Илюстрация Увеличаване Смаляване Още по темата За първи път специалното

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "

Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
7 дек 2017
Национализъм.bg

Адела Пеева за отдадения на актуалния шовинизъм документален филм " Да живее България "
7 дек 2017 Александър Андреев: Милионите хора, които желаят да дойдат в Европа или някъде другаде, където е по-хубаво от техния неприятен живот: доста от тукашните хора мислят, че това е скрит план - или на американците, или на самите мигранти. Че това е противоположен кръстоносен поход и така нататък

Андрей Райчев: Да, такава е тайната доктрина. Важно е друго. Европа би трябвало да потвърди може ли да претопява, може ли да " сварява ". Доскоро Франция " сваряваше " - 90 на 100 от новопристигналите се " сваряваха " вътре и ставаха французи... Америка " вари " към този момент 250 години. (...) Европа би трябвало да потвърди може ли да " вари ", или не може. Но първо тя не е " сварила " дефинитивно своята източна част.

АА: Сега го виждаме, разломът се появява.

АР: Двете елементи не са се още същински съединили. (...) Като се видя с един словенец, аз отчетливо знам, че се виждам с един като мен. А като се видя с един французин - към момента не чувствам същото, нито прочее той. Това е първата доста сериозна преграда. Те прекомерно бързо взеха решение, че са решили въпроса. Европа се сплоти политически, стана ясно, че руснаците са се махнали вечно. И в този момент всичко е наред, нали ви даваме някакви пари... Въпросът е дълбочинен. Източноевропейците са 100 милиона, които не са " сварени ". Това е първият въпрос, който в този момент дори не се и повдига. (...)

Европа е надълбоко изостанала от самата себе си. Тя от дълго време трябваше да има президент, определен от хората. Отдавна трябваше да има граници, войска... И това е казусът на европейския план: ние би трябвало да решим какво желаеме. Дали сме една доста огромна, многообразна констелация, която ще бъде едно, запазвайки това разнообразие на културите. И ще споделим ориста си. Или няма. Англичаните оферират да не е по този начин. И Европа да бъде просто едно спокойно място с общ пазар. (...) Една разпаднала се Европа е доста по-лесна цел, която ще породи какви ли не апетити. И руснаците ще се изкушат, и други ще се намесят, та чак до Саудитска Арабия. Бедните страни са лесни за пазаруване.(...)

Европа или би трябвало да тръгне към конфедерация, вероятно федерация (по-добре федерация), или пък да избере " британския модел " - мир и общ пазар. Въпросът е желаеме ли общо бъдеще? Българинът е податлив да има общо бъдеще с германеца, обаче не съм сигурен, че германецът е податлив да има общо бъдеще с българина. Но Германия е " най-лошият " образец - дано вземем Дания. Сигурен съм, че дори " положителният " датчанин не желае да има общо бъдеще с българина. Той просто си знае, че Европа е доста преференциална за Дания. А не го мисли като обща орис.

АА: Аз съм по-оптимистичен. Смятам, че и България, и Румъния, и Хърватия към този момент се одобряват като органична част от Европейски Съюз.

АР: Дай боже! Ако е по този начин, значи сме прескочили един рубикон. Но тук се натъкваме на идващия проблем: слабостта на елита. (...) По създание европейският гласоподавател е лишен от един доста значим инструмент, който му обезпечава демокрацията. Защото демокрацията може да работи неприятно, когато се избира нова власт, само че отлично прави работа, когато пристигна време да се смъква нежелана власт. (...)

Ако имаше президент, действително избиран от цяла Европа, в Европейски Съюз щеше да настъпи най-накрая поляризация и политическа двигателна сила, впрегатна мощ. И в последна сметка едната от двете елементи на обществото щеше - за известно време - да постанова своя претендент, своята концепция. В резултат президентът щеше да е с действителна власт, тъй като би се опирал на над 100 милиона гласа. А също така щеше да бъде " сваляем ", затова - допустим. (...)

Целият опит на Съединени американски щати демонстрира, че в случай че не беше гениално изнамерената президентска институция (към Джордж Вашингтон са се обръщали с Your Elected Majesty, толкоз е било ново), те от дълго време да са се разпаднали. Избирателят се разпознава през човек, не през институция. А камо ли през три институции, които са оплетено свързани, както е в тази ситуация с Европейски Съюз: съветът, комисията и Народното събрание. (...) Тоест в Европейски Съюз занапред би трябвало да се обезпечи най-главното: връзката сред волята на жителя и провежданата политика...

АА: Може и да е по този начин, а може и този дълъг, доста отегчителен път, по който върви Европа, да е нейната орис. Но друго ми е забавно: за какво - при всичките ни разлики - и двамата сме по този начин опиянени от европейския план? Да не би това да е общият знаменател, който прави допустимо да си приказваме толкоз дълго?...

АР: Европа е концепция, а значи самосбъдващо се изложение на бъдеще. Идеята не е скимване, тя е това, което става единствено. И мен фактически - даже и ирационално - ме притегля. (...)Докрай съм в плен на Жан-Пол Сартр, че " съществуването предхожда същността ". Европейската концепция не е констатация, нито благопожелание положителните хора да се съберат. Тя повече наподобява на опит хората да " придобият " някаква пожелателна същина, т.е. да " станат каквито са ", както се е изразил един елински талант.

АА: Аз пък го мисля някак по-спокойно и по-скептично. Просто никакъв различен късмет не виждам в близост.