Албания в Демос версия
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
В текста си към фотоалбума на Джон Демос, световноизвестният албански публицист Исмаил Кадре написа: " Албания и албанците към момента нямат открит образ, той към момента се построява. Свързваме го с тъжните събития от 1991 година, с корабите, цялостни с бежанци и със срамното саморазрушаване на страната през 1997 година Повечето от албумите на Джон Демос са отдадени на тъкмо този откъслек от време. Той просто приема неговата действителност. По време на нашия диалог, аз го запитвам дали му е хрумвало, че в този албански албум най-красивият човек е един труп. Джон удостоверява без капка съмнение. " " Като по-млад в действителност желаех да стана художник ", споделя гръцкият фотограф Джон Демос, до момента в който намества Leica-та до кафето си. " Но колкото повече рисувах, толкоз повече се убеждавах, че в действителност фотографията е формата, с която най-добре документираш измененията в едно общество. " Политически нестабилната Гърция през 60-те години на ХХ век, фотографията на Бресон и киното на Бергман го въодушевяват да остави четката и да вземе фотоапарата.
Един от значимите писания на живота му ще се окажат фотосите му от Албания сред 1990-1991 година, безреден интервал за страната след над половин век наказателен комунистически режим. Изложбата " Албания на прага на смяната " в изложба Synthesis до 11 ноември ще ви потопи в история, която звучи ненапълно познато поради общите промени, през които минава Източна Европа тогава, само че и доста характерно, поради осведомителната изолираност на Албания по време на режима на Енвер Ходжа.
За родения през 1944 година в Солун Демос впускането в незнайното може би не е особена екзотика, защото постоянно е бил човек на път. На 10-годишна възраст, малко след гражданската война в Гърция, той емигрира със фамилията си в Съединени американски щати. " Където и да отидем, гърците оставаме свързани с родината. Баща ми ме изпрати да изучавам в гимназия в Солун, след това се върнах да последвам в Чикаго. Вероятно щях да имам по-добър професионален живот в Съединени американски щати, само че нещо ме теглеше назад и през 1969 година се върнах още веднъж в Гърция ", споделя Демос. Говори на американски британски, без диря от акцент. През идващите години се трансформира в една от най-дейните фигури в гръцката снимка. Заедно със брачната половинка си Бернардин, постоянно куратор на плановете му, той основава организацията Apeiron Photos.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Демос документира изменчивия живот в Гърция, а в самото начало на 90-те внезапно сменя фокуса към прилежаща Албания. Той е притеглен от мистерията, която витае към страната – никой не може да влезе в нея, никой не може да излезе от нея. За Албания няма фотоси, няма репортажи. Отварянето на границите за чужденци му разрешава да пътува из страната няколко пъти, преди да стане сътрудник – прави го с туристически рейс от Атина.
" Беше доста мъчно да вдигнеш фотоапарата и просто да снимаш, без да останеш неусетен ", споделя Демос. " Където и да съм, постоянно се старая да съм част от ставащото, част от всички в близост. A както е споделил Йозеф Куделка, човек, от който научих доста – когато снимаш събитията към едно място, отиваш преди събитията, оставаш по време на събитията и продължаваш да снимаш и след събитията. Не считам, че отбелязвам нещо, аз пребивавам в него. Не се дефинирам като фотожурналист. В Албания снимах за някои организации, само че нямах прецизни крайни периоди, което пречеше на други фотографи. А в доста обстановки, бях единственият фотограф. "
Въпреки нормалното етническо напрежение сред тези два народа, Демос няма проблеми като грък в Албания, макар че " някои региони са доста по-националистически от други ". В южната част на страната няма езикова преграда поради огромното гръцко население там, а " където думите не стигат, очите споделят задоволително ". За интереса му към Албания има и по-лична причина: обезверените лица и напускащите страната му припомнят за детството в Гърция.
Определя изложбата и книгата към нея като повече човечен, в сравнение с политически план. Въпреки че е имало диалози, до момента фотосите не са показвани в Албания. По време на договаряния в Шкодра кметът го посреща въодушевено – тримата деятели на Демократическата партия, убити от полицията, имат монументи, защото само Демос ги е снимал и обезсмъртил.
Текстът към фотоалбума е написан от интернационално най-известния албански публицист, Исмаил Кадре. " Когато аз дойдох в страната, той емигрира във Франция. Интересното е, че съгласно него аз съм пристигнал в " неприятен миг " за страната и се надява да я посетя отново в по-добър интервал от историята й. Мисля, че е останал с усещането, че наблягам прекалено много болката на хората. Аз просто желаех да покажа през какво преминаваше това общество тогава. " А точно: еуфория, болежка, преоткриване на религиозната и персоналната независимост, лозунги с подръчни материали, среща на генерации.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Това е един от дребното му планове, в които снима цветно. Когато посетите изложбата, ще разберете за какво – във всяка фотография цветовете сред хората и пространствата си отиват. А дефектът от неналичието на всевъзможни външни въздействия и съвременна визия се трансформира в резултат.
Дали се замисля за продължение на серията си? Дали новата Албания, която се трансформира в туристическа дестинация и в която от ден на ден икономическа непоклатимост, му е също толкоз забавна?
" Бил съм в Албания няколко пъти след събитията от началото на 90-те години. Но не обичам да се връщам там, където съм снимал. Слагам знак за тъждество сред местата и събитията, които са се случили в тях, за мен те не съществуват едно без друго. Изкушаващо е да се върна и да сравня, само че не бих желал да го върша. А туристическата действителност не ме интересува, има фотографи, които могат да я документират доста по-добре от мен. "
Подсказва, че би желал да снима повече тук. " България ми е забавна – наподобява ми на Гърция отпреди 20 години в някои връзки. Харесва ми и да наблюдавам типични за страните детайли, които са застрашени от изгубване. " Сега е концентриран в завършването на голям план – фотоалбум, който ще съдържа фотоси на дървета, правени от Демос през последните 40 години. " Все отново и те като хората се раждат и умират. "
Увеличаване
Смаляване
В текста си към фотоалбума на Джон Демос, световноизвестният албански публицист Исмаил Кадре написа: " Албания и албанците към момента нямат открит образ, той към момента се построява. Свързваме го с тъжните събития от 1991 година, с корабите, цялостни с бежанци и със срамното саморазрушаване на страната през 1997 година Повечето от албумите на Джон Демос са отдадени на тъкмо този откъслек от време. Той просто приема неговата действителност. По време на нашия диалог, аз го запитвам дали му е хрумвало, че в този албански албум най-красивият човек е един труп. Джон удостоверява без капка съмнение. " " Като по-млад в действителност желаех да стана художник ", споделя гръцкият фотограф Джон Демос, до момента в който намества Leica-та до кафето си. " Но колкото повече рисувах, толкоз повече се убеждавах, че в действителност фотографията е формата, с която най-добре документираш измененията в едно общество. " Политически нестабилната Гърция през 60-те години на ХХ век, фотографията на Бресон и киното на Бергман го въодушевяват да остави четката и да вземе фотоапарата.
Един от значимите писания на живота му ще се окажат фотосите му от Албания сред 1990-1991 година, безреден интервал за страната след над половин век наказателен комунистически режим. Изложбата " Албания на прага на смяната " в изложба Synthesis до 11 ноември ще ви потопи в история, която звучи ненапълно познато поради общите промени, през които минава Източна Европа тогава, само че и доста характерно, поради осведомителната изолираност на Албания по време на режима на Енвер Ходжа.
За родения през 1944 година в Солун Демос впускането в незнайното може би не е особена екзотика, защото постоянно е бил човек на път. На 10-годишна възраст, малко след гражданската война в Гърция, той емигрира със фамилията си в Съединени американски щати. " Където и да отидем, гърците оставаме свързани с родината. Баща ми ме изпрати да изучавам в гимназия в Солун, след това се върнах да последвам в Чикаго. Вероятно щях да имам по-добър професионален живот в Съединени американски щати, само че нещо ме теглеше назад и през 1969 година се върнах още веднъж в Гърция ", споделя Демос. Говори на американски британски, без диря от акцент. През идващите години се трансформира в една от най-дейните фигури в гръцката снимка. Заедно със брачната половинка си Бернардин, постоянно куратор на плановете му, той основава организацията Apeiron Photos.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Демос документира изменчивия живот в Гърция, а в самото начало на 90-те внезапно сменя фокуса към прилежаща Албания. Той е притеглен от мистерията, която витае към страната – никой не може да влезе в нея, никой не може да излезе от нея. За Албания няма фотоси, няма репортажи. Отварянето на границите за чужденци му разрешава да пътува из страната няколко пъти, преди да стане сътрудник – прави го с туристически рейс от Атина.
" Беше доста мъчно да вдигнеш фотоапарата и просто да снимаш, без да останеш неусетен ", споделя Демос. " Където и да съм, постоянно се старая да съм част от ставащото, част от всички в близост. A както е споделил Йозеф Куделка, човек, от който научих доста – когато снимаш събитията към едно място, отиваш преди събитията, оставаш по време на събитията и продължаваш да снимаш и след събитията. Не считам, че отбелязвам нещо, аз пребивавам в него. Не се дефинирам като фотожурналист. В Албания снимах за някои организации, само че нямах прецизни крайни периоди, което пречеше на други фотографи. А в доста обстановки, бях единственият фотограф. "
Въпреки нормалното етническо напрежение сред тези два народа, Демос няма проблеми като грък в Албания, макар че " някои региони са доста по-националистически от други ". В южната част на страната няма езикова преграда поради огромното гръцко население там, а " където думите не стигат, очите споделят задоволително ". За интереса му към Албания има и по-лична причина: обезверените лица и напускащите страната му припомнят за детството в Гърция.
Определя изложбата и книгата към нея като повече човечен, в сравнение с политически план. Въпреки че е имало диалози, до момента фотосите не са показвани в Албания. По време на договаряния в Шкодра кметът го посреща въодушевено – тримата деятели на Демократическата партия, убити от полицията, имат монументи, защото само Демос ги е снимал и обезсмъртил.
Текстът към фотоалбума е написан от интернационално най-известния албански публицист, Исмаил Кадре. " Когато аз дойдох в страната, той емигрира във Франция. Интересното е, че съгласно него аз съм пристигнал в " неприятен миг " за страната и се надява да я посетя отново в по-добър интервал от историята й. Мисля, че е останал с усещането, че наблягам прекалено много болката на хората. Аз просто желаех да покажа през какво преминаваше това общество тогава. " А точно: еуфория, болежка, преоткриване на религиозната и персоналната независимост, лозунги с подръчни материали, среща на генерации.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Това е един от дребното му планове, в които снима цветно. Когато посетите изложбата, ще разберете за какво – във всяка фотография цветовете сред хората и пространствата си отиват. А дефектът от неналичието на всевъзможни външни въздействия и съвременна визия се трансформира в резултат.
Дали се замисля за продължение на серията си? Дали новата Албания, която се трансформира в туристическа дестинация и в която от ден на ден икономическа непоклатимост, му е също толкоз забавна?
" Бил съм в Албания няколко пъти след събитията от началото на 90-те години. Но не обичам да се връщам там, където съм снимал. Слагам знак за тъждество сред местата и събитията, които са се случили в тях, за мен те не съществуват едно без друго. Изкушаващо е да се върна и да сравня, само че не бих желал да го върша. А туристическата действителност не ме интересува, има фотографи, които могат да я документират доста по-добре от мен. "
Подсказва, че би желал да снима повече тук. " България ми е забавна – наподобява ми на Гърция отпреди 20 години в някои връзки. Харесва ми и да наблюдавам типични за страните детайли, които са застрашени от изгубване. " Сега е концентриран в завършването на голям план – фотоалбум, който ще съдържа фотоси на дървета, правени от Демос през последните 40 години. " Все отново и те като хората се раждат и умират. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ