Илюстрация Увеличаване Смаляване Оценка: 4½ от 5 Още от същото:

...
Илюстрация Увеличаване Смаляване Оценка: 4½ от 5 Още от същото:
Коментари Харесай

Кино: "Паразит"

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 4½ от 5
Още от същото: " Теорема ", " Виридиана "
Нагоре по обществената стълба, която води надолу. Седмият филм на южнокорееца Пон Джун-Хо идва на започващия " София филм фест " с Палмата от Кан и главните оскари отпреди месец. Ажиотажът към него, както и оценките са заслужени. Моментна фотография на морала на времето през съвършено кино.

Две модерни фамилии от Сеул, всяко със наследник и щерка. Едните имат всичко, другите - на практика нищо. Нямащите се инфилтрират при имащите, сякаш непознати един за различен, като частни учители, икономка и водач. С функции, научени от интернет, и " дипломи " с малко фотошоп.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Парк имат напредничав дом на хълма на богатите, наивни и доверчиви са, само че безпомощни без прислуга и служащи. Добри по темперамент, само че зорко внимават да не се прекрачва границата. Онази граница от времето на Маркс. Ким идват от партерен бордей, вярата за нанагорнище по стълбата е загнездена в тях като паразит, изсмуква моралните им сили.

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване

Идилията свършва, когато дребният наследник на Парк отбелязва с детска откровеност: " Ама те всички миришат еднообразно! " А от мазето на къщата като в хорър филм изплува история за призраци и контузия в предишното. Пон Джун-Хо смесва жанровете виртуозно, от фарса, през меланхолията на осъзнаването, до кървавия кухненски нож на финала. Хладен към героите си (за моя вкус), които са като пионки на шахматна дъска. Всеки кадър е конструиран по този начин, че да носи тематиката на кино лентата.

Един камък за декорация като дребна канара се търкаля през кино лентата. Сизифовият камък на възмездието, което постоянно идва изпод. С значими въпроси като в действителност ли благосъстоянието е " ютия, която изравнява човешките грапавини ". Не е ли системата паразитът, който се храни със самоналожените ни граници? До един фантазен и различен цинично-реалистичен край, оставящи избор за фена. Според това къде на стълбата е самият той.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР