Има две проявления на Черния петък“ в народопсихологията на българина–

Има две проявления на " Черния петък “ в народопсихологията на българина– спестовност и блян към ползване. Това съобщи психологът Михайлина Абрашева в обедния блок " Добър ден, България “ на Радио " Фокус “.  

Може да не ми би трябвало, само че ще си го купя “ – този модел на ползване е по-характерен за наши дни, изясни Абрашева. " Желанието да имаме в обилие ни кара да се усещаме спокойни и постоянни. Има и още една категория, граничеща с психотерапията – " Просто да вземам участие, с цел да не се мина “ – това са хора с изразена прочувствена неустойчивост, леко детско и със занижена оценка. “

Абрашева означи обстоятелството, че тежестта на " Черния петък “ понижава в последните години, поради опцията хората да пазарят онлайн и на-по-добри цени. По думите й това се дължи на все по-засиленото нахлуване на технологиите в живота на индивида, както и пандемията, когато всички пазариха от у дома.

Запитана дали е отминала тръпката да чакаш и да се редиш на опашки за мечтан артикул, психологът сподели, че българинът не се поддава на такива страсти.

" В публичното пространство има две ориентирани трендове, умишлено или не, към социално-психологическото държание. Активен е правилото на разделянето и по тази причина интензивно застъпени са две безусловно противоположни тези – Купувайте, тъй като сме в рецесия и би трябвало да се се подтиква потреблението, а втората – Не купувайте, тъй като сме в рецесия и не трябва да се хабят ненужно енергийни запаси. “ Според Михайлина Абрашева и двете са правилни, само че преекспонирането им и изпадането в радикализъм води до сериозна биполярност в мисленото на индивида.

" Образува се непотребна тревога, която минава в несъзнателен боязън. Целта, която се реализира е засилен боязън за бъдещето, а това е един от главните базисни страхове на всеки човек. По думите й " Черният петък “ е единствено образец за противоречивост, нагнетена в обществото, която разболява.