Илюстрация Увеличаване [Парадокс] Смаляване Още по темата Книга: Светлана Алексиевич

Илюстрация
Увеличаване
[ " Парадокс " ] Смаляване
Още по тематиката
Книга: Светлана Алексиевич – " Войната не е с лице на жена " / " Последните очевидци "
5 май 2017
Откъс от " Последните очевидци " на Светлана Алексиевич
от Дневник,21 апр 2017 Книга: Светлана Алексиевич – " Чернобилска молитва "
Издателство: Paradox
Цена: 18 лева

" Най-важното събитие на ХХ век макар страшните войни и революции. " Така журналистката и Нобелов лауреат за литература Светлана Алексиевич разказва събитията директно след повредата в чернобилската атомна централа в украинския град Припят на 26 април 1986 година

Издадената през 2013 година " Чернобилска молитва " е писана в продължение на 20 години и е учредена на десетки диалози, които Алексиевич организира с локални хора, претърпели нуклеарната злополука, последвалата дезинформация, ужаса и последствията. Книгата носи всички характерности на характерно писане на Алексиевич – предаването на случилото се напълно посредством гласовете на очевидците като обособени монолози.

Но при започване на книгата Алексиевич ненадейно насочва фокуса към себе си в глава, в която тя се самоинтервюира за смисъла и задачата на труда й. Тя разказва книгата като роман не толкоз " за Чернобил ", колкото " за света на Чернобил ", защото потърпевшите са се изправили пред нещо, което е по-голямо от въображението им и е основало нови усеща, нови думи, нова мярка за смут. Тя обръща внимание и на потърпевшите в родната й Беларус, където падат над 60% от радиоактивните боклуци, а повредата способства за демографския срив в страната и внезапното увеличение на болести.

Светлана Алексиевич

[ " Парадокс " ]
" Стана ясно: с изключение на комунистическите, националните и новите религиозни апели, измежду които живеем и претърпяваме, отсега нататък ни чакат други апели, по-свирепи и тотални, само че към момента скрити от очите. Но нещо след Чернобил се пооткрехна... ", написа Алексиевич. " Философите и писателите замълчаха, излязоха от познатите релси на културата и традицията. В първите дни най-интересно от всичко бе да се приказва не с учените, не с служителите и военните с огромните пагони, а със старите селяни. Те живеят без Толстой и Достоевски, без интернет, само че съзнанието им по някакъв метод бе поместило в себе си новата картина на света. Без да се унищожи. "

Интервюираните от нея поданици детайлно разказват измененията в живота си, а в други случаи – отхвърли им те да го трансформират все пак, което може да им коства. " Нормален човек си! И в един миг се превръщаш в чернобилски човек. В дивак! В нещо, което интересува всички и не е познато никому. Искаш да си като другите, а към този момент не може. Не можеш, няма по какъв начин да се върнеш в предходния свят. Гледат те с други очи ", споделя един от тях.

Но с изключение на тежки и детайлни разкази Алексиевич събира и истории, в които проличават черният комизъм и вярата, които оцеляват макар травматичните условия. Сред подтемите на книгата е и въпросът за руска еднаквост и по какъв начин в моменти на суматоха и неустановеност разликите избуяват. ( " Имахме си Родина, в този момент я няма. Коя съм аз? Мама е украинка, баща е руснак. Родих се и израснах в Киргизстан, омъжих се за татарин. Какви са децата ми? " )

" Чернобилска молитва " е книга, за която би трябвало да имате избрана прочувствена конфигурация. Независимо какъв брой сте чели по тематиката, Светлана Алексиевич и разказите, които тя е събрала, ще ви изкарат отвън зоната ви на комфорт.

Преводът от съветски е изработен от Момчил Шопов. Под знака на Paradox в книжарниците е и общо издание на " Войната не е с лице на жена " и " Последните очевидци " (в превод на Боян Станков).