Кино: "Болка и слава"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 5 от 5
Още от същото: " Рома " Червен декор, черна рамка, бял екран. Празна сцена с един артист. Монопиесата е " Зависимост ". Откровен текст, толкоз прям, че е създателят го е оставил неизвестен. За да е на всеки. На екрана фрагменти от филм със заглавие " Вкус ". Авторът и артистът са го правили преди повече от 30 години ( " Беше 1981 и Мадрид беше наш. " ). После са се скарали, единият желал комедия, а другият е играл покруса. Публиката е смълчана, първоначално усмихната, най-после натъжена. Алмодовар е направил повсеместен филм (Dolor y gloria) от спектакъла на личния си живот. Както бяха универсални " Фани и Александър ", " Амаркорд ", " Рома " неотдавна. Защото животът са всички жанрове дружно.
В заглавието болката е същинска, славата е с подигравка. Познатите чисти цветове, чиято драматургия е равностойна на писаната. Антонио Бандерас, в преоткриваща гения му роля, е авторовото алтер его с име от същите букви (Салвадор Мало) - фамозен испански режисьор пред физически и креативен залез. Тялото го предава, спрял е да написа, тъй като не може да снима, а киното е тежък физически труд. Диаграмите на всичките му заболявания минават на отстранена анимация, с цел да са търпими. Две дами го крепят – майката (Пенелопе Крус) като спомен и вярна асистентка (Кармен Маура).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без измислени трагични обстановки, сюжетът е самият живот. Най-акварелният филм на Алмодовар, приглушен и укротен, редуциран до първичните опори на живеенето и основаването. Варосаната землянка на бедното детство и неговите открития, в това число личната половост и чудото на киното, прожектирано по белите стени, които момчетата употребяват и за други потребности. Зареждащият спомен за зрялата обич, материализирана в една прощална прегръдка (Леонардо Сбарайлия) в настоящо време. Финалният дубъл на " филм във кино лентата ", който се е снимал от самото начало, с думата " предпочитание " в заглавието. Творецът като елементарен смъртен, само че не напълно. Той трансформира болката си в изкуство.
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 5 от 5
Още от същото: " Рома " Червен декор, черна рамка, бял екран. Празна сцена с един артист. Монопиесата е " Зависимост ". Откровен текст, толкоз прям, че е създателят го е оставил неизвестен. За да е на всеки. На екрана фрагменти от филм със заглавие " Вкус ". Авторът и артистът са го правили преди повече от 30 години ( " Беше 1981 и Мадрид беше наш. " ). После са се скарали, единият желал комедия, а другият е играл покруса. Публиката е смълчана, първоначално усмихната, най-после натъжена. Алмодовар е направил повсеместен филм (Dolor y gloria) от спектакъла на личния си живот. Както бяха универсални " Фани и Александър ", " Амаркорд ", " Рома " неотдавна. Защото животът са всички жанрове дружно.
В заглавието болката е същинска, славата е с подигравка. Познатите чисти цветове, чиято драматургия е равностойна на писаната. Антонио Бандерас, в преоткриваща гения му роля, е авторовото алтер его с име от същите букви (Салвадор Мало) - фамозен испански режисьор пред физически и креативен залез. Тялото го предава, спрял е да написа, тъй като не може да снима, а киното е тежък физически труд. Диаграмите на всичките му заболявания минават на отстранена анимация, с цел да са търпими. Две дами го крепят – майката (Пенелопе Крус) като спомен и вярна асистентка (Кармен Маура).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без измислени трагични обстановки, сюжетът е самият живот. Най-акварелният филм на Алмодовар, приглушен и укротен, редуциран до първичните опори на живеенето и основаването. Варосаната землянка на бедното детство и неговите открития, в това число личната половост и чудото на киното, прожектирано по белите стени, които момчетата употребяват и за други потребности. Зареждащият спомен за зрялата обич, материализирана в една прощална прегръдка (Леонардо Сбарайлия) в настоящо време. Финалният дубъл на " филм във кино лентата ", който се е снимал от самото начало, с думата " предпочитание " в заглавието. Творецът като елементарен смъртен, само че не напълно. Той трансформира болката си в изкуство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ