Певицата Роси Рос: Мечтая да напиша книга за Кристо
Има 5 издадени независими албума: “Пътека”, “Палаво момиче”, “Молитва за човечност”, “Завръщане” ( “Return”), “За Вас” (For you) и “Ronsard” (Ронсар) - сингъл. Роси Рос е притежател на премията “Изпълнител на годината” за 1994 година с Биг-бенда на БНР и Вили Казасян; “Най-добър дует” в предаването “Поп Топ” на Българска национална телевизия за дуета си с Васил Петров “Не казвай сбогом”. През 1998 година става лауреат на Международния музикален фестивал “Златният Орфей” като композитор.
Пее на 12 езика. Роси Рос се изявява и като текстописец. Много от песните й са по нейна музика. Била е ТВ водеща в Българска национална телевизия - Канал 1.
- Роси, живяхте 20 години отвън България. Когато се омъжихте за унгарския офицер Ласло Фекете, бяхте на върха на кариерата си тук...
- Не скърбя за този си интервал. Имах и в Унгария концерти. Пях в Белгия, Чехия, Македония, Словения, Франция, Германия, Дания. Не мога да се оплача откъм претовареност. Но взех решение, че ми е време да се закотвя отново в родината. На сина ми Адам му харесва тук, към този момент направи следващата си галерия в изложба “Класика”. Учил е в Будапеща, в Брюксел, а в този момент ще бъде зрелостник в българско учебно заведение. Като дребен говореше постоянно на три езика - български, маджарски и британски. Никога не ги смесваше. Рисува и първите му изложения са още като възпитаник. И аз рисувам, това е релакс.
Често давам четки и на майка ми да рисува. Това й влияе позитивно. По специалност е дизайнер. На 86 години е в този момент. В моя жанр има много дълголетници. Колкото и компликации да има човек, идва миг, в който би трябвало да оказва помощ на родителите си. Възрастните хора имат най-вече потребност от любов, от внимание. Ние сме четири деца в фамилията ни и сме получили доста любов от майка и баща. Не мога да си показва да отиде майка ми в старешки дом. Брат ми се грижеше на първо време като максимален, до момента в който бях в чужбина. Двете ми сестри в този момент са в чужбина, оказват помощ за внучетата. Затова е мой ред да се грижа за майка ми.
- Какви срещи сте имали с унгарската и белгийската здравна система, където сте живели?
- Да, наложи ми се няколко пъти. Веднъж трябваше да извикаме “Бърза помощ” за мен. Нямах сили, усещах се зле. Дойде доктор. Той ми изписа рецепта и макар че съм здравноосигурена, 80 евро трябваше да платим за колата за спешна помощ, че идва до дома ни.
Следващия път, когато ми се наложи отново, към този момент не викахме кола за спешна помощ, ами си взехме такси и отидохме в болничното заведение. Чаках доста дълго, с цел да ме одобри докторът. За ортодонт също се чака и въпреки да ме болеше зъб, получих час за лекуване чак след 37 дни. Един път закъсах с ухото, мощни болки и също ми дадоха по неотложност, и то в частен кабинет, след три седмици час. И то платено, 200 евро. Оказа се почтена причина, само че... При зъболекаря всякога оставям по 200 евро за един зъб.
- Да се благодарим, че още има лекари тук, по този начин ли?
- Имаме извънредно кадърни експерти медици. От техния опит ще се употребяват и младите доктори, които излизат от Университета.
В Унгария, макар че си здравноосигурен, когато се постанова, би трябвало да се доплащат спомагателните процедури. Предимството е, че в Унгария постоянно е имало доста качествени апаратури. Това ме впечатли още първоначално. Въпреки това доста лекари, както и тук, напущат Унгария. Това е причина държавното управление да основава ограничения за задържане на младите. Добра финансова поддръжка се отпуска за децата. Синът ми Адам, когато ходеше на детска градина, 10% от заплатата отиваха за градината. Направо по банков път. Така се подкрепят градините.
- Какво съгласно вас липсва на нашите доктори?
- Психологически метод. Трябват две положителни думи, да му се усмихнеш на пациента. Когато има огромна опашка, да излезеш и да кажеш нещо, да успокоиш хората.
- Понеже сте се сблъсквали със опазването на здравето и в други страни, разкажете наблюденията си?
- Какво ми направи усещане в Германия, да вземем за пример. Мисля, че Германия в бъдеще ще има проблем в здравната система с неналичието на натурални немци за докторски места. Сега делът на емигрантите, които работят като лекари, непрекъснато нараства.
- Освен пеенето, писането на стихове и музика, имате ли и други упоритости, които желаете да осъществите тук в София?
- Ще си кажа почтено - фантазията ми е да напиша книга за Кристо, световноизвестния ни български художник. Аз бях изчела всичко написано за него, опознах напълно творчеството му и един ден ориста ме срещна с него по време на основаването на кейовете в Италия на езерото Изео. Арт инсталацията е замислена за първи път през 1970 година от Кристо и жена му Жан-Клод. Мащабният план се финансира от продажбата на негови творби на изкуството. След като завърши изложбата, всички съставни елементи са били рециклирани. Посещението на “Плаващи кейове” бе изцяло гратис и бе допустимо през цялото денонощие. Но желанието да напиша книга за Кристо е моята персонална история, Кристо през моя взор.
- Как бихте описали своята разходка по творбата на изкуството “Плаващите кейове”?
- Това е невероятна панорама. Езерото е доста красиво. Светлината се мени непрестанно от слънцето, от водата, от облаците, от блясъка на водата. Лодките, които се движат, и яхтите в езерото, всичко това непрестанно се променя и основава невероятни картини. А имаше в езерото и лебеди, и патета. Съдбата бе по този начин благосклонна да извърши моята фантазия да се срещна и срещна с Кристо.
Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55 "/
Пее на 12 езика. Роси Рос се изявява и като текстописец. Много от песните й са по нейна музика. Била е ТВ водеща в Българска национална телевизия - Канал 1.
- Роси, живяхте 20 години отвън България. Когато се омъжихте за унгарския офицер Ласло Фекете, бяхте на върха на кариерата си тук...
- Не скърбя за този си интервал. Имах и в Унгария концерти. Пях в Белгия, Чехия, Македония, Словения, Франция, Германия, Дания. Не мога да се оплача откъм претовареност. Но взех решение, че ми е време да се закотвя отново в родината. На сина ми Адам му харесва тук, към този момент направи следващата си галерия в изложба “Класика”. Учил е в Будапеща, в Брюксел, а в този момент ще бъде зрелостник в българско учебно заведение. Като дребен говореше постоянно на три езика - български, маджарски и британски. Никога не ги смесваше. Рисува и първите му изложения са още като възпитаник. И аз рисувам, това е релакс.
Често давам четки и на майка ми да рисува. Това й влияе позитивно. По специалност е дизайнер. На 86 години е в този момент. В моя жанр има много дълголетници. Колкото и компликации да има човек, идва миг, в който би трябвало да оказва помощ на родителите си. Възрастните хора имат най-вече потребност от любов, от внимание. Ние сме четири деца в фамилията ни и сме получили доста любов от майка и баща. Не мога да си показва да отиде майка ми в старешки дом. Брат ми се грижеше на първо време като максимален, до момента в който бях в чужбина. Двете ми сестри в този момент са в чужбина, оказват помощ за внучетата. Затова е мой ред да се грижа за майка ми.
- Какви срещи сте имали с унгарската и белгийската здравна система, където сте живели?
- Да, наложи ми се няколко пъти. Веднъж трябваше да извикаме “Бърза помощ” за мен. Нямах сили, усещах се зле. Дойде доктор. Той ми изписа рецепта и макар че съм здравноосигурена, 80 евро трябваше да платим за колата за спешна помощ, че идва до дома ни.
Следващия път, когато ми се наложи отново, към този момент не викахме кола за спешна помощ, ами си взехме такси и отидохме в болничното заведение. Чаках доста дълго, с цел да ме одобри докторът. За ортодонт също се чака и въпреки да ме болеше зъб, получих час за лекуване чак след 37 дни. Един път закъсах с ухото, мощни болки и също ми дадоха по неотложност, и то в частен кабинет, след три седмици час. И то платено, 200 евро. Оказа се почтена причина, само че... При зъболекаря всякога оставям по 200 евро за един зъб.
- Да се благодарим, че още има лекари тук, по този начин ли?
- Имаме извънредно кадърни експерти медици. От техния опит ще се употребяват и младите доктори, които излизат от Университета.
В Унгария, макар че си здравноосигурен, когато се постанова, би трябвало да се доплащат спомагателните процедури. Предимството е, че в Унгария постоянно е имало доста качествени апаратури. Това ме впечатли още първоначално. Въпреки това доста лекари, както и тук, напущат Унгария. Това е причина държавното управление да основава ограничения за задържане на младите. Добра финансова поддръжка се отпуска за децата. Синът ми Адам, когато ходеше на детска градина, 10% от заплатата отиваха за градината. Направо по банков път. Така се подкрепят градините.
- Какво съгласно вас липсва на нашите доктори?
- Психологически метод. Трябват две положителни думи, да му се усмихнеш на пациента. Когато има огромна опашка, да излезеш и да кажеш нещо, да успокоиш хората.
- Понеже сте се сблъсквали със опазването на здравето и в други страни, разкажете наблюденията си?
- Какво ми направи усещане в Германия, да вземем за пример. Мисля, че Германия в бъдеще ще има проблем в здравната система с неналичието на натурални немци за докторски места. Сега делът на емигрантите, които работят като лекари, непрекъснато нараства.
- Освен пеенето, писането на стихове и музика, имате ли и други упоритости, които желаете да осъществите тук в София?
- Ще си кажа почтено - фантазията ми е да напиша книга за Кристо, световноизвестния ни български художник. Аз бях изчела всичко написано за него, опознах напълно творчеството му и един ден ориста ме срещна с него по време на основаването на кейовете в Италия на езерото Изео. Арт инсталацията е замислена за първи път през 1970 година от Кристо и жена му Жан-Клод. Мащабният план се финансира от продажбата на негови творби на изкуството. След като завърши изложбата, всички съставни елементи са били рециклирани. Посещението на “Плаващи кейове” бе изцяло гратис и бе допустимо през цялото денонощие. Но желанието да напиша книга за Кристо е моята персонална история, Кристо през моя взор.
- Как бихте описали своята разходка по творбата на изкуството “Плаващите кейове”?
- Това е невероятна панорама. Езерото е доста красиво. Светлината се мени непрестанно от слънцето, от водата, от облаците, от блясъка на водата. Лодките, които се движат, и яхтите в езерото, всичко това непрестанно се променя и основава невероятни картини. А имаше в езерото и лебеди, и патета. Съдбата бе по този начин благосклонна да извърши моята фантазия да се срещна и срещна с Кристо.
Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ