Илюстрация Увеличаване Смаляване На 15 юли 2016 г. Махмут Фазъл

...
Илюстрация Увеличаване Смаляване На 15 юли 2016 г. Махмут Фазъл
Коментари Харесай

За преходността на властта

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
На 15 юли 2016 година Махмут Фазъл Джошкун към този момент е работил близо две години над третия си игрален филм " Обявлението " – трагикомедия, копродуцирана от братя Чучкови.

Точно на този ден стартират да търсят места за фотосите, нещата са много напреднали. Вечерта обаче в Анкара се случва нещо – опитът за боен прелом против държавното управление и президента Ердоган. Реализацията на " Обявлението " за една нощ виси на косъм: филмът споделя историята точно на един несполучлив опит за боен прелом в Турция – този от 1963 година, трети поред за три години и единствено един от образците за многочислените намеси на армията в политиката на страната от 1960-те до 1990-те.

Турско-българската продукция е включена в секцията " Хоризонти " на 75-ото издание на влиятелния кино фестивал във Венеция.

В началната сцена на " Обявлението " немски доктор преглежда Мурат (Ердем Сеночак), претендент за гастарбайтер, само че бързо го отхвърля, защото му липсват няколко зъба. Стерилната белота на болничното заведение, през която за момент се прокрадва обещанието за един по-добър живот в Германия, ще остане единственият необятен и отворен кадър.

След момент светлината на екрана угасва и остатъкът от кино лентата прекарваме в клаустрофобичен сумрак, майсторски заловен в кадър от българския операторски екип отпред с Крум Родригес ( " Виктория ", " Цветът на хамелеона " ). Синаси (Тархан Карагьоз) и безмълвният му сателит Реха (Али Сецкинер Аличи) пътуват в едно такси през нощния Истанбул. С напредването по пътя без доста думи се повишава и напрежението в таксито и когато двамата стигат до хлебарницата на приятеля си Кемал (Мурат Килич), при който, по-късно научаваме, работи Мурат, се случва нещо ненадейно. И по този начин " Обявлението " се движи на ръба сред ненадейно безмилостно принуждение и също толкоз безсърдечен жлъч, изобличаващ преходността на тези, които са на власт.

Синаси, Реха и Кемал са офицери от армията, поели задачата да оповестят преврата на съидейниците си в Анкара в радио " Истанбул ". Те следват сляпо проекта, изключили всевъзможни страсти. Същевременно намират време да си поговорят за новия бизнес на Кемал, който вместо с самун счита да се занимава с импорт на " студени шкафове " (в първия ледник, който към този момент е в офиса му, по-късно ще се помести следващият труп). Или да послушат по какъв начин четвъртият от бандата Рифат (Сенчан Гюлерюз) пее химна на Северна Корея по долни гащи.

Още в първите си два игрални кино лентата " Объркана броеница " и " Йозгат Блус ", с които Джошкун печели два пъти премия за най-хубав балкански филм на София Филм Фест (2010 и 2014 г.), режисьорът демонстрира сръчност при построяването на всеки кадър. В композиция с минимализма на сет дизайнера Ласло Райк ( " Синът на Саул " ) и прецизното око на Родригес резултатът е естетически безукорен. Българският екип също по този начин способства и за звука на кино лентата, с който майсторски споделя голям брой подиуми, протичащи се отвън кадър.

Q&A: Махмут Фазъл Джошкун, режисьор

В режисьорските бележки към кино лентата казвате, че желаете да покажете " тоталната власт на улицата ", коя е тази власт?
Историята на кино лентата видимо е конфликт сред военните и цивилните, само че това, което имам поради, е спорът, подбуден от идеологиите. Войската тук е олицетворение на една идеология – военните се стремят към избран обществен ред в обществото. Но вместо войска можеше да покажа комунистическа или фашистка партия да вземем за пример, т.е. група хора, вярващи в избрана идеология, които желаят всички останали да им повярват и да им се подчинят. В нашия случай цивилните са " всички останали ". А историята демонстрира, че в дълготраен проект " останалите " постоянно печелят, а идеологиите губят. В началото хората може и да им имат вяра, само че най-после непроменяемо губят. Така ще е и със настоящия режим в Турция, по някое време и той ще свърши. А животът просто ще си продължи.

Как се сработихте с българската част от продукцията?
Много добре – съгласно мен турците и българите са доста сходен вид хора. Операторският екип, звукарите и гримьорите бяха все българи и като се изключи че бяха доста положителни, някак незабавно намерихме общ език.

Учили сте постановка освен в Истанбул, само че и в влиятелния американски университет UCLA в Лос Анджелис, до каква степен това ви оформи като режисьор?
Не знам дали имам вяра в ученето на постановка като цяло. Това, което ти преподават в университетите, е техника, история и по този начин нататък. Самото правене на филми обаче зависи основно от това по какъв начин разбираш живота, от възгледите ти. Тъй че ти би трябвало основно време и житейски опит, които не можеш да научиш в учебно заведение. Това, че живях в Щатите и завързах доста другарства там, обогати точно житейския ми опит.

Текст под фотография:
Перфектно композираните фрагменти на " Обявлението " са дело на българския оператор Крум Родригес
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР