Скопие: Не искаме членство в някаква европейска икономическа зона, а в ЕС
Има дълъг лист с разочарования от Европейския съюз(ЕС): от Лисабонската декларация през 1992 година, от гръцката обсада за НАТО в Букурещ през 2008 година и от позицията на Франция на последния Съвет на Европейски Съюз. Това съобщи президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за сръбската РТС, предва БГНЕС.
„ Френският президент Еманюел Макрон загатна няколко категории, с изключение на разширението и на два пъти разгласи района за прилежащ. Ние не сме съседи на Европейски Съюз – съседи са страните от Източното партньорство, Молдова и страните от Централна Азия и Северна Африка. Ние преговаряме за участие ”, безапелационен е Пендаровски.
Той показа, че по време на една от срещите в Брюксел импровизирано е било декларирано, че високопоставени европейски кръгове обмислят опция за участие, наречена европейска икономическа зона. Това е форма на уголемен европейски пазар, само че не и участие в политическите структури, разясни президентът.
Според Пендаровски, задачата за осъществяване на среща на върха на страните от Западните Балкани и Европейски Съюз е да бъде отхвърлена алтернативата на евроинтеграцията.
Той показа концепцията засегнатите от решението на Съвета на Европейски Съюз да подпишат декларация, в която да бъде посочено, че няма да се задоволят с участие в „ някаква европейска икономическа зона ”.
Относно връзката сред използването на Преспанския контракт и началото на договарянията за участие в Европейски Съюз, Пендаровски посочи, че в спогодбата е записано, че ще се върви „ глава по глава ”, да вземем за пример, екология, права на индивида. Преговорите с Брюксел би трябвало да се водят с новото име на страната.
„ Знам, че някои националисти настояват, че това не е годно, тъй като нямаме дата и трябвало да се върнем обратно. Те, обаче, не помнят, че с помощта на промяната на името, ще станем членове на НАТО, тъй че не е било на вятъра ”, съобщи Пендаровски.
За двустранните връзки със Сърбия, президентът акцентира, че те са били проекция на вътрешната рецесия в страната. През последните две години има натоварен разговор, част от който е и подготвяното за 22 ноември публично посещаване на Пендаровски в Белград.
Относно решаването на косовския въпрос македонският държавен глава посочи, че е срещу смяната на граници.
Той повтори визията си, решаването му не би трябвало да провокира отварянето на още два или три други въпроса в района и да се провокира резултатът на доминото. Дори да се стигне до смяна на границите, интернационалният фактор би трябвало да подсигурява, че решението сред Белград и Прищина ще засегне единствено тях.
„ Смятам, че ще бъде пагубно, в случай че границите в някогашна Югославия или Югоизточна Европа стартират да се сменят. Искаме гаранции, че това няма да засегне и нашата териториална целокупност ”, акцентира Стево Пендаровски.
„ Френският президент Еманюел Макрон загатна няколко категории, с изключение на разширението и на два пъти разгласи района за прилежащ. Ние не сме съседи на Европейски Съюз – съседи са страните от Източното партньорство, Молдова и страните от Централна Азия и Северна Африка. Ние преговаряме за участие ”, безапелационен е Пендаровски.
Той показа, че по време на една от срещите в Брюксел импровизирано е било декларирано, че високопоставени европейски кръгове обмислят опция за участие, наречена европейска икономическа зона. Това е форма на уголемен европейски пазар, само че не и участие в политическите структури, разясни президентът.
Според Пендаровски, задачата за осъществяване на среща на върха на страните от Западните Балкани и Европейски Съюз е да бъде отхвърлена алтернативата на евроинтеграцията.
Той показа концепцията засегнатите от решението на Съвета на Европейски Съюз да подпишат декларация, в която да бъде посочено, че няма да се задоволят с участие в „ някаква европейска икономическа зона ”.
Относно връзката сред използването на Преспанския контракт и началото на договарянията за участие в Европейски Съюз, Пендаровски посочи, че в спогодбата е записано, че ще се върви „ глава по глава ”, да вземем за пример, екология, права на индивида. Преговорите с Брюксел би трябвало да се водят с новото име на страната.
„ Знам, че някои националисти настояват, че това не е годно, тъй като нямаме дата и трябвало да се върнем обратно. Те, обаче, не помнят, че с помощта на промяната на името, ще станем членове на НАТО, тъй че не е било на вятъра ”, съобщи Пендаровски.
За двустранните връзки със Сърбия, президентът акцентира, че те са били проекция на вътрешната рецесия в страната. През последните две години има натоварен разговор, част от който е и подготвяното за 22 ноември публично посещаване на Пендаровски в Белград.
Относно решаването на косовския въпрос македонският държавен глава посочи, че е срещу смяната на граници.
Той повтори визията си, решаването му не би трябвало да провокира отварянето на още два или три други въпроса в района и да се провокира резултатът на доминото. Дори да се стигне до смяна на границите, интернационалният фактор би трябвало да подсигурява, че решението сред Белград и Прищина ще засегне единствено тях.
„ Смятам, че ще бъде пагубно, в случай че границите в някогашна Югославия или Югоизточна Европа стартират да се сменят. Искаме гаранции, че това няма да засегне и нашата териториална целокупност ”, акцентира Стево Пендаровски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ