Не без сестра ми
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Премиерата на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова " Сестра " беше през септември в конкурсната стратегия " Нови режисьори " на фестивала в Сан Себастиан, откъдето си потегли със специфичната премия на журито. Последваха премията на младото жури на ФИПРЕССИ от фестивала във Варшава и премия за операторско майсторство и премия на СБФД от " Златна роза ". Наскоро филмът завоюва огромната премия на фестивала в Котбус, с аргумента че " това е магичен портрет на едно семейство, богат на обществени и интимни спорове, построен с впечатляващи образни изразни средства ".
За Светла Цоцоркова киното е хващане на човешките страсти и превръщането им в картини и звуци. Признава, че моделите в изкуството би трябвало да се познават. " Как са скроени, ушити, изгладени, какви са десените и материите им. Следването на одобрени модели рано или късно те кара да започнеш да произвеждаш конфекция. Но въпреки всичко – най-хубавите филми не са облечени даже и по поръчка. Те са голи. Душата на създателите им е оголена. Искреността е единственото, което ни изкарва от света на конфекцията. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тя има вяра в съвършенството на сценарния текст и посвещава доста време на редакции. Разказва, че постоянно първият вид остава надалеч обратно, трансформира се в насочна точка. Когато усети, че персонажите й заживяват личен живот, в който те сами подсказват своите последващи реакции и дейности, към този момент е уверена, че е покрай истината. В лицето на Светослав Овчаров е намерила " толерантен съавтор ". Вглъбяват се в простички сюжети, които се занимават с копнежите (нагоните) и неналичията (егото) в живота на своите персонажи. И дебютният " Жажда " (2015), и актуалният й филм " Сестра " (2019) се спускат в дълбините на човешката душа и се разполагат на територията на камерните психически драми. Сценарият на " Сестра " е написан особено за Моника Найденова, чиято първа роля в киното в " Жажда " й донесе премия за най-хубава женска роля от Българската кино академия (2016). Нейното наличие в " Сестра " е още веднъж блестящо, живо и достоверно. Чрез персонажа на Райна Светла споделя за своята лична податливост към митомания, към доизмисляне на действителността. Занимание, на пръв взор почтено, само че във филмовия сюжет тракигомичните неистини на младото момиче са на път да разрушат света на нейното семeйство (Светлана Янчева – майка; Елена Змяркова – сестра; Асен Блатечки – приятелят на сестра й). Постепенно връзките им се оголват и моделират отначало. Докато не излезе истината. Режисьорката разполага фигурите на своите героини в малко провинциално градче, откъдето те мечтаят да се махнат. И нищо не им е непознато – и работата, и лъжата, и ревността, и любовта, и прошката.
Илюстрация
Кадър от кино лентата " Сестра "
Увеличаване
Кадър от кино лентата " Сестра "
Смаляване
Светла Цоцоркова вплита мемоари от своето детство и в двата си кино лентата, най-много чувството за непрекъснат труд: в " Жажда " героите перат и простират облекла и чаршафи от околните хотели в своята скромна къща, издигната на рид, а в " Сестра " трите дами сами копаят глината и създават фигурки, които продават в малко дюнкянче посред околовръстния път. Разказва, че е израсла измежду хора, които изкарват прехраната си с тежък физически труд. " Дядо ми ставаше в четири, баба ми в пет, а мен като дете ме подвигаха в пет и половина. Най-важното за тях беше да се свърши Работата. Независимо дали ставаше дума за дялане на камъни, преместване на дърва или варосване на бордюра пред къщата. Сигурно оттова ми е останало почитание към всеки, който си прави чудесно работата: майсторът Станимир, който завари оградата на къщата ни " с взор ", Даниел Баренбойм, който кара 117 музиканти на сцената на Берлинската филхармония да дишат като един, или рибарят, който корми риба с едно придвижване на палеца си. "
За Светла визията е изключително значима и отделя огромно внимание върху избора тук-там за фотоси, върху гледните точки и построяването на фрагмента. И в двата си кино лентата работи с надарения млад оператор Веселин Христов. В " Жажда " се стремят да реализират цвета на изгорялата трева, а в " Сестра " – този на глината, с която работят персонажите. Лицата на героите и в двата кино лентата са огряни в охра, а естествените детайли способстват за построяването на ярка символика.
Светла работи с едни и същи артисти, с които претворява сходни, архетипни облици. За нея подготовките не са значими, разчита на това, че е избрала артисти, които бързо вникват в динамичността на облика. Разказва, че на фотосите на " Сестра " е чула Асен Блатечки да приказва със Светлана Янчева: " Нали разбра, би трябвало да не играем нищо, това се желае от нас! " Режисьорката хем се зарадвала, хем се уплашила: " Ами в случай че артистите " недоиграят "? Но с положителни артисти всичко си идва на мястото. И на Асен, и на Светлана " да не играят нищо " им се получава. "
Докато " Жажда " е изработен със дотацията за дебютен филм на НФЦ, " Сестра " е напълно самостоятелен, което постанова главният креативен екип да взе участие безплатно. Определя го като най-скъпия филм, който е правила, тъй като " никой не може да оцени помощта на приятелите ".
Признава, че всеки филм е сложен посвоему. " В първия се опасявах от това, което не зная, а във втория – от това, което към този момент знам. Когато приключихме " Жажда ", си мислех, че най-трудното е минало, а като завършихме " Сестра ", към този момент знам, че най-трудното следва. "
Българската премиера на " Сестра " следва през март, в границите на интернационалния " София филм фест ".
Увеличаване
Смаляване
Премиерата на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова " Сестра " беше през септември в конкурсната стратегия " Нови режисьори " на фестивала в Сан Себастиан, откъдето си потегли със специфичната премия на журито. Последваха премията на младото жури на ФИПРЕССИ от фестивала във Варшава и премия за операторско майсторство и премия на СБФД от " Златна роза ". Наскоро филмът завоюва огромната премия на фестивала в Котбус, с аргумента че " това е магичен портрет на едно семейство, богат на обществени и интимни спорове, построен с впечатляващи образни изразни средства ".
За Светла Цоцоркова киното е хващане на човешките страсти и превръщането им в картини и звуци. Признава, че моделите в изкуството би трябвало да се познават. " Как са скроени, ушити, изгладени, какви са десените и материите им. Следването на одобрени модели рано или късно те кара да започнеш да произвеждаш конфекция. Но въпреки всичко – най-хубавите филми не са облечени даже и по поръчка. Те са голи. Душата на създателите им е оголена. Искреността е единственото, което ни изкарва от света на конфекцията. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тя има вяра в съвършенството на сценарния текст и посвещава доста време на редакции. Разказва, че постоянно първият вид остава надалеч обратно, трансформира се в насочна точка. Когато усети, че персонажите й заживяват личен живот, в който те сами подсказват своите последващи реакции и дейности, към този момент е уверена, че е покрай истината. В лицето на Светослав Овчаров е намерила " толерантен съавтор ". Вглъбяват се в простички сюжети, които се занимават с копнежите (нагоните) и неналичията (егото) в живота на своите персонажи. И дебютният " Жажда " (2015), и актуалният й филм " Сестра " (2019) се спускат в дълбините на човешката душа и се разполагат на територията на камерните психически драми. Сценарият на " Сестра " е написан особено за Моника Найденова, чиято първа роля в киното в " Жажда " й донесе премия за най-хубава женска роля от Българската кино академия (2016). Нейното наличие в " Сестра " е още веднъж блестящо, живо и достоверно. Чрез персонажа на Райна Светла споделя за своята лична податливост към митомания, към доизмисляне на действителността. Занимание, на пръв взор почтено, само че във филмовия сюжет тракигомичните неистини на младото момиче са на път да разрушат света на нейното семeйство (Светлана Янчева – майка; Елена Змяркова – сестра; Асен Блатечки – приятелят на сестра й). Постепенно връзките им се оголват и моделират отначало. Докато не излезе истината. Режисьорката разполага фигурите на своите героини в малко провинциално градче, откъдето те мечтаят да се махнат. И нищо не им е непознато – и работата, и лъжата, и ревността, и любовта, и прошката.
Илюстрация
Кадър от кино лентата " Сестра "
Увеличаване
Кадър от кино лентата " Сестра "
Смаляване
Светла Цоцоркова вплита мемоари от своето детство и в двата си кино лентата, най-много чувството за непрекъснат труд: в " Жажда " героите перат и простират облекла и чаршафи от околните хотели в своята скромна къща, издигната на рид, а в " Сестра " трите дами сами копаят глината и създават фигурки, които продават в малко дюнкянче посред околовръстния път. Разказва, че е израсла измежду хора, които изкарват прехраната си с тежък физически труд. " Дядо ми ставаше в четири, баба ми в пет, а мен като дете ме подвигаха в пет и половина. Най-важното за тях беше да се свърши Работата. Независимо дали ставаше дума за дялане на камъни, преместване на дърва или варосване на бордюра пред къщата. Сигурно оттова ми е останало почитание към всеки, който си прави чудесно работата: майсторът Станимир, който завари оградата на къщата ни " с взор ", Даниел Баренбойм, който кара 117 музиканти на сцената на Берлинската филхармония да дишат като един, или рибарят, който корми риба с едно придвижване на палеца си. "
За Светла визията е изключително значима и отделя огромно внимание върху избора тук-там за фотоси, върху гледните точки и построяването на фрагмента. И в двата си кино лентата работи с надарения млад оператор Веселин Христов. В " Жажда " се стремят да реализират цвета на изгорялата трева, а в " Сестра " – този на глината, с която работят персонажите. Лицата на героите и в двата кино лентата са огряни в охра, а естествените детайли способстват за построяването на ярка символика.
Светла работи с едни и същи артисти, с които претворява сходни, архетипни облици. За нея подготовките не са значими, разчита на това, че е избрала артисти, които бързо вникват в динамичността на облика. Разказва, че на фотосите на " Сестра " е чула Асен Блатечки да приказва със Светлана Янчева: " Нали разбра, би трябвало да не играем нищо, това се желае от нас! " Режисьорката хем се зарадвала, хем се уплашила: " Ами в случай че артистите " недоиграят "? Но с положителни артисти всичко си идва на мястото. И на Асен, и на Светлана " да не играят нищо " им се получава. "
Докато " Жажда " е изработен със дотацията за дебютен филм на НФЦ, " Сестра " е напълно самостоятелен, което постанова главният креативен екип да взе участие безплатно. Определя го като най-скъпия филм, който е правила, тъй като " никой не може да оцени помощта на приятелите ".
Признава, че всеки филм е сложен посвоему. " В първия се опасявах от това, което не зная, а във втория – от това, което към този момент знам. Когато приключихме " Жажда ", си мислех, че най-трудното е минало, а като завършихме " Сестра ", към този момент знам, че най-трудното следва. "
Българската премиера на " Сестра " следва през март, в границите на интернационалния " София филм фест ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ