Кино: "Котка в стената"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 3½ от 5
Още от същото: " Капернаум "
Политически филм със сърце е игралният дебют на авторския тандем Мина Милева и Весела Казакова. Милева е основана в Лондон съвсем 20 години, казусът с изгубените котка и приемливост в етнически шарената постройка в южния квартал Пекъм е претърпяла персонално. Казакова е знаково актьорско лице на новото българско кино ( " Мила от Марс " ), двете дружно направиха безкомпромисните документални филми " Чичо Тони, тримата простаци и Държавна сигурност " и " Звярът е още жив ". " Котка в стената " е също толкоз праволинеен и с прочувствената мощ на репортаж от мястото на събитието.
Ирина (Ирина Атанасова) е самотна майка с тапия на проектант от България. С достолепие и воля отхвърля да живее на помощи, работи в бар, до момента в който нощем готви следващия отритнат план. Има лично жилище в общинска постройка, наподобяваща на задокеански транспортен съд. Мултикултурен " Титаник ", обитаем с служащи, бедна междинна класа, наркомани и заварени тъмнокожи емигранти. Сградата е настоящо лице. Ирина е с дребен схватлив наследник, който обича животни, и неотдавна дошъл брат (Ангел Генов), историк и незает преподавател, който си играе с него денем. Приютяват изоставена на студа котка. Тя се оказва на семейство, което знае по какъв начин да ненавижда.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Общината стартира неуместен и неправилен ремонт, с цел да изтръска пари от притежателите. Тези на помощи не заплащат нищо. Ирина е избягала от " мафиоти и връзкари ", с цел да срещне бюрократично безсърдечие. Повежда обречена борба, самата тя като котка измежду стените от ксенофобия и некадърност за вслушване в другия. Толкова от дълго време не е рисувала, толкоз от дълго време не е " хранила душата си ".
Филмът е почтен, с атмосфера на безнадеждност (зад камерата Димитър Костов) и музика (Анди Каутън) в ритъма на сърцето. Отказът от игрална " разкрасеност " тук-там е за сметка на драмата и зрителското замесване. Разказът е обречен поради наблюдението и посланието. Човекът не е остров. Но Англия е.
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 3½ от 5
Още от същото: " Капернаум "
Политически филм със сърце е игралният дебют на авторския тандем Мина Милева и Весела Казакова. Милева е основана в Лондон съвсем 20 години, казусът с изгубените котка и приемливост в етнически шарената постройка в южния квартал Пекъм е претърпяла персонално. Казакова е знаково актьорско лице на новото българско кино ( " Мила от Марс " ), двете дружно направиха безкомпромисните документални филми " Чичо Тони, тримата простаци и Държавна сигурност " и " Звярът е още жив ". " Котка в стената " е също толкоз праволинеен и с прочувствената мощ на репортаж от мястото на събитието.
Ирина (Ирина Атанасова) е самотна майка с тапия на проектант от България. С достолепие и воля отхвърля да живее на помощи, работи в бар, до момента в който нощем готви следващия отритнат план. Има лично жилище в общинска постройка, наподобяваща на задокеански транспортен съд. Мултикултурен " Титаник ", обитаем с служащи, бедна междинна класа, наркомани и заварени тъмнокожи емигранти. Сградата е настоящо лице. Ирина е с дребен схватлив наследник, който обича животни, и неотдавна дошъл брат (Ангел Генов), историк и незает преподавател, който си играе с него денем. Приютяват изоставена на студа котка. Тя се оказва на семейство, което знае по какъв начин да ненавижда.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Общината стартира неуместен и неправилен ремонт, с цел да изтръска пари от притежателите. Тези на помощи не заплащат нищо. Ирина е избягала от " мафиоти и връзкари ", с цел да срещне бюрократично безсърдечие. Повежда обречена борба, самата тя като котка измежду стените от ксенофобия и некадърност за вслушване в другия. Толкова от дълго време не е рисувала, толкоз от дълго време не е " хранила душата си ".
Филмът е почтен, с атмосфера на безнадеждност (зад камерата Димитър Костов) и музика (Анди Каутън) в ритъма на сърцето. Отказът от игрална " разкрасеност " тук-там е за сметка на драмата и зрителското замесване. Разказът е обречен поради наблюдението и посланието. Човекът не е остров. Но Англия е.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ