Изплуваха всички тайни за живота на Борис Димовски
Има един човек, който сигурно би нарисувал днешната ковид обстановка и нейните герои по метод, по който никой различен не би могъл: с усмивка, подигравка и без никакъв боязън. Защото против страха той бе крепко ваксиниран.
Всъщност той остана с многото си карикатури по старите вестници, с няколкото непокътнати фрески и в спомените на стотици хиляди българи.
На 26 март, преди тринадесет години, този човек събра кадастроните, перата и теша си, махна ни с ръка и отлетя да разсмива с радостните си рисунки Господа.
Колко надарен е бил Борис Димовски може да се съди по обстоятелството, че той завоюва голямата си популярност на рисувач единствено с един % от гения си. Останалите 99 употребявал, за да се бори с живота. Поне по този начин споделяше. А той по никакъв начин не е бил лек.
От село Яврово, където се е родил, дамите не си губели времето да четат вестници, тъй като така и така не можели, само че дали на света 10 професора, един публицист и него. Този публицист написа „ Диви разкази “, а приятелят му пръв нарисува героите им като ги облече тъкмо съгласно теркя на Хайтов.
Освен тях Димовски изографисва още: овце, номенклатурчици, мишки, магарета, люти чушки, президенти ганьовци и депутати. Защото за малко земляческият му електорат го прати във Великото национално заседание. За това време той споделяше, че е направил стотина скици, малко борчове и три изявления.
Макар, че излагаше мненията си напълно умерено, в залата те имаха реакцията на атомна бомба. След като слезе от трибуната, завчас върху него се стоварваше анатемата и от ляво и от дясно. А той искаше нещо напълно обикновено: Тодор Живков да пристигна и даде пояснение за това, което е правил, военната работа да се понижи и показа формула, по която народът да се сдобри. С цялостно мнозинство нито едно от тези предложение не се одобриха.
В своя поминък Димовски ценеше норвежкия карикатурист Улбрансон, само че не отхвърляше и гения на собствен братовчед, който до момента в който пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с мустаци и високи фуражки. В международен мащаб явровецът се поставяше паралелно до Жак Ефел и още десетина други.
Според преятелите от детинство, в никакъв случай в ранна възраст Борьо не е приказвал, че ще става художник, само че когато професорът му в Академията Илия Бешков, още в първи курс, видял изографисан от него гол модел, извадил петстотин лв. и ги сложил на статива му.
Философ и влъхва Борис Димовски беше прочут с навика си да прави не това, което би трябвало, с цел да е добре, а това, което желае, нищо че ще е зле. Той не отиде с първите ни родни дисиденти на закуска при френския президент Франсоа Митеран, а избра обяд със Цар Симеон Втори в Мадрид. Това подлуди неговите другари социалисти, а Негово Величество му отвърна с покана за сватбата на щерка си Калина. Там той се оказал най-бедният от гостите, само че това не попречило да го наредят на представителната маса. До него седяла красива мароканска принцеса, която гледал с удивление и страдал, че не я е сращнал по-рано.
Дали поради обстоятелството, че художникът не чуваше добре, а апарачтечо, което трябваше да го избавя от глухотата, постоянно беше развалено, ставаше по този начин, че нормално другите слушаха него. Думите като че ли бяха извадени от някой бездънен, изобилен чувал с мъдрости: Мъжът има потребност от девет дами, споделяше: Да създава ток, да храни дявола, да си търси реброто, да заглавиква ангела. Любовта е като отиването на луната, твърдеше, мислиш кой знае какво, а там-само пръст и къмъни. Или: Бракът е центрофуга: мъжът излиза от него изпран, изгладен и изтискан. Това е 24-часов работен ден с минимално възнаграждение.
Закачаше се и със своя другар Радой Ралин, който намираше за цялостна своя диаметралност: „ Винаги съм бил гальовен и предан в любовта, до момента в който той е повече по спектаклите-казваше. - Види на улицата някоя млада жена и макар, че е непозната, отдалеко стартира да й се радва: Добър ден, госпожо, какъв брой добре изглеждате, нека ви бисира сътрудникът ви тази нощ. Дамата му се усмихва и славата му на прелъстител пораства. Той е от Сливен, а аз - селско момче от Родопите. Затова съм по безмълвен и затворен, само че не изключвам да съм имал повече завоевания от него.
Освен магаретата и номенклатурцчиците, около работата си в култувото предаване „ Всяка Неделя “ Борис Димовски шаржира и доста от най-първите мъже и дами на планетата. В рисунката му Горбачов дърпа дявола за опашката. А той рогатият- колосален и величествен като кремълската кула, с голяма алена звезда на ревера.
Като загледал италианската поплегенда Дзукеро Димовски незабавно схванал, че е човек добър и суетлив като всяка шоузвезда. По нататък анализирал, че е съчувствен и излъчва блаженство. А когато самият Дзукеро видял шаржовете си, напряко се шашнал, изискал да си направил фотография с маестрото, ги прибрал всичките му произведения.
За „ Лютите чушки “ няма да приказваме, не тъй като за тях всичко е казано, а тъй като по волята на властта, те изхвърчаха като сажди през комина на Полиграфическия комбинат в София. Покрай тях изгоряха и Ралин и Димовски. Причината - една почтена епиграма озаглавена: Глух само че дисциплиниран, в която се споделя: „ Сит тулум, за просвета ням.
Всъщност драмата на създателите, уволнени отвред, пристигна най-много от картинката под нея: прасе, чийто опшака бе оприличена на подписа на Тодор Живков. Димовски обаче, постоянно и отричал, да е рисувал нещо сходно, тъй като в никакъв случай не е знаел по какъв начин наподобява парафа на Първия.
Исак Гозес
Всъщност той остана с многото си карикатури по старите вестници, с няколкото непокътнати фрески и в спомените на стотици хиляди българи.
На 26 март, преди тринадесет години, този човек събра кадастроните, перата и теша си, махна ни с ръка и отлетя да разсмива с радостните си рисунки Господа.
Колко надарен е бил Борис Димовски може да се съди по обстоятелството, че той завоюва голямата си популярност на рисувач единствено с един % от гения си. Останалите 99 употребявал, за да се бори с живота. Поне по този начин споделяше. А той по никакъв начин не е бил лек.
От село Яврово, където се е родил, дамите не си губели времето да четат вестници, тъй като така и така не можели, само че дали на света 10 професора, един публицист и него. Този публицист написа „ Диви разкази “, а приятелят му пръв нарисува героите им като ги облече тъкмо съгласно теркя на Хайтов.
Освен тях Димовски изографисва още: овце, номенклатурчици, мишки, магарета, люти чушки, президенти ганьовци и депутати. Защото за малко земляческият му електорат го прати във Великото национално заседание. За това време той споделяше, че е направил стотина скици, малко борчове и три изявления.
Макар, че излагаше мненията си напълно умерено, в залата те имаха реакцията на атомна бомба. След като слезе от трибуната, завчас върху него се стоварваше анатемата и от ляво и от дясно. А той искаше нещо напълно обикновено: Тодор Живков да пристигна и даде пояснение за това, което е правил, военната работа да се понижи и показа формула, по която народът да се сдобри. С цялостно мнозинство нито едно от тези предложение не се одобриха.
В своя поминък Димовски ценеше норвежкия карикатурист Улбрансон, само че не отхвърляше и гения на собствен братовчед, който до момента в който пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с мустаци и високи фуражки. В международен мащаб явровецът се поставяше паралелно до Жак Ефел и още десетина други.
Според преятелите от детинство, в никакъв случай в ранна възраст Борьо не е приказвал, че ще става художник, само че когато професорът му в Академията Илия Бешков, още в първи курс, видял изографисан от него гол модел, извадил петстотин лв. и ги сложил на статива му.
Философ и влъхва Борис Димовски беше прочут с навика си да прави не това, което би трябвало, с цел да е добре, а това, което желае, нищо че ще е зле. Той не отиде с първите ни родни дисиденти на закуска при френския президент Франсоа Митеран, а избра обяд със Цар Симеон Втори в Мадрид. Това подлуди неговите другари социалисти, а Негово Величество му отвърна с покана за сватбата на щерка си Калина. Там той се оказал най-бедният от гостите, само че това не попречило да го наредят на представителната маса. До него седяла красива мароканска принцеса, която гледал с удивление и страдал, че не я е сращнал по-рано.
Дали поради обстоятелството, че художникът не чуваше добре, а апарачтечо, което трябваше да го избавя от глухотата, постоянно беше развалено, ставаше по този начин, че нормално другите слушаха него. Думите като че ли бяха извадени от някой бездънен, изобилен чувал с мъдрости: Мъжът има потребност от девет дами, споделяше: Да създава ток, да храни дявола, да си търси реброто, да заглавиква ангела. Любовта е като отиването на луната, твърдеше, мислиш кой знае какво, а там-само пръст и къмъни. Или: Бракът е центрофуга: мъжът излиза от него изпран, изгладен и изтискан. Това е 24-часов работен ден с минимално възнаграждение.
Закачаше се и със своя другар Радой Ралин, който намираше за цялостна своя диаметралност: „ Винаги съм бил гальовен и предан в любовта, до момента в който той е повече по спектаклите-казваше. - Види на улицата някоя млада жена и макар, че е непозната, отдалеко стартира да й се радва: Добър ден, госпожо, какъв брой добре изглеждате, нека ви бисира сътрудникът ви тази нощ. Дамата му се усмихва и славата му на прелъстител пораства. Той е от Сливен, а аз - селско момче от Родопите. Затова съм по безмълвен и затворен, само че не изключвам да съм имал повече завоевания от него.
Освен магаретата и номенклатурцчиците, около работата си в култувото предаване „ Всяка Неделя “ Борис Димовски шаржира и доста от най-първите мъже и дами на планетата. В рисунката му Горбачов дърпа дявола за опашката. А той рогатият- колосален и величествен като кремълската кула, с голяма алена звезда на ревера.
Като загледал италианската поплегенда Дзукеро Димовски незабавно схванал, че е човек добър и суетлив като всяка шоузвезда. По нататък анализирал, че е съчувствен и излъчва блаженство. А когато самият Дзукеро видял шаржовете си, напряко се шашнал, изискал да си направил фотография с маестрото, ги прибрал всичките му произведения.
За „ Лютите чушки “ няма да приказваме, не тъй като за тях всичко е казано, а тъй като по волята на властта, те изхвърчаха като сажди през комина на Полиграфическия комбинат в София. Покрай тях изгоряха и Ралин и Димовски. Причината - една почтена епиграма озаглавена: Глух само че дисциплиниран, в която се споделя: „ Сит тулум, за просвета ням.
Всъщност драмата на създателите, уволнени отвред, пристигна най-много от картинката под нея: прасе, чийто опшака бе оприличена на подписа на Тодор Живков. Димовски обаче, постоянно и отричал, да е рисувал нещо сходно, тъй като в никакъв случай не е знаел по какъв начин наподобява парафа на Първия.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ