Супермаркет у дома
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Визитка
Иван Александров е изпълнителен шеф и създател на онлайн супермаркета eBag.bg. Преди това е работил в областта на цифровия маркетинг като действен управител и по-късно шеф във към този момент несъществуващата организация Ilyan.com. След напускането на полето на маркетинга Александров основава eBag.bg, който и до през днешния ден остава единственият огромен онлайн супермаркет в България. Завършил е бакалавърска степен по приложна математика в ПУ " Паисий Хилендарски " и магистърска степен по бизнес администрация в Техническия университет в София.
Компанията
eBag.bg е български онлайн супермаркет, който предлага свежи зеленчуци, храна, козметика и други в общо портфолио от десетки хиляди артикули. Фирмата работи от май 2015 година насам, като в началото употребява базата на " Фантастико ", а от 2018 година оперира напълно независимо. Сайтът оперира през сдружението " Кънвиниънс ", което има
7.9
млн. лева доходи за 2019 година -с над 30% повече от предходната година. В момента във компанията работят над
130
души, измежду които софтуерни разработчици, складови служащи, снабдители, маркетинг специалисти и други. Магазинът предлага над 16 000 продукта и съгласно неговите данни обслужва над 20 000 семейства в София. Как един човек, който се е занимавал с цифров маркетинг, минава към онлайн търговия на дребно?
- Когато напуснах Ilyan.com (дигитална агенция) през 2014 година, бях решил да си умря няколко месеца - да чета, да пътувам и по-късно да реша с какво желая да се занимавам. Реалността беше, че си починах три дни и откакто осъзнах, че телефонът ми към този момент не звъни, няма мейли, на които да давам отговор на всеки пет минути, би трябвало да върша нещо. Замислих се какво - трябваше да бъде обвързвано с технологии. Електронната търговия излезе от единствено себе си. Разгледах какви неща са направени. Вече имаше открити бизнеси с облекла и така нататък, което не е нищо, което можеше на оня стадий да направя по-добре от съществуващото. Аз обаче имах един проблем - не обичам да пазаря в магазини, а брачната половинка ми искаше да го вършим всеки уикенд. Така губехме по два часа в извършване на покупки, даже аз демонстративно да показвах, че не ми харесва. Оттам стартира всичко - битов проблем с извършването на покупки. Сметнах, че щом аз имам този проблем, значи и други хора го имат. Тогава занапред започваха от ден на ден компании да пробиват в този бранш с електронните супермаркети, тъй като въпреки да е най-големият, той е и най-трудният. Когато стартира да работи Fashion Days в България да вземем за пример, времето за доставка беше дълго. Нашият бизнес модел е напълно друг, доста по-бърз и, бих споделил, комплициран.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Имахте ли подозрения, че този бизнес може да не се получи в България?
- Не. Не виждам къде по света не би могло да се получи, в случай че се извърши вярно. Въпросът е дали го стартираш в верния миг и го правиш по верния метод. От там нататък без подозрение делът на онлайн продажбите ще нараства и ще взима от ден на ден от офлайн продажбите. Далеч съм от мисълта, че всичко ще стане онлайн, само че чакам най-малко да се изравнят в даден миг. Хората постоянно ще желаят да има и физически магазини, само че делът ни ще пораства от ден на ден и повече. При нас го има и плюса, че цените ни са по-ниски. С политиката ни за връщане на артикули сме смалили и риска за потребителите. Така че отговорът е " не ", а и когато стартирах, бях сигурен, че времето е вярното. Защото има опити, които са стартирали прекомерно рано, а при мен моментът беше прецизен. Ако се бях забавил, можеше да изпусна момента, тъй като този вид бизнеси стават все по-добри и можеше да влезе задгранична компания.
Имаше ли непозната компания, от чийто модел се вдъхновихте?
- Когато започнахме, разгледах няколко модела. Единият е на английската Ocado, който е обвързван с големи финансови вложения, които ние нямаше по какъв начин да създадем. Другото е, че към този момент го имаше в Европа. Вторият модел беше на стартъпа InstaCart в Съединени американски щати, който тогава набираше мощ. Те потеглиха да вършат модел с хора във физическите магазини и продават на по-висока цена. За мен това също не беше решение. Това, което направих като модел, поради финансовите ни благоприятни условия тогава, беше обвързвано с поддръжка от верига. Написах на лист всички вериги в България, задрасках задграничните, тъй като щяха да желаят да преговаряме на по-високо равнище, и по този начин останаха българските. Избрах " Фантастико ", тъй като другият вид беше " Пикадили ", които се препродаваха всяка година и не бяха постоянни. Останалите вериги нямаха асортимента или опциите за нещо сходно. Имах единствено един късмет. Говорих с " Фантастико " и им предложихме те да обезпечават продукта и пакетирането, а ние - платформата, доставката, маркетинга и потребителско обслужване. Ключовото беше, че аз желаех да продавам на техните цени и се възползвахме от тяхната отстъпка. За мен беше значимо артикул във " Фантастико ", който коства два лв., да коства толкоз и при нас. Започнахме през май 2015 година, започнаха да идват поръчки, увеличаваха се всеки месец и надлежно стигнахме лимита на магазина, който можеше да ни пакетира поръчките. След това и на втори, трети, четвърти. В един миг осъзнахме, че по този начин не можем да продължаваме.
Кога решихте да станете " самодостатъчни " и да спрете да работите с " Фантастико "?
- Някога през 2017 година Ние всяка година растяхме със 100% и всяка година имахме проблем с потенциала. С нашия метод на работа постоянно го имаше и казуса, че не можем да изберем сами портфолиото за нашите клиенти, а трябваше да се съобразяваме с това на физическите магазини. Съответно не можехме да направляваме целия развой по събиране на поръчки. Тогава не знаех с какво се замесвам и взех решение, че ние ще поемем и този парещ картоф. Роди се концепцията за склада, предложих я на " Фантастико ", те се съгласиха и от май 2018 година започнахме да доставяме поръчки сами. Първите 30 дни бяха сериозни. По-скоро мога да напиша книга по какъв начин не се отваря склад, в сравнение с по какъв начин се отваря. Нещо, което доста ни затрудни е, че половината ни личен състав един ден работеше във " Фантастико ", а на идващия беше в склада, тъй като не можем да спрем доставките. Процесът е радикално друг. В магазините на " Фантастико " хората ни ходеха с разпечатани листове и събираха поръчки по колички, а тук всичко е цифрово още от първия ден - всички задания се ръководят от складовия програмен продукт, по-късно се разпределят маршрутите, маркира се място, артикул, касетка всичко е доста по-различно. Отделно имахме съответен развой, който трябваше да поправяме в придвижване. Когато започнахме да се нагласяме и да привикваме, месец или два след началото, се видяхме с " Фантастико " и взехме решението, че всеки ще продължи по личния си път. Имахме един месец, с цел да се договорим с близо 200 доставчика, с цел да не спрем работа.
Как работите с доставчиците? Приемат ли новите модели на онлайн супермаркетите?
- Всъщност работим доста добре с тях. Повечето са много далновидни и знаят, че това е нещо, което ще се развива в идващите години и желаят да схванат по какъв начин работи, какво би трябвало да вършат те, с цел да имат сполучливи продажби. Нашият канал е доста друг за тях, само че множеството интернационалните марки да вземем за пример имат насоки още от равнище централа, че би трябвало да развиват онлайн продажбите, а ние сме единственото решение в България. Ако би трябвало да демонстрираш продажби онлайн, нямаш къде другаде с изключение на eBag.
Коя е най-сложната част от бизнеса на компанията?
- Не е единствено едно нещо. Бих споделил логистичният развой, само че той не е един развой - от подбора на портфолиото и неговия вход, вярното систематизиране, превоза, крайния клиент. Средно една поръчка се доставя до 3 часа от направената поръчка, тъй че би трябвало да имаш сериозен вътрешен развой и да правиш всичко дейно. Ние построяваме бизнес модел, който да е резистентен, да се самоиздържа. Откакто сме независими, изминахме сериозен път. Търговският ни отдел тогава беше един човек, в този момент са осем. Нямахме финансов отдел, в този момент имаме пет души. Изградихме цели спомагателни отдели. Разчитаме на софтуера, който пишем. Той би трябвало да ни редуцира процесите и разноските - нещо, което готовите софтуери не могат. Там работят още шест души.
Помага или пречи неналичието на огромна конкуренция?
- Пречи. Когато се захванах с този бизнес, знаех, че в един или различен миг ще имаме конкуренция. От тази позиция конкуренцията не ме тормози - това, което ще се случи, в случай че се появи такава, е да ни накара да иновираме по-бързо, да образоваме пазара и да стигнем до още повече хора. По-скоро считам, че пречи за развиването на пазара. Ако някой се тормози от конкуренция, очевидно бизнесът му не е задоволително добър и той рано или късно ще изчезне, със или без такава.
А какво е обяснението ви за неналичието на такава пет години след началото ви?
- Бизнесът е комплициран. При това извънредно комплициран. Дори да погледнем в международен мащаб, в случай че изключим Съединени американски щати, коя компания от огромните ритейлъри има лични доставки? Едните са Tesco, само че те не са създали нищо свястно с този си бизнес. Една млада чешка компания ги изпревари по онлайн продажби в Чехия, без техния финансов запас, просто с добра услуга. Едно от нещата е, че бизнесът е доста по-различен от общоприетия на веригите. Това стопира компаниите да навлизат в него - напълно разнообразни процеси, за които не мисля, че имат даже програмен продукт, който да ги извършва. Отделно го има и високомерието на огромните компании, че " бизнесът е още дребен и когато порасне, ще го вземем ".
Споменахте, че в случай че има конкуренция, може да вършиме по-бързо нововъведения. Какви са опциите за софтуерно развиване в този вид бизнес?
- Всичко може да бъде усъвършенствано. Като стартираме от скоростта на доставката, портфолиото. Вътрешните процеси могат да се развиват още доста. Стараем се да държим потребителско обслужване на високо равнище, само че то може да бъде и по-добро. Ако имаш друга компания и техният снабдител е по-любезен от вашия, това няма по какъв начин да те остави апатичен. В момента, когато хвалят доставчиците ни, ги съпоставят с " киселите касиерки " във физическите магазини, което, от една страна, те радва, само че от друга, нямаш с кого да се надскачаш.
Какви са проектите на eBag за идващите две-три години?
Очакваме плевел напредък и обмисляме излизане от София, което да се случи още тази година. До три години сигурно ще изградим още един склад, който ще е отвън София и ще ни помогне да имаме по-голям отпечатък в страната, да доставяме до по-вече градове. Фокусът ни в идващите три години е да достигнем оборот 100 млн. лева и да предоставим тази услуга на допустимо най-вече български консуматори. Фокусът е напълно България.
Към кои градове ще се насочите?
От март прибавяме Перник, Владая, Мърчаево, Рударци, Драгичево и Кладница. Това ни е първата по-голяма агресия. До края на годината ще има и още. Работим интензивно да влезнем и в Пловдив. Q&A
Коя бизнес книга бихте предложили?
- Може би " От 0 до 1 " на Питър Тийл. Много е добра за всеки новак бизнесмен или човек, който би се занимавал с нещо такова. Друго, което чета извънредно доста, са автобиографии.
Как си почивате?
- Не си почивам. Не сме стигнали равнището, което желая, с цел да мога да си почивам умерено. Когато в главата ти се въртят непрекъснато хрумвания по какъв начин да подобриш бизнеса си и да направиш идната стъпка, мозъкът ти е зает и няма по какъв начин да си почиваш. Големият пострадал от това е жена ми, тъй като даже когато си почивам и сменя ситуацията, за мен е още по-вдъхновяващо да работя.
Интервюто взе Йоан Запрянов
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Визитка
Иван Александров е изпълнителен шеф и създател на онлайн супермаркета eBag.bg. Преди това е работил в областта на цифровия маркетинг като действен управител и по-късно шеф във към този момент несъществуващата организация Ilyan.com. След напускането на полето на маркетинга Александров основава eBag.bg, който и до през днешния ден остава единственият огромен онлайн супермаркет в България. Завършил е бакалавърска степен по приложна математика в ПУ " Паисий Хилендарски " и магистърска степен по бизнес администрация в Техническия университет в София.
Компанията
eBag.bg е български онлайн супермаркет, който предлага свежи зеленчуци, храна, козметика и други в общо портфолио от десетки хиляди артикули. Фирмата работи от май 2015 година насам, като в началото употребява базата на " Фантастико ", а от 2018 година оперира напълно независимо. Сайтът оперира през сдружението " Кънвиниънс ", което има
7.9
млн. лева доходи за 2019 година -с над 30% повече от предходната година. В момента във компанията работят над
130
души, измежду които софтуерни разработчици, складови служащи, снабдители, маркетинг специалисти и други. Магазинът предлага над 16 000 продукта и съгласно неговите данни обслужва над 20 000 семейства в София. Как един човек, който се е занимавал с цифров маркетинг, минава към онлайн търговия на дребно?
- Когато напуснах Ilyan.com (дигитална агенция) през 2014 година, бях решил да си умря няколко месеца - да чета, да пътувам и по-късно да реша с какво желая да се занимавам. Реалността беше, че си починах три дни и откакто осъзнах, че телефонът ми към този момент не звъни, няма мейли, на които да давам отговор на всеки пет минути, би трябвало да върша нещо. Замислих се какво - трябваше да бъде обвързвано с технологии. Електронната търговия излезе от единствено себе си. Разгледах какви неща са направени. Вече имаше открити бизнеси с облекла и така нататък, което не е нищо, което можеше на оня стадий да направя по-добре от съществуващото. Аз обаче имах един проблем - не обичам да пазаря в магазини, а брачната половинка ми искаше да го вършим всеки уикенд. Така губехме по два часа в извършване на покупки, даже аз демонстративно да показвах, че не ми харесва. Оттам стартира всичко - битов проблем с извършването на покупки. Сметнах, че щом аз имам този проблем, значи и други хора го имат. Тогава занапред започваха от ден на ден компании да пробиват в този бранш с електронните супермаркети, тъй като въпреки да е най-големият, той е и най-трудният. Когато стартира да работи Fashion Days в България да вземем за пример, времето за доставка беше дълго. Нашият бизнес модел е напълно друг, доста по-бърз и, бих споделил, комплициран.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Имахте ли подозрения, че този бизнес може да не се получи в България?
- Не. Не виждам къде по света не би могло да се получи, в случай че се извърши вярно. Въпросът е дали го стартираш в верния миг и го правиш по верния метод. От там нататък без подозрение делът на онлайн продажбите ще нараства и ще взима от ден на ден от офлайн продажбите. Далеч съм от мисълта, че всичко ще стане онлайн, само че чакам най-малко да се изравнят в даден миг. Хората постоянно ще желаят да има и физически магазини, само че делът ни ще пораства от ден на ден и повече. При нас го има и плюса, че цените ни са по-ниски. С политиката ни за връщане на артикули сме смалили и риска за потребителите. Така че отговорът е " не ", а и когато стартирах, бях сигурен, че времето е вярното. Защото има опити, които са стартирали прекомерно рано, а при мен моментът беше прецизен. Ако се бях забавил, можеше да изпусна момента, тъй като този вид бизнеси стават все по-добри и можеше да влезе задгранична компания.
Имаше ли непозната компания, от чийто модел се вдъхновихте?
- Когато започнахме, разгледах няколко модела. Единият е на английската Ocado, който е обвързван с големи финансови вложения, които ние нямаше по какъв начин да създадем. Другото е, че към този момент го имаше в Европа. Вторият модел беше на стартъпа InstaCart в Съединени американски щати, който тогава набираше мощ. Те потеглиха да вършат модел с хора във физическите магазини и продават на по-висока цена. За мен това също не беше решение. Това, което направих като модел, поради финансовите ни благоприятни условия тогава, беше обвързвано с поддръжка от верига. Написах на лист всички вериги в България, задрасках задграничните, тъй като щяха да желаят да преговаряме на по-високо равнище, и по този начин останаха българските. Избрах " Фантастико ", тъй като другият вид беше " Пикадили ", които се препродаваха всяка година и не бяха постоянни. Останалите вериги нямаха асортимента или опциите за нещо сходно. Имах единствено един късмет. Говорих с " Фантастико " и им предложихме те да обезпечават продукта и пакетирането, а ние - платформата, доставката, маркетинга и потребителско обслужване. Ключовото беше, че аз желаех да продавам на техните цени и се възползвахме от тяхната отстъпка. За мен беше значимо артикул във " Фантастико ", който коства два лв., да коства толкоз и при нас. Започнахме през май 2015 година, започнаха да идват поръчки, увеличаваха се всеки месец и надлежно стигнахме лимита на магазина, който можеше да ни пакетира поръчките. След това и на втори, трети, четвърти. В един миг осъзнахме, че по този начин не можем да продължаваме.
Кога решихте да станете " самодостатъчни " и да спрете да работите с " Фантастико "?
- Някога през 2017 година Ние всяка година растяхме със 100% и всяка година имахме проблем с потенциала. С нашия метод на работа постоянно го имаше и казуса, че не можем да изберем сами портфолиото за нашите клиенти, а трябваше да се съобразяваме с това на физическите магазини. Съответно не можехме да направляваме целия развой по събиране на поръчки. Тогава не знаех с какво се замесвам и взех решение, че ние ще поемем и този парещ картоф. Роди се концепцията за склада, предложих я на " Фантастико ", те се съгласиха и от май 2018 година започнахме да доставяме поръчки сами. Първите 30 дни бяха сериозни. По-скоро мога да напиша книга по какъв начин не се отваря склад, в сравнение с по какъв начин се отваря. Нещо, което доста ни затрудни е, че половината ни личен състав един ден работеше във " Фантастико ", а на идващия беше в склада, тъй като не можем да спрем доставките. Процесът е радикално друг. В магазините на " Фантастико " хората ни ходеха с разпечатани листове и събираха поръчки по колички, а тук всичко е цифрово още от първия ден - всички задания се ръководят от складовия програмен продукт, по-късно се разпределят маршрутите, маркира се място, артикул, касетка всичко е доста по-различно. Отделно имахме съответен развой, който трябваше да поправяме в придвижване. Когато започнахме да се нагласяме и да привикваме, месец или два след началото, се видяхме с " Фантастико " и взехме решението, че всеки ще продължи по личния си път. Имахме един месец, с цел да се договорим с близо 200 доставчика, с цел да не спрем работа.
Как работите с доставчиците? Приемат ли новите модели на онлайн супермаркетите?
- Всъщност работим доста добре с тях. Повечето са много далновидни и знаят, че това е нещо, което ще се развива в идващите години и желаят да схванат по какъв начин работи, какво би трябвало да вършат те, с цел да имат сполучливи продажби. Нашият канал е доста друг за тях, само че множеството интернационалните марки да вземем за пример имат насоки още от равнище централа, че би трябвало да развиват онлайн продажбите, а ние сме единственото решение в България. Ако би трябвало да демонстрираш продажби онлайн, нямаш къде другаде с изключение на eBag.
Коя е най-сложната част от бизнеса на компанията?
- Не е единствено едно нещо. Бих споделил логистичният развой, само че той не е един развой - от подбора на портфолиото и неговия вход, вярното систематизиране, превоза, крайния клиент. Средно една поръчка се доставя до 3 часа от направената поръчка, тъй че би трябвало да имаш сериозен вътрешен развой и да правиш всичко дейно. Ние построяваме бизнес модел, който да е резистентен, да се самоиздържа. Откакто сме независими, изминахме сериозен път. Търговският ни отдел тогава беше един човек, в този момент са осем. Нямахме финансов отдел, в този момент имаме пет души. Изградихме цели спомагателни отдели. Разчитаме на софтуера, който пишем. Той би трябвало да ни редуцира процесите и разноските - нещо, което готовите софтуери не могат. Там работят още шест души.
Помага или пречи неналичието на огромна конкуренция?
- Пречи. Когато се захванах с този бизнес, знаех, че в един или различен миг ще имаме конкуренция. От тази позиция конкуренцията не ме тормози - това, което ще се случи, в случай че се появи такава, е да ни накара да иновираме по-бързо, да образоваме пазара и да стигнем до още повече хора. По-скоро считам, че пречи за развиването на пазара. Ако някой се тормози от конкуренция, очевидно бизнесът му не е задоволително добър и той рано или късно ще изчезне, със или без такава.
А какво е обяснението ви за неналичието на такава пет години след началото ви?
- Бизнесът е комплициран. При това извънредно комплициран. Дори да погледнем в международен мащаб, в случай че изключим Съединени американски щати, коя компания от огромните ритейлъри има лични доставки? Едните са Tesco, само че те не са създали нищо свястно с този си бизнес. Една млада чешка компания ги изпревари по онлайн продажби в Чехия, без техния финансов запас, просто с добра услуга. Едно от нещата е, че бизнесът е доста по-различен от общоприетия на веригите. Това стопира компаниите да навлизат в него - напълно разнообразни процеси, за които не мисля, че имат даже програмен продукт, който да ги извършва. Отделно го има и високомерието на огромните компании, че " бизнесът е още дребен и когато порасне, ще го вземем ".
Споменахте, че в случай че има конкуренция, може да вършиме по-бързо нововъведения. Какви са опциите за софтуерно развиване в този вид бизнес?
- Всичко може да бъде усъвършенствано. Като стартираме от скоростта на доставката, портфолиото. Вътрешните процеси могат да се развиват още доста. Стараем се да държим потребителско обслужване на високо равнище, само че то може да бъде и по-добро. Ако имаш друга компания и техният снабдител е по-любезен от вашия, това няма по какъв начин да те остави апатичен. В момента, когато хвалят доставчиците ни, ги съпоставят с " киселите касиерки " във физическите магазини, което, от една страна, те радва, само че от друга, нямаш с кого да се надскачаш.
Какви са проектите на eBag за идващите две-три години?
Очакваме плевел напредък и обмисляме излизане от София, което да се случи още тази година. До три години сигурно ще изградим още един склад, който ще е отвън София и ще ни помогне да имаме по-голям отпечатък в страната, да доставяме до по-вече градове. Фокусът ни в идващите три години е да достигнем оборот 100 млн. лева и да предоставим тази услуга на допустимо най-вече български консуматори. Фокусът е напълно България.
Към кои градове ще се насочите?
От март прибавяме Перник, Владая, Мърчаево, Рударци, Драгичево и Кладница. Това ни е първата по-голяма агресия. До края на годината ще има и още. Работим интензивно да влезнем и в Пловдив. Q&A
Коя бизнес книга бихте предложили?
- Може би " От 0 до 1 " на Питър Тийл. Много е добра за всеки новак бизнесмен или човек, който би се занимавал с нещо такова. Друго, което чета извънредно доста, са автобиографии.
Как си почивате?
- Не си почивам. Не сме стигнали равнището, което желая, с цел да мога да си почивам умерено. Когато в главата ти се въртят непрекъснато хрумвания по какъв начин да подобриш бизнеса си и да направиш идната стъпка, мозъкът ти е зает и няма по какъв начин да си почиваш. Големият пострадал от това е жена ми, тъй като даже когато си почивам и сменя ситуацията, за мен е още по-вдъхновяващо да работя.
Интервюто взе Йоан Запрянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ