Илюстрация Увеличаване Смаляване Оценка: 5 от 5Още от същото: Лабиринтът

...
Илюстрация Увеличаване Смаляване Оценка: 5 от 5Още от същото: Лабиринтът
Коментари Харесай

Кино: Формата на душата

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 5 от 5
Още от същото: " Лабиринтът на фавна "
В справедливо най-акламирания филм (The Shape of Water) на сезона потъваш като в спиритичен сеанс. Благ глас зад кадър (Ричард Дженкинс) предизвестява, че влизаш в приказка.

Много от дълго време, в края на царуването на възвишен принц (около 1962, Кенеди?), в малко градче край морето една принцеса без глас (Сали Хоукинс, невероятна в ролята без думи) и едно страшилище (страхът и параноята на Студената война?), което е напът да постави завършек на всичко. Половината свят е подготвен да унищожи другата половина, разделяне и непоносимост на всички места – към " руснаците ", тъмнокожите, полово другите (персонажът на Дженкинс). Или просто към мечтателите и романтиците. Такава е нощната чистачка в секретната държавна лаборатория (Хоукинс).

В нейния спретнат свят – вана, сварено яйце, сентенцията на гърба на всеки лист на календара ( " Времето е река, идваща от предишното. " ) – влиза Създанието (Дъг Джоунс, Фавнът от " Лабиринтът на фавна " ). Мъж с хриле и торс на античен господ, заловен от военните някъде в Амазония, със качества (дишащ във всяка среда, неосезаем за радиацията), на които военизиран служител садист (Майкъл Шанън) е подготвен да направи действителна дисекция. За амазонските племена е бил господ, за чистачката е мъжът фантазия в самотата й сред старите филми и плочите на Бени Гудман.

Приказката на Дел Торо е за възрастни. Садизмът, физическата болежка, сексът, опасността от гибел са реалистично показани. Приказното единствено прави действителността по-лесна за понасяне. Действителност и фикция преливат флуидно, едното продължава другото, от време на време в границите на един кадър. Сън нескрито, с плуваща във въображението на Дел Торо камера, магия посредством кино. Плашеща до хорър, извисяваща като финалния кадър и стих. Срещу фанатизма и сляпото послушание – правото на независимост, обич и избор. Болката да си човек – през страданията на другия и неразбрания. Имало едно време един мексикански художник и филмите му били зрима лирика. Гийермо дел Торо.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР