Плевен, 10 декември – денят, който промени българската история
Има дати и персони, които трансформират хода на историята. Такава дата е 10 декември 1877 година Тогава съветските войски влизат в Плевен, а известният турски военачалник Осман паша признава провалянето и предава сабята си на спечелилите. Това е оня миг, в който съветският император схваща, че заплахата от неуспех във войната с Турция е минала и към този момент Русия управлява развоя на събитията.
Пет месеца градът е фокусирал погледите на цяла Европа. Водят се тежки боеве. Извиканият по неотложност от Видин Осман паша употребява целия си гений на военачалник, с цел да обезпечи победа на 35-40-хилядната войска под негово командване. Срещу него обаче е осемдесет и три хилядната войска от руси, румънци, финландци и други Въпреки това трите опита да бъде високомерен Плевен са несполучливи. Дават се доста жертви. Повратен миг от Плевенската епопея се оказва третият взлом за града от 11 и 12 септември 1877 година Генерал Скобелев завладява редутите Кованлък и Иса Ага, само че след тридесет часа боеве е заставен да се изтегли.
Така след три несполучливи опита съветското командване взема решение да смени тактиката против Осман паша. Тогава съветският император Александър II назначава за командващ войските при Плевен Йосиф Гурко. На място идва и известният по това време боен инженер Едуард Тотлебен, съпровождан от императорската армия. Обръчът към Плевен се стяга. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите от храна и вода привършват, доста бойци са заболели, а с настъпването на зимата ситуацията става нетърпимо.
Четиридесет и пет дни продължава цялостната обсада на града. Положението в него става тежко. Плевен се трансформира в гробница за 40-хилядната турска войска. Притиснатият Осман паша взема решение да пробие блокадата непременно. Мястото е при река Вит. Намерението на Осман паша е да доближи до река Искър и да я премине. Там би могъл да получи и поддръжка от своите, а ще се открие и пътят към София.
На 10 декември 1877 година турската войска прави обезверен опит да раздра обръча и да се изтегли към Стара планина по по посока – София. Атаката е на живот и гибел. Пробити са две от линиите на съветската обсада. Тогава обаче се включват Гренадирските полкове и турците са спрени. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се поставя край на петмесечната плевенска епопея. Осман паша се предава дружно с цялата си войска.
На 11 декември 1877 в Плевен идва съветският император Александър II. В къщата на Иван Вацов съветският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е повратен миг в цялата война. Руската войска минава проходите на Стара планина в доста тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската войска е разгромена, а единствено месец и половина след успеха при Плевен военните дейности завършват. На 3 март 1878 година е подписан Санстефански кротичък контракт, с което България се връща на картата на Европа.
Руският император е разположил своя команден пункт в село Пордим, на двайсетина километра от Плевен. Там той разисква със своите генерали и по телефона с румънския крал Карол тактиката за завладяването на Плевен и по-нататъшните дейности във войната.
Днес Историческия музей в Плевен, акто и къщите-музеи в Пордим, пазят неповторими предмети, документи и снимки от тези паметни събития.
По мотив годишнината от 10 декември 1877 година посланикът на Русия Анатолий Макаров посети Плевен. Той възпламени светлините на коледна елха в центъра на града, висока 13 метра и тежаща 1,5 тона. Елхата е подарък за плевенчани от посолството на Русия.
Кметът на Плевен Георг Спартански благодари за жеста и уточни, че плевенчани в никакъв случай няма да не помнят подвига на сражавалите се по тези места преди 142 години. Над 100 паметника в района пазят загатна за над трийсетте хиляди починали в кървавите сражения.
Пет месеца градът е фокусирал погледите на цяла Европа. Водят се тежки боеве. Извиканият по неотложност от Видин Осман паша употребява целия си гений на военачалник, с цел да обезпечи победа на 35-40-хилядната войска под негово командване. Срещу него обаче е осемдесет и три хилядната войска от руси, румънци, финландци и други Въпреки това трите опита да бъде високомерен Плевен са несполучливи. Дават се доста жертви. Повратен миг от Плевенската епопея се оказва третият взлом за града от 11 и 12 септември 1877 година Генерал Скобелев завладява редутите Кованлък и Иса Ага, само че след тридесет часа боеве е заставен да се изтегли.
Така след три несполучливи опита съветското командване взема решение да смени тактиката против Осман паша. Тогава съветският император Александър II назначава за командващ войските при Плевен Йосиф Гурко. На място идва и известният по това време боен инженер Едуард Тотлебен, съпровождан от императорската армия. Обръчът към Плевен се стяга. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите от храна и вода привършват, доста бойци са заболели, а с настъпването на зимата ситуацията става нетърпимо.
Четиридесет и пет дни продължава цялостната обсада на града. Положението в него става тежко. Плевен се трансформира в гробница за 40-хилядната турска войска. Притиснатият Осман паша взема решение да пробие блокадата непременно. Мястото е при река Вит. Намерението на Осман паша е да доближи до река Искър и да я премине. Там би могъл да получи и поддръжка от своите, а ще се открие и пътят към София.
На 10 декември 1877 година турската войска прави обезверен опит да раздра обръча и да се изтегли към Стара планина по по посока – София. Атаката е на живот и гибел. Пробити са две от линиите на съветската обсада. Тогава обаче се включват Гренадирските полкове и турците са спрени. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се поставя край на петмесечната плевенска епопея. Осман паша се предава дружно с цялата си войска.
На 11 декември 1877 в Плевен идва съветският император Александър II. В къщата на Иван Вацов съветският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е повратен миг в цялата война. Руската войска минава проходите на Стара планина в доста тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската войска е разгромена, а единствено месец и половина след успеха при Плевен военните дейности завършват. На 3 март 1878 година е подписан Санстефански кротичък контракт, с което България се връща на картата на Европа.
Руският император е разположил своя команден пункт в село Пордим, на двайсетина километра от Плевен. Там той разисква със своите генерали и по телефона с румънския крал Карол тактиката за завладяването на Плевен и по-нататъшните дейности във войната.
Днес Историческия музей в Плевен, акто и къщите-музеи в Пордим, пазят неповторими предмети, документи и снимки от тези паметни събития.
По мотив годишнината от 10 декември 1877 година посланикът на Русия Анатолий Макаров посети Плевен. Той възпламени светлините на коледна елха в центъра на града, висока 13 метра и тежаща 1,5 тона. Елхата е подарък за плевенчани от посолството на Русия.
Кметът на Плевен Георг Спартански благодари за жеста и уточни, че плевенчани в никакъв случай няма да не помнят подвига на сражавалите се по тези места преди 142 години. Над 100 паметника в района пазят загатна за над трийсетте хиляди починали в кървавите сражения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ