Отстраняването на главния прокурор – възможности и решения
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Текстът е част от Анализа на осъществяването на рекомендациите на Европейски съд по правата на човека по основни неоправдателни решения против България, направен от специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Иван Брегов и Екатерина Баксанова. Той е оповестен в навечерието на визитата на делегацията на Венецианската комисия, която идва в София на 7 и 8 ноември, с цел да беседва с представители на институциите и с специалисти по лансирания от правосъдния министър Данаил Кирилов законопроект за нов механизъм за следствие и премахване от служба на тримата огромни в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища. С този законопроект българските управляващи регистрират пред Съвета на Европа, че извършват уговорката си за въвеждане на гаранции за дейно без значение следствие на основния прокурор, който е част от осъществяване на решението на Съда по правата на индивида в Страсбург по делото " Колеви против България ".
В сегашния текст се предлага и съответно ново законодателно решение на казуса с търсене на ефикасни гаранции за без значение следствие на основния прокурор при данни за осъществено закононарушение.
Текстът е оповестен на уеб страницата на ИПИ.
От 1992 година България е страна по Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (Конвенцията) и признава юрисдикцията на Европейския съд по правата на индивида (Съда). На 5 ноември 2009 година Съдът постановява неоправдателно решение по делото " Колеви против България " [1], в което се установяват проблеми в две съществени посоки, предмет на проучване и в сегашния разбор: Институционални – преобладаващото състояние на основния прокурор над всички редови прокурори го слага в обстановка, в която против него не може да бъде осъществено пълноценно следствие при подозрение за осъществено престъпление; Законови – предвид на неналичието на законово открита работеща процедура, по която да бъде осъществено следствието следва да бъдат подхванати дейности за уреждането ѝ. Трайното умозаключение е, че в актуалното положение на правосъдната власт в България има слаба отчетност на основния прокурор, който всъщност е ваксиниран против наказателното гонене и на практика не може да бъде отхвърлен от служба.
С оглед на по този начин разпознатите проблеми, в сегашния разбор преглеждаме и предлагаме характерни ограничения за премахване на нарушаванията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Възможни решения
На този стадий напъните на българското държавно управление се изчерпват до план на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Те се простират до:Въвличане и на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в процедурата за следствие на основния прокурор – деяние, на процедура правещо ръководителите на съдилищата още по-зависими от прокуратурата и основния прокурор и публично отречено[2] от Съвета на Европа;При вероятно започване на следствие то да става още веднъж от подчинени на основния прокурор;Редица неясноти (как наказателно гонене или отвод от такова ще се апелира пред административен съд, откакто мярката е наказателна по своя характер; по какъв метод ще бъдат сезирани тримата членове на Висш съдебен съвет, оправомощени да внесат такова предложение; възможно ли е посредством законова смяна да се откри неочакван в Конституцията самобитен имунитет за наказателно гонене и т.н.).Към сегашния миг, съществуват три нормативно открити процедури, по силата на които може да се потърси опция за премахване на основния прокурор. Те страдат от редица недостатъци като в последна сметка са мъчно използвани и неефективни, а оттова - и негодни за приложимост.
Първата е по реда на Закон за съдебната власт. Това е основанието за предварително освобождение по реда на член 175, алинея 5 от Закон за съдебната власт. В този си тип наредбата има темперамент на следващо решение на към този момент зародили и открити преди този момент нарушавания.
Втората опция е краткотрайното премахване от служба на арбитър, прокурор и следовател по реда на член 230 от Закон за съдебната власт. Тази наредба също е безусловно неприложима, защото точно основният прокурор е оправомощен да прави настояването за краткотрайно премахване.
Третата опция. Към сегашния миг, от Министерство на правосъдието оферират анулацията на член 230 от Закон за съдебната власт и всички магистрати, включително основният прокурор, да подлежат на премахване по общия ред на член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Приложението на този процесуален институт е прекомерно ограничен, с цел да удовлетвори случай, в който е наранена фигурата на основния прокурор (по-подробно тази теза е развита в анализа).
Така и при съществуването на член 230 Закон за съдебната власт и на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс няма ефикасен прийом за краткотрайно премахване на основния прокурор. А въпросът за статута му още веднъж не намира решение – напъните явно са да няма такова.
Вариант 1: Специална процедура – умишлен прокурор
При сегашния парламентарен порядък основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и следователи като издава писмени указания и инструкции по отношение на активността на прокуратурата. Накратко – той може всичко по отношение на всички прокурори в системата, в това число да попречва подхванати против него дейности, макар промените на Закон за съдебната власт от 2016 година и в частност на член 136, алинея 5 по отношение на член 138, т. 6.
Тоест, с цел да бъде разследван основният прокурор, би трябвало проверяващият да бъде някой външен за системата. Но кой да бъде той?
Предложението е това да се разпорежда на без значение лице, заемащо висша служба в правосъдната система отвън системата на прокуратурата, което да се подкрепя от чиновници на Националната следствена работа (НСлС). Нито един орган отвън прокуратурата, обаче, няма пълномощието да прави преценка дали да упрекна следствия или не? Тогава това следва да се направи от прокурор, който обаче да остане отвън " методическото управление " на основния, т.е. да разполага с кратковременен статут на самостоятелен от основния прокурор. Този статут следва да се явява като имунитет против дисциплинарни похищения, кариерни препятствания и наказателни офанзиви на следствия по отношение на проверяващия. Но и тук се натъкваме на на практика и законови спънки:След като с предходни конституционни промени от имунитет (освен функционалния) са лишени всички магистрати, даването на привилегия на един е в прорез с правилото на главния закон;Кой да бъде този еднократно самостоятелен за случая и при голям брой мотиви за следствия дали няма голям брой прокурори да трансформират статута си;Създаването на нови безконтролни фигури е рисково, а както е видно от прегледания по-долу опит на Грузия, Венецианската комисия не насърчава съществуването на ad hoc прокурор по отношение на следствието на основния.Възникват и редица спомагателни въпроси, които да изключат такова решение.
Вариант 2: Специален орган, отвън системата на прокуратурата
Концепцията зад този вид е функционалността на самостоятелен проверяващ основния прокурор и повдигащ обвиняване, при съображение за това, да бъде изпълнявана от умишлен за задачата орган. Тази догадка наподобява примамлива, защото би дала опция на необятен кръг специалисти, в това число и външни за прокуратурата лица, да вземат участие. Такъв орган би могъл да се учреди ad hoc или активността му да бъде изпълнявана от Конституционния съд, по сходство на други страни като Словакия и Грузия. И този вид обаче наподобява неосъществим заради обстоятелството, че държавното обвиняване има монопол над активността си. Тоест и тук стигаме до задънена улица, която води до въпроса за иницииране на парламентарен спор. Прехвърлянето на делото на външен за системата на прокуратурата индивид е невероятно на този стадий без изменение на Конституцията.
Вариант 3: Временно премахване на основния прокурор от служба за осъществяване на без значение следствие
Подобен вид е обсъждан и подсилен в Структурния и функционален разбор на прокуратурата. Застъпена е позицията по какъв начин основният прокурор би трябвало да бъде краткотрайно отстраняван от служба или иначе длъжен по закон да отстъпи от функционалностите си на основен прокурор, до момента в който трае следствието.
Пристъпването към такова нормативно решение несъмнено изисква изменение на Конституцията. Обществената задача е или да бъде доизграден актуалният парламентарен модел, или да бъде непризнат и да се гради различен, защото зад актуалните високо въздигнати правила за самостоятелност на прокуратурата стоят неприятни практики в действителността. А подобен вид модел не може да бъде защитаван като конституционна полезност.
Конкретно предложение за текст на наредба
Създава се нова т. 9 на член 130а, алинея 2 от Конституцията на Република България: " Пленумът, по искане на 1/5 от народните представители отстранява краткотрайно от служба основния прокурор при положение на обосновано съмнение за осъществено закононарушение от общ темперамент. "
Мотиви за избор на този метод: Необходимостта от особено позволение е обоснована с оглед невъзможността за осъществяване на дейно и без значение следствие, до момента в който основният прокурор извършва пълномощията си. Целта е да се сътвори институционална и функционална самостоятелност на прокурорите. И до момента в който функционалната е постижима с акта на краткотрайното премахване на основния прокурор, то институционалната остава мъчно изпълнима с оглед устройството на Висш съдебен съвет, а това би изисквало, с изключение на редакция на член 130а от Конституция на Република България, и преструктуриране на прокурорската гилдия, с цел да бъде лимитирано въздействието на основния прокурор;Предложението не основава дисбаланс сред законодателната и правосъдната власт, защото главното решение остава в компетентността на органа, администриращ правосъдната власт, който е и органът по избора - Висш съдебен съвет. За да не изпаднем в положение разнообразни органи да взимат едни и същи решения, по този начин както е планувано в оповестената за противоконституционна наредба на член 129, алинея 4 на Конституция на Република България в редакцията Дъждовни води, бр. 27 от 2006 година, то Народно събрание, по самодейност на 1/5 от народните представители може единствено да насочи искане до Висш съдебен съвет да в профил краткотрайно основния прокурор. От Висш съдебен съвет не се изземват пълномощия. Обезпечава се и нужното функционално взаимоотношение сред трите клона на властта – народните представители, като представители на суверена, получават опция за самодейност като кадровото решение за премахване остава в компетентността на Висш съдебен съвет по 129, алинея 1 от Конституция на Република България.Защо е нужно да бъде отстраняван – по закон основният прокурор може освен да анулира акт на различен прокурор, само че и да стимулира редови прокурор да анулира подобен на собствен сътрудник. Ако това визира прокурор от ВКП, тогава обжалването на този от долна инстанция става пред самия основен прокурор – член 143, алинея 7 от ЗСВ;Надлежната процедура по премахване от служба би трябвало да дава право на отбрана по смисъла на член 32 от Конституция на Република България на основния прокурор. Тази отбрана изисква при иницииране на процедура за премахване на магистратите да бъде планувана изначална опция да оспорят констатациите;Искането за краткотрайно премахване точно от Народно събрание покрива критерия за публичен контрол над следствието и повишение на публичния интерес. Актът на Народно събрание подсигурява това;Уместно би било броят на народните представители, имащи право да упражнят искане за премахване до Пленума на Висш съдебен съвет, да бъде нисък по отношение на парламентарното посланичество. По този метод основният прокурор ще бъде лишен от комфорта на поддръжка от преобладаваща политическа партия в Народното събрание, правейки дейностите му в действителност безконтролни, както и ще бъдат регистрирани правата и на малцинственото посланичество в НС;Като следваща сложна мярка по отношение на пълномощията и преосмисляне функционалностите на прокуратурата следва да бъде отстранено или категорично ограничавано приложението на надзора за правда, с цел да се попречва опцията за интервенция в разногласия с частен темперамент и да се понижи опцията за присъединяване на прокуратурата в акции с политически привкус;Следва да бъде преосмислено и това какво болшинство във Висш съдебен съвет е належащо, с цел да създаде краткотрайно премахване. В Анализа на прокуратурата се акцентира, че това може да става и с нормално болшинство. При актуалната конструкция на Висш съдебен съвет мъчно можем да допуснем, че действително би се стигнало до премахване. В случай, че основният прокурор бъде наказан и му бъде наложено наказване за осъществено тежко закононарушение и се стигне до окончателното му премахване от служба в Анализа на прокуратурата се приема, че президентът следва автоматизирано да го освободи от служба. Когато са открити обстоятелства от дисциплинарно естество в ущърб на основния прокурор в резултат на наказателно следствие, по което е постановена оправдателна присъда (но съответното държание въпреки всичко се смята за несъвместимо със заемането на длъжността), считаме, че решението за отправяне на предложение от страна на Висш съдебен съвет за освобождение от служба на основния прокурор следва да се взема с нормално болшинство.В случай че бъде подкрепено такова предложение, следва да бъде доразвита детайлна уредба в съдоустройствения закон.
Правомощието по новопредложения текст на наредба на член 130а, алинея 2 т. 9 би трябвало да бъде упражнявано след приключване на избран интервал от време по отношение на предходното искане, с цел да не се стига до корист с това право.
От прегледаните образци е видно, че, когато страната стартира избрани промени, те следва да съставляват комплекс от ограничения.
[1] Пълен текст виж на страницата на Министерство на правораздаването тук.
[2] Подробности виж в известие на Съвета на Европа тук.
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Текстът е част от Анализа на осъществяването на рекомендациите на Европейски съд по правата на човека по основни неоправдателни решения против България, направен от специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Иван Брегов и Екатерина Баксанова. Той е оповестен в навечерието на визитата на делегацията на Венецианската комисия, която идва в София на 7 и 8 ноември, с цел да беседва с представители на институциите и с специалисти по лансирания от правосъдния министър Данаил Кирилов законопроект за нов механизъм за следствие и премахване от служба на тримата огромни в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища. С този законопроект българските управляващи регистрират пред Съвета на Европа, че извършват уговорката си за въвеждане на гаранции за дейно без значение следствие на основния прокурор, който е част от осъществяване на решението на Съда по правата на индивида в Страсбург по делото " Колеви против България ".
В сегашния текст се предлага и съответно ново законодателно решение на казуса с търсене на ефикасни гаранции за без значение следствие на основния прокурор при данни за осъществено закононарушение.
Текстът е оповестен на уеб страницата на ИПИ.
От 1992 година България е страна по Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (Конвенцията) и признава юрисдикцията на Европейския съд по правата на индивида (Съда). На 5 ноември 2009 година Съдът постановява неоправдателно решение по делото " Колеви против България " [1], в което се установяват проблеми в две съществени посоки, предмет на проучване и в сегашния разбор: Институционални – преобладаващото състояние на основния прокурор над всички редови прокурори го слага в обстановка, в която против него не може да бъде осъществено пълноценно следствие при подозрение за осъществено престъпление; Законови – предвид на неналичието на законово открита работеща процедура, по която да бъде осъществено следствието следва да бъдат подхванати дейности за уреждането ѝ. Трайното умозаключение е, че в актуалното положение на правосъдната власт в България има слаба отчетност на основния прокурор, който всъщност е ваксиниран против наказателното гонене и на практика не може да бъде отхвърлен от служба.
С оглед на по този начин разпознатите проблеми, в сегашния разбор преглеждаме и предлагаме характерни ограничения за премахване на нарушаванията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Възможни решения
На този стадий напъните на българското държавно управление се изчерпват до план на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Те се простират до:Въвличане и на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в процедурата за следствие на основния прокурор – деяние, на процедура правещо ръководителите на съдилищата още по-зависими от прокуратурата и основния прокурор и публично отречено[2] от Съвета на Европа;При вероятно започване на следствие то да става още веднъж от подчинени на основния прокурор;Редица неясноти (как наказателно гонене или отвод от такова ще се апелира пред административен съд, откакто мярката е наказателна по своя характер; по какъв метод ще бъдат сезирани тримата членове на Висш съдебен съвет, оправомощени да внесат такова предложение; възможно ли е посредством законова смяна да се откри неочакван в Конституцията самобитен имунитет за наказателно гонене и т.н.).Към сегашния миг, съществуват три нормативно открити процедури, по силата на които може да се потърси опция за премахване на основния прокурор. Те страдат от редица недостатъци като в последна сметка са мъчно използвани и неефективни, а оттова - и негодни за приложимост.
Първата е по реда на Закон за съдебната власт. Това е основанието за предварително освобождение по реда на член 175, алинея 5 от Закон за съдебната власт. В този си тип наредбата има темперамент на следващо решение на към този момент зародили и открити преди този момент нарушавания.
Втората опция е краткотрайното премахване от служба на арбитър, прокурор и следовател по реда на член 230 от Закон за съдебната власт. Тази наредба също е безусловно неприложима, защото точно основният прокурор е оправомощен да прави настояването за краткотрайно премахване.
Третата опция. Към сегашния миг, от Министерство на правосъдието оферират анулацията на член 230 от Закон за съдебната власт и всички магистрати, включително основният прокурор, да подлежат на премахване по общия ред на член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Приложението на този процесуален институт е прекомерно ограничен, с цел да удовлетвори случай, в който е наранена фигурата на основния прокурор (по-подробно тази теза е развита в анализа).
Така и при съществуването на член 230 Закон за съдебната власт и на член 69 от Наказателно-процесуален кодекс няма ефикасен прийом за краткотрайно премахване на основния прокурор. А въпросът за статута му още веднъж не намира решение – напъните явно са да няма такова.
Вариант 1: Специална процедура – умишлен прокурор
При сегашния парламентарен порядък основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и следователи като издава писмени указания и инструкции по отношение на активността на прокуратурата. Накратко – той може всичко по отношение на всички прокурори в системата, в това число да попречва подхванати против него дейности, макар промените на Закон за съдебната власт от 2016 година и в частност на член 136, алинея 5 по отношение на член 138, т. 6.
Тоест, с цел да бъде разследван основният прокурор, би трябвало проверяващият да бъде някой външен за системата. Но кой да бъде той?
Предложението е това да се разпорежда на без значение лице, заемащо висша служба в правосъдната система отвън системата на прокуратурата, което да се подкрепя от чиновници на Националната следствена работа (НСлС). Нито един орган отвън прокуратурата, обаче, няма пълномощието да прави преценка дали да упрекна следствия или не? Тогава това следва да се направи от прокурор, който обаче да остане отвън " методическото управление " на основния, т.е. да разполага с кратковременен статут на самостоятелен от основния прокурор. Този статут следва да се явява като имунитет против дисциплинарни похищения, кариерни препятствания и наказателни офанзиви на следствия по отношение на проверяващия. Но и тук се натъкваме на на практика и законови спънки:След като с предходни конституционни промени от имунитет (освен функционалния) са лишени всички магистрати, даването на привилегия на един е в прорез с правилото на главния закон;Кой да бъде този еднократно самостоятелен за случая и при голям брой мотиви за следствия дали няма голям брой прокурори да трансформират статута си;Създаването на нови безконтролни фигури е рисково, а както е видно от прегледания по-долу опит на Грузия, Венецианската комисия не насърчава съществуването на ad hoc прокурор по отношение на следствието на основния.Възникват и редица спомагателни въпроси, които да изключат такова решение.
Вариант 2: Специален орган, отвън системата на прокуратурата
Концепцията зад този вид е функционалността на самостоятелен проверяващ основния прокурор и повдигащ обвиняване, при съображение за това, да бъде изпълнявана от умишлен за задачата орган. Тази догадка наподобява примамлива, защото би дала опция на необятен кръг специалисти, в това число и външни за прокуратурата лица, да вземат участие. Такъв орган би могъл да се учреди ad hoc или активността му да бъде изпълнявана от Конституционния съд, по сходство на други страни като Словакия и Грузия. И този вид обаче наподобява неосъществим заради обстоятелството, че държавното обвиняване има монопол над активността си. Тоест и тук стигаме до задънена улица, която води до въпроса за иницииране на парламентарен спор. Прехвърлянето на делото на външен за системата на прокуратурата индивид е невероятно на този стадий без изменение на Конституцията.
Вариант 3: Временно премахване на основния прокурор от служба за осъществяване на без значение следствие
Подобен вид е обсъждан и подсилен в Структурния и функционален разбор на прокуратурата. Застъпена е позицията по какъв начин основният прокурор би трябвало да бъде краткотрайно отстраняван от служба или иначе длъжен по закон да отстъпи от функционалностите си на основен прокурор, до момента в който трае следствието.
Пристъпването към такова нормативно решение несъмнено изисква изменение на Конституцията. Обществената задача е или да бъде доизграден актуалният парламентарен модел, или да бъде непризнат и да се гради различен, защото зад актуалните високо въздигнати правила за самостоятелност на прокуратурата стоят неприятни практики в действителността. А подобен вид модел не може да бъде защитаван като конституционна полезност.
Конкретно предложение за текст на наредба
Създава се нова т. 9 на член 130а, алинея 2 от Конституцията на Република България: " Пленумът, по искане на 1/5 от народните представители отстранява краткотрайно от служба основния прокурор при положение на обосновано съмнение за осъществено закононарушение от общ темперамент. "
Мотиви за избор на този метод: Необходимостта от особено позволение е обоснована с оглед невъзможността за осъществяване на дейно и без значение следствие, до момента в който основният прокурор извършва пълномощията си. Целта е да се сътвори институционална и функционална самостоятелност на прокурорите. И до момента в който функционалната е постижима с акта на краткотрайното премахване на основния прокурор, то институционалната остава мъчно изпълнима с оглед устройството на Висш съдебен съвет, а това би изисквало, с изключение на редакция на член 130а от Конституция на Република България, и преструктуриране на прокурорската гилдия, с цел да бъде лимитирано въздействието на основния прокурор;Предложението не основава дисбаланс сред законодателната и правосъдната власт, защото главното решение остава в компетентността на органа, администриращ правосъдната власт, който е и органът по избора - Висш съдебен съвет. За да не изпаднем в положение разнообразни органи да взимат едни и същи решения, по този начин както е планувано в оповестената за противоконституционна наредба на член 129, алинея 4 на Конституция на Република България в редакцията Дъждовни води, бр. 27 от 2006 година, то Народно събрание, по самодейност на 1/5 от народните представители може единствено да насочи искане до Висш съдебен съвет да в профил краткотрайно основния прокурор. От Висш съдебен съвет не се изземват пълномощия. Обезпечава се и нужното функционално взаимоотношение сред трите клона на властта – народните представители, като представители на суверена, получават опция за самодейност като кадровото решение за премахване остава в компетентността на Висш съдебен съвет по 129, алинея 1 от Конституция на Република България.Защо е нужно да бъде отстраняван – по закон основният прокурор може освен да анулира акт на различен прокурор, само че и да стимулира редови прокурор да анулира подобен на собствен сътрудник. Ако това визира прокурор от ВКП, тогава обжалването на този от долна инстанция става пред самия основен прокурор – член 143, алинея 7 от ЗСВ;Надлежната процедура по премахване от служба би трябвало да дава право на отбрана по смисъла на член 32 от Конституция на Република България на основния прокурор. Тази отбрана изисква при иницииране на процедура за премахване на магистратите да бъде планувана изначална опция да оспорят констатациите;Искането за краткотрайно премахване точно от Народно събрание покрива критерия за публичен контрол над следствието и повишение на публичния интерес. Актът на Народно събрание подсигурява това;Уместно би било броят на народните представители, имащи право да упражнят искане за премахване до Пленума на Висш съдебен съвет, да бъде нисък по отношение на парламентарното посланичество. По този метод основният прокурор ще бъде лишен от комфорта на поддръжка от преобладаваща политическа партия в Народното събрание, правейки дейностите му в действителност безконтролни, както и ще бъдат регистрирани правата и на малцинственото посланичество в НС;Като следваща сложна мярка по отношение на пълномощията и преосмисляне функционалностите на прокуратурата следва да бъде отстранено или категорично ограничавано приложението на надзора за правда, с цел да се попречва опцията за интервенция в разногласия с частен темперамент и да се понижи опцията за присъединяване на прокуратурата в акции с политически привкус;Следва да бъде преосмислено и това какво болшинство във Висш съдебен съвет е належащо, с цел да създаде краткотрайно премахване. В Анализа на прокуратурата се акцентира, че това може да става и с нормално болшинство. При актуалната конструкция на Висш съдебен съвет мъчно можем да допуснем, че действително би се стигнало до премахване. В случай, че основният прокурор бъде наказан и му бъде наложено наказване за осъществено тежко закононарушение и се стигне до окончателното му премахване от служба в Анализа на прокуратурата се приема, че президентът следва автоматизирано да го освободи от служба. Когато са открити обстоятелства от дисциплинарно естество в ущърб на основния прокурор в резултат на наказателно следствие, по което е постановена оправдателна присъда (но съответното държание въпреки всичко се смята за несъвместимо със заемането на длъжността), считаме, че решението за отправяне на предложение от страна на Висш съдебен съвет за освобождение от служба на основния прокурор следва да се взема с нормално болшинство.В случай че бъде подкрепено такова предложение, следва да бъде доразвита детайлна уредба в съдоустройствения закон.
Правомощието по новопредложения текст на наредба на член 130а, алинея 2 т. 9 би трябвало да бъде упражнявано след приключване на избран интервал от време по отношение на предходното искане, с цел да не се стига до корист с това право.
От прегледаните образци е видно, че, когато страната стартира избрани промени, те следва да съставляват комплекс от ограничения.
[1] Пълен текст виж на страницата на Министерство на правораздаването тук.
[2] Подробности виж в известие на Съвета на Европа тук.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ