Аз, Юлия Кръстева
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Откъс от " Пътувам себе си. Спомени " на Юлия Кръстева. Самюел Док
от Дневник,20 юли 2018
Юлия Кръстева за досието " Сабина ": Кафкиански служители оправдаваха заплатите си
от Дневник,28 юни 2018
Юлия Кръстева е била помощник на Държавна сигурност
Светоизвестният мъдрец, която от половин век живее във Франция, е сътрудничела на разузнаването
27 мар 2018
Имало едно време в Париж, 1966 година
Фестивалът Master of Art стартира с първия български документален филм за Юлия Кръстева
13 апр 2017
Съдба на чужденец
Юлия Кръстева за потребността от религия, за търсенето на по-фината връзка с другия и за това провалиха ли се мултикултурните общества
23 окт 2015 Книга: Юлия Кръстева – " Пътувам себе си. Разговори със Самюел Док "
Издателство: " Колибри "
Цена: 16 лева
" Пътувам себе си " е добра опция за придобиване на по-пълноценен взор към личността и работата на родената в България и осъществила се във Франция Юлия Кръстева. Образът на Кръстева, публицист, мъдрец и езиковед, постоянно е бил някак килнат в България макар огромния й триумф по света. Посещението й през 2014 година и последвалата лекция в Софийския университет провокира безредици, последва и документален филм за живота на Кръстева, само че и до през днешния ден творчеството й остава съвсем напълно непознато и непреведено на родния й език.
Последно името й се оказа в центъра на ненадейно разобличаване: през март тази година стана ясно, че тя е била помощник на външното разузнаване на Държавна сигурност с псевдоним Сабина. Кръстева изрично отхвърли обвиняването и го дефинира като " гротескно и погрешно ".
В книгата тя споделя за живота си в поредност от изявленията със Самюел Док, френски клиничен психолог, публицист и ценител на трудовете й. В началото на диалога Кръстева се връща към детството си в Сливен: " Бях самотна (според майка ми) и вироглава (според татко ми). Разпознавам се в думата " самотна ", само че времето сподели, че татко ми е бил прав. " Тя приказва и за откриването на френската литература още тогава, първите й другарства в София като студент по френска лингвистика и атмосферата на времето ( " Две течения си оспорваха дисидентските интелектуални среди: " национално насочените " и " западно насочените ", които се сблъскваха другарски, само че и енергично. " ), както и метода, по който тя се приспособява към Франция след заминаването си през 1966 година " Опитах нещо, на което се усещах неспособна: да открия изгодите от чуждостта, да я изживея като преимущество. "
Кръстева се впуска даже в тематики като напредващата си възраст и мисълта за гибелта. Името на книгата идва от миг от диалога, в който тя си показва погребението си: " Достатъчно е да се чуе да вземем за пример " Реквиемът " на Моцарт и да се каже, че съм пропътувала себе си, като съм се опитвала да оказвам помощ на изключените, на слабите, на отхвърлените. Опитах се. Това е. "
Във втората част на книгата тя все по-често приказва по политически тематики: "...европейското пространство е единственото място, в което преоценената историческа памет ни е научила да считаме, че идентичността не е фетиш, а запитване. "
Издаването се случва по самодейност на преводача й Красимир Калайджиев. Според него мемоарът ще задоволи любознанието както " на приятелите, по този начин и на враговете " на Юлия Кръстева.
" Запознах се с нея след една нейна лекция на тематика " Съществува ли европейска просвета " в Institut de France в Париж. Тогава говорихме напълно в резюме по общи въпроси, като преминавахме ту на френски, ту на български ", споделя Красимир Кавалджиев, който е превеждал Йордан Радичков и Чавдар Мутафов на френски, а на български – създатели като Мишел Уелбек, Албер Камю, Ромен Гари. Няколко месеца след запознанството му с Кръстева той попада на книгата, издадена на френския хартиен пазар през 2016 година
" Делото на Кръстева не е добре познато у нас и посредством една такава книга, в която са разказани в резюме главните ѝ писания, би могло да се притегли вниманието на евентуалните искащи да ги издадат. От друга страна, тя не е просто една от многото учени на Франция, а се откроява от множеството с неповторимия си витален път, който в действителност е и основният воин на това произведение. "
" Пътувам себе си " е скъпа и с детайлностите, които дава към разнообразни значими персони, връзките й през годините с хора като Ролан Барт, Жак Лакан, Вацлав Хавел, цялостния подтекст на времето. " Също по този начин в думите на Кръстева постоянно се съдържа прикрито страдание за някои нейни дръзки действия от младите години, в други моменти тя приказва за доста персонални неща като брака си, развъждането на детето си, връзката с родителите си - това развенчава мита за " студената и безчувствена Юлия Кръстева ". Напротив, тук тя приказва " със сърце на длан ", както споделят французите. И читателят схваща, че тя е човек като всички останали и че нищо човешко не ѝ е непознато. Честно казано, бях прелестно сюрпризиран от тази " земност " на човек, който до момента ни се е коствал като жител на някакъв интелектуален Олимп, недосегаем за простосмъртните. "
За Красимир Кавалджиев личността й провокира само удивление. " Не се пробива елементарно подобен бастион като френската и въобще международната академична общественост. Тя освен го пробива още като млада, само че се и подрежда измежду най-видните представители на френската мисъл и придобива международно самопризнание с работата си в региона на семиотиката, психоанализата и литературознанието. "
Красимир Кавалджиев гледа скептично към обвиняванията за принадлежност на Юлия Кръстева към Държавна сигурност. " С напредването във възрастта се научих да не осъждам никого. Нека всеки самичък дава отговор пред съвестта си ", споделя преводачът. " Държавата ни е цялостна с хора, които не са имали досиета в Държавна сигурност, само че е по-добре да не ги срещате по пътя си, а други като Вера Мутафчиева и Доньо Донев, с досиета, са създали доста повече за българската просвета, в сравнение с тези, които ги съдят. "
Преводачът на книгата не дава точна прогноза дали тя ще отговори на някои въпроси към личността на Кръстева, или по-скоро ще породи повече незнайни. " Всяка книга ни дава по нещо - в случай че не информация, то най-малко страсти. Когато тя поражда въпроси у нас, това също е тип предоставяне - не е наложително категорията на даваното да включва единствено отговори. "
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Откъс от " Пътувам себе си. Спомени " на Юлия Кръстева. Самюел Док
от Дневник,20 юли 2018
Юлия Кръстева за досието " Сабина ": Кафкиански служители оправдаваха заплатите си
от Дневник,28 юни 2018
Юлия Кръстева е била помощник на Държавна сигурност
Светоизвестният мъдрец, която от половин век живее във Франция, е сътрудничела на разузнаването
27 мар 2018
Имало едно време в Париж, 1966 година
Фестивалът Master of Art стартира с първия български документален филм за Юлия Кръстева
13 апр 2017
Съдба на чужденец
Юлия Кръстева за потребността от религия, за търсенето на по-фината връзка с другия и за това провалиха ли се мултикултурните общества
23 окт 2015 Книга: Юлия Кръстева – " Пътувам себе си. Разговори със Самюел Док "
Издателство: " Колибри "
Цена: 16 лева
" Пътувам себе си " е добра опция за придобиване на по-пълноценен взор към личността и работата на родената в България и осъществила се във Франция Юлия Кръстева. Образът на Кръстева, публицист, мъдрец и езиковед, постоянно е бил някак килнат в България макар огромния й триумф по света. Посещението й през 2014 година и последвалата лекция в Софийския университет провокира безредици, последва и документален филм за живота на Кръстева, само че и до през днешния ден творчеството й остава съвсем напълно непознато и непреведено на родния й език.
Последно името й се оказа в центъра на ненадейно разобличаване: през март тази година стана ясно, че тя е била помощник на външното разузнаване на Държавна сигурност с псевдоним Сабина. Кръстева изрично отхвърли обвиняването и го дефинира като " гротескно и погрешно ".
В книгата тя споделя за живота си в поредност от изявленията със Самюел Док, френски клиничен психолог, публицист и ценител на трудовете й. В началото на диалога Кръстева се връща към детството си в Сливен: " Бях самотна (според майка ми) и вироглава (според татко ми). Разпознавам се в думата " самотна ", само че времето сподели, че татко ми е бил прав. " Тя приказва и за откриването на френската литература още тогава, първите й другарства в София като студент по френска лингвистика и атмосферата на времето ( " Две течения си оспорваха дисидентските интелектуални среди: " национално насочените " и " западно насочените ", които се сблъскваха другарски, само че и енергично. " ), както и метода, по който тя се приспособява към Франция след заминаването си през 1966 година " Опитах нещо, на което се усещах неспособна: да открия изгодите от чуждостта, да я изживея като преимущество. "
Кръстева се впуска даже в тематики като напредващата си възраст и мисълта за гибелта. Името на книгата идва от миг от диалога, в който тя си показва погребението си: " Достатъчно е да се чуе да вземем за пример " Реквиемът " на Моцарт и да се каже, че съм пропътувала себе си, като съм се опитвала да оказвам помощ на изключените, на слабите, на отхвърлените. Опитах се. Това е. "
Във втората част на книгата тя все по-често приказва по политически тематики: "...европейското пространство е единственото място, в което преоценената историческа памет ни е научила да считаме, че идентичността не е фетиш, а запитване. "
Издаването се случва по самодейност на преводача й Красимир Калайджиев. Според него мемоарът ще задоволи любознанието както " на приятелите, по този начин и на враговете " на Юлия Кръстева.
" Запознах се с нея след една нейна лекция на тематика " Съществува ли европейска просвета " в Institut de France в Париж. Тогава говорихме напълно в резюме по общи въпроси, като преминавахме ту на френски, ту на български ", споделя Красимир Кавалджиев, който е превеждал Йордан Радичков и Чавдар Мутафов на френски, а на български – създатели като Мишел Уелбек, Албер Камю, Ромен Гари. Няколко месеца след запознанството му с Кръстева той попада на книгата, издадена на френския хартиен пазар през 2016 година
" Делото на Кръстева не е добре познато у нас и посредством една такава книга, в която са разказани в резюме главните ѝ писания, би могло да се притегли вниманието на евентуалните искащи да ги издадат. От друга страна, тя не е просто една от многото учени на Франция, а се откроява от множеството с неповторимия си витален път, който в действителност е и основният воин на това произведение. "
" Пътувам себе си " е скъпа и с детайлностите, които дава към разнообразни значими персони, връзките й през годините с хора като Ролан Барт, Жак Лакан, Вацлав Хавел, цялостния подтекст на времето. " Също по този начин в думите на Кръстева постоянно се съдържа прикрито страдание за някои нейни дръзки действия от младите години, в други моменти тя приказва за доста персонални неща като брака си, развъждането на детето си, връзката с родителите си - това развенчава мита за " студената и безчувствена Юлия Кръстева ". Напротив, тук тя приказва " със сърце на длан ", както споделят французите. И читателят схваща, че тя е човек като всички останали и че нищо човешко не ѝ е непознато. Честно казано, бях прелестно сюрпризиран от тази " земност " на човек, който до момента ни се е коствал като жител на някакъв интелектуален Олимп, недосегаем за простосмъртните. "
За Красимир Кавалджиев личността й провокира само удивление. " Не се пробива елементарно подобен бастион като френската и въобще международната академична общественост. Тя освен го пробива още като млада, само че се и подрежда измежду най-видните представители на френската мисъл и придобива международно самопризнание с работата си в региона на семиотиката, психоанализата и литературознанието. "
Красимир Кавалджиев гледа скептично към обвиняванията за принадлежност на Юлия Кръстева към Държавна сигурност. " С напредването във възрастта се научих да не осъждам никого. Нека всеки самичък дава отговор пред съвестта си ", споделя преводачът. " Държавата ни е цялостна с хора, които не са имали досиета в Държавна сигурност, само че е по-добре да не ги срещате по пътя си, а други като Вера Мутафчиева и Доньо Донев, с досиета, са създали доста повече за българската просвета, в сравнение с тези, които ги съдят. "
Преводачът на книгата не дава точна прогноза дали тя ще отговори на някои въпроси към личността на Кръстева, или по-скоро ще породи повече незнайни. " Всяка книга ни дава по нещо - в случай че не информация, то най-малко страсти. Когато тя поражда въпроси у нас, това също е тип предоставяне - не е наложително категорията на даваното да включва единствено отговори. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ