Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване Aрх. Анета Василева е

Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване Aрх. Анета Василева е ...

20 въпроса: арх. Анета Василева.

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Aрх. Анета Василева е преподавател в УАСГ, където си е поставила за цел да разпали любопитството на студентите към красивите сгради в България от втората половина на ХХ век и да ги научи как да ги опазят. Тя е съосновател на платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА, която вече десет години присъжда годишни архитектурни награди в категории, вариращи от "Сграда на годината" до "Градски бъг" и "Нормалност на годината".

Анета дели свободното си време между сутрешното бягане, йогата, сина си и участието си в проекти за съвременно изкуство, като например "Скритите букви" (български букви са разположени край Сена в Париж. Тя е убедена, че архитектурата трябва да си говори с другите изкуства, а балоните трябва да се пукат. Анета Василева имаше колонка за архитектурната критика във вестник "К".

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми WhАТА планират да отбележат годишнината си с издаването на книга, в която ще са събрани всички номинации през годините. Тя ще бъде и опит за история на българската архитектура през последните десет години, най-вероятно ще има и класация на десетилетието. Очаква се книгата да излезе в близките месеци.

Като какъв човек се определяте?

Шумен, упорит, емоционален.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че архитектурата трябва първо да се прави с мисъл за хората (сиреч адски отговорно) и после - да не говори само на себе си. Че добрият дизайн може да даде на обществото по-високо качество на живот. Че и архитектурата, и дизайнът могат и трябва да бъдат удобни, лесни, разбираеми, с добър детайл, да модернизират масово, да са плод на колективно усилие и все пак, колкото и да е утопично, да се опитват да направят света малко по-добър, а хората - малко по-щастливи.

Любимият ви момент от деня?

Късен, тъмен и студен зимен следобед. Ранна сутрин напролет.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Балансът между етика и естетика.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Занимавам се с къщи и градове - правя ги, разказвам истории за тях, обяснявам защо изглеждат така и как могат да са по-хубави.

Как си почивате?

Некачествено

Какво ви зарежда?

Интересна дебела книга, която да ме чака вкъщи. Безметежно спокойствие с мирис на изгорели треви. Красотата на овладяното пространство. Добрият видим бетон.

Какво ви разсмива?

(Не)умението на хората да се подиграват със себе си.

Какво ви натъжава?

Агонията на това, което наричаме либерална демокрация.

Какво ви вбесява?

Неоконсервативната вълна. Патриотичният кич. Популизмът. Войнстващият антимодернизъм.

Личност, на която се възхищавате?

Ейда Луис Хъкстъбъл.

Кое свое качество харесвате най-много?

Упоритостта.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Емоционалността.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да виждам напред в бъдещето.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Опасявам се, че: Gmail, Facebook/Instagram, Twitter.

Къде бихте искали да живеете?

Hansa Viertel, Берлин. Stahl House, LA. The Barbican, Лондон. Siedlung Halen, Берн. Ул. "Фредерик Жолио Кюри" 15, София.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Хотел "Авион", Иржи Кратохвил.

Най-интересното място, на което сте били?

За едни 8 минути - когато бях съвсем сама в едно хале в покрайнините на Милано по време на Carne y Arena на Алехандро Иняриту.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Всъщност нямам. Но ако комбинирам и преразкажа няколко цитата за неща, които ме интересуват през последните години, ще се получи нещо такова: Основният грях на интелекта през ХХ век бе да се произнася за съдбата на другите в името на тяхното бъдеще. Няма нищо по-тъжно от бъдещето на миналото обаче, особено когато се е провалило. В един момент изведнъж европейците се уплашиха от бъдещето и по тази причина се влюбиха в миналото, в различни минала. Но е много трудно да успееш, ако се страхуваш от бъдещето и стоиш влюбен в миналото. (по Тони Джуд, Тимъти Снайдър, Луциан Хьолшер и Иван Кръстев)

Източник: capital.bg