когато началникът на кабинета на министър Николай Младенов беше по едно и също време и дипломат за тази страна. В последните години новият най-крупен покупател е Саудитска Арабия. И България открива посолство в Рияд…
Ръстът се забавя
Български компании са изнесли оръжие на стойност 1 218 753 609 евро през 2017 година, написа в годишния отчет на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване. Въпреки че сумата наподобява колосална, това е най-ниският растеж в оръжейния експорт за последните пет години. През 2016 година покупко-продажбите бяха за 1,015 милиарда евро, през 2015 година – за 642,5 млн. евро, през 2014 година – за 404 млн. евро, през 2013 година – за 235 млн. евро.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ