Когато новините бяха истински
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Аз съм публицист, а вие?
Има доста елементарен лист с качества, които вършат някого добър публицист
15 юли 2016
Верните въпроси
Висотата и драмата на същинската публицистика в " Спотлайт "
19 фев 2016 Оценка: 5 от 5
Още от същото: " Спотлайт " Българското заглавие " Вестник на властта " има смисъл единствено с загадъчен знак и отговор след него – в никакъв случай. Защото вестникът е " Вашингтон пост ", а властта е бруталната администрация на президента Никсън.
Сблъсъкът сред тях е в няколко горещи седмици на 1971 година Той е за правото да се разгласява истината за виетнамската война (Pentagon Papers), даже когато съгласно държавното управление тази истина заплашва сигурността на страната. Издателката на вестника Катрин Греъм (върховна Мерил Стрийп) и основният му редактор Бен Брадли (Том Ханкс) са пред избора да защитят идеалите на самостоятелната публицистика, рискувайки действително затвор. Решението им е в основата на днешното схващане за свободни преса и медии.
Във време на " постистини ", подправени вести и всеобщ властови напън (виж връзките Тръмп – CNN, да не приказваме за българските примери), филмът на Спилбърг е извисяващ урок по издръжливост на правилата и отстояване на демокрацията в нейното най-уязвимо ядро – правото на информация. В съответния случай – с доказването, че от самото начало (четирима президенти и 20 + години) властта е знаела, че войната във Виетнам не може да бъде извоювана. Но все пак е продължавала да изпраща млади мъже на гибел там.
Спилбърг е непостижим в умеенето да пресъздава страстите на фена. Подходът му тук е противоположен на негероичния и освободен от холивудско разкрасяване " Спотлайт ". Патосът е позволен, впрегнати са всички средства на развлекателното кино. Детайлите във възстановката и средата са подредени по този начин, че да генерират и градират усеща, да подвигат съспенса към съдбоносния избор. Съвършеното регистриране на централните артисти (за пръв път заедно) и на тези от втория проект прави пътя към истината персонален и претърпян. После идва актът на съвестта, завъртат се машините и заглавието на първа страница трансформира историята.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Аз съм публицист, а вие?
Има доста елементарен лист с качества, които вършат някого добър публицист
15 юли 2016
Верните въпроси
Висотата и драмата на същинската публицистика в " Спотлайт "
19 фев 2016 Оценка: 5 от 5
Още от същото: " Спотлайт " Българското заглавие " Вестник на властта " има смисъл единствено с загадъчен знак и отговор след него – в никакъв случай. Защото вестникът е " Вашингтон пост ", а властта е бруталната администрация на президента Никсън.
Сблъсъкът сред тях е в няколко горещи седмици на 1971 година Той е за правото да се разгласява истината за виетнамската война (Pentagon Papers), даже когато съгласно държавното управление тази истина заплашва сигурността на страната. Издателката на вестника Катрин Греъм (върховна Мерил Стрийп) и основният му редактор Бен Брадли (Том Ханкс) са пред избора да защитят идеалите на самостоятелната публицистика, рискувайки действително затвор. Решението им е в основата на днешното схващане за свободни преса и медии.
Във време на " постистини ", подправени вести и всеобщ властови напън (виж връзките Тръмп – CNN, да не приказваме за българските примери), филмът на Спилбърг е извисяващ урок по издръжливост на правилата и отстояване на демокрацията в нейното най-уязвимо ядро – правото на информация. В съответния случай – с доказването, че от самото начало (четирима президенти и 20 + години) властта е знаела, че войната във Виетнам не може да бъде извоювана. Но все пак е продължавала да изпраща млади мъже на гибел там.
Спилбърг е непостижим в умеенето да пресъздава страстите на фена. Подходът му тук е противоположен на негероичния и освободен от холивудско разкрасяване " Спотлайт ". Патосът е позволен, впрегнати са всички средства на развлекателното кино. Детайлите във възстановката и средата са подредени по този начин, че да генерират и градират усеща, да подвигат съспенса към съдбоносния избор. Съвършеното регистриране на централните артисти (за пръв път заедно) и на тези от втория проект прави пътя към истината персонален и претърпян. После идва актът на съвестта, завъртат се машините и заглавието на първа страница трансформира историята.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ