Герой на децата
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
В момента домът на Антонина Кенова е като работилницата на Снежанка с нейните 50 джуджета помощници, само че вместо с писма до Дядо Коледа тя се е затрупала с документи. " На мен ми оказват помощ към 50 души, някои се занимават с тъжби и заявки, други с организация, някои от тях не желаят да се знаят имената им, само че са подготвени да отделят време и запаси. " Адвокати доброволци прочитат жалбите след нея и отстраняват прекомерно прочувствени елементи. Други подават сигнали, звънят до институции. Пишат и нови оферти за смяна, този път на Наредба 26, с цел да може в детските ясли с изключение на здравна сестра, акушерка и възпитател да работят и логопеди и обществени служащи. Антонина е доброволка с неизчерпаема сила от Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение, която тази година получи купата " Герой на децата ". Конкурсът е " Златна ябълка " на Националната мрежа за децата.
" Като общество би трябвало да разберем, че спасяването поединично не е продължително решение, би трябвало да променим средата, вместо да се ограждаме, нали на следващия ден моите деца ще порастват и живеят с останалите – от чисто егоистични подбуди ме вълнува добруването на всички, освен на моите лични деца ", споделя Антонина Кенова. Денонощието на 35-годишната Антонина не й стига да помогне на всички, изгубени в лабиринта на българските институции, които дават отговор за децата. Затова и след няколко несполучливи опита да се срещнем разбрах, че най-хубавият метод е да я следя, без да преча, в натоварения й ден. Така разбрах по какъв начин тя и инициативният комитет съумяха за две години да изминат пътя от митинги пред общината до партньорство с нея и други институции и реализиране на действителни промени и резултат в детските градини и ясли.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Денят на Антонина стартира с стартиране на тъжба от името на обезпокоени родители против голям брой деца в ясла, след което тичаме към гимнастиката, откъдето би трябвало да вземе огромния си наследник Теди, на 7 години. Там го е оставила по-рано през днешния ден, откакто са били на логопед. Малкият Светли е на детска градина. Сега, на път, намира време да показа и във Фейсбук групата с хиляди участници, която управлява, и образците за положителните практики от детските градини в " Надежда ". Отговаря на няколко незабавни сигнала на разтревожени родители, които я молят за помощ – " в случай че до обяд не напиша нищо, се тормозят какво ми се е случило, оня ден бях на ортодонт и бяха пратили човек да ме търси, тъй като не давам отговор в групата ". Остават четиридесет непрочетени известия единствено от сутринта. Но към този момент сме стигнали до заниманията на сина й и в този момент няма време за тях. Въпреки че Антонина Кенова се е трансформирала в институция, нейното свободно време, отдадено на доброволчество, не е разтегливо до безспир.
Синът й Теди е със специфични просветителни потребности (СОП) и има потребност от доста грижи. В държавната детска градина, където е признат, когато е бил на три години, още на първия ден учителката й споделя, че мястото му не е там. На доктрина страната предлага приобщаващо обучение за всички, само че на процедура родителите постоянно са посрещнати враждебно. " Образователната система споделя добре сте пристигнали, само че в действителност, в случай че детето е друго, в яслените групи и детските градини единствено търсят мотив да не го одобряват, споделиха ми намерете си частна ", споделя Антонина. Тогава тя се снима в акция на UNICEF " Заедно в детската градина " със сина си, с цел да се приказва намерено за приобщаващото обучение. Тогава по план отпускат в допълнение средства точно в тази детска градина, с цел да назначат логопед, психолог, асистент за учителя – " това беше моята борба, тъй като има доста деца със СОП, а липсваше грижа ".
Оттогава тя се ангажира съществено с други родители, които желаят да трансформират просветителната система и грижата в детските градини, в Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение. Те вземат участие в митинги преди две години и половина след случай с принуждение над дете в градина в " Лозенец ". Тогава внасят 37 страници с оферти за промени на просветителната система. " Първоначално от другите институции ни упрекваха, че политически партии ни заплащат или непознати организации и фондации, само че с времето видяха, че такива нападки няма да ни откажат и че в действителност ни е грижа за децата. " С неизменност и цивилен напън си извоюват място на масата - стартират да работят дружно, включват ги в работни групи . " В момента мога да кажа, че работя сполучливо с основните специалисти за образованието на Столичната община ", споделя Антонина. С времето тя и останалите родители от комитета се преборват в групите в детските градини да няма повече от 25 деца. И преди е имало нормативна уредба от МОН за най-много 25 деца, само че общините са си надвишавали бройки, като в група се е стигало до безумната численост от 40 деца. Пишат заявки за достъп до социална информация за бройките деца, само че първоначално им го отхвърлят – " напряко се развихри война, само че откакто хванахме и втора детска градина с огромни злоупотреби, че от 400 деца 200 са с хронични болести, което е невероятно да е правилно за всички, към този момент не можеха да ни държат настрани ".
Понеже е изгледала десетки записи от секрети камери с принуждение, запитвам по какъв начин устоя на напрежението, какво я кара да не се отхвърля – " в противен случай, всеки идващ случай ме окуражи повече, тъй като желая да защитя децата, а и зад мен има още над 50 доброволци, които оказват помощ ". Партньорът й и татко на децата й Тодор Тороманов също е солидна поддръжка. Най-важното, което Антонина си мечтае да реализира, е родителите да се научат да си търсят правата и да са покровители за личните си деца – " не може да излезе запис с принуждение и да има родители, които споделят – огромна работа, че са ги набили ". Според нея би трябвало да има камери на всички места – " най-малко до момента в който не се очовечим ", да се отворят вратите на детските градини за общи занимания с родителите, както е на всички места в Западна Европа, и да се организират тренинги с възпитатели и родители по какъв начин да работят дружно. В Закона за предучилищното обучение, който работи от 3 години, е посочено, че родители и личен състав би трябвало да си сътрудничат интензивно, само че към този момент това е благопожелание най-вече на хартия. Вече се появяват и обособени положителни практики, както в регион " Надежда ", които си отварят вратите и стартират занимания като четене на приказки с родители. Има и шефове, почтени за удивление, като в детската градина в квартал " Христо Ботев ", която отделя от свободното си време, с цел да работи с родителите в събота и неделя.
Родителите незабавно споделят, когато има положителни практики, само че при съществуване на нередности не е същото. Причината тогава родителите да не са доста дейни е страхът, че в случай че пуснат тъжба, това ще рефлектира върху детето – " истината е, че нормално в действителност се отразява отрицателно ". Тогава Антонина се задейства и пуска от тяхно име – името й се е трансформирало в нарицателно и постоянно се загатва от директорки по наставнически срещи, само че това ни минимум не я тормози .
" Може да наподобяват алтруистични, само че в действителност подбудите ми са егоистични – на следващия ден моите деца ще живеят в едно общество с тези деца, които през днешния ден са подложени на принуждение и никой не им оказва помощ ", споделя Антонина. Според нея има заплаха децата, които през днешния ден са подлагани на тормоз, да пораснат нападателни възрастни – " нито желая децата ми да стават очевидци на принуждение, нито на пасивни и обезверени родители , които единствено повдигат плещи, че тук е по този начин, и се помиряват " . Повечето хора просто търсят избавление поединично – в частни градини, кооперативи, и по този метод оказват помощ от ден на ден за разделянето и сегрегацията, вместо да трансформират самата система, която не харесват.
Антонина Кенова и другите родители от инициативния комитет като ръководителя Васил Николов държат да покажат по какъв начин с цивилен напън се реализират резултати, към този момент са на стадий основаване на съдружие. Проследяват и какво се случва с уволнени или напуснали хора от личния състав след потвърдени случаи на принуждение като случая в " Лозенец ". Възпитателката там напуща сама, само че по-късно инцидентно родител вижда, че тя работи в друга детска градина. Оказва се, че системата няма метод да ги спре, първо, тъй като е напуснала сама, а даже да е била уволнена дисциплинарно, единственото място, където го написа, е в трудовата брошура, която постоянно може да бъде оповестена за изгубена и да стартира на чисто. " Няма формален канал, по който да се забрани на насилници да работят повече с деца, само Държавната организация за протекция на детето може да каже, че даден човек не може да работи повече с деца, само че това сега не се случва. " Според нея ДАЗД е неработеща конструкция в този си тип – " би трябвало да се реформират и да станат чувствителни на тематика принуждение над деца, чак в този момент, след две години постоянни сигнали от наша страна, започнаха да реагират незабавно ". Наблюденията на Антонина сочат, че насилието на някое място в никакъв случай не е случайно, постоянно е обвързвано с поредност от други случаи, просто за тях нормално не се знае .
Антонина Кенова доста желае да промени системата от вътрешната страна и да помогне на децата, по тази причина следва към този момент три години " Социални действия " в СУ. " Стигнах досега, в който би трябвало да стартира стаж, само че не ми стига времето и прекъснах. " Но целият й труд не е на вятъра – като се изключи че усъвършенства средата за децата, има и стотици признателни родители.
Много са хората, които разчитат на нея и се надяват, че ще продължава да балансира сред административната й работа почасово, грижата й за децата й, които от ден на ден схващат и се ядосват, че не им обръща внимание, до момента в който приказва по телефона. Нейният образец е увличащ и индикативен, смяната идва с деяние, а не с недоволство.
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
В момента домът на Антонина Кенова е като работилницата на Снежанка с нейните 50 джуджета помощници, само че вместо с писма до Дядо Коледа тя се е затрупала с документи. " На мен ми оказват помощ към 50 души, някои се занимават с тъжби и заявки, други с организация, някои от тях не желаят да се знаят имената им, само че са подготвени да отделят време и запаси. " Адвокати доброволци прочитат жалбите след нея и отстраняват прекомерно прочувствени елементи. Други подават сигнали, звънят до институции. Пишат и нови оферти за смяна, този път на Наредба 26, с цел да може в детските ясли с изключение на здравна сестра, акушерка и възпитател да работят и логопеди и обществени служащи. Антонина е доброволка с неизчерпаема сила от Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение, която тази година получи купата " Герой на децата ". Конкурсът е " Златна ябълка " на Националната мрежа за децата.
" Като общество би трябвало да разберем, че спасяването поединично не е продължително решение, би трябвало да променим средата, вместо да се ограждаме, нали на следващия ден моите деца ще порастват и живеят с останалите – от чисто егоистични подбуди ме вълнува добруването на всички, освен на моите лични деца ", споделя Антонина Кенова. Денонощието на 35-годишната Антонина не й стига да помогне на всички, изгубени в лабиринта на българските институции, които дават отговор за децата. Затова и след няколко несполучливи опита да се срещнем разбрах, че най-хубавият метод е да я следя, без да преча, в натоварения й ден. Така разбрах по какъв начин тя и инициативният комитет съумяха за две години да изминат пътя от митинги пред общината до партньорство с нея и други институции и реализиране на действителни промени и резултат в детските градини и ясли.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Денят на Антонина стартира с стартиране на тъжба от името на обезпокоени родители против голям брой деца в ясла, след което тичаме към гимнастиката, откъдето би трябвало да вземе огромния си наследник Теди, на 7 години. Там го е оставила по-рано през днешния ден, откакто са били на логопед. Малкият Светли е на детска градина. Сега, на път, намира време да показа и във Фейсбук групата с хиляди участници, която управлява, и образците за положителните практики от детските градини в " Надежда ". Отговаря на няколко незабавни сигнала на разтревожени родители, които я молят за помощ – " в случай че до обяд не напиша нищо, се тормозят какво ми се е случило, оня ден бях на ортодонт и бяха пратили човек да ме търси, тъй като не давам отговор в групата ". Остават четиридесет непрочетени известия единствено от сутринта. Но към този момент сме стигнали до заниманията на сина й и в този момент няма време за тях. Въпреки че Антонина Кенова се е трансформирала в институция, нейното свободно време, отдадено на доброволчество, не е разтегливо до безспир.
Синът й Теди е със специфични просветителни потребности (СОП) и има потребност от доста грижи. В държавната детска градина, където е признат, когато е бил на три години, още на първия ден учителката й споделя, че мястото му не е там. На доктрина страната предлага приобщаващо обучение за всички, само че на процедура родителите постоянно са посрещнати враждебно. " Образователната система споделя добре сте пристигнали, само че в действителност, в случай че детето е друго, в яслените групи и детските градини единствено търсят мотив да не го одобряват, споделиха ми намерете си частна ", споделя Антонина. Тогава тя се снима в акция на UNICEF " Заедно в детската градина " със сина си, с цел да се приказва намерено за приобщаващото обучение. Тогава по план отпускат в допълнение средства точно в тази детска градина, с цел да назначат логопед, психолог, асистент за учителя – " това беше моята борба, тъй като има доста деца със СОП, а липсваше грижа ".
Оттогава тя се ангажира съществено с други родители, които желаят да трансформират просветителната система и грижата в детските градини, в Национален предприемчив комитет за качествено и новаторско обучение. Те вземат участие в митинги преди две години и половина след случай с принуждение над дете в градина в " Лозенец ". Тогава внасят 37 страници с оферти за промени на просветителната система. " Първоначално от другите институции ни упрекваха, че политически партии ни заплащат или непознати организации и фондации, само че с времето видяха, че такива нападки няма да ни откажат и че в действителност ни е грижа за децата. " С неизменност и цивилен напън си извоюват място на масата - стартират да работят дружно, включват ги в работни групи . " В момента мога да кажа, че работя сполучливо с основните специалисти за образованието на Столичната община ", споделя Антонина. С времето тя и останалите родители от комитета се преборват в групите в детските градини да няма повече от 25 деца. И преди е имало нормативна уредба от МОН за най-много 25 деца, само че общините са си надвишавали бройки, като в група се е стигало до безумната численост от 40 деца. Пишат заявки за достъп до социална информация за бройките деца, само че първоначално им го отхвърлят – " напряко се развихри война, само че откакто хванахме и втора детска градина с огромни злоупотреби, че от 400 деца 200 са с хронични болести, което е невероятно да е правилно за всички, към този момент не можеха да ни държат настрани ".
Понеже е изгледала десетки записи от секрети камери с принуждение, запитвам по какъв начин устоя на напрежението, какво я кара да не се отхвърля – " в противен случай, всеки идващ случай ме окуражи повече, тъй като желая да защитя децата, а и зад мен има още над 50 доброволци, които оказват помощ ". Партньорът й и татко на децата й Тодор Тороманов също е солидна поддръжка. Най-важното, което Антонина си мечтае да реализира, е родителите да се научат да си търсят правата и да са покровители за личните си деца – " не може да излезе запис с принуждение и да има родители, които споделят – огромна работа, че са ги набили ". Според нея би трябвало да има камери на всички места – " най-малко до момента в който не се очовечим ", да се отворят вратите на детските градини за общи занимания с родителите, както е на всички места в Западна Европа, и да се организират тренинги с възпитатели и родители по какъв начин да работят дружно. В Закона за предучилищното обучение, който работи от 3 години, е посочено, че родители и личен състав би трябвало да си сътрудничат интензивно, само че към този момент това е благопожелание най-вече на хартия. Вече се появяват и обособени положителни практики, както в регион " Надежда ", които си отварят вратите и стартират занимания като четене на приказки с родители. Има и шефове, почтени за удивление, като в детската градина в квартал " Христо Ботев ", която отделя от свободното си време, с цел да работи с родителите в събота и неделя.
Родителите незабавно споделят, когато има положителни практики, само че при съществуване на нередности не е същото. Причината тогава родителите да не са доста дейни е страхът, че в случай че пуснат тъжба, това ще рефлектира върху детето – " истината е, че нормално в действителност се отразява отрицателно ". Тогава Антонина се задейства и пуска от тяхно име – името й се е трансформирало в нарицателно и постоянно се загатва от директорки по наставнически срещи, само че това ни минимум не я тормози .
" Може да наподобяват алтруистични, само че в действителност подбудите ми са егоистични – на следващия ден моите деца ще живеят в едно общество с тези деца, които през днешния ден са подложени на принуждение и никой не им оказва помощ ", споделя Антонина. Според нея има заплаха децата, които през днешния ден са подлагани на тормоз, да пораснат нападателни възрастни – " нито желая децата ми да стават очевидци на принуждение, нито на пасивни и обезверени родители , които единствено повдигат плещи, че тук е по този начин, и се помиряват " . Повечето хора просто търсят избавление поединично – в частни градини, кооперативи, и по този метод оказват помощ от ден на ден за разделянето и сегрегацията, вместо да трансформират самата система, която не харесват.
Антонина Кенова и другите родители от инициативния комитет като ръководителя Васил Николов държат да покажат по какъв начин с цивилен напън се реализират резултати, към този момент са на стадий основаване на съдружие. Проследяват и какво се случва с уволнени или напуснали хора от личния състав след потвърдени случаи на принуждение като случая в " Лозенец ". Възпитателката там напуща сама, само че по-късно инцидентно родител вижда, че тя работи в друга детска градина. Оказва се, че системата няма метод да ги спре, първо, тъй като е напуснала сама, а даже да е била уволнена дисциплинарно, единственото място, където го написа, е в трудовата брошура, която постоянно може да бъде оповестена за изгубена и да стартира на чисто. " Няма формален канал, по който да се забрани на насилници да работят повече с деца, само Държавната организация за протекция на детето може да каже, че даден човек не може да работи повече с деца, само че това сега не се случва. " Според нея ДАЗД е неработеща конструкция в този си тип – " би трябвало да се реформират и да станат чувствителни на тематика принуждение над деца, чак в този момент, след две години постоянни сигнали от наша страна, започнаха да реагират незабавно ". Наблюденията на Антонина сочат, че насилието на някое място в никакъв случай не е случайно, постоянно е обвързвано с поредност от други случаи, просто за тях нормално не се знае .
Антонина Кенова доста желае да промени системата от вътрешната страна и да помогне на децата, по тази причина следва към този момент три години " Социални действия " в СУ. " Стигнах досега, в който би трябвало да стартира стаж, само че не ми стига времето и прекъснах. " Но целият й труд не е на вятъра – като се изключи че усъвършенства средата за децата, има и стотици признателни родители.
Много са хората, които разчитат на нея и се надяват, че ще продължава да балансира сред административната й работа почасово, грижата й за децата й, които от ден на ден схващат и се ядосват, че не им обръща внимание, до момента в който приказва по телефона. Нейният образец е увличащ и индикативен, смяната идва с деяние, а не с недоволство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ