Колко е важно да бъдеш самотен
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Още по тематиката
Британският публицист Иън Макюън: Без свободата на словото демокрацията е една машинация
от Дневник,10 окт 2018
Иън Макюън, публицист: Властта от ден на ден валидизира насилието
Макюън, един от огромните белетристи в актуалната литература, е посетител на фестивала Cinelibri
10 окт 2018 Иън Макюън е постоянно определян като един от най-влиятелните и награждавани английски писатели за последните десетилетия. Роден е през 1948 година и прекарва детството си в Сингапур, Германия и Либия. Кариерата му като публицист стартира в края на 70-те години. През годините Макюън съумява да е по едно и също време работлив създател, само че и да отделя години на изследвания за избрани книги. Носител е на Man Booker, една от най-престижните награди в литературата, за романа " Амстердам ". Голяма част от книгите му са екранизирани, в това число " Невинният " с Антъни Хопкинс и Изабела Роселини и номинираният за " Оскар " " Изкупление " с Джеймс Макавой и Кийра Найтли. В момента по кината в София е кино лентата по " На плажа Чезъл ".Иън Макюън не приказва с готови изречения и сепнато се усмихва, когато няма бърз отговор на някой въпрос. Изглежда като отворена книга, макар че е написал петнадесет романа, до един сполучливи. Едновременно успокояващо и притеснително е, че един от огромните англоезични писатели през днешния ден е също толкоз комплициран от сегашното колкото всички нас. Особено когато стане дума за политика. Той е отчаян от това какво неговото потомство оставя на идващото.
" Винаги е имало популисти, те не са артикул на цифровата епоха, само че сигурно в този момент неприятните хрумвания имат по-благодатна среда да пуснат корени. За мен е изумително, че тези крайни феномени поникват в разнообразни точки и скоростно се популяризират ", споделя Иън Макюън, посетител на новото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri.
" Напоследък властта от ден на ден легитимира насилието – виждам го в ръководството на Тръмп, в това, което се случи в моята страна с Brexit, с новините около идните избори в Бразилия. Моето потомство в Западна Европа не е привикнало да живее в среда, в която има вести за убийства на публицисти да вземем за пример. Струва ми се, че избирането на наказателен водач предизвика тези, които са крили желанията си, да излязат нескрито. И ми се коства, че това принуждение от ден на ден е фокусирано върху публицисти – случи се в Малта, случи се в Словакия, виждаме по какъв начин се случи със размах в Турция, а в този момент и в Саудитска Арабия около изгубването на Джамал Хашоги. Разбирам, че това е огромна тематика и в България, без значение дали убийството (на Виктория Маринова) има връзка с работата й. " (Разговорът с Макюън е извършен, преди полицията да разгласи убийството за разкрито и несвързано с работата на Маринова - бел.авт.)
Ако има статукво, което Макюън желае да резервира, то е концепцията за обединена Европа, с която израства след Втората международна война.
" С времето човек става все по-консервативен. Като че ли биологично колкото повече остаряваш, толкоз по-нетолерантен си към риска. Със сигурност съм бил по-радикален в мислите си, когато съм бил на 20 и нещо години. Сега може би съм малко по-ревнив към открития ред в обществото. В случая на Brexit и сходните феномени на шовинизъм по света през днешния ден - те скапват реда, който аз познавам. "
Макюън е на 70 години, само че не е фантом от предишното. Има няколко настоящи мотива, за които да приказва. Романите му " Законът на детето " и " На плажа Чезъл " намират нова вълна читатели около екранизациите си. По-рано през октомври на български излезе неговият най-скорошен разказ - " В черупката ", в превод на Надежда Розова. Сюжетът, въодушевен от " Хамлет " на Шекспир, е напълно предаден от вероятността на към момента неродено дете, което в корема на майка си схваща и чува всичко, което се случва в живота на бъдещите му родители. " Ако животът, сходно на пиеса, се състои от три акта, то " В черупката " е началото на третата, последна част за мен ", споделя Иън Макюън. Но дали му се приказва за неща, които е написал преди няколко години?
" Всъщност нямам нищо срещу да приказвам за отминали книги, защото, когато някой се интересува от тях, мисля за тези романи в настоящо време. Ако писането ми към момента вълнува хората, то за мен е настоящо. Обожавам, когато по време на среща с читатели или по време на изявление някой показа по какъв начин избрана книга го е докоснала. Мисля, че се случи в Рим преди няколко години – давах подписи в една книжарница и двойка с две деца пристигна при мен. Мъжът описа по какъв начин се срещнал с бъдещата си брачна половинка - видял това красиво момиче в рейса и забелязал, че чете моя книга, която и той харесва. След това пристигна семейство с три деца – бащата и майката се бяха срещнали по сходен метод. Интересно е, че това са общо пет деца, които нямаше да бъдат родени, в случай че родителите им не бяха намерили тази обща тематика. "
Макюън е към този момент подготвен със идващия си разказ – Machines Like Mе, предстоящ напролет на 2019 година С него той ще направи нехарактерен за себе си завой от сюжетите в днешно време. Историята ще ни върне към Лондон през 80-те години, само че " с някои изменени исторически събития ", а първите изявления даже дефинират книгата като научна фантастика.
" Мисля, че споделям едно " сбогом " на действителността с последните две книги. " А тя постоянно е била значима за Макюън – постоянно има персонални прототипи за героите си (от неврохирурзи през композитори до съдии), чиято работа и живот следи с години, преди да трансформира в живописен текст. В момента за него персоналната връзка с написаното е на напред във времето.
" Формата на романа подготвя към едно доста персонално прекарване за пишещия. Не мисля, че някой може да каже " нищо персонално, само че не одобрявам романа ти " и това да не те засегне - та ти влагаш толкоз доста от себе си в книгата. Имам възприятието, че е близо до привързаността, която от време на време хората развиват към вероизповеданието си и в случай че то бъде афектирано, те надлежно са афектирани от това. "
Ако той се трансформира като създател, усеща ли, че се трансформират и читателите му? " За тях не съм сигурен, само че системата към издателската промишленост несъмнено се трансформира. Ако си говорехме през 1972 година, вие нямаше да зададете въпрос за идната ми книга, защото нямаше да знаете, че я пиша. Дори нямам концепция за какво това е обществено известно, казвал съм единствено на брачната половинка си за нея... "
Сред въпросите, които вълнуват писателя, е по какъв начин през днешния ден човек може да откри пространство за персоналното си аз. " Винаги съм считал самотата за цивилизационен разкош. Имам възприятието, че в тази високотехнологична ера, с тези дребни компютри в джобовете, тя ни е отнета ", споделя той.
" Наскоро попаднах на фотография, която сякаш разказва живота ни напълно тъкмо. На нея група от десетина младежи в Лондон са на заравяне на собствен съученик, умрял по време на пътен случай – всеки от тях беше извърнат на друга страна от другия и всеки гледаше в телефона си, евентуално в контакт с други опечалени другари. Но когато стартира да мисля за тези неща, постоянно се сещам за една другарка, която един път сподели " сигурно актуалният метод на връзка не е толкоз изолиращ, колкото четенето на една книга ". И в действителност е по този начин: считаме, че четенето на книги е нещо велико, само че когато го вършим, в действителност сме изолирани от другите. "
Какво го държи млад? " Любопитството. Все още съм любопитен към това какво се случва по света, в изкуството, в науката. Ако любознанието секне, развиването също стопира. "
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Още по тематиката
Британският публицист Иън Макюън: Без свободата на словото демокрацията е една машинация
от Дневник,10 окт 2018
Иън Макюън, публицист: Властта от ден на ден валидизира насилието
Макюън, един от огромните белетристи в актуалната литература, е посетител на фестивала Cinelibri
10 окт 2018 Иън Макюън е постоянно определян като един от най-влиятелните и награждавани английски писатели за последните десетилетия. Роден е през 1948 година и прекарва детството си в Сингапур, Германия и Либия. Кариерата му като публицист стартира в края на 70-те години. През годините Макюън съумява да е по едно и също време работлив създател, само че и да отделя години на изследвания за избрани книги. Носител е на Man Booker, една от най-престижните награди в литературата, за романа " Амстердам ". Голяма част от книгите му са екранизирани, в това число " Невинният " с Антъни Хопкинс и Изабела Роселини и номинираният за " Оскар " " Изкупление " с Джеймс Макавой и Кийра Найтли. В момента по кината в София е кино лентата по " На плажа Чезъл ".Иън Макюън не приказва с готови изречения и сепнато се усмихва, когато няма бърз отговор на някой въпрос. Изглежда като отворена книга, макар че е написал петнадесет романа, до един сполучливи. Едновременно успокояващо и притеснително е, че един от огромните англоезични писатели през днешния ден е също толкоз комплициран от сегашното колкото всички нас. Особено когато стане дума за политика. Той е отчаян от това какво неговото потомство оставя на идващото.
" Винаги е имало популисти, те не са артикул на цифровата епоха, само че сигурно в този момент неприятните хрумвания имат по-благодатна среда да пуснат корени. За мен е изумително, че тези крайни феномени поникват в разнообразни точки и скоростно се популяризират ", споделя Иън Макюън, посетител на новото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri.
" Напоследък властта от ден на ден легитимира насилието – виждам го в ръководството на Тръмп, в това, което се случи в моята страна с Brexit, с новините около идните избори в Бразилия. Моето потомство в Западна Европа не е привикнало да живее в среда, в която има вести за убийства на публицисти да вземем за пример. Струва ми се, че избирането на наказателен водач предизвика тези, които са крили желанията си, да излязат нескрито. И ми се коства, че това принуждение от ден на ден е фокусирано върху публицисти – случи се в Малта, случи се в Словакия, виждаме по какъв начин се случи със размах в Турция, а в този момент и в Саудитска Арабия около изгубването на Джамал Хашоги. Разбирам, че това е огромна тематика и в България, без значение дали убийството (на Виктория Маринова) има връзка с работата й. " (Разговорът с Макюън е извършен, преди полицията да разгласи убийството за разкрито и несвързано с работата на Маринова - бел.авт.)
Ако има статукво, което Макюън желае да резервира, то е концепцията за обединена Европа, с която израства след Втората международна война.
" С времето човек става все по-консервативен. Като че ли биологично колкото повече остаряваш, толкоз по-нетолерантен си към риска. Със сигурност съм бил по-радикален в мислите си, когато съм бил на 20 и нещо години. Сега може би съм малко по-ревнив към открития ред в обществото. В случая на Brexit и сходните феномени на шовинизъм по света през днешния ден - те скапват реда, който аз познавам. "
Макюън е на 70 години, само че не е фантом от предишното. Има няколко настоящи мотива, за които да приказва. Романите му " Законът на детето " и " На плажа Чезъл " намират нова вълна читатели около екранизациите си. По-рано през октомври на български излезе неговият най-скорошен разказ - " В черупката ", в превод на Надежда Розова. Сюжетът, въодушевен от " Хамлет " на Шекспир, е напълно предаден от вероятността на към момента неродено дете, което в корема на майка си схваща и чува всичко, което се случва в живота на бъдещите му родители. " Ако животът, сходно на пиеса, се състои от три акта, то " В черупката " е началото на третата, последна част за мен ", споделя Иън Макюън. Но дали му се приказва за неща, които е написал преди няколко години?
" Всъщност нямам нищо срещу да приказвам за отминали книги, защото, когато някой се интересува от тях, мисля за тези романи в настоящо време. Ако писането ми към момента вълнува хората, то за мен е настоящо. Обожавам, когато по време на среща с читатели или по време на изявление някой показа по какъв начин избрана книга го е докоснала. Мисля, че се случи в Рим преди няколко години – давах подписи в една книжарница и двойка с две деца пристигна при мен. Мъжът описа по какъв начин се срещнал с бъдещата си брачна половинка - видял това красиво момиче в рейса и забелязал, че чете моя книга, която и той харесва. След това пристигна семейство с три деца – бащата и майката се бяха срещнали по сходен метод. Интересно е, че това са общо пет деца, които нямаше да бъдат родени, в случай че родителите им не бяха намерили тази обща тематика. "
Макюън е към този момент подготвен със идващия си разказ – Machines Like Mе, предстоящ напролет на 2019 година С него той ще направи нехарактерен за себе си завой от сюжетите в днешно време. Историята ще ни върне към Лондон през 80-те години, само че " с някои изменени исторически събития ", а първите изявления даже дефинират книгата като научна фантастика.
" Мисля, че споделям едно " сбогом " на действителността с последните две книги. " А тя постоянно е била значима за Макюън – постоянно има персонални прототипи за героите си (от неврохирурзи през композитори до съдии), чиято работа и живот следи с години, преди да трансформира в живописен текст. В момента за него персоналната връзка с написаното е на напред във времето.
" Формата на романа подготвя към едно доста персонално прекарване за пишещия. Не мисля, че някой може да каже " нищо персонално, само че не одобрявам романа ти " и това да не те засегне - та ти влагаш толкоз доста от себе си в книгата. Имам възприятието, че е близо до привързаността, която от време на време хората развиват към вероизповеданието си и в случай че то бъде афектирано, те надлежно са афектирани от това. "
Ако той се трансформира като създател, усеща ли, че се трансформират и читателите му? " За тях не съм сигурен, само че системата към издателската промишленост несъмнено се трансформира. Ако си говорехме през 1972 година, вие нямаше да зададете въпрос за идната ми книга, защото нямаше да знаете, че я пиша. Дори нямам концепция за какво това е обществено известно, казвал съм единствено на брачната половинка си за нея... "
Сред въпросите, които вълнуват писателя, е по какъв начин през днешния ден човек може да откри пространство за персоналното си аз. " Винаги съм считал самотата за цивилизационен разкош. Имам възприятието, че в тази високотехнологична ера, с тези дребни компютри в джобовете, тя ни е отнета ", споделя той.
" Наскоро попаднах на фотография, която сякаш разказва живота ни напълно тъкмо. На нея група от десетина младежи в Лондон са на заравяне на собствен съученик, умрял по време на пътен случай – всеки от тях беше извърнат на друга страна от другия и всеки гледаше в телефона си, евентуално в контакт с други опечалени другари. Но когато стартира да мисля за тези неща, постоянно се сещам за една другарка, която един път сподели " сигурно актуалният метод на връзка не е толкоз изолиращ, колкото четенето на една книга ". И в действителност е по този начин: считаме, че четенето на книги е нещо велико, само че когато го вършим, в действителност сме изолирани от другите. "
Какво го държи млад? " Любопитството. Все още съм любопитен към това какво се случва по света, в изкуството, в науката. Ако любознанието секне, развиването също стопира. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ