> ИлюстрацияКрасимир Вълчев коментира при посещението си във Варна днес

> ИлюстрацияКрасимир Вълчев разяснява при визитата си във Варна през днешния ден " рецептата " за оправянето с неграмотността и ранните бракове измежду ромското население у нас, съобщи кореспондент на Varna24.bg . 

Коментарът му бе провокиран от въпроса какъв брой от учениците в първи клас не знаят български език. Ето какво сподели министър Вълчев:

" В последните десетилетия имаме повишен % на броя на децата от фамилии, при които майчиният език не е българският. Имаме повишен % на фамилии, които са с по-ниско обучение. Преди години всяко последващо потомство родители са били с по-високо равнище на обучение, а в този момент за първи път се следи противоположният развой. Това е поради възпроизводството на неграмотността от потомство на потомство и неспособността на просветителната система и на всички нас дейно да ги интегрираме тези деца.  

Има доста учебни заведения, където родителите са отпаднали рано от просветителната система, оженили са се или са се омъжили рано и това е довело до възпроизводство на неграмотността. Рецептата е доста по-сложна, само че в банален вид звучи по този начин - наложителен обсег в детска градина две години преди учебното заведение. Това дава огромен късмет тези деца да се включат в учебно заведение, да не натрупат дефицити, да стигнат до гимназиално обучение, да придобият професионална подготовка и да бъдат пригодни за пазара на труда и противоположното. Ако детската градина не овладее недостига с незнанието на български език ще отпаднат рано от системата, може да ги изтикат официално, само че това си е скрито отпадане.

Другото е стимулирани учители. Това е един от най-важните фактори. Затова взехме политическо и бюджетно решение да усилваме възнагражденията на учителите. Стартираме два плана, единият от които за в допълнение образование в предучилищна възраст по български език. Третото, страната с всичките си институции, ограничения, действия, хора, да направи тъй че тези деца да вървят постоянно на учебно заведение.

За първи път можем да кажем, че знаем съвсем всички деца къде са и дали им се упражнява правото на обучение. Много по-трудно е да ги накараме да вървят постоянно. Имаме наблюдения, една огромна част от децата вървят в чужбина, връщат се или пътуват с родителите си из страната.

За да ги накараме постоянно да вървят на учебно заведение би трябвало да им стопираме и помощите. Бяха направени промени в Закона за фамилните помощи за деца и в Закона за общественото подкрепяне, в Наредбата за енергийните помощи, общо взето всичко, което може да се стопира, ще се спре. И за по-дълго... Важното е кметовете да постановат санкции по Закона за предучилищното и учебно обучение. 

Трудността ни идва от това, че системата работи с повече деца, второ, ние не можем да си позволим системата да бъде изключваща. Едно време е била изключваща, преди 30 години да вземем за пример, а когато системата е такава е по-лесно да дисциплинираш. Тук рискът е, че процентът на отпадналите е огромен. Нашата система би трябвало да бъде включваща, да създадем по този начин, че всяко едно дете да приключи учебно обучение и това да не бъде официално, а то да бъде стимулирано да учи. 

Ранните бракове са огромен проблем, мъчно се потвърждават. Имали сме диалози с прокуратурата, те бяха задействали старания, само че в огромна част от случаите става въпрос за общуване, а не за брак. Те казват-отидох на посетители. Имаме позитивни процеси на рационализация в ромските общности поради включването в трудовите модели на живот, поради пътуването в чужбина, желаят децата им да учат. Вдига се междинната възраст на ранните бракове, подвига се броят на годините, които прекарват в просветителната система, само че това към момента е надалеч незадоволително, неравномерно за другите общности.

Трябва още доста години системата на образованието да поставя целенасочени старания, подкрепени и от останалите институции. Това е рецептата, повече работа. Това е и апелът ми към учителите. Ние ще ги поддържаме, само че и те би трябвало да отговорят на упованията на обществото. 

Много е значимо въпреки всичко да не забравяме и останалите деца, тъй като ние най-често приказваме за проблематичните деца. А диалогът за останалите минава през това по какъв начин да предизвикваме в по-голяма степен интереса им за ученето, по какъв начин да създадем образованието по-свързващо, по-интердисциплинарно. Днешните деца ще се учат през целия си живот, ще сменят специалности и доста повече ще научат отвън учебно заведение. Към това се преформулират дилемите на просветителните системи в цяла Европа. Ние вървим с няколко години обратно, само че следваме опита на другите страни, не сме измислил нещо доста по-различно. Просто поколението е друго и то е доста по-трудно да се стимулира да учи, има доста повече източници на информация, факторите на средата са напълно разнообразни ", сподели Красимир Вълчев.

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.