20 въпроса: Емилия Димитрова-Данкова
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Емилия Димитрова-Данкова е издател и основен редактор на " Севлиево онлайн ". Част е от екипа на " За истината " – уебсайт за районна проверяваща публицистика. Завършила е " Българска лингвистика " във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". От дипломирането си работи като публицист.
Тази есен тя получи премията " Златен ключ " за най-хубава журналистическа акция, обвързвана с правото на достъп до информация, присъждана от Фондация " Програма достъп до информация ".
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Отличието за Емилия Димитрова е " за поредно и резултатно потребление на процедурите по Закона за достъп до социална информация, в това число отбрана на правото на информация в съда, за следствие и отразяване на тематики от публичен интерес в Севлиево и района " в уеб страниците " Севлиево онлайн " и " За истината ".
Като какъв човек се определяте?
Добронамерена, на моменти неуверена, с изострено възприятие за правдивост.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Ако това, което върша, е това, което желая, то е вярното. И че от всяка борба има изгода, даже от тези, които губим.
Любимият ви миг от деня?
Вечер. Компютърът е задремал, телефонът мълчи. У дома.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Самата работа е предизвикателство. Да правиш публицистика в дребен град, където всички са в някаква степен подвластни, а това ги прави внимателни, да не кажа страхливи, си е предизвикателство. Все по-често ми е мъчно да получа информацията, която ми е нужна. Напипвам обвързаности, които не мога да потвърдя. Онова, което би трябвало да е обществено, доста постоянно не е. На моменти ми отхвърлят данни с неуместни претекстове, поради което съм принудена да повеждам каузи. Всъщност ето го най-голямото предизвикателство – да чакаш съдът да разпореди на властта да ти каже това, което би трябвало да научиш от няколко кликвания на мишката.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Пиша за неща, които са се случили, само че от време на време не са се случили, както би трябвало. За да победи положителното, би трябвало да разкажем кой къде е сбъркал.
Как си почивате?
Семейната къща в Балкана, където изгревът къпе тревата в блестяща роса. Обичам да следя тези изгреви през годината. Знам от кое място ще изгрее слънцето напролет, от кое място ще се покаже през лятото и зад кой рид есенно време. Там вдишвам. Ослушвам се за плач на елен или лай на сърна, дълбая в пръстта и засявам някое коренче, от което може нищо да не поникне. И няма интернет.
Какво ви зарежда?
Книгите. Напоследък чета всичко. Не допрочитам всичко обаче. Нямам време да стигна доникъде на една книга, с цел да схвана, че не е моята книга.
Какво ви разсмива?
Децата. Обожавам бебета и дребни деца.
Какво ви натъжава?
Лошотията. Силно уязвима съм на тематика неучтивост към животно. Плача, когато чуя за болно дете.
Какво ви вбесява?
Арогантността, самовлюбеността, лъжата във всичките й разновидности, мръсотията в близост.
Личност, на която се възхищавате?
Дъщеря ми. Заради чаровната комбинация от доброжелателност, приемливост и храброст, толкоз присъщи на днешните младежи.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Не се отхвърлям елементарно.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Нетърпелива съм. С години отглеждам самообладание в себе си, съумявам отчасти.
Какъв гений, бихте желали да притежавате?
Да рисувам. Не мога да обясня за какво, само че допускам, че е вълнуващо.
Последният подарък, който направихте/получихте?
След като получих " Златният ключ ", една жена ме спря на улицата в Севлиево и попита може ли да ме прегърне. Брои ли се за подарък?
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Само три? Трудна работа. Сутрин наложително ревизирам прочитанията в sevlievo-online.com за миналото денонощие, тъй че денят стартира с Гугъл Analytics. Следва zaistinata.com, новините на всички места, районните уеб сайтове наложително, забравих електронната поща. И се стартира едно отваряне и четене. Понякога се чудя по какъв начин сме работили преди години без интернет.
Къде бихте желали да живеете?
Със брачна половинка ми сме си казвали, че един ден, когато няма да имаме задължения, ще се преселим в Родопите. На този стадий е по-скоро прочувствена реакция на всичко, което тази планина разсънва у двама ни, само че пък кой знае.
Любимите ви имена?
Старите българи са споделили, че човек за името живее. В този смисъл всички имена, които притежателите им носят с достолепие.
Най-интересното място, на което сте били?
Ню Йорк. Заради доста неща.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Заради неувереността, която понякога ме спохожда, Мечо Пух ми повтаря: " Ти си по-смел, в сравнение с вярваш, по-силен, в сравнение с изглеждаш и по-умен, в сравнение с си мислиш ".
Увеличаване
Смаляване
Емилия Димитрова-Данкова е издател и основен редактор на " Севлиево онлайн ". Част е от екипа на " За истината " – уебсайт за районна проверяваща публицистика. Завършила е " Българска лингвистика " във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". От дипломирането си работи като публицист.
Тази есен тя получи премията " Златен ключ " за най-хубава журналистическа акция, обвързвана с правото на достъп до информация, присъждана от Фондация " Програма достъп до информация ".
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Отличието за Емилия Димитрова е " за поредно и резултатно потребление на процедурите по Закона за достъп до социална информация, в това число отбрана на правото на информация в съда, за следствие и отразяване на тематики от публичен интерес в Севлиево и района " в уеб страниците " Севлиево онлайн " и " За истината ".
Като какъв човек се определяте?
Добронамерена, на моменти неуверена, с изострено възприятие за правдивост.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Ако това, което върша, е това, което желая, то е вярното. И че от всяка борба има изгода, даже от тези, които губим.
Любимият ви миг от деня?
Вечер. Компютърът е задремал, телефонът мълчи. У дома.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Самата работа е предизвикателство. Да правиш публицистика в дребен град, където всички са в някаква степен подвластни, а това ги прави внимателни, да не кажа страхливи, си е предизвикателство. Все по-често ми е мъчно да получа информацията, която ми е нужна. Напипвам обвързаности, които не мога да потвърдя. Онова, което би трябвало да е обществено, доста постоянно не е. На моменти ми отхвърлят данни с неуместни претекстове, поради което съм принудена да повеждам каузи. Всъщност ето го най-голямото предизвикателство – да чакаш съдът да разпореди на властта да ти каже това, което би трябвало да научиш от няколко кликвания на мишката.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Пиша за неща, които са се случили, само че от време на време не са се случили, както би трябвало. За да победи положителното, би трябвало да разкажем кой къде е сбъркал.
Как си почивате?
Семейната къща в Балкана, където изгревът къпе тревата в блестяща роса. Обичам да следя тези изгреви през годината. Знам от кое място ще изгрее слънцето напролет, от кое място ще се покаже през лятото и зад кой рид есенно време. Там вдишвам. Ослушвам се за плач на елен или лай на сърна, дълбая в пръстта и засявам някое коренче, от което може нищо да не поникне. И няма интернет.
Какво ви зарежда?
Книгите. Напоследък чета всичко. Не допрочитам всичко обаче. Нямам време да стигна доникъде на една книга, с цел да схвана, че не е моята книга.
Какво ви разсмива?
Децата. Обожавам бебета и дребни деца.
Какво ви натъжава?
Лошотията. Силно уязвима съм на тематика неучтивост към животно. Плача, когато чуя за болно дете.
Какво ви вбесява?
Арогантността, самовлюбеността, лъжата във всичките й разновидности, мръсотията в близост.
Личност, на която се възхищавате?
Дъщеря ми. Заради чаровната комбинация от доброжелателност, приемливост и храброст, толкоз присъщи на днешните младежи.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Не се отхвърлям елементарно.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Нетърпелива съм. С години отглеждам самообладание в себе си, съумявам отчасти.
Какъв гений, бихте желали да притежавате?
Да рисувам. Не мога да обясня за какво, само че допускам, че е вълнуващо.
Последният подарък, който направихте/получихте?
След като получих " Златният ключ ", една жена ме спря на улицата в Севлиево и попита може ли да ме прегърне. Брои ли се за подарък?
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Само три? Трудна работа. Сутрин наложително ревизирам прочитанията в sevlievo-online.com за миналото денонощие, тъй че денят стартира с Гугъл Analytics. Следва zaistinata.com, новините на всички места, районните уеб сайтове наложително, забравих електронната поща. И се стартира едно отваряне и четене. Понякога се чудя по какъв начин сме работили преди години без интернет.
Къде бихте желали да живеете?
Със брачна половинка ми сме си казвали, че един ден, когато няма да имаме задължения, ще се преселим в Родопите. На този стадий е по-скоро прочувствена реакция на всичко, което тази планина разсънва у двама ни, само че пък кой знае.
Любимите ви имена?
Старите българи са споделили, че човек за името живее. В този смисъл всички имена, които притежателите им носят с достолепие.
Най-интересното място, на което сте били?
Ню Йорк. Заради доста неща.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Заради неувереността, която понякога ме спохожда, Мечо Пух ми повтаря: " Ти си по-смел, в сравнение с вярваш, по-силен, в сравнение с изглеждаш и по-умен, в сравнение с си мислиш ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ