Всички сме обидени
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Карикатуристът на The Guardian и ръководител на Асоциацията на английските карикатуристи Мартин Роусън дефинира себе си като образен публицист с подъл жанр. Той е доста сериозен, когато става въпрос за неправда и корист с власт, само че за шанс съумява да преобърне цялото си отчаяние от политиците в карикатури, които разсмиват.
В мандата на лондонския кмет Кен Ливингстън Роусън е разгласен за карикатуриста на града и неговите работи се появяват постоянно в бюлетина The Londoner. Автор е и на графичната новела Snatches, в която споделя в резюме историята на човечеството и най-грешните решения, които хората са взели.
Поводът да се срещнем персонално с Мартин Роусън е неговата идна галерия в границите на Карикатурния салон в Габрово. Тогава ще бъдат показани карикатурите му по комунистическия манифест на Карл Маркс (тази година се навършват 170 години от първото издание на манифеста - бел. ред.). Изложбата в музея на хумора и сатирата в Габрово ще продължи до 31 януари.
Разговаряме по телефона за всичко, обвързвано с неговата работа – английската и международната политика, не толкоз тънката подигравка, смъртните закани, които получава.
Какво ви разсмива?
Сутрин като стана и чуя новините за английското държавно управление, се разкъсвам от смях. Моята работа е да ги обрисувам по подобен метод, че да разсмея хората и да направя живота им по-поносим.
Смятате ли, че другите националности имат друг комизъм и друг предел на понасяне на иронията?
Когато изобразявах Джордж Буш като шимпанзе, получавахме в The Guardian писма и известия от възмутени американци, които ни хулят поради това, че си разрешаваме да осмиваме американския президент. Казваха, че не бихме създали това с кралицата, само че не е правилно, тъй като във Англия го вършим от епохи - ние имаме най-дългата традиция на политически карикатури, 300 години. Карикатурите, с които британците са се подигравали на кралското семейство през 18-и в. да вземем за пример, са жестоки и много груби. Карикатурите са част от политическия диалог, няма политик в страната ни, който да се оплаква поради метода, по който е бил нарисуван. Те не се наскърбяват, имат възприятие за комизъм. Французите, да речем, харесват американския комик Джери Люис доста повече от самите американци и от нас, англичаните. Френските карикатуристи също имат друг жанр. Хуморът ни е характерен, само че това, което ни прави хора, е, че всички се смеем. Трябва повече да се смеем и по-малко да се засягаме от шегите.
А вас какво ви наскърбява?
Причината да стана сатирик и кариактурист е точно моята тънкообидност, смущавам се доста постоянно и елементарно. Обиден съм от несправедливостта, от ръководството, от хората, които си играят с власт за наша сметка. Добре, те идват на власт след избори, само че въпреки всичко В момента във Англия вървим към национална злополука поради Брекзит. И не можем нищо да създадем, тъй като съвсем 17 милиона и половина от популацията гласоподаваха за овакантяване на Европейски Съюз, което е към 37% от всички британци. За жал доста не отидоха да гласоподават на референдума. Но би трябвало да осъществим Брекзит, тъй като другояче ще постъпим недемократично, макар че се изправяме против национална злополука и вървим като самнобули към пропастта.
Не виждате ли каквото и да е позитивно позволение на обстановката?
Има позволение, само че няма да е изключително позитивно, тъй като сме в сърцето на бурята. Трябва някой от политиците да излезе и да си признае: " Ние в действителност ви лъгахме, тъй като това вършим през множеството време, и вие бяхте прекомерно глупави да ни повярвате. " Но не си представям по какъв начин ще го създадат, не знам по какъв начин се споделя такова нещо на хората. Трябва да кажат: " Изберете – или ще имаме разцвет, или народна власт, кое предпочитате? Министър-председателят не намерения за тези 48%, които гласоподаваха за оставане в Европейски Съюз. Тя не направи нито един компромис в името не тези хора, отстъпва единствено в интерес на най-крайните гласоподаватели, които желаят Брекзит. Половината от страната се усеща изцяло изключена и пренебрегната.
Самоцензурирате ли карикатурите си от време на време?
Имам доста демократични редактори в The Guardian, които ме оставят да върша каквото си желая през множеството време, стига да не ги обидя, несъмнено (смее се - бел.ред). Но да вземем за пример в случай че направя кариактури, свързани с Близкия изток, има заплаха наши репортери в Близкия изток да бъдат убити. Придържам се към максимата на великия американски публицист Хенри Луис Менкън: " Утешете измъчените и тормозете тези, които се усещат комфортно. " Това значи, че нападам единствено по-силните от мен. Аз съм бял мъж, на междинна възраст, приключил Кеймбридж, т.е. остават ми малко хора за критикуване. Не атакувам хората на основата на това, което са: етноса им, пола им или половата им ориентировка, нападам ги поради това, което мислят. Смятам, че това е целесъобразно, тъй като, в случай че подлагаме на критика хората за нещата, които мислят, те може и да преразгледат мнението си. Ако им се смеем за това какъв брой са нелепи възгледите или дейностите им, има късмет да се трансформират.
Случвало ли се е? Хората променяли ли са се след подигравка?
Вярвах, че може да се трансформират преди тридесет години, когато започвах като карикатурист. Мислех си, че в случай че обрисувам някой министър с огромен нос, той ще се засрами и ше си подаде оставката. И осъзнах, че силата ни не е в това непосредствено да променяме държанието на политиците, а да дадем опция на читателите да ги осмиват. Мисля, че това е извънредно значимо, тъй като присмехът е мощен човешки метод да направляваме обстановката. Смеем се на най-хубавите си другари и на враговете си, използваме осмиването като надзорен механизъм в социума. Колкото по-нелепи стават политиците, толкоз повече губят от своята мощ, тъй като хората към този момент не ги одобряват съществено. А хората на власт нормално желаят тъкмо противоположното – не одобряват каквато и да е рецензия, мислят се за богове. В тоталитарните страни публицисти и карикатуристи могат да бъдат задържани и даже убити поради рецензия към властта, напълно скоро се случи с журналиста, който подлагаше на критика принца на Саудитска Арабия. Най-ужасното е, че тези хора, което не могат да понесат каквато и да било рецензия, ръководят света - чупливи, докачливи и безполезни. Като Доналд Тръмп да вземем за пример, който се прави на дебелокож, само че той ненавижда рецензията и непрекъснато търси утвърждение, желае хората да го харесват, само че не прави нищо, с цел да го заслужи, все едно е господ.
Говорейки за богове - съдът в Страсбург преди броени дни отсъди, че Мохамед не може да бъде именуван педофил, и думите на австрийката, определила го като подобен поради брака му с шестгодишно дете, не могат да бъдат третирани като част от свободата на словото. Как успявате да практикувате специалността си във все по-политически правилната атмосфера? Вие самият имате кариактури, осмиващи всевъзможни религии.
Смехът и рецензията са методът хората да се оправят с това, което не им харесва, да вземем за пример несъразмерната политическа власт. Според мен религиите са на първо място битка за политическа власт. Някои хора считат, че вероизповеданията ги свързват с духовността, само че в действителност измежду религиозните хора има доста такива, които се борят за власт и налагане на тяхната воля. Самият факт, че не понасят рецензия, е индикативен. Същите са и законите за държавна измяна, с които се пробват да забранят да се смеем на крале и президенти, най-често тъй като те в действителност са смешни и нелепи. Да забележим по какъв начин ще ни забранят да се смеем на религиите - ще ни избият ли или какво?
Как успявате да продължавате да рисувате кариактури, изключително след убийството на вашите сътрудници от Charlie Hebdo?
Това, което се случи, беше в действителност извънредно, само че мисля, че малко хора схващат каквa в действителност беше нещастието в Charlie Hebdo. " Ал Kайда " нападна най-големия си зложелател ИДИЛ. С този акт на свирепост те желаеха да насочат обръщение, да вербуват хора. Посланието им беше " не се присъединявайте към ИДИЛ, те убиват други мюсюлмани, присъединете се към нас, ние нападаме сатаната ". Използваха най-лесния метод да насочат посланието си, като убият карикатуристи, знаеха, че незабавно ще бъдат отразени и всички европейски медии ще пишат за тях и ще ги демонстрират. Западните медии несъзнателно сътвориха тяхното видео за рекрутиране на други мюсюлмани в редиците им. Според мен същинската причина за стрелбата беше това, а не самите карикатури. Но, несъмнено, след случилото се имаше интервал, в който бях изпаднал в параноя, бях под напрежение. Живеем в рискови времена. Но в дълготраен проект нищо не се промени и продължаваме да вършим това, което вършим – разсмиваме хората.
Вие получавате ли смъртни закани?
О, да, непрекъснато, стотици смъртни закани. Може би тъй като с помощта на социаните мрежи и интернет моите карикатури стигат до разнообразни хора по целия свят. Затова получавам закани от всевъзможни далечни страни, само че не ги одобрявам насериозно. Най-малкото тъй като тези хора даже не знаят къде пребивавам. Някое си мамино синче в къщата на техните някъде в Скалистите планини ме заплашва с ликвидиране да вземем за пример. Получавал съм смъртни закани от републиканци, демократи, мюсюлмани, католици, протестанти, евреи. Но несъмнено през последното десетилетие заканите стават от ден на ден поради обществените мрежи.
Как въздействат точно обществените медии на хумора, карикатурите и политическата уместност?
Част от казуса е, че хората във Фейсбук и Twitter битуват с две несъвместими показа в главата си: че на тях би трябвало да им е разрешено да публикуват каквото си изискат, когато си изискат, против който си изискат, само че в същото време се наскърбяват и разстройват от всичко, обвързвано с тях. Повечето консуматори в обществените мрежи са афектирани от нещо или някого и показват недоволството си, като споделят най-ужасните неща за хората, които са ги провокирали.
Една от най-успешните ви графични новели е Snatches – история на най-лошите решения, които човечеството е взимало през вековете. Кои са най-лошите решения, взети през днешния ден?
В момента измененията в климата са най-голямата опасност против човечествето, а вместо да се борим с това, се занимаваме с фашизъм. Оказва се, че най-големият проблем на хората сега е да им разрешават да ненавиждат съседите си. Във Англия Консервативната партия е концентрирала толкоз доста старания върху това да ни разрешат да се държим непоносимо със съседите си. Същото важи и за Америка, расизмът се възражда, а би трябвало да сме разбрали от историята още преди 70 години, че фашизмът не е отговор на международните проблеми.
Говорейки за фашизъм, в последно време Лейбъристката партия беше упрекната в открит расизъм.
Това е, тъй като Джеръми Корбин не знае по какъв начин да се извини, когато каже някоя нелепост. Скандалът можеше да е минал от дълго време, вместо да ни залъгват с празни жестове. Но той несъмнено си има доста лоялни почитатели - предходната година негови поддръжници ме упрекнаха, че съм отговорен за бедността в страната поради метода, по който рисувам главата на Корбин.
Илюстрация
Карикатурите на Мартин Роусън ще бъдат показани на галерия в Музея на хумора и сатирата в Габрово до 31 януари
Увеличаване
Карикатурите на Мартин Роусън ще бъдат показани на галерия в Музея на хумора и сатирата в Габрово до 31 януари
Смаляване
Изложбата в Габрово е на ваши карикатури по комунистическия манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. България към този момент изживя своя комунистически интервал и сега българите са доста чувствителни, когато се приказва за марксизъм. Какво е вашето обръщение към посетителите на изложбата?
Самият Карл Маркс е споделил на негови почитатели " аз не съм болшевик ". България, другите комунистически страни и Съюз на съветските социалистически републики бяха подложени на тиранията на ленинизма и марксизма, и то с йерархичен надзор, до момента в който концепциите на Карл Маркс са напълно срещу йерархията, той е желал разрушение на йерархията и независимост за всички. Тези негови хрумвания са изопачени от ленинистите и сталинизма и стават опрощение за осъществяване на ужасни закононарушения. Когато се съгласих да направя илюстрации по манифеста, настоявах книгата да бъде обсъждана като исторически документ. Когато манифестът е оповестен за пръв път през 1848 година, никой не му е обърнал внимание. Впоследствие е преиздаден още веднъж 1871 година, тъй като е употребен като доказателство в дело по държавна измяна на немски социалдемократи. Тогава Маркс и Енгелс най-накраят изкарват някакви пари от манифеста си. При препечатването не трансформират нито дума и пишат в предговора, че е исторически документ, в книгата става въпрос за френски министър, който сега на публикуването на книгата към този момент не е на власт. Цялостната стилистика е във викториански стиймпънк. В края на моите илюстрации има отделено място за това какво се случва по-късно в историята – закононарушенията на сталинизма, на Съветския съюз, само че и какво става след рухването на комунизма и дивия капитализъм в посткомунистическите страни.
Споделете някоя обичана история от богатия си опит.
Преди няколко години нарисувах подигравка на член на Консервативната партия като акула с огромни хубави зъби, кръстих го Дългата акула. Всеки път, когато тази подигравка се появяваше в The Guardian, получавахме имейли и мнения от доста афектиран четец, съгласно който не трябва да се майтапя с акулите. Така че хората към този момент се наскърбяват от името на други хора, от името на животни и какво ли още не. Оказва се, че всички са непрекъснато афектирани от самото начало. Ще стигнем до точка, в която никой няма да може да каже нищо за никого и просто всички ще изчезнем като цивилизация тихомълком.
Интервюто взе Тамара Вълчева
Увеличаване
Смаляване
Карикатуристът на The Guardian и ръководител на Асоциацията на английските карикатуристи Мартин Роусън дефинира себе си като образен публицист с подъл жанр. Той е доста сериозен, когато става въпрос за неправда и корист с власт, само че за шанс съумява да преобърне цялото си отчаяние от политиците в карикатури, които разсмиват.
В мандата на лондонския кмет Кен Ливингстън Роусън е разгласен за карикатуриста на града и неговите работи се появяват постоянно в бюлетина The Londoner. Автор е и на графичната новела Snatches, в която споделя в резюме историята на човечеството и най-грешните решения, които хората са взели.
Поводът да се срещнем персонално с Мартин Роусън е неговата идна галерия в границите на Карикатурния салон в Габрово. Тогава ще бъдат показани карикатурите му по комунистическия манифест на Карл Маркс (тази година се навършват 170 години от първото издание на манифеста - бел. ред.). Изложбата в музея на хумора и сатирата в Габрово ще продължи до 31 януари.
Разговаряме по телефона за всичко, обвързвано с неговата работа – английската и международната политика, не толкоз тънката подигравка, смъртните закани, които получава.
Какво ви разсмива?
Сутрин като стана и чуя новините за английското държавно управление, се разкъсвам от смях. Моята работа е да ги обрисувам по подобен метод, че да разсмея хората и да направя живота им по-поносим.
Смятате ли, че другите националности имат друг комизъм и друг предел на понасяне на иронията?
Когато изобразявах Джордж Буш като шимпанзе, получавахме в The Guardian писма и известия от възмутени американци, които ни хулят поради това, че си разрешаваме да осмиваме американския президент. Казваха, че не бихме създали това с кралицата, само че не е правилно, тъй като във Англия го вършим от епохи - ние имаме най-дългата традиция на политически карикатури, 300 години. Карикатурите, с които британците са се подигравали на кралското семейство през 18-и в. да вземем за пример, са жестоки и много груби. Карикатурите са част от политическия диалог, няма политик в страната ни, който да се оплаква поради метода, по който е бил нарисуван. Те не се наскърбяват, имат възприятие за комизъм. Французите, да речем, харесват американския комик Джери Люис доста повече от самите американци и от нас, англичаните. Френските карикатуристи също имат друг жанр. Хуморът ни е характерен, само че това, което ни прави хора, е, че всички се смеем. Трябва повече да се смеем и по-малко да се засягаме от шегите.
А вас какво ви наскърбява?
Причината да стана сатирик и кариактурист е точно моята тънкообидност, смущавам се доста постоянно и елементарно. Обиден съм от несправедливостта, от ръководството, от хората, които си играят с власт за наша сметка. Добре, те идват на власт след избори, само че въпреки всичко В момента във Англия вървим към национална злополука поради Брекзит. И не можем нищо да създадем, тъй като съвсем 17 милиона и половина от популацията гласоподаваха за овакантяване на Европейски Съюз, което е към 37% от всички британци. За жал доста не отидоха да гласоподават на референдума. Но би трябвало да осъществим Брекзит, тъй като другояче ще постъпим недемократично, макар че се изправяме против национална злополука и вървим като самнобули към пропастта.
Не виждате ли каквото и да е позитивно позволение на обстановката?
Има позволение, само че няма да е изключително позитивно, тъй като сме в сърцето на бурята. Трябва някой от политиците да излезе и да си признае: " Ние в действителност ви лъгахме, тъй като това вършим през множеството време, и вие бяхте прекомерно глупави да ни повярвате. " Но не си представям по какъв начин ще го създадат, не знам по какъв начин се споделя такова нещо на хората. Трябва да кажат: " Изберете – или ще имаме разцвет, или народна власт, кое предпочитате? Министър-председателят не намерения за тези 48%, които гласоподаваха за оставане в Европейски Съюз. Тя не направи нито един компромис в името не тези хора, отстъпва единствено в интерес на най-крайните гласоподаватели, които желаят Брекзит. Половината от страната се усеща изцяло изключена и пренебрегната.
Самоцензурирате ли карикатурите си от време на време?
Имам доста демократични редактори в The Guardian, които ме оставят да върша каквото си желая през множеството време, стига да не ги обидя, несъмнено (смее се - бел.ред). Но да вземем за пример в случай че направя кариактури, свързани с Близкия изток, има заплаха наши репортери в Близкия изток да бъдат убити. Придържам се към максимата на великия американски публицист Хенри Луис Менкън: " Утешете измъчените и тормозете тези, които се усещат комфортно. " Това значи, че нападам единствено по-силните от мен. Аз съм бял мъж, на междинна възраст, приключил Кеймбридж, т.е. остават ми малко хора за критикуване. Не атакувам хората на основата на това, което са: етноса им, пола им или половата им ориентировка, нападам ги поради това, което мислят. Смятам, че това е целесъобразно, тъй като, в случай че подлагаме на критика хората за нещата, които мислят, те може и да преразгледат мнението си. Ако им се смеем за това какъв брой са нелепи възгледите или дейностите им, има късмет да се трансформират.
Случвало ли се е? Хората променяли ли са се след подигравка?
Вярвах, че може да се трансформират преди тридесет години, когато започвах като карикатурист. Мислех си, че в случай че обрисувам някой министър с огромен нос, той ще се засрами и ше си подаде оставката. И осъзнах, че силата ни не е в това непосредствено да променяме държанието на политиците, а да дадем опция на читателите да ги осмиват. Мисля, че това е извънредно значимо, тъй като присмехът е мощен човешки метод да направляваме обстановката. Смеем се на най-хубавите си другари и на враговете си, използваме осмиването като надзорен механизъм в социума. Колкото по-нелепи стават политиците, толкоз повече губят от своята мощ, тъй като хората към този момент не ги одобряват съществено. А хората на власт нормално желаят тъкмо противоположното – не одобряват каквато и да е рецензия, мислят се за богове. В тоталитарните страни публицисти и карикатуристи могат да бъдат задържани и даже убити поради рецензия към властта, напълно скоро се случи с журналиста, който подлагаше на критика принца на Саудитска Арабия. Най-ужасното е, че тези хора, което не могат да понесат каквато и да било рецензия, ръководят света - чупливи, докачливи и безполезни. Като Доналд Тръмп да вземем за пример, който се прави на дебелокож, само че той ненавижда рецензията и непрекъснато търси утвърждение, желае хората да го харесват, само че не прави нищо, с цел да го заслужи, все едно е господ.
Говорейки за богове - съдът в Страсбург преди броени дни отсъди, че Мохамед не може да бъде именуван педофил, и думите на австрийката, определила го като подобен поради брака му с шестгодишно дете, не могат да бъдат третирани като част от свободата на словото. Как успявате да практикувате специалността си във все по-политически правилната атмосфера? Вие самият имате кариактури, осмиващи всевъзможни религии.
Смехът и рецензията са методът хората да се оправят с това, което не им харесва, да вземем за пример несъразмерната политическа власт. Според мен религиите са на първо място битка за политическа власт. Някои хора считат, че вероизповеданията ги свързват с духовността, само че в действителност измежду религиозните хора има доста такива, които се борят за власт и налагане на тяхната воля. Самият факт, че не понасят рецензия, е индикативен. Същите са и законите за държавна измяна, с които се пробват да забранят да се смеем на крале и президенти, най-често тъй като те в действителност са смешни и нелепи. Да забележим по какъв начин ще ни забранят да се смеем на религиите - ще ни избият ли или какво?
Как успявате да продължавате да рисувате кариактури, изключително след убийството на вашите сътрудници от Charlie Hebdo?
Това, което се случи, беше в действителност извънредно, само че мисля, че малко хора схващат каквa в действителност беше нещастието в Charlie Hebdo. " Ал Kайда " нападна най-големия си зложелател ИДИЛ. С този акт на свирепост те желаеха да насочат обръщение, да вербуват хора. Посланието им беше " не се присъединявайте към ИДИЛ, те убиват други мюсюлмани, присъединете се към нас, ние нападаме сатаната ". Използваха най-лесния метод да насочат посланието си, като убият карикатуристи, знаеха, че незабавно ще бъдат отразени и всички европейски медии ще пишат за тях и ще ги демонстрират. Западните медии несъзнателно сътвориха тяхното видео за рекрутиране на други мюсюлмани в редиците им. Според мен същинската причина за стрелбата беше това, а не самите карикатури. Но, несъмнено, след случилото се имаше интервал, в който бях изпаднал в параноя, бях под напрежение. Живеем в рискови времена. Но в дълготраен проект нищо не се промени и продължаваме да вършим това, което вършим – разсмиваме хората.
Вие получавате ли смъртни закани?
О, да, непрекъснато, стотици смъртни закани. Може би тъй като с помощта на социаните мрежи и интернет моите карикатури стигат до разнообразни хора по целия свят. Затова получавам закани от всевъзможни далечни страни, само че не ги одобрявам насериозно. Най-малкото тъй като тези хора даже не знаят къде пребивавам. Някое си мамино синче в къщата на техните някъде в Скалистите планини ме заплашва с ликвидиране да вземем за пример. Получавал съм смъртни закани от републиканци, демократи, мюсюлмани, католици, протестанти, евреи. Но несъмнено през последното десетилетие заканите стават от ден на ден поради обществените мрежи.
Как въздействат точно обществените медии на хумора, карикатурите и политическата уместност?
Част от казуса е, че хората във Фейсбук и Twitter битуват с две несъвместими показа в главата си: че на тях би трябвало да им е разрешено да публикуват каквото си изискат, когато си изискат, против който си изискат, само че в същото време се наскърбяват и разстройват от всичко, обвързвано с тях. Повечето консуматори в обществените мрежи са афектирани от нещо или някого и показват недоволството си, като споделят най-ужасните неща за хората, които са ги провокирали.
Една от най-успешните ви графични новели е Snatches – история на най-лошите решения, които човечеството е взимало през вековете. Кои са най-лошите решения, взети през днешния ден?
В момента измененията в климата са най-голямата опасност против човечествето, а вместо да се борим с това, се занимаваме с фашизъм. Оказва се, че най-големият проблем на хората сега е да им разрешават да ненавиждат съседите си. Във Англия Консервативната партия е концентрирала толкоз доста старания върху това да ни разрешат да се държим непоносимо със съседите си. Същото важи и за Америка, расизмът се възражда, а би трябвало да сме разбрали от историята още преди 70 години, че фашизмът не е отговор на международните проблеми.
Говорейки за фашизъм, в последно време Лейбъристката партия беше упрекната в открит расизъм.
Това е, тъй като Джеръми Корбин не знае по какъв начин да се извини, когато каже някоя нелепост. Скандалът можеше да е минал от дълго време, вместо да ни залъгват с празни жестове. Но той несъмнено си има доста лоялни почитатели - предходната година негови поддръжници ме упрекнаха, че съм отговорен за бедността в страната поради метода, по който рисувам главата на Корбин.
Илюстрация
Карикатурите на Мартин Роусън ще бъдат показани на галерия в Музея на хумора и сатирата в Габрово до 31 януари
Увеличаване
Карикатурите на Мартин Роусън ще бъдат показани на галерия в Музея на хумора и сатирата в Габрово до 31 януари
Смаляване
Изложбата в Габрово е на ваши карикатури по комунистическия манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. България към този момент изживя своя комунистически интервал и сега българите са доста чувствителни, когато се приказва за марксизъм. Какво е вашето обръщение към посетителите на изложбата?
Самият Карл Маркс е споделил на негови почитатели " аз не съм болшевик ". България, другите комунистически страни и Съюз на съветските социалистически републики бяха подложени на тиранията на ленинизма и марксизма, и то с йерархичен надзор, до момента в който концепциите на Карл Маркс са напълно срещу йерархията, той е желал разрушение на йерархията и независимост за всички. Тези негови хрумвания са изопачени от ленинистите и сталинизма и стават опрощение за осъществяване на ужасни закононарушения. Когато се съгласих да направя илюстрации по манифеста, настоявах книгата да бъде обсъждана като исторически документ. Когато манифестът е оповестен за пръв път през 1848 година, никой не му е обърнал внимание. Впоследствие е преиздаден още веднъж 1871 година, тъй като е употребен като доказателство в дело по държавна измяна на немски социалдемократи. Тогава Маркс и Енгелс най-накраят изкарват някакви пари от манифеста си. При препечатването не трансформират нито дума и пишат в предговора, че е исторически документ, в книгата става въпрос за френски министър, който сега на публикуването на книгата към този момент не е на власт. Цялостната стилистика е във викториански стиймпънк. В края на моите илюстрации има отделено място за това какво се случва по-късно в историята – закононарушенията на сталинизма, на Съветския съюз, само че и какво става след рухването на комунизма и дивия капитализъм в посткомунистическите страни.
Споделете някоя обичана история от богатия си опит.
Преди няколко години нарисувах подигравка на член на Консервативната партия като акула с огромни хубави зъби, кръстих го Дългата акула. Всеки път, когато тази подигравка се появяваше в The Guardian, получавахме имейли и мнения от доста афектиран четец, съгласно който не трябва да се майтапя с акулите. Така че хората към този момент се наскърбяват от името на други хора, от името на животни и какво ли още не. Оказва се, че всички са непрекъснато афектирани от самото начало. Ще стигнем до точка, в която никой няма да може да каже нищо за никого и просто всички ще изчезнем като цивилизация тихомълком.
Интервюто взе Тамара Вълчева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ