Продажбата на правосъдие е неприемлива
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Станислав Костов е доцент по право на Европейски Съюз в катедра " Европеистика " и в Юридическия факултет на СУ. Специализирал е в Маастрихт, Холандия, и в Международния център по правата на индивида. През 2011 година пази докторска дисертация на тематика " Актовете на Съда на Европейския съюз и техните правни последствия ". Адвокат е от Софийската адвокатска гилдия. През интервала 2009–2010 година е член на управителния съвет на Френско-българската комерсиална камара. От 2012 година е член на Научнометодическия център към Висшия адвокатски съвет. От 2015 година е член на публицистичната гилдия на списание " Европейски юридически обзор " – първото и само до момента профилирано списание, отдадено на правото на Европейски Съюз. От 2016 година е член на управителния съвет на фондация " Български юристи за правата на индивида ". Още по тематиката
И Мая Манолова нападна високите правосъдни такси по административни каузи
Омбудсманът е третата институция, която сезира Конституционния съд с измененията в Административнопроцесуалния кодекс
28 сеп 2018
Президентът и Българска социалистическа партия поотделно нападнаха измененията в административния развой в Конституционен съд
Часове след обявяване на закона, което направи допустимо сезирането на Конституционния съд, съперниците се възползваха
18 сеп 2018 На 4 октомври 2018 година Съдът на Европейски Съюз (СЕС) постанови дълго чаканото у нас решение по делото на вложителя Николай Кантарев против Българска народна банка. То е формирано по отношение на иск за обезщетяване на вреди, породени от невъзможността вложителят да употребява своя депозит в КТБ до обезпечения размер в периодите, планувани в правото на Европейски Съюз.
4 октомври 2018 година ще остане паметна дата в българската правна история. И то не тъй като Съдът на Европейски Съюз даде пояснение на разпореждания от анулираната Директива за гарантиране на влоговете в банките по едно от многото каузи, засягащи по един или различен метод банкрута на КТБ, като разгласи, че забавеното погашение на обезпечените депозити съставлява нарушаване на правото на Европейски Съюз. За първи път по преюдициално питане на български съд Съдът на Европейски Съюз се произнесе по един от главните проблеми на българската правосъдна система: съществуването на пропорционални държавни такси по цивилен (и търговски) каузи без горна граница, а оттова и ограничението на достъпа до правораздаване.
Правосъдието не е услуга против възнаграждение
Някои считат, че правораздаването е услуга, за даването която се дължи държавна такса. Мисля, че това е фундаментално неправилно, а продажбата на правораздаване намирам за неприемлива. Правосъдието е съществена функционалност на страната, на която всички плащаме налози, и тя е длъжна да обезпечи това правораздаване. Навярно би било целесъобразно да се събира някаква минимална елементарна (в безспорна сума) държавна такса при предявяването на иск, с цел да се ограничи явната корист с правото на иск. Но не и 4-процентна такса без таван за първата инстанция.
В решението по делото " Кантарев " Съдът на Европейски Съюз приема, че една сходна такса, заплащана по иск за обезщетяване на вреди, породени от страната в следствие от нарушаване на правото на Европейски Съюз, би могла да бъде несъвместима с правилото на успеваемостта, т.е. би направила прекалено мъчно или на практика невероятно реализирането на правото на обезщетение.
Това у нас е по този начин най-малко за юридическите лица (търговски сдружения и др.), защото българското законодателство не позволява опция за освобождението им от държавна такса, както и (между другото – в нарушаване на правото на ЕС) не позволява даване на правна помощ, изразяваща се в размера на дължимата държавна такса.
Освен това българското законодателство не дава опция на разглеждащия делото съд за преценка на размера на дължимата такса с оглед тя да не се окаже вероятно възпиращ фактор за предоставяне ход на процеса. У нас внасянето на таксата е безспорна процесуална причина за разглеждане на исковата молба, с други думи – в случай че не е импортирана, исковата молба ще бъде върната.
Поради тези съображения считам, че с решението по делото " Кантарев " казусът със събираните пропорционални такси по делата за обезщетяване на вреди, породени от нарушаване на правото на Европейски Съюз, е позволен, най-малко до момента в който не се одобряват законодателни промени, които да уредят по-широко опцията за освобождение от правосъдни такси, даването на правна помощ на юридически лица и свободата на всеки арбитър да преценя дали дадена правосъдна такса не би била възпиращо висока за всеки съответен случай.
Още един въпрос, обвързван с таксата. Произнасянето на Съда по делото " Кантарев " е използвано както при исковете за обезщетяване на вреди, по този начин и по отношение на търсената отбрана на всевъзможни други права, произлизащи от правото на Европейски Съюз. Ако при исковете за обезщетяване пропорционалната такса има опция (простата такса от 10 или 25 лева, открита за исковете по Закона за отговорността на страната и общините за вреди - ЗОДОВ), то при искове, предявявани пред цивилен и търговски съдилища в области, обхванати от правото на Европейски Съюз (напр. търговски марки, дружествени разногласия, потребителски разногласия и т.н), такава опция няма и е наложителна незабавна законодателна смяна, с цел да бъде задоволен правилото на успеваемостта (получаването на обезщетение да не е на практика невероятно или прекалено трудно).
За процедурата би трябвало да се произнесат българският съд и законодателят
Всъщност отвън казуса за таксата надали може да се откри някакъв забележителен принос на решението на Съд на Европейския съюз по отношение на определянето на способния съд и реда, по който следва да се преглеждат делата за обезщетяване на вреди от нарушаване на правото на Европейски Съюз. По този въпрос следва да се произнесат съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд по формирано през 2015 година тълкувателно дело.
Беше пределно ясно, че Съдът на Европейски Съюз не може да дефинира способените съдилища, които да преглеждат исковете за обезщетяване на вреди в тези случаи. Една законодателна смяна в тази връзка е наложителна, с цел да се почисти най-малко казусът с това към кой държавен орган би трябвало да се предяви съответен иск.
Докато няма такава смяна, в границите на тълкувателно дело №2/2015 година Върховен касационен съд и Върховен административен съд би трябвало да се произнесат, като съобразят разпоредбите на ЗОДОВ. Законодателна смяна е наложителна и с цел да се избегне обстановката, при която български съд, който е предизвикал щета, би трябвало да съди самичък себе си, защото сходно състояние нарушава правото на обективен развой по Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида.
Няма значителен принос на решението на Съда на Европейски Съюз и във връзка с условието за отговорно държание като причина за ангажирането на отговорността. Съдът на Европейски Съюз е припомнил, че задължението за обезщетяване за вредите, породени на частни субекти, не може да зависи от това дали противоправното държание е отговорно, а е задоволително да е нарушено европейското право.
Решението на Съда на Европейски Съюз не е напълно ясно по въпроса дали е нужна предварителна анулация на увреждащия административен акт като изискване да се търси обезщетение. Той е смесил изискваните материални предпоставки на правото на иск с опцията за изключване или ограничение на отговорността заради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на повреденото лице. Струва ми се обаче, че в решението си той не слага под подозрение събитието, че предварителната анулация на акта не може да бъде причина на правото на желае за обезщетяване, още повече че е подчертал, че откритите в неговата процедура предпоставки са задоволителни за ангажирането на отговорността на страната, а страната може да урежда единствено по-благоприятни предпоставки, измежду които няма по какъв начин да бъде условието за предварителна анулация на акта.
Рано е за шампанско по делата на вложителите в КТБ
Що се отнася до съответните каузи сред вложителите в КТБ и Българска народна банка, към момента е рано която и да е от страните по тях да отваря шампанско. От решението на Съда на Европейски Съюз произтича единствено, че невъзможността на вложителите да разполагат с депозитите си до обезпечения размер в периода, открит в директивата, съставлява нарушаване на правото на Европейски Съюз. Оттук насетне остават открити въпросите кой тъкмо е направил това нарушаване, против кого следва да се предявяват исковете, дали нарушаването е задоволително значително предвид на критериите, открити в практиката на Съда на Европейски Съюз (нарушаване на правото на преценка, изясненост на нарушената норма, " субективните " детайли като предумисъл или немарливост на органа и характера на позволена неточност и т.н.), дали са налице подлежащи на обезщетяване вреди и дали те се намират в директна причинно-следствена връзка с осъщественото нарушаване. В решението по делото " Кантарев " Съдът на Европейски Съюз е дал някои инструкции на българските съдилища в тази връзка. Едва след установяването на тези предпоставки по съответните каузи на инвеститори в КТБ може да се реши дали предявените искове ще бъдат почетени.
Увеличаване
Смаляване
Станислав Костов е доцент по право на Европейски Съюз в катедра " Европеистика " и в Юридическия факултет на СУ. Специализирал е в Маастрихт, Холандия, и в Международния център по правата на индивида. През 2011 година пази докторска дисертация на тематика " Актовете на Съда на Европейския съюз и техните правни последствия ". Адвокат е от Софийската адвокатска гилдия. През интервала 2009–2010 година е член на управителния съвет на Френско-българската комерсиална камара. От 2012 година е член на Научнометодическия център към Висшия адвокатски съвет. От 2015 година е член на публицистичната гилдия на списание " Европейски юридически обзор " – първото и само до момента профилирано списание, отдадено на правото на Европейски Съюз. От 2016 година е член на управителния съвет на фондация " Български юристи за правата на индивида ". Още по тематиката
И Мая Манолова нападна високите правосъдни такси по административни каузи
Омбудсманът е третата институция, която сезира Конституционния съд с измененията в Административнопроцесуалния кодекс
28 сеп 2018
Президентът и Българска социалистическа партия поотделно нападнаха измененията в административния развой в Конституционен съд
Часове след обявяване на закона, което направи допустимо сезирането на Конституционния съд, съперниците се възползваха
18 сеп 2018 На 4 октомври 2018 година Съдът на Европейски Съюз (СЕС) постанови дълго чаканото у нас решение по делото на вложителя Николай Кантарев против Българска народна банка. То е формирано по отношение на иск за обезщетяване на вреди, породени от невъзможността вложителят да употребява своя депозит в КТБ до обезпечения размер в периодите, планувани в правото на Европейски Съюз.
4 октомври 2018 година ще остане паметна дата в българската правна история. И то не тъй като Съдът на Европейски Съюз даде пояснение на разпореждания от анулираната Директива за гарантиране на влоговете в банките по едно от многото каузи, засягащи по един или различен метод банкрута на КТБ, като разгласи, че забавеното погашение на обезпечените депозити съставлява нарушаване на правото на Европейски Съюз. За първи път по преюдициално питане на български съд Съдът на Европейски Съюз се произнесе по един от главните проблеми на българската правосъдна система: съществуването на пропорционални държавни такси по цивилен (и търговски) каузи без горна граница, а оттова и ограничението на достъпа до правораздаване.
Правосъдието не е услуга против възнаграждение
Някои считат, че правораздаването е услуга, за даването която се дължи държавна такса. Мисля, че това е фундаментално неправилно, а продажбата на правораздаване намирам за неприемлива. Правосъдието е съществена функционалност на страната, на която всички плащаме налози, и тя е длъжна да обезпечи това правораздаване. Навярно би било целесъобразно да се събира някаква минимална елементарна (в безспорна сума) държавна такса при предявяването на иск, с цел да се ограничи явната корист с правото на иск. Но не и 4-процентна такса без таван за първата инстанция.
В решението по делото " Кантарев " Съдът на Европейски Съюз приема, че една сходна такса, заплащана по иск за обезщетяване на вреди, породени от страната в следствие от нарушаване на правото на Европейски Съюз, би могла да бъде несъвместима с правилото на успеваемостта, т.е. би направила прекалено мъчно или на практика невероятно реализирането на правото на обезщетение.
Това у нас е по този начин най-малко за юридическите лица (търговски сдружения и др.), защото българското законодателство не позволява опция за освобождението им от държавна такса, както и (между другото – в нарушаване на правото на ЕС) не позволява даване на правна помощ, изразяваща се в размера на дължимата държавна такса.
Освен това българското законодателство не дава опция на разглеждащия делото съд за преценка на размера на дължимата такса с оглед тя да не се окаже вероятно възпиращ фактор за предоставяне ход на процеса. У нас внасянето на таксата е безспорна процесуална причина за разглеждане на исковата молба, с други думи – в случай че не е импортирана, исковата молба ще бъде върната.
Поради тези съображения считам, че с решението по делото " Кантарев " казусът със събираните пропорционални такси по делата за обезщетяване на вреди, породени от нарушаване на правото на Европейски Съюз, е позволен, най-малко до момента в който не се одобряват законодателни промени, които да уредят по-широко опцията за освобождение от правосъдни такси, даването на правна помощ на юридически лица и свободата на всеки арбитър да преценя дали дадена правосъдна такса не би била възпиращо висока за всеки съответен случай.
Още един въпрос, обвързван с таксата. Произнасянето на Съда по делото " Кантарев " е използвано както при исковете за обезщетяване на вреди, по този начин и по отношение на търсената отбрана на всевъзможни други права, произлизащи от правото на Европейски Съюз. Ако при исковете за обезщетяване пропорционалната такса има опция (простата такса от 10 или 25 лева, открита за исковете по Закона за отговорността на страната и общините за вреди - ЗОДОВ), то при искове, предявявани пред цивилен и търговски съдилища в области, обхванати от правото на Европейски Съюз (напр. търговски марки, дружествени разногласия, потребителски разногласия и т.н), такава опция няма и е наложителна незабавна законодателна смяна, с цел да бъде задоволен правилото на успеваемостта (получаването на обезщетение да не е на практика невероятно или прекалено трудно).
За процедурата би трябвало да се произнесат българският съд и законодателят
Всъщност отвън казуса за таксата надали може да се откри някакъв забележителен принос на решението на Съд на Европейския съюз по отношение на определянето на способния съд и реда, по който следва да се преглеждат делата за обезщетяване на вреди от нарушаване на правото на Европейски Съюз. По този въпрос следва да се произнесат съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд по формирано през 2015 година тълкувателно дело.
Беше пределно ясно, че Съдът на Европейски Съюз не може да дефинира способените съдилища, които да преглеждат исковете за обезщетяване на вреди в тези случаи. Една законодателна смяна в тази връзка е наложителна, с цел да се почисти най-малко казусът с това към кой държавен орган би трябвало да се предяви съответен иск.
Докато няма такава смяна, в границите на тълкувателно дело №2/2015 година Върховен касационен съд и Върховен административен съд би трябвало да се произнесат, като съобразят разпоредбите на ЗОДОВ. Законодателна смяна е наложителна и с цел да се избегне обстановката, при която български съд, който е предизвикал щета, би трябвало да съди самичък себе си, защото сходно състояние нарушава правото на обективен развой по Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида.
Няма значителен принос на решението на Съда на Европейски Съюз и във връзка с условието за отговорно държание като причина за ангажирането на отговорността. Съдът на Европейски Съюз е припомнил, че задължението за обезщетяване за вредите, породени на частни субекти, не може да зависи от това дали противоправното държание е отговорно, а е задоволително да е нарушено европейското право.
Решението на Съда на Европейски Съюз не е напълно ясно по въпроса дали е нужна предварителна анулация на увреждащия административен акт като изискване да се търси обезщетение. Той е смесил изискваните материални предпоставки на правото на иск с опцията за изключване или ограничение на отговорността заради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на повреденото лице. Струва ми се обаче, че в решението си той не слага под подозрение събитието, че предварителната анулация на акта не може да бъде причина на правото на желае за обезщетяване, още повече че е подчертал, че откритите в неговата процедура предпоставки са задоволителни за ангажирането на отговорността на страната, а страната може да урежда единствено по-благоприятни предпоставки, измежду които няма по какъв начин да бъде условието за предварителна анулация на акта.
Рано е за шампанско по делата на вложителите в КТБ
Що се отнася до съответните каузи сред вложителите в КТБ и Българска народна банка, към момента е рано която и да е от страните по тях да отваря шампанско. От решението на Съда на Европейски Съюз произтича единствено, че невъзможността на вложителите да разполагат с депозитите си до обезпечения размер в периода, открит в директивата, съставлява нарушаване на правото на Европейски Съюз. Оттук насетне остават открити въпросите кой тъкмо е направил това нарушаване, против кого следва да се предявяват исковете, дали нарушаването е задоволително значително предвид на критериите, открити в практиката на Съда на Европейски Съюз (нарушаване на правото на преценка, изясненост на нарушената норма, " субективните " детайли като предумисъл или немарливост на органа и характера на позволена неточност и т.н.), дали са налице подлежащи на обезщетяване вреди и дали те се намират в директна причинно-следствена връзка с осъщественото нарушаване. В решението по делото " Кантарев " Съдът на Европейски Съюз е дал някои инструкции на българските съдилища в тази връзка. Едва след установяването на тези предпоставки по съответните каузи на инвеститори в КТБ може да се реши дали предявените искове ще бъдат почетени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ