![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Още по темата Георги Господинов: Организираната](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3184505.jpg)
Малкото българско възраждане
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
Георги Господинов: Организираната незначителност не обича другите
Сборникът със " свръхкратки истории " " Всички наши тела " е към този момент в книжарниците
24 май 2018
Критикувай ми овца
Загива ли професионалната рецензия и какво от това
22 май 2015
Писателю мил
Авторът на рецензията на Георги Господинов в сп. New Yorker пред Light за пробива на българската литература
22 май 2015 Част от тематиката Защо се четат повече книги
Как мишката не изяде книжката
Пазарът на книги в България пораства, а страховете, че технологиите ще сложат завършек на хартиените издания се оказват пресилени
Историческият разказ пази богатото на благоприятни условия и избори минало от ограбващата простота на националистическите клишета. Сигурно ви е предписание усещане – в последно време огромна част от книгите на рафтовете с най-продавани заглавия в книжарниците са на историческа тема и поглеждат от разнообразни ъгли към българската еднаквост. Има една ясна наклонност – българският четец в последно време е доста повече насочен към исторически сюжети, постоянно в обемни книги.
Романите на Милен Русков " Чамкория " (посветен на събитията от 20-те години на ХХ век) и " Възвишение " (чийто сюжет се върти към Априлското въстание) не престават да са измежду най-търсените. Актуалният притежател на Националната премия за български разказ на годината е Захари Карабашлиев с " Хавра ", която смесва няколко паралелни истории във времето, в това число България след Освобождението. До неотдавн, една от най-търсените книги беше инцидентно откритата от Деян Енев и преиздадена " Калуня-Каля " на Георги Божинов, също отпращаща към събитията към Априлското въстание. Има ли модел, който постоянно работи пред българския четец? Отговорът не е еднопосочен.
" Действително следим възобновление на историческия разказ, само че обособените проблеми са разнообразни и могат да се обяснят с диаметрално противоположни аргументи . От една страна, е възходът на национализма, несъмнено ", споделя Бойко Пенчев, дълготраен книжовен наблюдаващ, културолог и декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет.
" От друга страна, при избрани създатели обръщането към историята е подбудено точно от предпочитание да се опази предишното от клишетата и стандартите на национализма. " Според Пенчев положителният исторически разказ дава опция за частна, персонална версия на предишното. " Големите исторически романи в нашата литература, като стартираме още от " Под игото ", преди време си са били тъкмо това – те са предложили една противоречива, персонална позиция към предишното, която не е съвпадала с всеобщите показа за историята. Вазов е бил руган, че романът му е антипатриотичен. Сега е същото. Историческият разказ пази богатото на благоприятни условия и избори минало от ограбващата простота на националистическите клишета. Защото тези, които ограбват историята ни, не са македонците или " соросоидите ", а таман " патриотите ", които желаят да ни лишат от опцията да гледаме от личен ъгъл към историята си. "
Според Александър Кръстев, основател на уеб страницата " Аз чета " и платформата за маркетиране на книги Bookmark, този инстикт също е разбираем с желанието за запазване на предишното от тези, които желаят да го изкривят.
" Макар историческата тема надалеч да не е преобладаваща измежду новите български романи, като че ли огромна част от тези, които съумяват да изпъкнат, в действителност са на историческа тема. Има просто пояснение за това – безспорната рецесия на идентичността в обществото ни изисква преосмисляне на полезностите ", споделя Кръстев. " И до момента в който масата избира да залита по популистко-патриотарските политически придвижвания, за друга част от обществото ни книгите са формата на покачване на спор и разискване на значими въпроси. Дистанцията на времето към този момент ни разрешава да вършим това с комунизма, а за по-далечните исторически интервали също си даваме сметка, че е нужно преосмисляне за разтрошаване на създаваните по времето на соца легенди. "
Завръщането на историческия разказ напълно не е единственото събитие на литературната сцена през последните години. В страна, в която електронните книги по този начин и не станаха известни, се случи забавна връзка сред онлайн и офлайн средата. Преди 3-4 години поезията изненадващо се трансформира в комерсиална мощ, откакто известни в обществените мрежи поети като Илиян Любомиров (Августин Господинов), Константин Трендафилoв, Рене Карабаш бяха издадени. Видеоблогъри като Емил Конрад също насочиха онлайн аудиторията си към книжарниците и сътвориха бестселъри. Платформи като " Пощенска кутия за приказки " трансфораха аудиторията от живите си изяви от слушатели в купувачи на книги. През последните години жанровата литература също откри своите фенове (в момента един от акцентите на " Сиела " е втората част на " градското фентъзи " " Софийски магьосници " от Мартин Колев). Междувременно триумфът на един формат стартира да предизвика акомодацията му в различен - " Чамкория " бързо стана режисура под режисурата на Явор Гърдев, а " Възвишение " - сполучлив в локалния боксофис филм. В интернационален проект процесът на излизане от първичния формат се случва все по-често и с творбите на Георги Господинов (номинацията за " Оскар " на " Сляпата Вайша " предизвика излизането на рядко следено в България издание – книга с едноименния роман с фрагменти от анимационния филм на Теодор Ушев). Междувременно неговата " Физика на тъгата " излезе в седмо издание по-рано тази година.
Ако се абстрахираме от персоналното мнение кое е положително и кое неприятно, можем ли да приказваме от ден на ден за същински динамичен хартиен пазар? Оптимизмът на Кръстев е сдържан. " От диалозите си с значително създатели в последно време умерено мога да кажа, че желанието да имаме " професионални писатели " - такива, които изкарват прехраната си единствено с писане – е по-голямо отвсякога. И тук става въпрос за хора с отношение, които са подготвени на нужната отдаденост и поредност. Опасенията ми са, че пазарът просто не го разрешава – мъчно български създател може да продава по 2000 книги всеки месец, и то в продължение на месеци до излизането на идната му книга, която също би трябвало да е бестселър от сходен мащаб. "
Според Кръстев пробивът рано или късно ще пристигна, защото писателите от ден на ден осъзнават водещата си роля в налагането на заглавията и връзката с читателите. " Някои от тях към този момент се насочват и към интернационалната публика. Затова появяването на литературния сътрудник, който да предлага български книги в чужбина, към този момент е безусловно наложителна. " България за момента е характерна с това, че литературни сътрудници съвсем напълно отсъстват. " Простата математика сочи, че на този стадий е по-скоро нерентабилно да бъдеш сътрудник на един или няколко български създатели в чужбина, в случай че нямаш уменията и контактите да ги " продадеш " на няколко пазара по едно и също време. "
И тук идва към момента неизпълнената роля на институциите. " Учудваща е продължаващата липса на държавна политика в тази посока , която би улеснила доста процеса. Същото се отнася и за литературните организации, които продават задгранични права на българските издателства, само че въпреки да са членове на интернационалните мрежи, не оферират български създатели на непознатите си сътрудници. "
Отвъд българската литература сякаш локалният четец от ден на ден се синхронизира с този оттатък границите на страната.
" Освен очевидното завръщане на интереса към българските създатели си коства да отбележим и появяването на " откривателите " измежду читателите ", споделя Кръстев. " Става въпрос за новото потомство четящи, които употребяват няколко езика и в този смисъл нямат причина да изчакват българските преводи на интернационалните бестселъри. Сега е напълно обикновено да срещнеш юноша, който може да ти приказва с часове за обичаните си създатели, единствено част от които са познати у нас. Защото за тях е доста значимо да имат " свои " създатели – такива, които сами са разкрили. "
Според него от ден на ден читатели ще преоткриват литературните класики, защото те ще стават все по-достъпни. " Завръщането към класиките също е на дневен ред – огромните романи от първите години след Втората международна война към този момент стартират да влизат в така наречен обществен домейн и ще бъдат преиздавани без терзания за това кой държи правата. "
Бойко Пенчев дефинира днешния четец като миропомазан. " Той може да чете новите и качествени книги, които се четат по света, без да чака десетилетия, до момента в който бъде разрешено превеждането или издаването им. Дали читателят се възползва от тази опция е към този момент различен въпрос. "
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
Георги Господинов: Организираната незначителност не обича другите
Сборникът със " свръхкратки истории " " Всички наши тела " е към този момент в книжарниците
24 май 2018
Критикувай ми овца
Загива ли професионалната рецензия и какво от това
22 май 2015
Писателю мил
Авторът на рецензията на Георги Господинов в сп. New Yorker пред Light за пробива на българската литература
22 май 2015 Част от тематиката Защо се четат повече книги
Как мишката не изяде книжката
Пазарът на книги в България пораства, а страховете, че технологиите ще сложат завършек на хартиените издания се оказват пресилени
Историческият разказ пази богатото на благоприятни условия и избори минало от ограбващата простота на националистическите клишета. Сигурно ви е предписание усещане – в последно време огромна част от книгите на рафтовете с най-продавани заглавия в книжарниците са на историческа тема и поглеждат от разнообразни ъгли към българската еднаквост. Има една ясна наклонност – българският четец в последно време е доста повече насочен към исторически сюжети, постоянно в обемни книги.
Романите на Милен Русков " Чамкория " (посветен на събитията от 20-те години на ХХ век) и " Възвишение " (чийто сюжет се върти към Априлското въстание) не престават да са измежду най-търсените. Актуалният притежател на Националната премия за български разказ на годината е Захари Карабашлиев с " Хавра ", която смесва няколко паралелни истории във времето, в това число България след Освобождението. До неотдавн, една от най-търсените книги беше инцидентно откритата от Деян Енев и преиздадена " Калуня-Каля " на Георги Божинов, също отпращаща към събитията към Априлското въстание. Има ли модел, който постоянно работи пред българския четец? Отговорът не е еднопосочен.
" Действително следим възобновление на историческия разказ, само че обособените проблеми са разнообразни и могат да се обяснят с диаметрално противоположни аргументи . От една страна, е възходът на национализма, несъмнено ", споделя Бойко Пенчев, дълготраен книжовен наблюдаващ, културолог и декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет.
" От друга страна, при избрани създатели обръщането към историята е подбудено точно от предпочитание да се опази предишното от клишетата и стандартите на национализма. " Според Пенчев положителният исторически разказ дава опция за частна, персонална версия на предишното. " Големите исторически романи в нашата литература, като стартираме още от " Под игото ", преди време си са били тъкмо това – те са предложили една противоречива, персонална позиция към предишното, която не е съвпадала с всеобщите показа за историята. Вазов е бил руган, че романът му е антипатриотичен. Сега е същото. Историческият разказ пази богатото на благоприятни условия и избори минало от ограбващата простота на националистическите клишета. Защото тези, които ограбват историята ни, не са македонците или " соросоидите ", а таман " патриотите ", които желаят да ни лишат от опцията да гледаме от личен ъгъл към историята си. "
Според Александър Кръстев, основател на уеб страницата " Аз чета " и платформата за маркетиране на книги Bookmark, този инстикт също е разбираем с желанието за запазване на предишното от тези, които желаят да го изкривят.
" Макар историческата тема надалеч да не е преобладаваща измежду новите български романи, като че ли огромна част от тези, които съумяват да изпъкнат, в действителност са на историческа тема. Има просто пояснение за това – безспорната рецесия на идентичността в обществото ни изисква преосмисляне на полезностите ", споделя Кръстев. " И до момента в който масата избира да залита по популистко-патриотарските политически придвижвания, за друга част от обществото ни книгите са формата на покачване на спор и разискване на значими въпроси. Дистанцията на времето към този момент ни разрешава да вършим това с комунизма, а за по-далечните исторически интервали също си даваме сметка, че е нужно преосмисляне за разтрошаване на създаваните по времето на соца легенди. "
Завръщането на историческия разказ напълно не е единственото събитие на литературната сцена през последните години. В страна, в която електронните книги по този начин и не станаха известни, се случи забавна връзка сред онлайн и офлайн средата. Преди 3-4 години поезията изненадващо се трансформира в комерсиална мощ, откакто известни в обществените мрежи поети като Илиян Любомиров (Августин Господинов), Константин Трендафилoв, Рене Карабаш бяха издадени. Видеоблогъри като Емил Конрад също насочиха онлайн аудиторията си към книжарниците и сътвориха бестселъри. Платформи като " Пощенска кутия за приказки " трансфораха аудиторията от живите си изяви от слушатели в купувачи на книги. През последните години жанровата литература също откри своите фенове (в момента един от акцентите на " Сиела " е втората част на " градското фентъзи " " Софийски магьосници " от Мартин Колев). Междувременно триумфът на един формат стартира да предизвика акомодацията му в различен - " Чамкория " бързо стана режисура под режисурата на Явор Гърдев, а " Възвишение " - сполучлив в локалния боксофис филм. В интернационален проект процесът на излизане от първичния формат се случва все по-често и с творбите на Георги Господинов (номинацията за " Оскар " на " Сляпата Вайша " предизвика излизането на рядко следено в България издание – книга с едноименния роман с фрагменти от анимационния филм на Теодор Ушев). Междувременно неговата " Физика на тъгата " излезе в седмо издание по-рано тази година.
Ако се абстрахираме от персоналното мнение кое е положително и кое неприятно, можем ли да приказваме от ден на ден за същински динамичен хартиен пазар? Оптимизмът на Кръстев е сдържан. " От диалозите си с значително създатели в последно време умерено мога да кажа, че желанието да имаме " професионални писатели " - такива, които изкарват прехраната си единствено с писане – е по-голямо отвсякога. И тук става въпрос за хора с отношение, които са подготвени на нужната отдаденост и поредност. Опасенията ми са, че пазарът просто не го разрешава – мъчно български създател може да продава по 2000 книги всеки месец, и то в продължение на месеци до излизането на идната му книга, която също би трябвало да е бестселър от сходен мащаб. "
Според Кръстев пробивът рано или късно ще пристигна, защото писателите от ден на ден осъзнават водещата си роля в налагането на заглавията и връзката с читателите. " Някои от тях към този момент се насочват и към интернационалната публика. Затова появяването на литературния сътрудник, който да предлага български книги в чужбина, към този момент е безусловно наложителна. " България за момента е характерна с това, че литературни сътрудници съвсем напълно отсъстват. " Простата математика сочи, че на този стадий е по-скоро нерентабилно да бъдеш сътрудник на един или няколко български създатели в чужбина, в случай че нямаш уменията и контактите да ги " продадеш " на няколко пазара по едно и също време. "
И тук идва към момента неизпълнената роля на институциите. " Учудваща е продължаващата липса на държавна политика в тази посока , която би улеснила доста процеса. Същото се отнася и за литературните организации, които продават задгранични права на българските издателства, само че въпреки да са членове на интернационалните мрежи, не оферират български създатели на непознатите си сътрудници. "
Отвъд българската литература сякаш локалният четец от ден на ден се синхронизира с този оттатък границите на страната.
" Освен очевидното завръщане на интереса към българските създатели си коства да отбележим и появяването на " откривателите " измежду читателите ", споделя Кръстев. " Става въпрос за новото потомство четящи, които употребяват няколко езика и в този смисъл нямат причина да изчакват българските преводи на интернационалните бестселъри. Сега е напълно обикновено да срещнеш юноша, който може да ти приказва с часове за обичаните си създатели, единствено част от които са познати у нас. Защото за тях е доста значимо да имат " свои " създатели – такива, които сами са разкрили. "
Според него от ден на ден читатели ще преоткриват литературните класики, защото те ще стават все по-достъпни. " Завръщането към класиките също е на дневен ред – огромните романи от първите години след Втората международна война към този момент стартират да влизат в така наречен обществен домейн и ще бъдат преиздавани без терзания за това кой държи правата. "
Бойко Пенчев дефинира днешния четец като миропомазан. " Той може да чете новите и качествени книги, които се четат по света, без да чака десетилетия, до момента в който бъде разрешено превеждането или издаването им. Дали читателят се възползва от тази опция е към този момент различен въпрос. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ