Илюстрация Увеличаване Смаляване Преди месец случайно попаднах на 17-минутно видео

...
Илюстрация Увеличаване Смаляване Преди месец случайно попаднах на 17-минутно видео
Коментари Харесай

Червено лято

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Преди месец инцидентно попаднах на 17-минутно видео в Youtube, което ме върна в ранното детство. Заснето без тон на 8 мм пъстър филм, видеото демонстрира нередактирани фрагменти от IX Световен фестивал на младежта и студентите, извършен тъкмо преди 50 години в София под девиза " За взаимност, мир и дружба ".

През лятото на 1968 година майка ми, преди малко разведена, само че още незавършила студентка, беше ангажирана в подготовката на фестивала, а за мен - 7-годишно впечатлително хлапе, фестивалът остави калейдоскоп от мемоари: нагорещеният паваж в центъра на столицата, необикновената врява и раздвижване по улиците, ритмите на непозната музика, екзотични лица и облекла, пукането на мехурчетата в тъмната газирана напитка със странното име " Кока-Кола ". Наливаха я от стъклено шише с грациозен овал и - представяте ли си - добавяха бучка лед! Възможно ли е да бъдат забравени такива ярки събития?



Разтърсих се и след ден се добрах до създателя на видеото - Дейвид Роуз, тромпетист в младежкия джаз оркестър от Англия. През 1968 година, когато е гостувал в София с оркестъра, Дейвид е бил на 18 години. Започнахме с имейли, само че кореспонденцията ни бързо мина в телефонни диалози, заредени с страст. Исках да чуя всичко, което си спомня един млад западняк от София през лятото на 1968 година

1968-а е една от най-важните и наситени със събития години в историята на ХХ век . Младежкият фестивал в София заема изключително място в хронологията - той стартира директно след всеобщите студентски безредици в Западна Европа и завършва две седмици преди войските на Варшавския контракт да окупират Чехословакия. Най-модерните осведомителни технологии през 1968 година са радиото и малкия екран, само че осведомителният поток е строго следен от комунистическия режим в България.

Пощенска марка от Германска демократична република, отдадена на фестивала

И изведнъж 20 000 чужденци от 138 страни се изсипват в София и огромните градове като посетители на формален юношески фестивал. Три десетилетия преди интернет да се трансформира в световен конгрес, фестивалът е дал рядка опция за цяло потомство млади българи да поддържат връзка директно със свои връстници оттатък Желязната завеса и да се допрян до актуалната западна просвета.

Концепцията за сходен интернационален фестивал се ражда след края на Втората международна война, концепцията е била да се показва единството на прогресивните политически сили в битката им за обществена правдивост, против империализма и войната. Домакинството на фестивалите се дава от Световната федерация на демократичната юноша, а с изключение на България претендент за 9-ия фестивал е била и Куба. От меморандум на Георги Атанасов, тогава секретар на Централен комитет на ДКМС (впоследствие министър-председател), излиза наяве, че позицията на Куба е била безапелационна - " или ние или никой ". След избора на България за хазаин Фидел Кастро бил толкоз ядосан, че отхвърля да изпрати публична делегация в София. Албания, Китай и няколко африкански страни също бойкотират фестивала.

Карта за градския превоз по време на фестивала

През 1968 година (Народна република) България към този момент се е отдалечила от сталинския, боен вид комунизъм . Страната е индустриализирана и електрифицирана, стандартът на живот в огромните градове е релативно добър, София е обвързвана по въздух с съвсем всички столици в Европа. През 1968 година в България е въведена петдневна работна седмица, а картонените капачки на бурканчетата за кисело мляко са сменени с капачки от станиол. Пак през 1968 година серийният палач Жоро Павето всява смут измежду софиянки, а старите футболни муцуни помнят съкрушителното (7:2) проваляне, което " Левски " нанася на ЦСКА, любимецът на народа, Гунди отбелязва хеттрик. По " Цариградско шосе " (тогава бул. " Ленин " ) на мястото на старите тъмни руски тролейбуси стартират да се движат новите светлосини " Шкода ", а в столицата към този момент се пъчат мостри на модерна архитектура - хотелите " Плиска " и " Хемус ", цех " Електроника ", залите " Универсиада " и " Фестивална ". На този релативно съвременен за времето си декор събирането в София на десетки хиляди чужденци от целия свят не е изглеждало чак толкоз налудничава концепция.

Освен големите плакати и флагове в центъра на София един от образните знаци на фестивала стават новите униформи на полицаите. Старите тъмнозелени куртки са сменени с съвременно скроени летни ризи и панталони в какаов цвят, а на мястото на подкованите с налчета подметки идват безшумните гумени кубинки.

Откриването на фестивала е на 28 юли 1968 година с тържествена гала на националния стадион " Васил Левски ". В акомпанимент на гимнастичките Мария Гигова и Нешка Робева олимпийският първенец по битка Боян Радев възпламенява фестивалния огън. (Само два месеца по-късно в Мексико Радев за повторно ще стане олимпийски първенец.) Десетдневната стратегия на фестивала включва политически манифестации и полемики, спортни надпревари, концерти, музика и танци.

Дейвид Роуз с внучката си, 2018 година

Дейвид Роуз е участвал на церемонията на стадиона и си спомня, че балконите на постройките в близост са били накичени с хора, малкия екран е предавала онлайн (черно-бяло, цветна телевизия в България стартира да се излъчва през 1974 г.) и е било регистрирано, че повече от 1 милион души са гледали откриването.

Видеото и Дейвид се оказаха единствено първата находка. Открих и други участници във фестивала, които 50 години по-късно с готовност споделиха персоналните си прекарвания. Американската журналистка Барбара Брайт - 25-годишна по време на фестивала - е пристигнала в София без пресакредитация, само че е пращала дописки за списание Newsweek и основания в Ню Йорк Institute of Current World Affairs. На Барбара незабавно й прави усещане размахът:

Илюстрация
Лондонският юношески джаз оркестър при идването си в София за фестивала

Увеличаване

Лондонският юношески джаз оркестър при идването си в София за фестивала

Смаляване

" Софийските големци не бяха пестили средства за фестивала, един от локалните началници с горделивост ми заяви, че са похарчили 2 милиона и 500 хиляди $ (астрономическа сума за столичния бюджет през 1968 г.) за 10-дневния карнавал. Из центъра на София бяха опънати сергии и отворени магазини за сувенири - керамика, дървени кукли в национални носии, ръкоделия. На площада пред храма " Александър Невски " български и сръбски фолклорни ансамбли до късна нощ танцуваха национални танци. За да опазят морала на гостуващите чужденци, софийските управляващи небрежно бяха " командировали " към 200 проститутки от столицата към Черноморието. На церемонията по откриването американската делегация - към 50 души, изглеждаше най-проскубана от всички. "

Константин Мишев, тогава 15-годишен, след това публицист в радио " Свободна Европа " и консултант в първото демократично държавно управление след измененията през 1989 година, също е бил на стадиона за откриването на фестивала:

" Седях директно до фона на бранш " В ". Бях прогимназист и единствено зяпах. Чехите и словаците носеха портрети на Александър Дубчек при откриването и хвърляха едни огромни плажни топки-балони с тяхното знаме към участниците във фона. Какво значи " декор "? Целият бранш " В " против формалната естрада беше ангажиран от средношколци, които трябваше да подвигат по команда знамена с друг цвят и да изписват по този начин всякакви смахнати лозунги като " Мир и дружба сред народите! " или " Прогресивната юноша ще избави човечеството! ". Бяха упражнявали цяло лято. Но като литнаха към тях балоните, дикторът стартира да крещи по звуковата уредба: " Не се поддавай на провокации! Пукай балоните! "

Делегацията от Чехословакия (520 души) е била интензивно следена от органите за сигурност. Властите са се страхували от разпространение на концепциите на Пражката пролет измежду българската юноша, от концепцията за социализъм с човешко лице, както го назовават чехите.

Илюстрация
Съветският космонавт Алексей Леонов и Мис България 1967 Бранимира Антонова по време на фестивала

Увеличаване

Съветският космонавт Алексей Леонов и Мис България 1967 Бранимира Антонова по време на фестивала

Смаляване

Провеждането на фестивала е сложило пред съществено тестване Комитета за държавна сигурност (ДС) и Министерството на вътрешните работи (МВР). От разкрити през 2016 година документи излиза наяве, че в силовите структури е имало различия по какъв начин тъкмо да се води агентурната работа, следенето на делегатите и обезпечаването на сигурността. Документите разкриват и разлики в метода към работата измежду сътрудниците на Държавна сигурност, ангажирани с фестивала. Те са се сблъскали с нехарактерни за делничната им активност обстановки, решаването на които е изисквало нарушение на протокола, самодейност и даже импровизация.

Макар че генералната концепция на фестивала е поддръжка на прогресивни политически придвижвания, разликите вътре в тези придвижвания са водели от време на време до открита борба. Такъв да вземем за пример е казусът със студент от Тунис, който дошъл като част от френската делегация. Членове на проправителствената делегация от Тунис подготвяли убийството му, само че намесата на сътрудници от 2-ро ръководство на Държавна сигурност осуетила покушението.

Културната гражданска война в Китай е била в разгара си по време на фестивала, заради което концепциите на Мао Цзедун се употребили с изключително огромна известност измежду френските, италианските и западногерманските делегати. Американският екскурзиант Чарлз Хоук от Ню Йорк се опитал да води прокитайска агитация и да популяризира наръчника на Мао в София. Задържан е, литературата е иззета, а той - депортиран от страната.

Тромпетистът Дейвид Роуз, за който стана дума първоначално, споделя, че фестивалът заема особено място в живота му, защото концертите в София бележат края на късата му музикална кариера. Освен това младият Дейвид изживява в българската столица първата си (несподелена) обич:

" Повечето от музикантите в оркестъра нямахме никаква визия за политическите аспекти на фестивала. Летяхме до Загреб, а оттова - 18 часа с трен до София. На българската граница ни посрещнаха пионери с бели ризи и червени връзки. С тях разменихме значки и емблеми. От другата страна на влака стояха въоръжени граничари, които нервно пристъпваха от крайник на крайник. Така се случи, че до момента в който вървеше паспортната инспекция, едно 14-годишно момиче седеше нехайно на коленете ми. Младият граничар се опули и извика началника, дълго разглеждаха паспорта на момичето, то се разплака.

Илюстрация
Церемонията на откриването, стадион " Васил Левски ", 27.07.1968 година

Увеличаване

Церемонията на откриването, стадион " Васил Левски ", 27.07.1968 година

Смаляване

Направи ни усещане фестивалното градче (Гара Искър) и чистият въздух. Закуската ни я даваха в найлонови пликове - дребна кутийка нескафе, черен самун и парче колбас. Тия пликове ни свършиха добра работа, защото след среднощ от центъра прииждаха групи от делегати, които шумно скандираха: " Хо-Ши-Мин! Хо-Ши-Мин! " Напълнихме пликовете с вода и почнахме да ги хвърляхме по тях. За малко не се стигна до пердах.

Първият ни концерт стартира необичайно. Още след първите изсвирени ноти чухме по какъв начин публиката разочаровано се разшумя и единствено за няколко минути залата се опразни на половина. Интересно, какво ли са очаквали? В края на обиколката из България подарих на преводачката ни - русокоса хубавица с големи зелени очи - часовника си, Breitling. Тя остана изумена, а сърцето ми - запленено.

Дойдох още един път в България напролет на 1969 година поради преводачката и да получа записа, който направихме в българското радио. Записа не ми дадоха, а преводачката реагира студено на сантименталните ми самопризнания. София изглеждаше сива без фестивалните флагове и приветливите усмивки, полицаите ме стопираха поради дългата коса и тесните панталони. Не беше щастливо завръщане. "

Войната във Виетнам господства идеологическото опълчване сред Запада и Изтока в края на 60-те години и е централна тематика на политическите манифестации и полемики на фестивала в София. За 29 юли 1968 година била планувана огромна протестна акция пред американското посолство в София (тогава на ул. " Александър Стамболийски, в този момент " Съборна " ). Българските служби за сигурност са се страхували, че радикални детайли измежду делегатите може да употребяват демонстрацията, с цел да вандализират американското посолство. За да се избегне подобен риск, в градинката против Народния спектакъл " Иван Вазов " са били ситуирани към 200 подбрани комсомолци с бели ризи и тъмни панталони, които бързо са се смесили с протестиращите западняци и са предотвратили всеобщ разгром. 25-годишният Карл Дитрих Волф, ръководител на Социалистическия съюз на немските студенти (Западна Германия), интензивно е взел участие в протестната акция и даже е бил краткотрайно задържан от Държавна сигурност, само че скоро по-късно освободен. В София Волф се придвижвал с червен фиат (цвета на революцията) в компанията на две красиви русокоски.

Барбара Брайт разказва сцената пред американското посолство: " В ранния следобяд прилежащите улици бяха запълнени с милиция и сътрудници. Подстъпите към посолството бяха блокирани с камиони и конна милиция. Протестната акция против войната във Виетнам беше планувана за 16:00 ч., само че ортодоксалните комунисти от Германска федерална република се появиха там още преди 15:30 ч. С високо развети червени флагове те започнаха да маршируват по ул. " Софийска комуна " (сега " Батенберг " ) и да скандират " Хо-Ши-Мин! Хо-Ши-Мин! ". Волф дойде дружно с русокоските и още двама мъже, петимата се настаниха безогледно по средата на улицата пред конната милиция. "

Константин Мишев, 1968 година

Константин Мишев също има мемоари от този ден: " Мотаех се из София всеки ден по времето на Световния фестивал. Уж да смъквам западнячки пикльо на 15 години. На 29 юли се мотаех на ъгъла на " Леге ". Изведнъж се чу екот. Демонстрацията зави от " Позитано " към " Леге ". Младежите, основно българи, вървяха мощно към американското посолство. Толкова мощно, че даже ме завлякоха в центъра на демонстрацията. Поне за две минути несъзнателно съм взел участие в антиамериканска проява. Носеха плакати от сорта " Вън Америка от Виетнам! " и " Свобода за виетнамския народ! ". Успях да се измъкна в Градската градина и видях с очите си по какъв начин по-късно обърнаха няколко коли на " Съборна ". "

Преди началото на фестивала плъзват клюки, че " Бийтълс " щели да идват да изнесат концерт в София. Слуховете добиват такова разпространяване, че на 14 май Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия постановява: " Възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да откри съответна форма за отклонение настояването на бийтълсите да вземат участие във фестивала. "

Фалшивата вест за " Бийтълс " евентуално е бил пусната от български почитатели, на които доста им се е желало това да се случи. " Бийтълс " са прекратили концертната си активност през 1966 година и да се мисли, че са поискали две години по-късно да дойдат в дребна страна зад Желязната завеса, с цел да вземат участие в пропагандно комунистическо мероприятие, е най-малкото неуместно, само че фактът, че другарите в Централен комитет на Българска комунистическа партия са се хванали на въдицата, придава наивно обаяние на целия епизод.

Илюстрация
По време на фестивала против Руската черква

Увеличаване

По време на фестивала против Руската черква

Смаляване

Концертите на задгранични реализатори са прекосявали при голям интерес, а директният допир на българските младежи със западната музикална просвета е бил нежелателен от управляващите, само че дълготраен непряк резултат от фестивала.

Вечерта на 29 юли на площада пред мавзолея са участвали по оценките на Министерство на вътрешните работи повече от 100 хиляди души. Там била построена голяма сцена за концерти. От отчет на Министерство на вътрешните работи: " Чешката стратегия беше наситена с ярка съвременна музика и осъществяване. Това пролича преди всичко в екстравагантното облекло на чехите - дълги сака, тесни панталони, развяващи се дълги коси. Силен превес се даде на външната страна на осъществяването, която се демонстрираше със скокове, кълчене и гримаси, ориентирани към основаване на мощни резултати. При тях липсваше мелодията, а единствено се чуваше непрекъснатият звук на ударните принадлежности и виенето на саксофоните. "

През пролетта на 1968 година Западна Европа е залята от талази студентски протести, Париж е в барикади. Във въздуха витаят оптимизъм и вяра и това въодушевление ясно е било усещано по време на фестивала. Точно две седмици след приключването на фестивала в София обаче руските танкове и съюзнически войски влизат в Прага и попарват всевъзможни очаквания за смяна. Следващият фестивал се организира през 1973 година в Берлин.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР