Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване Aрх. Анета Василева е

...
Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване Aрх. Анета Василева е
Коментари Харесай

20 въпроса: арх. Анета Василева

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Aрх. Анета Василева е учител в УАСГ, където си е сложила за цел да разпали любознанието на студентите към красивите здания в България от втората половина на ХХ век и да ги научи по какъв начин да ги опазят. Тя е съосновател на платформата за архитектурна рецензия и журналистика WhАТА, която към този момент 10 години присъжда годишни архитектурни награди в категории, вариращи от " Сграда на годината " до " Градски бъг " и " Нормалност на годината ".

Анета дели свободното си време сред утринното тичане, йогата, сина си и присъединяване си в планове за модерно изкуство, като да вземем за пример " Скритите букви " (български букви са ситуирани край Сена в Париж. Тя е уверена, че архитектурата би трябвало да си приказва с другите изкуства, а балоните би трябвало да се пукат. Анета Василева имаше колонка за архитектурната рецензия във вестник " К ".

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики WhАТА възнамеряват да отбележат годишнината си с издаването на книга, в която ще са събрани всички номинации през годините. Тя ще бъде и опит за история на българската архитектура през последните 10 години, най-вероятно ще има и ранглиста на десетилетието. Очаква се книгата да излезе в околните месеци.

Като какъв човек се определяте?

Шумен, твърдоглав, прочувствен.

Нещото, в което вярвате безусловно?

Че архитектурата би трябвало първо да се прави с мисъл за хората (сиреч пъклен отговорно) и след това - да не приказва единствено на себе си. Че положителният дизайн може да даде на обществото по-високо качество на живот. Че и архитектурата, и дизайнът могат и би трябвало да бъдат комфортни, лесни, разбираеми, с добър подробност, да модернизират всеобщо, да са плод на групово изпитание и въпреки всичко, колкото и да е утопично, да се пробват да създадат света малко по-добър, а хората - малко по-щастливи.

Любимият ви миг от деня?

Късен, мрачен и леден зимен следобяд. Ранна заран през пролетта.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Балансът сред нравственос и хармония.

Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?

Занимавам се с къщи и градове - върша ги, описвам истории за тях, изяснявам за какво наподобяват по този начин и по какъв начин могат да са по-хубави.

Как си почивате?

Некачествено

Какво ви зарежда?

Интересна дебела книга, която да ме чака у дома. Безметежно успокоение с аромат на изгорели треви. Красотата на овладяното пространство. Добрият забележим бетон.

Какво ви разсмива?

(Не)умението на хората да се подиграват със себе си.

Какво ви натъжава?

Агонията на това, което назоваваме демократична народна власт.

Какво ви вбесява?

Неоконсервативната вълна. Патриотичният кич. Популизмът. Войнстващият антимодернизъм.

Личност, на която се възхищавате?

Ейда Луис Хъкстъбъл.

Кое свое качество харесвате най-вече?

Упоритостта.

А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?

Емоционалността.

Каква суперсила бихте желали да притежавате?

Да виждам напред в бъдещето.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Опасявам се, че: Gmail, Facebook/Instagram, Twitter.

Къде бихте желали да живеете?

Hansa Viertel, Берлин. Stahl House, LA. The Barbican, Лондон. Siedlung Halen, Берн. Ул. " Фредерик Жолио Кюри " 15, София.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Хотел " Авион ", Иржи Кратохвил.

Най-интересното място, на което сте били?

За едни 8 минути - когато бях напълно сама в едно хале в покрайнините на Милано по време на Carne y Arena на Алехандро Иняриту.

Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?

Всъщност нямам. Но в случай че съчетавам и преразкажа няколко цитата за неща, които ме интересуват през последните години, ще се получи нещо такова: Основният грях на интелекта през ХХ век бе да се произнася за ориста на другите в името на тяхното бъдеще. Няма нищо по-тъжно от бъдещето на предишното обаче, изключително когато се е провалило. В един миг внезапно европейците се уплашиха от бъдещето и затова се влюбиха в предишното, в разнообразни предходна. Но е доста мъчно да успееш, в случай че се страхуваш от бъдещето и стоиш влюбен в предишното. (по Тони Джуд, Тимъти Снайдър, Луциан Хьолшер и Иван Кръстев)
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР