Да бъдеш Гала Салвадор Дали
Илюстрация
Увеличаване
Автор: ©Salvador Dali Foundation Смаляване
Жена, която цялостен живот остава забавна за един мъж, е почтена за уважение; жена, която цялостен живот остава забавна за мъж като Салвадор Дали, заслужава особено внимание; явлението Гала, която е не просто муза, само че и съавтор, напълно разумно се оказва в центъра на една огромна европейска галерия.
Елена Дмитриевна Дяконова (Казан, 1894 – Портлигат, 1982) или Гала, както самата тя се назовава, без подозрение е персона с основно място в международния авангард. Събудила безусловната обич на поета сюрреалист Пол Елюар и на неопровержимо гениалния Салвадор Дали, разпалила пристрастеността на Макс Ернст, само че и ненавистта на Бретон и Бунюел, тя е неделима част от сюрреалистичния пейзаж и без нея той не би могъл да бъде цялостен.
В Националния музей за Каталонско изкуство - MNAC, Барселона, я виждаме във фотографиите на Ман Рей, в картините на Макс Ернст, и несъмнено, на самия Дали, само че това са доста повече от портрети – те наблюдават пътя на една амбициозна жена, която сама управлява и основава своя облик в самобитен житейски пърформанс avant la lettre.
Изложбата в Барселона ни демонстрира една Гала, която, употребявайки за заслон ролята на муза, извървява личния си път на актьор – написа, основава сюрреалистични миниатюри, крои личните си рокли и сама взима решенията за това по какъв начин и по какъв метод де се разкрие пред света. Постепенно ще усетим по какъв начин тя заема основна роля в артистичното развиване на Салвадор Дали, до момента в който не оформи дружно с него един нов, трети изобретателен персонаж, който самият художник признава за факт, подписвайки свои произведения с недвусмисленото Гала Салвадор Дали.
И въпреки всичко, коя е Гала?
Родена и израснала в Русия, тя е без подозрение артистична натура с извънредно богата обща просвета. Гала не просто сортира книгите в библиотеката си, тя прозорливо избира и с кого да поддържа връзка – единствено с гении. Оказва се основна фигура в литературното развиване на първия си брачен партньор Пол Елюар, който при първата си среща с нея даже не знае, че желае да написа. Тя е и тази, която, в едно пътешестване до Кадакес през 1929 година и към момента омъжена за Елюар, съзира капацитета на младия Дали. Зарязва преуспяващия парижки стихотворец, с цел да показа живот и креативен план с този млад каталунец, който я боготвори и с който остава дружно до края на дните си.
Изложбата в Барселона с превъзходна кураторска нишка повдига мистериозното покривало на муза. Влизаме в стаята на Гала в персоналния й дом-крепост в Пубол, настаняваме се в будоара й, допираме се до персоналните й фотографии, писма и движимости. Отваряме дрешника й, цялостен с изискани вечерни рокли от дантели, пайети и десени, основани от Дали особено за нея, виждаме и една от ексцентричните й шапки във формата на обувка. Изложбата е обогатена и с видеоматериали, които ни вършат директен очевидец на кокетниченето й с Пол и съжителството й с Дали, виждаме я и като хазаин в прословутата Вечеря на сюрреализма, на която артистичната полуда на двойката Гала-Дали стига до прекаленост. Трудно е да се дефинира кое е по-екстравагантно – това, че те сервират на гостите си живи жаби, или безумната реакция на наслада и неспокойствие на самите поканени.
Безспорна естетическа кулминационна точка на обиколката в залите са портретите на Гала от Салвадор Дали. В една от картините виждаме двойката в зрелост и някак несъзнателно си задаваме въпроса " допустимо ли е един създател да е нечие друго произведение на изкуството ".
До момента в света не е показвана толкоз подробна селекция, отдадена на Гала, частично поради предразсъдъците към личността й, само че и заради изключителната тактичност и чупливост на доста от изложените персонални предмети, реконструиращи портрета й.
Изложбата включва 315 картини, скици, фотографии, ръкописи. Повечето от творбите са от Фондация " Гала Салвадор Дали ", доста са непоказвани до момента; от частни сбирки и музеи от разнообразни точки по света като " Музея Дали " в Сан Питърсбърг (Флорида); Haggerty Museum of Art (Милуоки); Център " Жорж Помпиду " (Париж); Pinakothek der Moderne (Мюнхен), Музея за модерно и съвременно изкуство в Тренто (Роверето); Музея " Тисен-Борнемиса " и Музея " Рейна София " в Мадрид паралелно с други.
Забележителна като мащаб " Гала Салвадор Дали " в MNAC се вписва и в линията на огромните
европейските изложения тази година, които надникват в кухнята на бележити художници (* " Кухнята на Пикасо ", Барселона), отварят будоари и несесери с гримове (* " Frida Kahlo: Making Her Self Up ", Лондон), а в този момент отключват не просто стаята, само че и крепостта на Гала, трансформирала се в директен и метафоричен смисъл в свята обител, в която самият Салвадор Дали е можел да пристъпи единствено с предварителна спогодба.
Изложбата продължава до 14 октомври в Барселона, а ресторантът на музея MNAC с изключение на зашеметяващи гледки към града предлага и " сюрреалистично " меню. Домакините дават обещание, че няма да сервират живи жаби.
Увеличаване
Автор: ©Salvador Dali Foundation Смаляване
Жена, която цялостен живот остава забавна за един мъж, е почтена за уважение; жена, която цялостен живот остава забавна за мъж като Салвадор Дали, заслужава особено внимание; явлението Гала, която е не просто муза, само че и съавтор, напълно разумно се оказва в центъра на една огромна европейска галерия.
Елена Дмитриевна Дяконова (Казан, 1894 – Портлигат, 1982) или Гала, както самата тя се назовава, без подозрение е персона с основно място в международния авангард. Събудила безусловната обич на поета сюрреалист Пол Елюар и на неопровержимо гениалния Салвадор Дали, разпалила пристрастеността на Макс Ернст, само че и ненавистта на Бретон и Бунюел, тя е неделима част от сюрреалистичния пейзаж и без нея той не би могъл да бъде цялостен.
В Националния музей за Каталонско изкуство - MNAC, Барселона, я виждаме във фотографиите на Ман Рей, в картините на Макс Ернст, и несъмнено, на самия Дали, само че това са доста повече от портрети – те наблюдават пътя на една амбициозна жена, която сама управлява и основава своя облик в самобитен житейски пърформанс avant la lettre.
Изложбата в Барселона ни демонстрира една Гала, която, употребявайки за заслон ролята на муза, извървява личния си път на актьор – написа, основава сюрреалистични миниатюри, крои личните си рокли и сама взима решенията за това по какъв начин и по какъв метод де се разкрие пред света. Постепенно ще усетим по какъв начин тя заема основна роля в артистичното развиване на Салвадор Дали, до момента в който не оформи дружно с него един нов, трети изобретателен персонаж, който самият художник признава за факт, подписвайки свои произведения с недвусмисленото Гала Салвадор Дали.
И въпреки всичко, коя е Гала?
Родена и израснала в Русия, тя е без подозрение артистична натура с извънредно богата обща просвета. Гала не просто сортира книгите в библиотеката си, тя прозорливо избира и с кого да поддържа връзка – единствено с гении. Оказва се основна фигура в литературното развиване на първия си брачен партньор Пол Елюар, който при първата си среща с нея даже не знае, че желае да написа. Тя е и тази, която, в едно пътешестване до Кадакес през 1929 година и към момента омъжена за Елюар, съзира капацитета на младия Дали. Зарязва преуспяващия парижки стихотворец, с цел да показа живот и креативен план с този млад каталунец, който я боготвори и с който остава дружно до края на дните си.
Изложбата в Барселона с превъзходна кураторска нишка повдига мистериозното покривало на муза. Влизаме в стаята на Гала в персоналния й дом-крепост в Пубол, настаняваме се в будоара й, допираме се до персоналните й фотографии, писма и движимости. Отваряме дрешника й, цялостен с изискани вечерни рокли от дантели, пайети и десени, основани от Дали особено за нея, виждаме и една от ексцентричните й шапки във формата на обувка. Изложбата е обогатена и с видеоматериали, които ни вършат директен очевидец на кокетниченето й с Пол и съжителството й с Дали, виждаме я и като хазаин в прословутата Вечеря на сюрреализма, на която артистичната полуда на двойката Гала-Дали стига до прекаленост. Трудно е да се дефинира кое е по-екстравагантно – това, че те сервират на гостите си живи жаби, или безумната реакция на наслада и неспокойствие на самите поканени.
Безспорна естетическа кулминационна точка на обиколката в залите са портретите на Гала от Салвадор Дали. В една от картините виждаме двойката в зрелост и някак несъзнателно си задаваме въпроса " допустимо ли е един създател да е нечие друго произведение на изкуството ".
До момента в света не е показвана толкоз подробна селекция, отдадена на Гала, частично поради предразсъдъците към личността й, само че и заради изключителната тактичност и чупливост на доста от изложените персонални предмети, реконструиращи портрета й.
Изложбата включва 315 картини, скици, фотографии, ръкописи. Повечето от творбите са от Фондация " Гала Салвадор Дали ", доста са непоказвани до момента; от частни сбирки и музеи от разнообразни точки по света като " Музея Дали " в Сан Питърсбърг (Флорида); Haggerty Museum of Art (Милуоки); Център " Жорж Помпиду " (Париж); Pinakothek der Moderne (Мюнхен), Музея за модерно и съвременно изкуство в Тренто (Роверето); Музея " Тисен-Борнемиса " и Музея " Рейна София " в Мадрид паралелно с други.
Забележителна като мащаб " Гала Салвадор Дали " в MNAC се вписва и в линията на огромните
европейските изложения тази година, които надникват в кухнята на бележити художници (* " Кухнята на Пикасо ", Барселона), отварят будоари и несесери с гримове (* " Frida Kahlo: Making Her Self Up ", Лондон), а в този момент отключват не просто стаята, само че и крепостта на Гала, трансформирала се в директен и метафоричен смисъл в свята обител, в която самият Салвадор Дали е можел да пристъпи единствено с предварителна спогодба.
Изложбата продължава до 14 октомври в Барселона, а ресторантът на музея MNAC с изключение на зашеметяващи гледки към града предлага и " сюрреалистично " меню. Домакините дават обещание, че няма да сервират живи жаби.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ