Тънка бяла линия
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
През септември 2015 година в Испания излиза от щемпел книгата Farina (буквалният превод е " брашно ", само че заглавието на български е " Бял прахуляк " ). В нея създателят, испанският публицист Начо Каретеро споделя за наркотрафика в родната си Галисия, самостоятелна област в Североизточна Испания, откъдето през 80-те години на ХХ век навлиза огромна част от дрогата в Европа.
За да напише " Бял прахуляк ", Каретеро стъпва върху предходни журналистически следствия и всевъзможни материали, свързани с тематиката, като актуализира архивните сведения със свои лични източници и находки. Той трансформира към този момент съществуващия материал в четивно произведение, което някои дефинират жанрово като романизирано журналистическо есе. Добавя азбучен индикатор със упоменатите в историята хора и места и дава осъвременена информация за това с какво се занимават някои от наркобосовете към днешна дата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Бял прахуляк " стартира да се продава доста добре и се трансформира в главен източник на доходи за дребното без значение издателство Libros del K.O.
Продажбите на " Бял прахуляк " надвишават внушителния за нехудожествена литература тираж от тридесет хиляди бройки. По историята стартира да се снима и ефирен сериал До 22 февруари 2018 година, когато книгата е неразрешена от съда, след иск от страна на Хосе Алфредо Беа Гондар, някогашен кмет на селището О Грове в Галисия. Той е упоменат като участник в интервенция по разтоварване на опиати, а искът му в размер на половин милион евро е за уронване на престижа.
След краткотрайната възбрана на книгата (като превантивна мярка, до момента в който излезе правосъдното решение) нови екземпляри не може да бъдат печатани, а издателството е задължено да изтегли от пазара към този момент публикуваните книги. Забранената книга се трансформира в вест за всички водещи испански и международни медии ( " Капитал " писа за това през юли 2018 г.) и води до невиждан отзив от страна на гражданското общество в Испания. Забраната, която е анулирана от съда на 22 юни 2018 година, в действителност реализира противоположното. Общият тираж към този момент надвишава 100 хиляди бройки, книгата е допечатвана към този момент петнайсет пъти, а към нея демонстрират интерес издателства от от ден на ден страни.
" Бял прахуляк ", издадена на български от " Вакон " (превод Свидна Михайлова, редактор Ана Парашикова-Аролска), е на пазара от 4 ноември, цена 21 лева.)
Q&A: Начо Каретеро
Начо Каретеро е роден в Ла Коруня, Испания през 1981 година В началото на своята журналистическа кариера работи в редакциите на разнообразни вестници, само че скоро избира свободната процедура. Автор е на репортажи за геноцида в Руанда, за епидемията от ебола в Африка, за войната в Сирия. В момента работи като проверяващ публицист в най-влиятелния испански ежедневник El Pais.
Защо се насочихте към тази история и за какво избрахте жанр и темп, по-близки до трилъра, в сравнение с до журналистическото есе?
Аз съм от Галисия, израснах с вести за разтоварване на опиати, в това число и на плажа, на който летувахме. Още в юношеските години ми се струваше, че тази история би трябвало да бъде употребена в културен и журналистически аспект, вместо да си остане табу, от което се срамим. Вярно е, че става въпрос за черна глава от историята на Галисия, само че този тип истории са богати на доста литературни благоприятни условия. Търсех романизиран роман с черно възприятие за комизъм, анекдоти, фотоси на наркобосове, карти на територии и инфографики с пояснения по какъв начин тъкмо се прави трафикът на дрога. Дълги години сходен метод се смяташе за " олекотяващ " сходна сериозна тематика. Книгата фактически наподобява на трилър, само че почива напълно на журналистически труд. Всичко е действително, цялата информация е тествана и документирана.
Как работихте с тази информация?
Започнах от доста богат и първокласен медиен списък. Много положителни публицисти са уведомили по тематиката за наркотрафика в Галисия през 80-те години на ХХ век. След като събрах доста материал, структурирах концепцията за книгата и се свързах с хората, с които желаех да приказвам: публицисти, съдии, прокурори, служители на реда, съседи, жители и несъмнено, контрабандисти и наркотрафиканти. Нуждаех се от всички гласове в хора, с цел да направя историята цялостна. С някои общувах непосредствено, други ми предаваха информация посредством медиатори.
Разказвате за необятно публикуваната наркокултура в Галисия през 80-те години. Какво се е трансформирало от този момент?
В избрани кръгове тази просвета към момента е жива, само че сега се възприема като престъпна активност. Линията, разделяща обществото и наркотрафика, в този момент е надалеч по-дебела, в сравнение с преди години. Наркотрафикът, несъмнено, продължава да съществува, само че съжителството му с политиката и властта не е както преди. През Галисия към този момент не влиза 80% от кокаина в Европа, както тогава, тъй като и наркотрафикът, сходно на други действия, се глобализира и към този момент има доста повече " входни порти ", като да вземем за пример средиземноморските пристанища Валенсия, Барселона, Алхесирас, където влизат доста контейнери. Галисия обаче си остава профилирана в преноса на огромни количества. Когато има разтоварване на три, пет или повече тона кокаин, нормално става там.
С какво Галисия се оказва толкоз привлекателна за този бизнес?
Тя е отдалечена географски зона на полуострова със комплицирана за надзор брегова линия, граничеща с Португалия. В същото време в тези години е стопански по-изостанала, поради което контрабандата там постоянно е била нещо обикновено. В началото става въпрос за артикули от първа нужда, медикаменти, бензин, след това тютюн. Хората виждат по какъв начин тази активност дава занаят и носи благосъстояние. Контрабандистите са добре признати в обществото, оттова идва и културата на приемливост у популацията към тяхната активност. Когато те се насочват към наркотрафика, към този момент има доста генерации развита активност, на която хората гледат с положително око. Дори и политиците гравитират към тях и това им носи изборни гласове. Когато при започване на 80-те години колумбийските наркокартели търсят по какъв начин да вкарат опиатите в Европа, им хрумва Галисия, тъй като там намират към този момент добре създадена инфраструктура и опит, в това число и обществено утвърждение. Връзката се реализира посредством каналите за пране на пари. Големи контрабандисти от Галисия като Сито Минянко перат парите си в Панама, колумбийските картели също. Там откриват контакт. Отношенията им се задълбочават и в пандиза, където известно време лежат дружно наркотрафиканти от Галисия и Колумбия. Това съдействие се ражда много елементарно и естествено.
В книгата казвате, че в тези години Галисия е напът да стане " новата Сицилия "?
Всъщност го споделят съдии, служители на реда, публицисти. Наркотрафикът стартира да прониква в институциите и политическата системата и да ги управлява. Полицейската интервенция " Некора " (вид морски рак - бел. ред.) през 1990 година осуетява до известна степен това нахлуване, страната реагира и поставя спирачка. Дотогава наркотрафикантите работят при цялостна безотговорност. Без тази интервенция наркотрафикът евентуално щеше да разшири въздействието си в цялата гражданска, политическа и обществена мрежа.
А какво води до интервенция " Некора " и до прекъсването на " октопода "?
Най-вече обществото в Галисия отпред с майките, които виждат по какъв начин децата им стартират да умират от опиати. Те стартират да показват и изобличават наркотрафикантите, отиват в домовете им, участват като очевидци в правосъдни процеси против тях. Хората стартират все по-открито да се опълчват и декларират, че не желаят повече наркотрафикантите да бъдат господарите на Галисия. Това докара до реакция от страна и на политиците. Въпреки че наркотрафикът продължава да съществува и по-късно, обстановката се трансформира радикално. Слага се завършек на безнаказаността, атмосферата се хигиенизира ненапълно. На наркобосовете към този момент им се постанова да се крият, не могат да показват благосъстоянието си, както преди.
Забележим ли е наркотрафикът през днешния ден?
Не е толкоз показателен, както преди тридесет години, само че продължава да среща известно публично утвърждение. Има голямо количество компании, хотели, заведения за хранене, питейни заведения, магазини които са финансирани с пари от опиатите. Вилягарсия да вземем за пример е град със единствено четиридесет хиляди поданици, където има скъпи бутици и автокъщи на всички първокласни марки коли. Служители в туристическите организации споделят, че всяка седмица някой заплаща самолетни билети до Колумбия с пари с неразбираем генезис.
Изпитвахте ли боязън, до момента в който работехте по тематиката?
Истината е, че се хвърлих да пиша самоуверено, без доста да се възнамерявам. В Галисия е имало принуждение, споразумяване на сметки, убийства, само че въпреки всичко обстановката там е несравнима по грубост с други престъпни феномени. Като италианската или мексиканската мафия да вземем за пример, където в случай че натиснеш избрани бутони, си наказан на гибел. Имаше някои очевидни и индиректни закани, само че да кажем, че моят живот не е бил заплашен в нито един миг.
След публикуването на книгата ви през 2015 година каква беше реакцията от страна на упоменатите в нея хора, в това число и наркобосове?
Някои от тях несъмнено не бяха удовлетворени. Любопитно е обаче, че на други им хареса, тъй като са с доста мощно его и обичат да се написа за тях. А имаше и такива, които даже се ядосаха, че не са упоменати.
През 2018 година книгата ви беше неразрешена от испански съд. Как научихте за това?
Бях на работа тук във вестника. Обади ми се един от съдружниците на издателството с новината за издадената възбрана. Първо бях в потрес, прозвуча ми като някаква нелепа смешка. После отидох да приказвам с един от моите шефове. Новината незабавно беше оповестена в " Ел Паис ", по-късно беше публикувана и от организация EFE.
Какво се случи по-късно?
Забраната на книга е толкоз извънредно събитие, че в тази ситуация даже няма значение коя е съответната книга. " Забранената " история към този момент е забавна сама по себе си. Много хора си купиха книгата, тъй като я бяха забранили, а не тъй като ги интересува тематиката. Аз като създател и издателството изцяло загубихме контрола върху " Бял прахуляк ". Книгата се трансформира в политически инструмент, в митинг против цензурата, на моменти дори в обществено придвижване . Новината за протичащото се беше публикувана в доста страни.
В този смисъл до каква степен мощният интерес в публичното пространство и в медиите се обърна във ваша изгода?
Нямаме желание да сме лицемери по тематиката. Забраната на книгата се трансформира в неволна и нетърсена, само че в това време гигантска маркетингова акция. Интересът към нея, в това число и продажбите, набъбнаха, само че не това направи книгата сполучлива. Тя потегли доста добре на пазара още през цялото време. До възбраната се бяха продали близо четиридесет хиляди бройки. Дори и телевизионният сериал по нея към този момент беше подготвен. Поставете се на мое място. С доста труд и изпитание съм написал една история, която се харесва на читателите и се продава по-добре, в сравнение с въобще в миналото бих могъл да бленувам. И внезапно се появява някакъв господин, който предявява иск и съдията го почита. Това беше доста фрустриращо и за мен като създател, и за издателството. На всичкото от горната страна той ходеше по малките екрани, даваше изявленията, предизвикваше ни. Беа Гондар настояваше, че е уронено достолепието му от изказвания, които бяха съвършено документирани, както по-късно беше открито и от съда. Изведнъж обаче се оказахме изправени пред едно необяснимо и нечувано правосъдно решение, което аз персонално считам за правосъдна неточност. За наслада в Испания това е изключение. Хората и медиите намерено се възмутиха и отхвърлиха да толерират сходна възбрана.
Спомняте ли си други образци на неразрешени книги?
Аз числя се на потомство в Испания, което няма даже и визия, че книги могат да бъдат забранявани. Мисля, че от установяването на демокрацията в Испания това се е случвало шест-седем пъти с неоторизирани биографии, цялостни с измислици и клюки, целящи да съсипят избран човек. Но да бъде неразрешена книга единствено поради един дребен подробност - три реда от над триста страници, освен това тествана и в огромна степен неоспорима информация, е извънредно фрапантна мярка.
Получихте съвсем единомислеща поддръжка от страна на издатели, медии, на гражданското общество. Книгата ви се трансформира в знак на свободата на словото. Имаше ли някой, който не ви поддържа?
Истината е, че никой не беше склонен с сходна последна мярка. Иначе някои политически партии се възползваха според от личните си ползи. Левите партии и изключително борещите се за самостоятелност в Каталуня използваха феномена, с цел да подлагат на критика авторитаризма и правосъдната система на централната власт. Що се отнася до медиите, тези от по-десния набор избраха по-скоро да запазят тишина. Много политици и съдии ми се обадиха импровизирано, с цел да ме поддържат и да ме окуражат, че всичко ще свърши добре за нас.
Случвало ли ви се е нещо сходно с различен ваш репортаж?
Част от всекидневието на журналиста е някой да не е удовлетворен от метода на поднасяне на новината, от заглавието, определените цитати и така нататък Възможно е даже шефът ти да не разгласява твой репортаж по някакви съображения, само че нещо толкоз жестоко в никакъв случай не ми се беше случвало.
Интервюто взе Ивайло Харалампиев, Мадрид
Увеличаване
Смаляване
През септември 2015 година в Испания излиза от щемпел книгата Farina (буквалният превод е " брашно ", само че заглавието на български е " Бял прахуляк " ). В нея създателят, испанският публицист Начо Каретеро споделя за наркотрафика в родната си Галисия, самостоятелна област в Североизточна Испания, откъдето през 80-те години на ХХ век навлиза огромна част от дрогата в Европа.
За да напише " Бял прахуляк ", Каретеро стъпва върху предходни журналистически следствия и всевъзможни материали, свързани с тематиката, като актуализира архивните сведения със свои лични източници и находки. Той трансформира към този момент съществуващия материал в четивно произведение, което някои дефинират жанрово като романизирано журналистическо есе. Добавя азбучен индикатор със упоменатите в историята хора и места и дава осъвременена информация за това с какво се занимават някои от наркобосовете към днешна дата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Бял прахуляк " стартира да се продава доста добре и се трансформира в главен източник на доходи за дребното без значение издателство Libros del K.O.
Продажбите на " Бял прахуляк " надвишават внушителния за нехудожествена литература тираж от тридесет хиляди бройки. По историята стартира да се снима и ефирен сериал До 22 февруари 2018 година, когато книгата е неразрешена от съда, след иск от страна на Хосе Алфредо Беа Гондар, някогашен кмет на селището О Грове в Галисия. Той е упоменат като участник в интервенция по разтоварване на опиати, а искът му в размер на половин милион евро е за уронване на престижа.
След краткотрайната възбрана на книгата (като превантивна мярка, до момента в който излезе правосъдното решение) нови екземпляри не може да бъдат печатани, а издателството е задължено да изтегли от пазара към този момент публикуваните книги. Забранената книга се трансформира в вест за всички водещи испански и международни медии ( " Капитал " писа за това през юли 2018 г.) и води до невиждан отзив от страна на гражданското общество в Испания. Забраната, която е анулирана от съда на 22 юни 2018 година, в действителност реализира противоположното. Общият тираж към този момент надвишава 100 хиляди бройки, книгата е допечатвана към този момент петнайсет пъти, а към нея демонстрират интерес издателства от от ден на ден страни.
" Бял прахуляк ", издадена на български от " Вакон " (превод Свидна Михайлова, редактор Ана Парашикова-Аролска), е на пазара от 4 ноември, цена 21 лева.)
Q&A: Начо Каретеро
Начо Каретеро е роден в Ла Коруня, Испания през 1981 година В началото на своята журналистическа кариера работи в редакциите на разнообразни вестници, само че скоро избира свободната процедура. Автор е на репортажи за геноцида в Руанда, за епидемията от ебола в Африка, за войната в Сирия. В момента работи като проверяващ публицист в най-влиятелния испански ежедневник El Pais.
Защо се насочихте към тази история и за какво избрахте жанр и темп, по-близки до трилъра, в сравнение с до журналистическото есе?
Аз съм от Галисия, израснах с вести за разтоварване на опиати, в това число и на плажа, на който летувахме. Още в юношеските години ми се струваше, че тази история би трябвало да бъде употребена в културен и журналистически аспект, вместо да си остане табу, от което се срамим. Вярно е, че става въпрос за черна глава от историята на Галисия, само че този тип истории са богати на доста литературни благоприятни условия. Търсех романизиран роман с черно възприятие за комизъм, анекдоти, фотоси на наркобосове, карти на територии и инфографики с пояснения по какъв начин тъкмо се прави трафикът на дрога. Дълги години сходен метод се смяташе за " олекотяващ " сходна сериозна тематика. Книгата фактически наподобява на трилър, само че почива напълно на журналистически труд. Всичко е действително, цялата информация е тествана и документирана.
Как работихте с тази информация?
Започнах от доста богат и първокласен медиен списък. Много положителни публицисти са уведомили по тематиката за наркотрафика в Галисия през 80-те години на ХХ век. След като събрах доста материал, структурирах концепцията за книгата и се свързах с хората, с които желаех да приказвам: публицисти, съдии, прокурори, служители на реда, съседи, жители и несъмнено, контрабандисти и наркотрафиканти. Нуждаех се от всички гласове в хора, с цел да направя историята цялостна. С някои общувах непосредствено, други ми предаваха информация посредством медиатори.
Разказвате за необятно публикуваната наркокултура в Галисия през 80-те години. Какво се е трансформирало от този момент?
В избрани кръгове тази просвета към момента е жива, само че сега се възприема като престъпна активност. Линията, разделяща обществото и наркотрафика, в този момент е надалеч по-дебела, в сравнение с преди години. Наркотрафикът, несъмнено, продължава да съществува, само че съжителството му с политиката и властта не е както преди. През Галисия към този момент не влиза 80% от кокаина в Европа, както тогава, тъй като и наркотрафикът, сходно на други действия, се глобализира и към този момент има доста повече " входни порти ", като да вземем за пример средиземноморските пристанища Валенсия, Барселона, Алхесирас, където влизат доста контейнери. Галисия обаче си остава профилирана в преноса на огромни количества. Когато има разтоварване на три, пет или повече тона кокаин, нормално става там.
С какво Галисия се оказва толкоз привлекателна за този бизнес?
Тя е отдалечена географски зона на полуострова със комплицирана за надзор брегова линия, граничеща с Португалия. В същото време в тези години е стопански по-изостанала, поради което контрабандата там постоянно е била нещо обикновено. В началото става въпрос за артикули от първа нужда, медикаменти, бензин, след това тютюн. Хората виждат по какъв начин тази активност дава занаят и носи благосъстояние. Контрабандистите са добре признати в обществото, оттова идва и културата на приемливост у популацията към тяхната активност. Когато те се насочват към наркотрафика, към този момент има доста генерации развита активност, на която хората гледат с положително око. Дори и политиците гравитират към тях и това им носи изборни гласове. Когато при започване на 80-те години колумбийските наркокартели търсят по какъв начин да вкарат опиатите в Европа, им хрумва Галисия, тъй като там намират към този момент добре създадена инфраструктура и опит, в това число и обществено утвърждение. Връзката се реализира посредством каналите за пране на пари. Големи контрабандисти от Галисия като Сито Минянко перат парите си в Панама, колумбийските картели също. Там откриват контакт. Отношенията им се задълбочават и в пандиза, където известно време лежат дружно наркотрафиканти от Галисия и Колумбия. Това съдействие се ражда много елементарно и естествено.
В книгата казвате, че в тези години Галисия е напът да стане " новата Сицилия "?
Всъщност го споделят съдии, служители на реда, публицисти. Наркотрафикът стартира да прониква в институциите и политическата системата и да ги управлява. Полицейската интервенция " Некора " (вид морски рак - бел. ред.) през 1990 година осуетява до известна степен това нахлуване, страната реагира и поставя спирачка. Дотогава наркотрафикантите работят при цялостна безотговорност. Без тази интервенция наркотрафикът евентуално щеше да разшири въздействието си в цялата гражданска, политическа и обществена мрежа.
А какво води до интервенция " Некора " и до прекъсването на " октопода "?
Най-вече обществото в Галисия отпред с майките, които виждат по какъв начин децата им стартират да умират от опиати. Те стартират да показват и изобличават наркотрафикантите, отиват в домовете им, участват като очевидци в правосъдни процеси против тях. Хората стартират все по-открито да се опълчват и декларират, че не желаят повече наркотрафикантите да бъдат господарите на Галисия. Това докара до реакция от страна и на политиците. Въпреки че наркотрафикът продължава да съществува и по-късно, обстановката се трансформира радикално. Слага се завършек на безнаказаността, атмосферата се хигиенизира ненапълно. На наркобосовете към този момент им се постанова да се крият, не могат да показват благосъстоянието си, както преди.
Забележим ли е наркотрафикът през днешния ден?
Не е толкоз показателен, както преди тридесет години, само че продължава да среща известно публично утвърждение. Има голямо количество компании, хотели, заведения за хранене, питейни заведения, магазини които са финансирани с пари от опиатите. Вилягарсия да вземем за пример е град със единствено четиридесет хиляди поданици, където има скъпи бутици и автокъщи на всички първокласни марки коли. Служители в туристическите организации споделят, че всяка седмица някой заплаща самолетни билети до Колумбия с пари с неразбираем генезис.
Изпитвахте ли боязън, до момента в който работехте по тематиката?
Истината е, че се хвърлих да пиша самоуверено, без доста да се възнамерявам. В Галисия е имало принуждение, споразумяване на сметки, убийства, само че въпреки всичко обстановката там е несравнима по грубост с други престъпни феномени. Като италианската или мексиканската мафия да вземем за пример, където в случай че натиснеш избрани бутони, си наказан на гибел. Имаше някои очевидни и индиректни закани, само че да кажем, че моят живот не е бил заплашен в нито един миг.
След публикуването на книгата ви през 2015 година каква беше реакцията от страна на упоменатите в нея хора, в това число и наркобосове?
Някои от тях несъмнено не бяха удовлетворени. Любопитно е обаче, че на други им хареса, тъй като са с доста мощно его и обичат да се написа за тях. А имаше и такива, които даже се ядосаха, че не са упоменати.
През 2018 година книгата ви беше неразрешена от испански съд. Как научихте за това?
Бях на работа тук във вестника. Обади ми се един от съдружниците на издателството с новината за издадената възбрана. Първо бях в потрес, прозвуча ми като някаква нелепа смешка. После отидох да приказвам с един от моите шефове. Новината незабавно беше оповестена в " Ел Паис ", по-късно беше публикувана и от организация EFE.
Какво се случи по-късно?
Забраната на книга е толкоз извънредно събитие, че в тази ситуация даже няма значение коя е съответната книга. " Забранената " история към този момент е забавна сама по себе си. Много хора си купиха книгата, тъй като я бяха забранили, а не тъй като ги интересува тематиката. Аз като създател и издателството изцяло загубихме контрола върху " Бял прахуляк ". Книгата се трансформира в политически инструмент, в митинг против цензурата, на моменти дори в обществено придвижване . Новината за протичащото се беше публикувана в доста страни.
В този смисъл до каква степен мощният интерес в публичното пространство и в медиите се обърна във ваша изгода?
Нямаме желание да сме лицемери по тематиката. Забраната на книгата се трансформира в неволна и нетърсена, само че в това време гигантска маркетингова акция. Интересът към нея, в това число и продажбите, набъбнаха, само че не това направи книгата сполучлива. Тя потегли доста добре на пазара още през цялото време. До възбраната се бяха продали близо четиридесет хиляди бройки. Дори и телевизионният сериал по нея към този момент беше подготвен. Поставете се на мое място. С доста труд и изпитание съм написал една история, която се харесва на читателите и се продава по-добре, в сравнение с въобще в миналото бих могъл да бленувам. И внезапно се появява някакъв господин, който предявява иск и съдията го почита. Това беше доста фрустриращо и за мен като създател, и за издателството. На всичкото от горната страна той ходеше по малките екрани, даваше изявленията, предизвикваше ни. Беа Гондар настояваше, че е уронено достолепието му от изказвания, които бяха съвършено документирани, както по-късно беше открито и от съда. Изведнъж обаче се оказахме изправени пред едно необяснимо и нечувано правосъдно решение, което аз персонално считам за правосъдна неточност. За наслада в Испания това е изключение. Хората и медиите намерено се възмутиха и отхвърлиха да толерират сходна възбрана.
Спомняте ли си други образци на неразрешени книги?
Аз числя се на потомство в Испания, което няма даже и визия, че книги могат да бъдат забранявани. Мисля, че от установяването на демокрацията в Испания това се е случвало шест-седем пъти с неоторизирани биографии, цялостни с измислици и клюки, целящи да съсипят избран човек. Но да бъде неразрешена книга единствено поради един дребен подробност - три реда от над триста страници, освен това тествана и в огромна степен неоспорима информация, е извънредно фрапантна мярка.
Получихте съвсем единомислеща поддръжка от страна на издатели, медии, на гражданското общество. Книгата ви се трансформира в знак на свободата на словото. Имаше ли някой, който не ви поддържа?
Истината е, че никой не беше склонен с сходна последна мярка. Иначе някои политически партии се възползваха според от личните си ползи. Левите партии и изключително борещите се за самостоятелност в Каталуня използваха феномена, с цел да подлагат на критика авторитаризма и правосъдната система на централната власт. Що се отнася до медиите, тези от по-десния набор избраха по-скоро да запазят тишина. Много политици и съдии ми се обадиха импровизирано, с цел да ме поддържат и да ме окуражат, че всичко ще свърши добре за нас.
Случвало ли ви се е нещо сходно с различен ваш репортаж?
Част от всекидневието на журналиста е някой да не е удовлетворен от метода на поднасяне на новината, от заглавието, определените цитати и така нататък Възможно е даже шефът ти да не разгласява твой репортаж по някакви съображения, само че нещо толкоз жестоко в никакъв случай не ми се беше случвало.
Интервюто взе Ивайло Харалампиев, Мадрид
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ