Стриктното родителство може да предизвика депресията у децата на ДНК ниво
Има един избран вид хора, които, когато чуят някой специалист да се разгласи срещу биенето на деца или да уточни, че благополучието на децата е значимо за бъдещото им развиване, мигновено ще се възмути: „ Това са нелепости! Единственият път, когато виждах родителите си, беше, когато идваха да ме думкат в главата с летва, живях в долап до 16-годишна възраст, а татко ми прегази домашния ми заек единствено с цел да ме научи на урок по какъв начин да се държа на масата и това в никакъв случай не ми е навредило! “
Все повече доказателства обаче демонстрират, че този избран вид хора бъркат. Ново проучване, показано на конгреса на Европейския лицей по невропсихофармакология (ECNP) във Виена, откри, че „ прецизното “ родителство в действителност може да промени метода, по който телата на децата разчитат тяхната ДНК, което пък от своя страна може да усили техния биологичен риск от меланхолия както в юношеството, по този начин и в по-късния живот.
„ Грубото родителство, с физическо наказване и психическа операция, може да докара до основаването на спомагателен набор от указания в ДНК за това по какъв начин един ген се чете “, изясни на конференцията психиатърът Евелин Ван Аше, в този момент в университета в Мюнстер.
„ Имаме някои индикации, че самите тези промени могат да предразположат растящото дете към меланхолия “, сподели още тя. „ Това не се случва в същата степен, в случай че децата са били възпитавани с поддръжка от родителите. “
Знаем, че „ Твърде прецизното родителство трансформира ДНК-то на децата по метод, който ги прави депресирани “ звучи като заглавие, чиято цел е единствено да събира кликания – само че изобщо не е толкоз пресилено, колкото звучи. Този развой е резултат от епигенетиката – т.е. науката за това по какъв начин вашата среда и държание могат да повлияят на работата на гените ви.
Така че, с цел да бъде ясно – тук не приказваме за някаква ДНК разновидност, която се създава на ишлеме в шамарената фабрика. „ ДНК остава същата “, изясни Ван Аше, „ но… спомагателни химически групи въздействат върху това по какъв начин се четат инструкциите от самото ДНК. “
