Различната криза: бърза и яростна
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Нуриел Рубини
американски икономист, в публикация за " Проджект синдикейт " Шокът за световната стопанска система от COVID-19 пристигна по-бързо и се оказа по-тежък от този от финансовата рецесия през 2008 година и даже от Голямата меланхолия. И при двете фондовите пазари се срутиха с по 50% и повече, кредитните замръзнаха, последваха всеобщи банкрути, безработицата набъбна до над 10%, а на годишна база Брутният вътрешен продукт се сви с 10 на 100 или повече. За да се случи всичко това обаче, трябваха към три години. В сегашната рецесия сходни тежки макроикономически и финансови резултати се материализираха в границите на три седмици. Пазарите са с 35% надолу, кредитните са в застоялост, а кредитните спредове (както и тези на спекулативните рискови облигации) скочиха до равнищата от 2008 година С други думи, всички съставни елементи на общото търсене - потреблението, финансовите разноски, износът, са в невиждано свободно рухване.
Докато множеството анализатори чакат V-образен спад - когато икономическите резултати паднат внезапно за едно тримесечие и бързо се възстановят през идващото, към този момент би трябвало да е кристално ясно за всички, че рецесията с ковид е нещо напълно друго. Свиването, което тече сега, не наподобява V-образно или U-образно или даже L-образно (рязък пазарен срив, последван от стагнация), а по-скоро I-образно - отвесна линия, представяща срутва надолу на финансовите пазари и на действителната стопанска система.
Сега свиването ни наподобява по-скоро I-образно: отвесно поглъщане на финансовите пазари и действителната стопанска система.
Дори по време на Голямата меланхолия или Втората международна война по-голямата част от икономическата интензивност не е затваряла, както се случи в Китай и както се случва в Съединени американски щати и Европа през днешния ден. Най-оптимистичният сюжет би бил криза, по-сериозна от световната финансова рецесия (от гледната точка на кумулативния спад в световна икономическа активност), само че по-краткосрочна, която би разрешила завръщане към позитивен напредък през последното тримесечие на 2020 година И пазарите биха почнали възобновяване си, когато се появи светлината най-после на тунела. Този сюжет обаче слага няколко условия:
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Първо, Съединени американски щати, Европа и други тежко наранени стопански системи ще би трябвало да вкарат необятно тестване за ковид, следене и лечение на инфектираните, карантина и цялостна обсада за справяне с епидемията.
Второ, централните банки ще би трябвало да продължат да употребяват допустимо най-агресивните неконвенционални парични политики за справяне с рецесията. Това значи нулеви или негативни базови лихви по заемите, количествени облекчения и улеснение на достъпа до кредитиране (покупката на частни активи), с цел да бъдат защитени банките и небанковият финансов бранш на паричния пазар и даже огромните корпорации. Сега се нуждаем от повече кредитни линии, с цел да насърчим банките да дават заеми на неликвидни, само че към момента платежоспособни дребни и междинни предприятия. Трето, държавните управления би трябвало да употребяват огромни фискални тласъци, в това число " хеликоптерни " директни заплащания за семейства. Предвид мащаба на икономическия потрес фискалните дефицити в развитите стопански системи ще би трябвало да се усилят от 2-3% от Брутният вътрешен продукт до към 10% и повече, с цел да се предотврати сривът на частния бранш. За страдание ограниченията, подхванати от развитите стопански системи в региона на публичното здраве, към този момент са надалеч от нужното за преодоляване на пандемията, а обсъжданите пакети от фискални политики не са нито задоволително огромни, нито задоволително бързи, с цел да обезпечат навременно възобновяване. Поради това рискът за нова, по-голяма от истинската Голяма меланхолия се повишава с всеки минал ден - стопанските системи и пазарите по света да продължат свободното си рухване. Дори и пандемията да бъде повече или по-малко овладяна, растежът може и да не се завърне до края на 2020 година След рецесията от 2008 нападателен (макар и забавен) отговор издърпа световната стопанска система от бездната. Този път може и да нямаме същия шанс.
Увеличаване
Смаляване
Нуриел Рубини
американски икономист, в публикация за " Проджект синдикейт " Шокът за световната стопанска система от COVID-19 пристигна по-бързо и се оказа по-тежък от този от финансовата рецесия през 2008 година и даже от Голямата меланхолия. И при двете фондовите пазари се срутиха с по 50% и повече, кредитните замръзнаха, последваха всеобщи банкрути, безработицата набъбна до над 10%, а на годишна база Брутният вътрешен продукт се сви с 10 на 100 или повече. За да се случи всичко това обаче, трябваха към три години. В сегашната рецесия сходни тежки макроикономически и финансови резултати се материализираха в границите на три седмици. Пазарите са с 35% надолу, кредитните са в застоялост, а кредитните спредове (както и тези на спекулативните рискови облигации) скочиха до равнищата от 2008 година С други думи, всички съставни елементи на общото търсене - потреблението, финансовите разноски, износът, са в невиждано свободно рухване.
Докато множеството анализатори чакат V-образен спад - когато икономическите резултати паднат внезапно за едно тримесечие и бързо се възстановят през идващото, към този момент би трябвало да е кристално ясно за всички, че рецесията с ковид е нещо напълно друго. Свиването, което тече сега, не наподобява V-образно или U-образно или даже L-образно (рязък пазарен срив, последван от стагнация), а по-скоро I-образно - отвесна линия, представяща срутва надолу на финансовите пазари и на действителната стопанска система.
Сега свиването ни наподобява по-скоро I-образно: отвесно поглъщане на финансовите пазари и действителната стопанска система.
Дори по време на Голямата меланхолия или Втората международна война по-голямата част от икономическата интензивност не е затваряла, както се случи в Китай и както се случва в Съединени американски щати и Европа през днешния ден. Най-оптимистичният сюжет би бил криза, по-сериозна от световната финансова рецесия (от гледната точка на кумулативния спад в световна икономическа активност), само че по-краткосрочна, която би разрешила завръщане към позитивен напредък през последното тримесечие на 2020 година И пазарите биха почнали възобновяване си, когато се появи светлината най-после на тунела. Този сюжет обаче слага няколко условия:
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Първо, Съединени американски щати, Европа и други тежко наранени стопански системи ще би трябвало да вкарат необятно тестване за ковид, следене и лечение на инфектираните, карантина и цялостна обсада за справяне с епидемията.
Второ, централните банки ще би трябвало да продължат да употребяват допустимо най-агресивните неконвенционални парични политики за справяне с рецесията. Това значи нулеви или негативни базови лихви по заемите, количествени облекчения и улеснение на достъпа до кредитиране (покупката на частни активи), с цел да бъдат защитени банките и небанковият финансов бранш на паричния пазар и даже огромните корпорации. Сега се нуждаем от повече кредитни линии, с цел да насърчим банките да дават заеми на неликвидни, само че към момента платежоспособни дребни и междинни предприятия. Трето, държавните управления би трябвало да употребяват огромни фискални тласъци, в това число " хеликоптерни " директни заплащания за семейства. Предвид мащаба на икономическия потрес фискалните дефицити в развитите стопански системи ще би трябвало да се усилят от 2-3% от Брутният вътрешен продукт до към 10% и повече, с цел да се предотврати сривът на частния бранш. За страдание ограниченията, подхванати от развитите стопански системи в региона на публичното здраве, към този момент са надалеч от нужното за преодоляване на пандемията, а обсъжданите пакети от фискални политики не са нито задоволително огромни, нито задоволително бързи, с цел да обезпечат навременно възобновяване. Поради това рискът за нова, по-голяма от истинската Голяма меланхолия се повишава с всеки минал ден - стопанските системи и пазарите по света да продължат свободното си рухване. Дори и пандемията да бъде повече или по-малко овладяна, растежът може и да не се завърне до края на 2020 година След рецесията от 2008 нападателен (макар и забавен) отговор издърпа световната стопанска система от бездната. Този път може и да нямаме същия шанс.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ