Има добра спойка между трите партии, които основават новата формация

Има добра заварка сред трите партии, които основават новата групировка " Демократична България “. Надеждата е, че са си взели поука от случая с Реформаторския блок. Това сподели пред " Хоризонт " и предаването " 12+3 " политологът доцент Даниел Смилов във връзка подписването на коалиционно съглашение между ДСБ, „ Да, България “ и „ Зелените “. След като на парламентарните избори предходната година трите обединения се явиха поотделно и не съумяха да влязат в Народното събрание, в този момент те дават поръчка за взаимни дейности.

„ Ясна поръчка има, в този момент въпросът е да не остане на думи и да бъде продължена. Точно тази група от партии, тази част от десницата е в дълг към своите гласоподаватели и би трябвало да покаже успеваемост, която несъмнено не сподели на предишните избори. Добре е, че регистрират като неточност явяването поотделно на изборите. Имат схващане, че са изгубили време, което значи, че би трябвало да го компенсират с доста енергични дейности ", счита Даниел Смилов. По отношение на нишата, в която влизат, той е на мнение, че са на прав път:

" Избиратели за такава платформа има, само че те би трябвало да бъдат уверени, че се стъпва на здрава основа и че тази групировка няма да ги занимава главно със своите вътрешно-партийни връзки, а в действителност ще построи индивид, който е в положение да поеме властови функционалности. "

За момента ми се коства че Демократична България не би могла да бъде съдружен сътрудник на ГЕРБ, подобен какъвто го виждаме, уточни още Смилов и означи, че предстоят много избори, през които политическото пространство ще промени своята геометрия, тъй като обстановката както в страната, по този начин и в Европа съдържа известна непредвидимост. " Така че тази групировка би трябвало да е подготвена за бърз отговор на смяна в политическото разположение на силите, означи политологът.

Очевидно вътре в Обединените патриоти има напрежения и те не са безпринципни – разминаванията по геополитическата ориентировка на страната са огромни, разяснява още доцент Смилов:

„ Част от тях се виждат и като евентуални сътрудници на Българска социалистическа партия. Да речем " Атака ", ненапълно и Вътрешна македонска революционна организация елементарно могат да преминат в различен управнически формат, което им дава и друга вероятност преди едни избори. В този смисъл има възможност НФСБ да тръгнат по собствен път. Може би ще се опитат да привлекат и част от партиите от Реформаторския блок. В Съюз на демократичните сили текат забавни процеси, само че би трябвало да е ясно, че това ще е план доста по-различен от „ Демократична България “. Той може да бъде от два вида. Единият, в случай че акцентът е върху Съюз на демократичните сили на Лукарски - това би бил план по-скоро на сателитна групировка на ГЕРБ,  която поддържа главните му политики. Ако фокусът е върху НФСБ, това би било друго. Това би било по-скоро националистическа групировка в някакъв смисъл, крайнодясна, което би било доста съществено разкъсване на традициите на Съюз на демократичните сили, в случай че тя влезе в подобен формат. "

Има надигане на консервативно-популистка вълна и тази вълна има много разтърсващ резултат върху европейската народна власт. В западната част на континента тази вълна подлага под напън Европейски Съюз, добави картината Даниел Смилов, съгласно който европейската интеграция може да пострада или да бъде забавена за избран интервал от това, което се случва в Западна Европа:

" За страдание, резултатите от тази вълна в Централна и Източна Европа и на Балканите могат да бъдат по-тежки – свързани освен със забавянето на европейската интеграция или детайли на дезинтеграция, а също и с слагане на този избор - сред народна власт и автократично ръководство. Тъй като нашите демократични институции сякаш са с по-плитки корени в сравнение с запад, те по-лесно биват отнасяни от политическото махало, което отива в една или друга посока. “

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.