До Луната и напред
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
На 20 юли 1969 година американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин за пръв път стъпват на Луната. И до през днешния ден, 50 години по-късно, Луната остава единственият извънземен обект, където е стъпвал човешки крайник.
Шесте сполучливи задачи по програмата «Аполо» сред юли 1969 и декември 1972 година с право се считат за най-високо постижение в региона на пилотираните комически полети. Общо 12 души – всичките американци, са се разхождали по повърхността на Луната, четирима от тях са към момента живи. Осемдесет и девет годишният Бъз Олдрин - вторият човек, стъпил на лунната повърхнина, е най-възрастният жив лунен пионер.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Ако ви се е случвало да се изнервяте от мудността, с която остарял компютър зарежда страница, представете си за миг бордовия компютър AGC , с който капсулата на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин е била ръководена при първото прилуняване. Процесорът и паметта, вградени в най-евтиния сегашен смарт телефон, са стотици пъти по-мощни. Минути преди да допрян повърхността, AGC блокира. Армстронг поема ръчно ръководството, до момента в който Олдрин му диктува параметрите за височина и скорост. С останало аварийно гориво, задоволително за към 32 секунди работа на мотора, двамата би трябвало да решат дали да се прилунят, или да се върнат на орбита. Решението е взето, откакто капсулата прелита над плато с размерите на футболно игрище, осеяно с големи, ръбати камъни. Армстронг невъзмутимо насочва апарата към площадка зад това плато, където очевидно е равно и няма камъни.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
След като се твърдят, че лунният модул е застанал устойчиво на повърхността, Олдрин излъчва следното радиообръщение: «Говори водачът на лунния модул. Използвам опцията да помоля всеки, който ме чува, който и където и да е, да спре за миг, да осмисли събитията от последните няколко часа и да благодари (на Бога) по собствен метод.»
Ние, хлапетата в градинката «Св. Седмочисленици» до Министерство на вътрешните работи, тогава не знаехме за двамата американски астронавти на Луната. Не знаехме и думата «астронавт», тя навлезе в българския език по-късно. Макар прилуняването на Армстронг и Олдрин да беше всъщност първото световно телевизионно включване с най-малко 500 милиона фенове, на хората на изток от Желязната завеса не им беше дадена опция да станат съпричастни на това епохално събитие. Два дни по-късно татко ми отвори последната страница на в. «Работническо дело» и ми сподели мътна черно-бяла фотография на човек в скафандър с къс текст, че хора (не американци) са стъпили на Луната.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Макар и мъглява, фотографията и новината се загнездиха в съзнанието ми. Явно освен в моето, тъй като, вместо да играем на фунийки или «стражари и апаши», оживено дискутирахме между тях какво може да е там, «горе». Вечер с Коко и с другите квартални момчета насочвахме светлината на джобно фенерче към Луната с вяра, че Армстронг или Олдрин ще ни виждат. Не знаехме, несъмнено, че те са били там единствено 2.5 часа и че лунният екипаж от дълго време се е завърнал. Със руски сценичен бинокъл с напрежение оглеждахме лунната повърхнина, струваше ни се, че на тази или онази точка виждаме лунната капсула, че Армстронг и Олдрин ни махат за привет.
Когато през април 2008 година съумях да се срещна и да беседвам с Олдрин, му описах за фенерчето и бинокъла. Олдрин се засмя, само че това беше изтощена реакция на човек, който хиляди пъти е чувал сходни истории. (Първите 10 години след завръщането на Олдрин от лунната задача са белязани от алкохол и меланхолия.) От момента на прилуняването до диалога ни бяха минали тъкмо толкоз години, колкото от раждането му до кацането на Луната. Имаше ли въпроси, които да не са били заложени?
Говорихме повече за «2001: Космическа одисея», кино лентата на Стенли Кубрик, в който част от действието се развива на Луната. Така ли са си я представяли? Филмът е излязъл на екраните тъкмо година преди полета на «Аполо 11». Олдрин не беше измежду феновете на Кубрик, само че се опитваше да е вежлив и по-малко сериозен, въпреки всичко беше поканен като специфичен посетител на прожекцията в Ню Йорк.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Огромните цветни фотоси във витрината на американското посолство (старото, до сладкарница «Роза»), които се появиха в края на лятото на 1969 година, разкриха какво в действителност се беше случило. По тротоара пред витрината се разхождаха късо подстригани млади мъже с бели ризи, затъкнати в изгладени панталони, подканяйки минувачите да се движат по-бързо. Ние, кварталните хлапета, се шмугвахме от една или друга посока, пробвайки се за късите мигове на прекосяване край стъклата да попием колкото се може повече от бездънното Kodachrome-черно небе зад скафандъра на Олдрин, да абсорбираме оптимално магическото чувство от гледката на застиналото в безвъздушното пространство знаме на червени, бели и сини линии с блестящи звезди или пък от обгърнатото в златно фолио тяло на лунния модул.
Тогава не знаехме смисъла на думата " cool ", само че по-късно, когато я научихме, имаше ли нещо по cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин? Може и да е имало, това беше самият Олдрин, застанал в леко наклонената, леко разкрачена поза на популярната фотография.
Днес тази фотография е универсално различим знак, както са разпознаваеми вълнистият бял надпис на прелестно газираната тъмна напитка или пък огромните уши на дребния домакински гризач, чиято постоянно ухилена муцунка продължава да радва децата по целия свят без оглед на генезис, вяра и класова принадлежност.
Американската комическа организация НАСА разгласи началото на амбициозна стратегия за завръщане на астронавти на Луната сред 2024 и 2028 година Една от огромните разлики сред програмата «Аполо» - напълно финансирана и осъществена от страната (САЩ), е, че в бъдещите пилотирани полети до Луната най-вероятно ще се употребяват ракети носители на частни компании. Сред претендентите са SpaceX, Northrop Grumman и Boeing.
Джон Олсън, един от шефовете на лунната стратегия в НАСА, изясни, че скафандрите ще са по-леки и доста по-гъвкави. Предвижда се в първата група полети на Луната да бъдат изпратени най-малко 25 астронавти. Всеки от тях ще остане по една седмица. Ще се построява непрекъсната база. Рискът е намален от 1 към 7 при задачите «Аполо» до 1 към 4500 при идните полети. С две думи - един евентуален сюжет на «2001: Космическа одисея».
Русия, където по времето на социализма се разработваше амбициозна, само че неосъществена лунна стратегия, също има вкус за Луната. По думите на Дмитрий Рогозин, началник на «Роскосмос», съветски космонавти ще стъпят за пръв път на Луната през 2030 година По подигравка на ориста може да се окаже по този начин, че когато американците се завърнат, а руснаците дойдат за пръв път, там към този момент да ги чакат китайци на непрекъснато фунционираща лунна база.
Увеличаване
Смаляване
На 20 юли 1969 година американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин за пръв път стъпват на Луната. И до през днешния ден, 50 години по-късно, Луната остава единственият извънземен обект, където е стъпвал човешки крайник.
Шесте сполучливи задачи по програмата «Аполо» сред юли 1969 и декември 1972 година с право се считат за най-високо постижение в региона на пилотираните комически полети. Общо 12 души – всичките американци, са се разхождали по повърхността на Луната, четирима от тях са към момента живи. Осемдесет и девет годишният Бъз Олдрин - вторият човек, стъпил на лунната повърхнина, е най-възрастният жив лунен пионер.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Ако ви се е случвало да се изнервяте от мудността, с която остарял компютър зарежда страница, представете си за миг бордовия компютър AGC , с който капсулата на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин е била ръководена при първото прилуняване. Процесорът и паметта, вградени в най-евтиния сегашен смарт телефон, са стотици пъти по-мощни. Минути преди да допрян повърхността, AGC блокира. Армстронг поема ръчно ръководството, до момента в който Олдрин му диктува параметрите за височина и скорост. С останало аварийно гориво, задоволително за към 32 секунди работа на мотора, двамата би трябвало да решат дали да се прилунят, или да се върнат на орбита. Решението е взето, откакто капсулата прелита над плато с размерите на футболно игрище, осеяно с големи, ръбати камъни. Армстронг невъзмутимо насочва апарата към площадка зад това плато, където очевидно е равно и няма камъни.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
След като се твърдят, че лунният модул е застанал устойчиво на повърхността, Олдрин излъчва следното радиообръщение: «Говори водачът на лунния модул. Използвам опцията да помоля всеки, който ме чува, който и където и да е, да спре за миг, да осмисли събитията от последните няколко часа и да благодари (на Бога) по собствен метод.»
Ние, хлапетата в градинката «Св. Седмочисленици» до Министерство на вътрешните работи, тогава не знаехме за двамата американски астронавти на Луната. Не знаехме и думата «астронавт», тя навлезе в българския език по-късно. Макар прилуняването на Армстронг и Олдрин да беше всъщност първото световно телевизионно включване с най-малко 500 милиона фенове, на хората на изток от Желязната завеса не им беше дадена опция да станат съпричастни на това епохално събитие. Два дни по-късно татко ми отвори последната страница на в. «Работническо дело» и ми сподели мътна черно-бяла фотография на човек в скафандър с къс текст, че хора (не американци) са стъпили на Луната.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Макар и мъглява, фотографията и новината се загнездиха в съзнанието ми. Явно освен в моето, тъй като, вместо да играем на фунийки или «стражари и апаши», оживено дискутирахме между тях какво може да е там, «горе». Вечер с Коко и с другите квартални момчета насочвахме светлината на джобно фенерче към Луната с вяра, че Армстронг или Олдрин ще ни виждат. Не знаехме, несъмнено, че те са били там единствено 2.5 часа и че лунният екипаж от дълго време се е завърнал. Със руски сценичен бинокъл с напрежение оглеждахме лунната повърхнина, струваше ни се, че на тази или онази точка виждаме лунната капсула, че Армстронг и Олдрин ни махат за привет.
Когато през април 2008 година съумях да се срещна и да беседвам с Олдрин, му описах за фенерчето и бинокъла. Олдрин се засмя, само че това беше изтощена реакция на човек, който хиляди пъти е чувал сходни истории. (Първите 10 години след завръщането на Олдрин от лунната задача са белязани от алкохол и меланхолия.) От момента на прилуняването до диалога ни бяха минали тъкмо толкоз години, колкото от раждането му до кацането на Луната. Имаше ли въпроси, които да не са били заложени?
Говорихме повече за «2001: Космическа одисея», кино лентата на Стенли Кубрик, в който част от действието се развива на Луната. Така ли са си я представяли? Филмът е излязъл на екраните тъкмо година преди полета на «Аполо 11». Олдрин не беше измежду феновете на Кубрик, само че се опитваше да е вежлив и по-малко сериозен, въпреки всичко беше поканен като специфичен посетител на прожекцията в Ню Йорк.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Огромните цветни фотоси във витрината на американското посолство (старото, до сладкарница «Роза»), които се появиха в края на лятото на 1969 година, разкриха какво в действителност се беше случило. По тротоара пред витрината се разхождаха късо подстригани млади мъже с бели ризи, затъкнати в изгладени панталони, подканяйки минувачите да се движат по-бързо. Ние, кварталните хлапета, се шмугвахме от една или друга посока, пробвайки се за късите мигове на прекосяване край стъклата да попием колкото се може повече от бездънното Kodachrome-черно небе зад скафандъра на Олдрин, да абсорбираме оптимално магическото чувство от гледката на застиналото в безвъздушното пространство знаме на червени, бели и сини линии с блестящи звезди или пък от обгърнатото в златно фолио тяло на лунния модул.
Тогава не знаехме смисъла на думата " cool ", само че по-късно, когато я научихме, имаше ли нещо по cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин? Може и да е имало, това беше самият Олдрин, застанал в леко наклонената, леко разкрачена поза на популярната фотография.
Днес тази фотография е универсално различим знак, както са разпознаваеми вълнистият бял надпис на прелестно газираната тъмна напитка или пък огромните уши на дребния домакински гризач, чиято постоянно ухилена муцунка продължава да радва децата по целия свят без оглед на генезис, вяра и класова принадлежност.
Американската комическа организация НАСА разгласи началото на амбициозна стратегия за завръщане на астронавти на Луната сред 2024 и 2028 година Една от огромните разлики сред програмата «Аполо» - напълно финансирана и осъществена от страната (САЩ), е, че в бъдещите пилотирани полети до Луната най-вероятно ще се употребяват ракети носители на частни компании. Сред претендентите са SpaceX, Northrop Grumman и Boeing.
Джон Олсън, един от шефовете на лунната стратегия в НАСА, изясни, че скафандрите ще са по-леки и доста по-гъвкави. Предвижда се в първата група полети на Луната да бъдат изпратени най-малко 25 астронавти. Всеки от тях ще остане по една седмица. Ще се построява непрекъсната база. Рискът е намален от 1 към 7 при задачите «Аполо» до 1 към 4500 при идните полети. С две думи - един евентуален сюжет на «2001: Космическа одисея».
Русия, където по времето на социализма се разработваше амбициозна, само че неосъществена лунна стратегия, също има вкус за Луната. По думите на Дмитрий Рогозин, началник на «Роскосмос», съветски космонавти ще стъпят за пръв път на Луната през 2030 година По подигравка на ориста може да се окаже по този начин, че когато американците се завърнат, а руснаците дойдат за пръв път, там към този момент да ги чакат китайци на непрекъснато фунционираща лунна база.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ