![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Още по темата Другата Грузия Модерен](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3045750.jpg)
Тънка планинска линия
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
Другата Грузия
Модерен дизайн, остарели къщи, храна, вино и слънце в столицата на една от новите водещи туристически дестинации
3 фев 2017
Georgia on my mind
По остаряла традиция тост с чаша положително локално вино за Грузия, която си има всичко с изключение на спокоен живот
11 сеп 2014
Качен на покрива на своето Mitsubishi Delica, Андро ни твърди, че всичко ще е наред. " Прогнозата за времето е чудесна, а аз не съм взел никакво свинско месо, с цел да не нервирам боговете. Готови сме за път ", споделя Андро, до момента в който товари хранителни запаси, включително и домакински обяд, подготвен от баба му, на покрива на нашия 4Х4 миниван. " Каква е връзката със свинското ", споглеждат се с неразбиране пасажерите, до момента в който поставят раниците си в багажника.
Пътуваме към Тушети, най-труднодостъпния планински регион на Грузия. Разположен на североизток, в съседство с Чечения и Дагестан от другата страна на Кавказ, Тушети е на по-малко от 200 километра от Тбилиси, само че дано дистанцията не ви заблуждава. Предстоят ни 7-8 часа път до мистичната област, която интензивно продължава да се бори със съвременността.
С 52 села, ситуирани на повече от 2000 метра надморска височина, Тушети се свързва посредством път със прилежащата област Кахети, а оттова и с цяла Грузия, едвам през началото на 70-те. Абано, най-високият пристъпен с автомобил планински проход в Кавказ, се простира на 72 километра, изпълнени с внезапни завои и красиви гледки. И едното, и другото стопират дъха. Проходът бързо влиза в листата на най-опасните пътища в света и до през днешния ден макар направените усъвършенствания не излиза от него. Каменни свлачища, непредвидими дъждове, превръщащи пътя в хлъзгава кална маса, водопади, пресичащи пътя, и изобщо лееща се от кое място ли не вода, както и снежна завивка, която затваря пътя за съвсем 8 месеца в годината, са измежду основните аргументи за челната позиция на Абано в листата на рискови пътища. Местната традиция да се пие ракия за кураж по време на сложното пътешестване не оказва помощ.
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
В най-високата си точка проходът е на малко повече от 2800 метра над морското ниво. Оттук до Омало, основното населено място в района, ни разделят 2 часа. Каменните свлачища след края на предходната зима са толкоз значими, че пресичат на две места съпровождащата ни до Омало живописна река, създавайки изкуствено езеро с тюркоазена вода и потопени съвсем до короната дървета. Тази година вместо в средата на април пътят е отворен едвам през юни.
Въпреки изолацията Тушети е неделима част от грузинската история и просвета, въпреки и доста малко от грузинците да са го посетили. Областта с население към 100 000 души действа надали не като митическо място в съзнанието на множеството грузинци – красива земя, позната главно от приказките.
Недостъпността на Тушети е и повода, заради която локалното население, в главната си част заето с отглеждане на животни, смесва православие с тачени детайли от остарели вярвания. Грузия наред с Етиопия и Армения приема християнството като държавна вяра още през IV век, само че новините стигат със забавяне по тези места. Нещо повече - Тушети, незаселено до IV век, става дом на грузинците, които се опълчват на приемането на християнството и бягат във високите планини, с цел да запазят старите езически обичаи.
Съветските проекти за изграждане на огромна военна база в Тушети, поради които е и прокаран път през 70-те, не се реализират, само че в Омало една изоставена постройка припомня за този план. Постройката, планувана за военни, бързо обезлюдява. Местните описват, че постройката е издигната на свещено място, посещавано за молебствия, и основаните тук бойци имат самостоятелни срещи с " черния дух ". След няколко случая на руски военни, получили душевен отклонения след работа в Тушети, и след два несполучливи опита да поддържат постройката цялостна базата е напусната.
В момента обаче тече интензивен ремонт - някогашната база се трансформира в първокласен хотел, който провокира негодуването на локалните. Те разчитат на парите от туристите, които отсядат в техните къщи. Как един първокласен хотел ще повлияе на локалния туризъм? И по-важното - какво ще направи " черният дух "?
За локалните вярвания свидетелства и един предмет в градината на нашите домакини в Горно Омало, китно селце с къщи, натрупали се към площада и ската. Големият бял камък не е подложен на централно място в градината за хубост - той служи за предотвратяване от зли духове. Всяка локална къща има по един подобен камък.
Тук се намесва и историята за свинското месо, строго неразрешено в Тушети. Макар и локалните да са християни, вярванията за нечистотата на свинското месо и за това, че то е притежател на несгоди, се резервират. " Преди години водих група немски туристи. Планът беше да си създадем барбекю и те настояха да им взема свински наденички. Така и направих, макар че знаех за възбраната. Прогнозата за времето беше чудесна, шест слънчеви дни. Вместо това пет дни не спря да вали, а това се трансформира в най-кошмарното ми и рисково пътешестване. Наруших разпоредбите, донесох свинско в Тушети ", споделя Андро. Вярваме му - това е дванадесетото му пътешестване до Тушети това лято.
На пътя, посипан с кръстове и надгробни плочи, маркиращи следващата гибел в прохода, всеки има потребност от шанс. Край надгробната плоча до един от водопадите по пътя са приседнали близки на умрелите тук. По грузински бит те са пристигнали с кошници, цялостни с храна и питиета. Спираме за къса отмора и получаваме по чаша огнена грузинска ракия ча-ча. Докато надигаме чашите за господ да елементарни, от надгробната плоча ни гледат лицата на мъртвите, майсторски издълбани в мрамора. Пътят продължава.
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
В първата половина на септември придвижването от високото към ниското към този момент е почнало. Хубавото време разрешава на локалните да се спуснат към зимните си къщи в Кахети още преди първия сняг да се появи по върховете след две седмици. По пътя минаваме около овчи стада, крави, навигиращи по тесните пътеки със забележителна елегантност, и коне, натоварени с локалното овче сирене гуда. Наричани от Андро " карго коне ", те доближават до избрана точка по пътя, откъдето узрялото сирене, носещо постоянен приход на Тушети, се пренатоварва на джип и продължава пътя си към грузинските маси, базари и заведения за хранене. През идващите няколко седмици придвижването по прохода ще нараства, само че единствено в посока надолу - през миналата зима в планината остават единствено 25 поданици на Тушети. Тогава единственият метод да се стигне до Омало е с вертолет, употребен да транспортира граничари един път на месец.
Животът в планината е сложен и без двуметрова снежна завивка, поради която през зимата най-сигурният път в селата минава през покривите на къщите. От началото на 90-те като се изключи едно село в региона няма електричество. Правителството отхвърля да влага в нова инфраструктура, която няма да генерира доходи 8 месеца в годината. Така към чистата си храна – с помощта на обстоятелството, че Тушети разчита напълно на локални артикули за изхранването си – локалните прибавят и чиста сила. Върху покривите на каменните къщи - на повече от 200 - 300 години, игриво проблясват слънчеви панели. Там, където силата от слънцето не е задоволителна, се намесват генератори. Горивото, както всичко останало тук, се носи от ниското. Макар и потънало в зеленина, Тушети няма доста обработваема земя, което значи, че вкусните домати и краставици в салатата са минали същия дълъг и друсащ път като измъчените гости, които им се любуват.
Веднъж минали прохода Абано, очакванията ни за по-спокоен път бързо рухват. Каменните села на Тушети с магическите високи наблюдателни кули, типични за тази част на Кавказ, са свързани от мрежа от по-малки, само че еднообразно стръмни и рискови пътища. До село Чешо да вземем за пример стигаме пресичайки буйната река с колата. Мост няма.
В Тушети и до през днешния ден конете са надеждно средство за превоз, употребявано както от мъже, по този начин и от дами. Наближавайки Омало, настигаме група локални конници, носещи се свободно по тесния път. Изплувайки от прахоляка, оставен от копитата, разпознаваме група полски туристки - опознаването на Тушети посредством конна езда е известна атракция. Няколкото проби за внасяне на непознати породи коне в региона приключват с крах - за разлика от локалните коне новодошлите не мога да се оправят със стръмните пътеки и постоянно завършват службата си със строшен крайник. А поради обстоятелството, че в Тушети има села, до които не доближава даже и спонтанният планински път, надеждният кон е от първа нужда.
Квавло е едно от тези села. Пътят свършва в прилежащото село, което значи, че запътилите се към Квавло, да вземем за пример натоварени с артикули, би трябвало да се спуснат по стръмната пътека, да прекосят водопада по хлъзгавите камъни и още веднъж да се изкачат, продължавайки да стискат найлоновите торби в двете си ръце.
Изглежда по този начин, като че ли цялата история на Тушети се състои в това кой ще успее да заживее на по-високо и още по-трудно налично място. По различен стръмен път вечерта стигаме и до Бочорна, най-високото населено място в Европа. Намираме се на 2345 метра височина. В селото царува цялостен мрак. В тъмнината някой ни поздравява с добре пристигнали. Бочорна открадва влиятелната купа от Ушгули, предходното най-високо обитаемо място в Европа, намиращо се в региона Сванети в Северозападна Грузия. Смяната на върха се случва, откакто един гражданин на Бочорна прекарва зимата в селото, с което то става целогодишно обитаемо.
Макар и без електричество, а на доста места и без телефонно покритие, всяко село в Тушети има безжичен интернет. За страдание обещаните 4 камиона за транспортиране на боклук по този начин и не идват тук - Андро постоянно стопира по пътя, с цел да направи фотоси на изхвърлени измежду природата отпадъци. Снимките на най-красиво разположените сметища в Грузия ще бъдат изпратени на държавното управление с молба за бързо разрешаване на казуса.
Други усъвършенствания обаче не закъсняват. Нова стратегия оказва помощ на тукашните поданици да популяризират своите къщи и да доближат до още повече посетители, привлечени от техния все по-рядко срещан обичаен метод на живот. В единствения павилион, които виждаме по пътя, се продават бисквити, цигари и две бутилки локална " Кока-Кола ".
Традиционният метод на живот включва и медицина - в случай че локалните билкари и национални лечители не са в положение да оказват помощ, единствената фелдшерска помощ е налична в Омало. За всяко друго посещаване на доктор локалните би трябвало да пътуват 4-5 часа до Телави, основния град в прилежащата област Кахети.
Не е ли строителството на асфалтови пътища, колкото и да е скъпо, единственото решение на проблемите на локалните поданици? Сванети, конкурентната на Тушети високопланинска област, от десетилетие се радва на нов път, свързващ основното градче Местиа със Зугдиди в ниската област Мегрелия, с помощта на който продължителността на пътуването е понижена на половина - три часа. Пътят и новото летище, проектирано от немското студио J. MAYER H. Architects, създатели и на други футуристични здания в градчето, бързо трансформират Местиа в важен туристически център, деен и през зимата като ски курорт. И макар че с цел да достигнете до доста от селата в Сванети, включително и до Ушгули, към момента се нуждаете от мощен джип, едно от новите кафенета в Местиа предлага flat white, направено от хипстър бариста.
Дилемата flat white или турско кафе добре отразява измененията, пред които е изправена Грузия, обичана страна на безчет създатели, изпълващи през последните години страниците на издания като New York Times, Guardian, Financial Times, Wall Street Journal и Vogue със публикации, възхваляващи всичко от храна и вино до дизайн и естествени забележителности. Ефектът не закъснява. С всяка минала година Грузия отбелязва важен растеж на туризма, позиционирайки се сполучливо както измежду по-консервативни гости от Близкия изток, по този начин и измежду градски foodies и авантюристи с раници от целия свят.
Докато летището в Тбилиси става все по-натоварено, а в столицата се строят 4 петзвездни хотела, ще съумее ли Грузия да резервира първичния си образ? Съдейки по Тушети, където неотдавна започнаха да се появяват първите по-големи групи гости, отговорът е утешителен.
Ушгули, второто най-високо село в Европа, обаче и без път към този момент е цялостно с туристи. Какво ще стане, в случай че пътят бъде издигнат? Пътят, въпреки и улеснение, е и опасност за съхранението на локалните обичаи. Андро, нашият гид, чието сърце е разграничено на равни елементи сред Тушети и Сванети, е срещу построяването на пътища, " с цел да може Тушети да остане това, което е ".
През последните години все по-често се приказва и за строителство на летище в Омало.
Четири часа по-късно сме в Кахети. По всичко проличава, че грузинското лято, най-малко в ниското, няма никакво желание да си потегля. След по-малко от месец последните поданици на Тушети ще поемат по прохода Абано, оставяйки планината зад тила си. Дългият зимен сън на Тушети стартира.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
Другата Грузия
Модерен дизайн, остарели къщи, храна, вино и слънце в столицата на една от новите водещи туристически дестинации
3 фев 2017
Georgia on my mind
По остаряла традиция тост с чаша положително локално вино за Грузия, която си има всичко с изключение на спокоен живот
11 сеп 2014
Качен на покрива на своето Mitsubishi Delica, Андро ни твърди, че всичко ще е наред. " Прогнозата за времето е чудесна, а аз не съм взел никакво свинско месо, с цел да не нервирам боговете. Готови сме за път ", споделя Андро, до момента в който товари хранителни запаси, включително и домакински обяд, подготвен от баба му, на покрива на нашия 4Х4 миниван. " Каква е връзката със свинското ", споглеждат се с неразбиране пасажерите, до момента в който поставят раниците си в багажника.
Пътуваме към Тушети, най-труднодостъпния планински регион на Грузия. Разположен на североизток, в съседство с Чечения и Дагестан от другата страна на Кавказ, Тушети е на по-малко от 200 километра от Тбилиси, само че дано дистанцията не ви заблуждава. Предстоят ни 7-8 часа път до мистичната област, която интензивно продължава да се бори със съвременността.
С 52 села, ситуирани на повече от 2000 метра надморска височина, Тушети се свързва посредством път със прилежащата област Кахети, а оттова и с цяла Грузия, едвам през началото на 70-те. Абано, най-високият пристъпен с автомобил планински проход в Кавказ, се простира на 72 километра, изпълнени с внезапни завои и красиви гледки. И едното, и другото стопират дъха. Проходът бързо влиза в листата на най-опасните пътища в света и до през днешния ден макар направените усъвършенствания не излиза от него. Каменни свлачища, непредвидими дъждове, превръщащи пътя в хлъзгава кална маса, водопади, пресичащи пътя, и изобщо лееща се от кое място ли не вода, както и снежна завивка, която затваря пътя за съвсем 8 месеца в годината, са измежду основните аргументи за челната позиция на Абано в листата на рискови пътища. Местната традиция да се пие ракия за кураж по време на сложното пътешестване не оказва помощ.
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
В най-високата си точка проходът е на малко повече от 2800 метра над морското ниво. Оттук до Омало, основното населено място в района, ни разделят 2 часа. Каменните свлачища след края на предходната зима са толкоз значими, че пресичат на две места съпровождащата ни до Омало живописна река, създавайки изкуствено езеро с тюркоазена вода и потопени съвсем до короната дървета. Тази година вместо в средата на април пътят е отворен едвам през юни.
Въпреки изолацията Тушети е неделима част от грузинската история и просвета, въпреки и доста малко от грузинците да са го посетили. Областта с население към 100 000 души действа надали не като митическо място в съзнанието на множеството грузинци – красива земя, позната главно от приказките.
Недостъпността на Тушети е и повода, заради която локалното население, в главната си част заето с отглеждане на животни, смесва православие с тачени детайли от остарели вярвания. Грузия наред с Етиопия и Армения приема християнството като държавна вяра още през IV век, само че новините стигат със забавяне по тези места. Нещо повече - Тушети, незаселено до IV век, става дом на грузинците, които се опълчват на приемането на християнството и бягат във високите планини, с цел да запазят старите езически обичаи.
Съветските проекти за изграждане на огромна военна база в Тушети, поради които е и прокаран път през 70-те, не се реализират, само че в Омало една изоставена постройка припомня за този план. Постройката, планувана за военни, бързо обезлюдява. Местните описват, че постройката е издигната на свещено място, посещавано за молебствия, и основаните тук бойци имат самостоятелни срещи с " черния дух ". След няколко случая на руски военни, получили душевен отклонения след работа в Тушети, и след два несполучливи опита да поддържат постройката цялостна базата е напусната.
В момента обаче тече интензивен ремонт - някогашната база се трансформира в първокласен хотел, който провокира негодуването на локалните. Те разчитат на парите от туристите, които отсядат в техните къщи. Как един първокласен хотел ще повлияе на локалния туризъм? И по-важното - какво ще направи " черният дух "?
За локалните вярвания свидетелства и един предмет в градината на нашите домакини в Горно Омало, китно селце с къщи, натрупали се към площада и ската. Големият бял камък не е подложен на централно място в градината за хубост - той служи за предотвратяване от зли духове. Всяка локална къща има по един подобен камък.
Тук се намесва и историята за свинското месо, строго неразрешено в Тушети. Макар и локалните да са християни, вярванията за нечистотата на свинското месо и за това, че то е притежател на несгоди, се резервират. " Преди години водих група немски туристи. Планът беше да си създадем барбекю и те настояха да им взема свински наденички. Така и направих, макар че знаех за възбраната. Прогнозата за времето беше чудесна, шест слънчеви дни. Вместо това пет дни не спря да вали, а това се трансформира в най-кошмарното ми и рисково пътешестване. Наруших разпоредбите, донесох свинско в Тушети ", споделя Андро. Вярваме му - това е дванадесетото му пътешестване до Тушети това лято.
На пътя, посипан с кръстове и надгробни плочи, маркиращи следващата гибел в прохода, всеки има потребност от шанс. Край надгробната плоча до един от водопадите по пътя са приседнали близки на умрелите тук. По грузински бит те са пристигнали с кошници, цялостни с храна и питиета. Спираме за къса отмора и получаваме по чаша огнена грузинска ракия ча-ча. Докато надигаме чашите за господ да елементарни, от надгробната плоча ни гледат лицата на мъртвите, майсторски издълбани в мрамора. Пътят продължава.
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
В първата половина на септември придвижването от високото към ниското към този момент е почнало. Хубавото време разрешава на локалните да се спуснат към зимните си къщи в Кахети още преди първия сняг да се появи по върховете след две седмици. По пътя минаваме около овчи стада, крави, навигиращи по тесните пътеки със забележителна елегантност, и коне, натоварени с локалното овче сирене гуда. Наричани от Андро " карго коне ", те доближават до избрана точка по пътя, откъдето узрялото сирене, носещо постоянен приход на Тушети, се пренатоварва на джип и продължава пътя си към грузинските маси, базари и заведения за хранене. През идващите няколко седмици придвижването по прохода ще нараства, само че единствено в посока надолу - през миналата зима в планината остават единствено 25 поданици на Тушети. Тогава единственият метод да се стигне до Омало е с вертолет, употребен да транспортира граничари един път на месец.
Животът в планината е сложен и без двуметрова снежна завивка, поради която през зимата най-сигурният път в селата минава през покривите на къщите. От началото на 90-те като се изключи едно село в региона няма електричество. Правителството отхвърля да влага в нова инфраструктура, която няма да генерира доходи 8 месеца в годината. Така към чистата си храна – с помощта на обстоятелството, че Тушети разчита напълно на локални артикули за изхранването си – локалните прибавят и чиста сила. Върху покривите на каменните къщи - на повече от 200 - 300 години, игриво проблясват слънчеви панели. Там, където силата от слънцето не е задоволителна, се намесват генератори. Горивото, както всичко останало тук, се носи от ниското. Макар и потънало в зеленина, Тушети няма доста обработваема земя, което значи, че вкусните домати и краставици в салатата са минали същия дълъг и друсащ път като измъчените гости, които им се любуват.
Веднъж минали прохода Абано, очакванията ни за по-спокоен път бързо рухват. Каменните села на Тушети с магическите високи наблюдателни кули, типични за тази част на Кавказ, са свързани от мрежа от по-малки, само че еднообразно стръмни и рискови пътища. До село Чешо да вземем за пример стигаме пресичайки буйната река с колата. Мост няма.
В Тушети и до през днешния ден конете са надеждно средство за превоз, употребявано както от мъже, по този начин и от дами. Наближавайки Омало, настигаме група локални конници, носещи се свободно по тесния път. Изплувайки от прахоляка, оставен от копитата, разпознаваме група полски туристки - опознаването на Тушети посредством конна езда е известна атракция. Няколкото проби за внасяне на непознати породи коне в региона приключват с крах - за разлика от локалните коне новодошлите не мога да се оправят със стръмните пътеки и постоянно завършват службата си със строшен крайник. А поради обстоятелството, че в Тушети има села, до които не доближава даже и спонтанният планински път, надеждният кон е от първа нужда.
Квавло е едно от тези села. Пътят свършва в прилежащото село, което значи, че запътилите се към Квавло, да вземем за пример натоварени с артикули, би трябвало да се спуснат по стръмната пътека, да прекосят водопада по хлъзгавите камъни и още веднъж да се изкачат, продължавайки да стискат найлоновите торби в двете си ръце.
Изглежда по този начин, като че ли цялата история на Тушети се състои в това кой ще успее да заживее на по-високо и още по-трудно налично място. По различен стръмен път вечерта стигаме и до Бочорна, най-високото населено място в Европа. Намираме се на 2345 метра височина. В селото царува цялостен мрак. В тъмнината някой ни поздравява с добре пристигнали. Бочорна открадва влиятелната купа от Ушгули, предходното най-високо обитаемо място в Европа, намиращо се в региона Сванети в Северозападна Грузия. Смяната на върха се случва, откакто един гражданин на Бочорна прекарва зимата в селото, с което то става целогодишно обитаемо.
Макар и без електричество, а на доста места и без телефонно покритие, всяко село в Тушети има безжичен интернет. За страдание обещаните 4 камиона за транспортиране на боклук по този начин и не идват тук - Андро постоянно стопира по пътя, с цел да направи фотоси на изхвърлени измежду природата отпадъци. Снимките на най-красиво разположените сметища в Грузия ще бъдат изпратени на държавното управление с молба за бързо разрешаване на казуса.
Други усъвършенствания обаче не закъсняват. Нова стратегия оказва помощ на тукашните поданици да популяризират своите къщи и да доближат до още повече посетители, привлечени от техния все по-рядко срещан обичаен метод на живот. В единствения павилион, които виждаме по пътя, се продават бисквити, цигари и две бутилки локална " Кока-Кола ".
Традиционният метод на живот включва и медицина - в случай че локалните билкари и национални лечители не са в положение да оказват помощ, единствената фелдшерска помощ е налична в Омало. За всяко друго посещаване на доктор локалните би трябвало да пътуват 4-5 часа до Телави, основния град в прилежащата област Кахети.
Не е ли строителството на асфалтови пътища, колкото и да е скъпо, единственото решение на проблемите на локалните поданици? Сванети, конкурентната на Тушети високопланинска област, от десетилетие се радва на нов път, свързващ основното градче Местиа със Зугдиди в ниската област Мегрелия, с помощта на който продължителността на пътуването е понижена на половина - три часа. Пътят и новото летище, проектирано от немското студио J. MAYER H. Architects, създатели и на други футуристични здания в градчето, бързо трансформират Местиа в важен туристически център, деен и през зимата като ски курорт. И макар че с цел да достигнете до доста от селата в Сванети, включително и до Ушгули, към момента се нуждаете от мощен джип, едно от новите кафенета в Местиа предлага flat white, направено от хипстър бариста.
Дилемата flat white или турско кафе добре отразява измененията, пред които е изправена Грузия, обичана страна на безчет създатели, изпълващи през последните години страниците на издания като New York Times, Guardian, Financial Times, Wall Street Journal и Vogue със публикации, възхваляващи всичко от храна и вино до дизайн и естествени забележителности. Ефектът не закъснява. С всяка минала година Грузия отбелязва важен растеж на туризма, позиционирайки се сполучливо както измежду по-консервативни гости от Близкия изток, по този начин и измежду градски foodies и авантюристи с раници от целия свят.
Докато летището в Тбилиси става все по-натоварено, а в столицата се строят 4 петзвездни хотела, ще съумее ли Грузия да резервира първичния си образ? Съдейки по Тушети, където неотдавна започнаха да се появяват първите по-големи групи гости, отговорът е утешителен.
Ушгули, второто най-високо село в Европа, обаче и без път към този момент е цялостно с туристи. Какво ще стане, в случай че пътят бъде издигнат? Пътят, въпреки и улеснение, е и опасност за съхранението на локалните обичаи. Андро, нашият гид, чието сърце е разграничено на равни елементи сред Тушети и Сванети, е срещу построяването на пътища, " с цел да може Тушети да остане това, което е ".
През последните години все по-често се приказва и за строителство на летище в Омало.
Четири часа по-късно сме в Кахети. По всичко проличава, че грузинското лято, най-малко в ниското, няма никакво желание да си потегля. След по-малко от месец последните поданици на Тушети ще поемат по прохода Абано, оставяйки планината зад тила си. Дългият зимен сън на Тушети стартира.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ