Илюстрация Увеличаване Смаляване Преди кончината си през 2010 г. Тони

...
Илюстрация Увеличаване Смаляване Преди кончината си през 2010 г. Тони
Коментари Харесай

Безразличието корозира демокрацията

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Преди кончината си през 2010 година Тони Джъд е професор по европейска история и история на концепциите, преподавал в Кеймбридж, Оксфорд, и Бъркли и Нюйоркския университет, член на Американската академия за изкуства и науки и на Британската академия. Автор е на 14 книги. Последната - " Да мислиш ХХ век ", е формирана от диалозите с него на неговия възпитаник и почитател Тимъти Снайдър. Нуждаем се от интелектуалци и колкото се може повече положителни публицисти, с цел да запълним увеличаващото се пространство сред ръководените и ръководещите Още по тематиката
Мнения Daily - Популизмът съумява с идеологически промискуитет

И още: Жълтите павета няма по какъв начин да са равни; Залезът на Меркел ще остави вакуум в Европейски Съюз
3 окт 2018
Как работи " мекият фашизъм " на Орбан

Унгария е предизвестие за това какво може да се случи, когато безсъвестен популист е оставен да ръководи безотговорно
21 сеп 2018
Ако бяхме почнали с културата, свободата нямаше да е нещо " релативно "

Преподавателят по история в Американския университет проф. Евелина Келбечева за нахалното романтизиране на комунизма, митологемите на прехода и какво би трябвало да знаят днешните възпитаници за близкото минало
7 ное 2014

В нашето столетие пораства несигурността – провокира я не на последно място несъразмерната икономическа независимост (използвам тази дума в напълно характерен смисъл), само че също и смяната на климата, както и нестабилните страни. Като интелектуалци или политически мислители ние се оказваме по-скоро в обстановка, в която основната ни задача е не да градим във въображението си по-добри светове, а да мислим по какъв начин да предотвратим по-лоши. Това е малко по-различно състояние, при което интелектуалецът, податлив да рисува огромни картини на идеализирани, подлежащи на рационализиране обстановки, може би не е безусловно този, чиито думи най-вече си заслужава да чуем.

Може би ще се окаже, че би трябвало да отговорим на въпроса по какъв начин да защитим извоюваните юридически, конституционни или човешки права, правила, свободи, институции и така нататък Не ще питаме дали войната в Ирак е била подобаващ или несъответствуващ метод да донесем на Близкия изток народна власт, самостоятелност, независимост, пазарно стопанство и прочие, а по-скоро ще си задаваме въпроса дали тази война е била благоразумно начинание, даже в случай че е постигнала задачите си. Какво да кажем за цената на проиграните благоприятни условия – пропуснатите шансове с лимитирани запаси да реализираме други неща?

Всичко това не е елементарно за интелектуалците, които постоянно възприемат себе си като хора, защитаващи и проповядващи огромни хрумвания. Според мен обаче в бъдеще ще можеш да защитаваш и проповядваш огромни хрумвания, само като защитавш и бдиш над тези институции, закони, правила и практики, които въплъщават най-ценните ни опити да се домогнем до тези огромни хрумвания. И ще се чува думата точно на тези интелектуалци, за които тези неща са значими.

Ако се вгледаме в историята на нациите, които през днешния ден най-вече тачат полезностите, асоциирани от нас с демокрацията, ще забележим, че на първо време идват конституционалността, върховенството на закона и разделянето на управляващите. Демокрацията съвсем постоянно е последна по ред. Ако под народна власт разбираме правото на всички възрастни да вземат участие в избора на тези, които ще ги ръководят, това се случва доста късно в редица страни, които през днешния ден минават за велики демокрации - едвам по мое време да вземем за пример Швейцария, а в други европейски страни като Франция по времето на татко ми. Ето за какво не трябва да се самозалъгваме, че демокрацията съставлява изходната позиция.

Демокрацията се отнася по този начин към едно добре уредено демократично общество, както се отнася напълно свободният пазар към един сполучлив, добре контролиран капитализъм. Масова народна власт в епохата на всеобщи медии значи, че от една страна доста бързо можеш да изобличиш Буш в заграбване на изборния избор, въпреки това обаче - на огромна част от популацията му е все едно. Буш надали щеше да може да си присвои вота в едно старомодно демократично общество с по-ограничено право на глас като това от 19 век: на относително дребния брой гласоподаватели нямаше да им е все едно. Така че ние плащаме цена за масовизирането на своя демократизъм и би трябвало да го знаем. Тук не защищавам за връщане към лимитираното изборно право или за въвеждане на две съсловия гласоподаватели – да вземем за пример осведомените и неинформираните и тем сходни. Пледирам обаче за разбирането, че демокрацията не може да позволи казуса на несвободните общества.

Сентенцията на Чърчил, че демокрацията е най-лошата социална система като се изключи всички други, е ненапълно – само че единствено ненапълно - вярна. В кратковременен проект демокрацията беше и си остава най-хубавата отбрана против недемократични други възможности, само че тя не е отбрана против личните си генетични дефекти. Гърците са знаели, че демокрацията няма да се подведе по миражите на тоталитаризма, авторитаризма или олигархията, а е доста по-вероятно да стане жертва на опорочена версия на самата себе си.

Демокрациите прекомерно бързо корозират – на езиково или, в случай че щете, на реторично ниво – да си напомним какво споделя Оруел за езика. Те корозират, тъй като множеството хора са общо-взето безразлични към тях. Ето да вземем за пример, при първите общи парламентарни избори в Европейския съюз през 1979 година гласоподаваха приблизително над шейсет и два % от популацията, до момента в който през днешния ден гласувалите са по-малко от трийсет %, макар че Европейският парламент е с повишено въздействие и власт. Няма потребност в допълнение да ни убеждават, че да се поддържа непринуден интерес към избора на тези, които ще ни ръководят, е сложна работа.

И ние се нуждаем от интелектуалци, а също и от колкото се може повече положителни публицисти, с цел да запълним увеличаващото се пространство сред двата полюса на демокрацията - сред ръководените и ръководещите.

*Книгата излиза на българския пазар от издателство " Колибри ", преводът е на Невяна Андреева.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР