Мичмана, който ни каза, че: „Господ е българин“
Има думи и изрази, изречени непринудено, които остават в историята. Години наред ги повтарят вестници, радиа, малките екрани. У нас те не са толкоз доста. И не са от речите и мъдростите на политиците. От тях по традиция чуваме повече бисери еднодневки, в които умното е малко и на които от сърце можем да се посмеем. На 17 ноември 1993 година вечерта родината ни научи, че Господ е българин. Фразата излетя от тв приемниците и се чу до последното село на страната ни. „ Господ е българин! “, крещеше индивидът зад екрана, а сърцето му думкаше като пред пръсване. В този миг електронното табло на парижкия стадион „ Парк дьо Пренс “ показваше, че тече деветдесетата последна минута на мача сред националните тимове на България и Франция, а след бомбен удар на Емил Костадинов топката се въргаляше в мрежата на „ петлите “.
С успеха си с 2:1 „ лъвовете “ се класираха за международното състезание по футбол в Съединените щати. Идваше незабравимото американско лято. Човекът, първият наш съотечественик, който дефинира националната принадлежност на Господ, бе превъзходният състезателен коментатор Николай Колев-Мичмана. Той си отиде от този свят на 10 юни 2004 година. Беше на седемдесет и две години. Оттогава минаха още тринадесет. Вече е позабравена концепцията да го виждаме от бронз, в цялостен растеж, някъде по „ Витошка “. „ Господ е българин “ обаче остава.
В племе човекоядци попаднали трима мъже, жертви на самолетна злополука. Главатарят има споделя: „ Ако ми кажете нещо, което не знам, отивате в казана. Знам ли го, избавени сте”.
Аз съм англичанин, почнал първият. Моята страна е основала промишлеността, дала е велики мозъци. Вождът махнал с ръка: „ Не знам”. След него французинът приказвал за демокрацията и революциите, родени в неговата страна. Последвала го същата орис. Третият даже и не отворил уста, а напряко тръгнал към нищото. Чакай бе, къде... – сопнал се главатарят. Ти не знаеш за тези велики страни, та за моята ли... отвърнал пленникът и траял. „ И въпреки всичко от кое място си?” „ От България.” Вождът светнал от наслада: „ Ела, бе, аз съм приключил география в София!”
Този бе обичаният анекдот на Николай Колев. Ако желаеме да разберем за какво, би трябвало да се върнем много години обратно, в село Торос, където на 20 февруари 1932 година е роден бъдещият публицист. Във кино лентата от поредицата „ Умно село “ на Българска национална телевизия за своето село Мичмана споделя, че за разлика от Париж, който е ситуиран на двата бряга на Сена, неговото е на левия бряг на река „ Вит “. Това не му пречи обаче да е задоволително картинно и с безумно красива природа.
Интервю с Добромир Жечев. Снимки Иван ГРИГОРОВ
Момчето е на пет години, когато фамилията се мести в София. Бащата е механик, огняр, електричар в банята в „ Овча купел “. Той за първи път го води на стадиона. Играе тимът на „ Левски “ и от този момент бъдещият ас на коментара става левскар, факт, който той настойчиво се старае да скрие, изключително пред феновете.
Играта с топката в детските години е обичаното му въодушевление. Гордост на квартала са няколко изявени футболисти и най-много любимецът Петър Величков, на който всички деца се пробват да подражават. От Николай футболна звезда не става, само че концепцията да бъде доктор му харесва. Готви се настойчиво за изпитите, до момента в който татко му задава разумния въпрос: „ Мислиш ли, че настина ще можеш да помагаш на хората? Готов ли си за това?” Следва желанието да стане геолог. България е извънредно богата на потребни изкопаеми страна и работа ще има доста, твърди пропагандата. След изпитите се класира като шеста запаса, по-късно се оказва, че благосъстояния изобщо няма, а дипломата, с която става висшист, е за преподавател по география. Затова разказахме оня виц.
Даскал обаче от Николай Колев не става. Във кино лентата, отдаден на него, Мичмана – излиза наяве, че този прякор се ражда още в ученическите му години. Баща му е работил по корабите, синът е влизал в морето единствено един път с яхта и незабавно му става неприятно. Независимо от това Николай Колев почтено носи до дъно това звание.
Географът в никакъв случай не застава пред черната дъска и учениците. Покрай другари попада в системата на Българския съюз за физкултура и спорт, а оттова напълно ненадейно става шеф на продукция в малкия екран. В работата няма нищо креативно, той си е чист уредник, само че понякога написа дребни текстчета за екрана. Славата му на фамозен махленски коментатор обаче непрестанно разцъфтява. По градинки и запалянковски сбирки той е най-компетентен и все гледа да убеди другите, че „ Левски “ е играл най-добре. Така идва моментът, в който му оферират да излезе и разяснява към този момент зад екрана. Дебютът е другарска среща на националния ни тим по футбол. А в чужбина за първи път застава зад микрофона през 1966 година на международното състезание по хокей на лед в Любляна. Оттогава му се събират 10 „ Мондиала” и още толкоз олимпиади. Свидетел е на мачове и спортни събития, на които стават чудеса, като гола на Георги Аспарухов на стадион „ Уембли “ в Лондон през 1968 година, трите медала /златен, сребърен и бронзов/ на Ваня Гешева в гребния канал на олимпиадата в Сеул. Благодарение на Николай Колев и още милиони българи претърпяват тези щастливи мигове.
С успеха си с 2:1 „ лъвовете “ се класираха за международното състезание по футбол в Съединените щати. Идваше незабравимото американско лято. Човекът, първият наш съотечественик, който дефинира националната принадлежност на Господ, бе превъзходният състезателен коментатор Николай Колев-Мичмана. Той си отиде от този свят на 10 юни 2004 година. Беше на седемдесет и две години. Оттогава минаха още тринадесет. Вече е позабравена концепцията да го виждаме от бронз, в цялостен растеж, някъде по „ Витошка “. „ Господ е българин “ обаче остава.
В племе човекоядци попаднали трима мъже, жертви на самолетна злополука. Главатарят има споделя: „ Ако ми кажете нещо, което не знам, отивате в казана. Знам ли го, избавени сте”.
Аз съм англичанин, почнал първият. Моята страна е основала промишлеността, дала е велики мозъци. Вождът махнал с ръка: „ Не знам”. След него французинът приказвал за демокрацията и революциите, родени в неговата страна. Последвала го същата орис. Третият даже и не отворил уста, а напряко тръгнал към нищото. Чакай бе, къде... – сопнал се главатарят. Ти не знаеш за тези велики страни, та за моята ли... отвърнал пленникът и траял. „ И въпреки всичко от кое място си?” „ От България.” Вождът светнал от наслада: „ Ела, бе, аз съм приключил география в София!”
Този бе обичаният анекдот на Николай Колев. Ако желаеме да разберем за какво, би трябвало да се върнем много години обратно, в село Торос, където на 20 февруари 1932 година е роден бъдещият публицист. Във кино лентата от поредицата „ Умно село “ на Българска национална телевизия за своето село Мичмана споделя, че за разлика от Париж, който е ситуиран на двата бряга на Сена, неговото е на левия бряг на река „ Вит “. Това не му пречи обаче да е задоволително картинно и с безумно красива природа.
Интервю с Добромир Жечев. Снимки Иван ГРИГОРОВ
Момчето е на пет години, когато фамилията се мести в София. Бащата е механик, огняр, електричар в банята в „ Овча купел “. Той за първи път го води на стадиона. Играе тимът на „ Левски “ и от този момент бъдещият ас на коментара става левскар, факт, който той настойчиво се старае да скрие, изключително пред феновете.
Играта с топката в детските години е обичаното му въодушевление. Гордост на квартала са няколко изявени футболисти и най-много любимецът Петър Величков, на който всички деца се пробват да подражават. От Николай футболна звезда не става, само че концепцията да бъде доктор му харесва. Готви се настойчиво за изпитите, до момента в който татко му задава разумния въпрос: „ Мислиш ли, че настина ще можеш да помагаш на хората? Готов ли си за това?” Следва желанието да стане геолог. България е извънредно богата на потребни изкопаеми страна и работа ще има доста, твърди пропагандата. След изпитите се класира като шеста запаса, по-късно се оказва, че благосъстояния изобщо няма, а дипломата, с която става висшист, е за преподавател по география. Затова разказахме оня виц.
Даскал обаче от Николай Колев не става. Във кино лентата, отдаден на него, Мичмана – излиза наяве, че този прякор се ражда още в ученическите му години. Баща му е работил по корабите, синът е влизал в морето единствено един път с яхта и незабавно му става неприятно. Независимо от това Николай Колев почтено носи до дъно това звание.
Географът в никакъв случай не застава пред черната дъска и учениците. Покрай другари попада в системата на Българския съюз за физкултура и спорт, а оттова напълно ненадейно става шеф на продукция в малкия екран. В работата няма нищо креативно, той си е чист уредник, само че понякога написа дребни текстчета за екрана. Славата му на фамозен махленски коментатор обаче непрестанно разцъфтява. По градинки и запалянковски сбирки той е най-компетентен и все гледа да убеди другите, че „ Левски “ е играл най-добре. Така идва моментът, в който му оферират да излезе и разяснява към този момент зад екрана. Дебютът е другарска среща на националния ни тим по футбол. А в чужбина за първи път застава зад микрофона през 1966 година на международното състезание по хокей на лед в Любляна. Оттогава му се събират 10 „ Мондиала” и още толкоз олимпиади. Свидетел е на мачове и спортни събития, на които стават чудеса, като гола на Георги Аспарухов на стадион „ Уембли “ в Лондон през 1968 година, трите медала /златен, сребърен и бронзов/ на Ваня Гешева в гребния канал на олимпиадата в Сеул. Благодарение на Николай Колев и още милиони българи претърпяват тези щастливи мигове.
Греда
Във кино лентата, отдаден на личната му персона, Мичмана с усмивка споделя по какъв начин на зимната олимпиада в Гренобъл много настойчиво подготвял феновете за идването на военачалник Дьо Гол. В духа на авансово дадения му сюжет той обяснявал с какъв мундир, еполети и фуражки ще пристигна президентът. А в реалност славният французин дошъл облечен в дълго и най-обикновено палто. Тогавашната директорка на малкия екран Леда Милева напряко полудяла, още повече че нейният представител добавил, че стадионът ще бъде поръсен с 50 000 свежи, изкуствени рози. От София го заплашили с уволняване, а той - че ще емигрира. Още от неговите мемоари, четем в остарели излъчвания на организация „ Блиц”.
Преди десетилетия Колев отразява международната подготовка България – Люксембург. Мачът се играе точно на Гергьовден. Тогава таман именникът Георги Аспарухов вкарва и двата пъти за успеха ни с 2 на 1. При второто му попадение Мичмана бе рекъл, че Гунди е забил “великолепен гергьовски гол”. Една фраза, която му коства прекомерно скъпо. Комунистите подвигат скандал и упорстват за партийно заседание, с цел да порицаят Мичмана за “недопустимата за социалистическия морал църковна стилистика”. Критикуват го обвинително, а Мичмана най-после се подвига и изрича: ”Другари, осъзнавам грешката си. Тя обаче е подбудена от справедливи аргументи. Нека предложим на другаря Гунди да се преименува или да си промени рождената дата.
Като най-хубава Николай Колев дефинира работата си по време на мача Левски – Вележ в гр. Мостър. Чудесен коментар, само че създателят ме не знаел, че феновете у нас не го чуват, тъй като нямало връзка. Говорил им човек от студиото. Случват се такива неща в живото предаване, обичат да споделят телевизионните асове. А Николай Колев бе един от най-големите сред тях. Затова неговото „ Господ е българин” няма да бъде забравено .
Исак ГОЗЕС
Преди десетилетия Колев отразява международната подготовка България – Люксембург. Мачът се играе точно на Гергьовден. Тогава таман именникът Георги Аспарухов вкарва и двата пъти за успеха ни с 2 на 1. При второто му попадение Мичмана бе рекъл, че Гунди е забил “великолепен гергьовски гол”. Една фраза, която му коства прекомерно скъпо. Комунистите подвигат скандал и упорстват за партийно заседание, с цел да порицаят Мичмана за “недопустимата за социалистическия морал църковна стилистика”. Критикуват го обвинително, а Мичмана най-после се подвига и изрича: ”Другари, осъзнавам грешката си. Тя обаче е подбудена от справедливи аргументи. Нека предложим на другаря Гунди да се преименува или да си промени рождената дата.
Като най-хубава Николай Колев дефинира работата си по време на мача Левски – Вележ в гр. Мостър. Чудесен коментар, само че създателят ме не знаел, че феновете у нас не го чуват, тъй като нямало връзка. Говорил им човек от студиото. Случват се такива неща в живото предаване, обичат да споделят телевизионните асове. А Николай Колев бе един от най-големите сред тях. Затова неговото „ Господ е българин” няма да бъде забравено .
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ