![Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване Чувствам се като](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3954144.jpg)
Добрият, лошият и безучастният
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване
" Чувствам се като водеща мощ против дискриминирането в България ", споделя 29-годишната инициаторка на акцията Мануела Попова. " Не ми се обиждай, само че по какъв начин по този начин си неработоспособен, пък не си в количка - постоянно получавам реплики като тази, която държа в ръцете си, тъй като не попадам в стандартите за това по какъв начин би трябвало да наподобява един неработоспособен (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук с цел да ви кажа, че инвалидността е набор ", по този начин стартира постът със фотографията на 29-годишната Мануела Попова, с който тя откри акцията си " Не ми се обиждай, само че " във Фейсбук.
Точно седем дни по-късно страницата й от нула стигна до 10 хиляди лайкове, през днешния ден към този момент е с над петнадесет хиляди, а постовете са достигнали до милиони консуматори. Тя не е очаквала подобен голям интерес към нейната идея, която има сложна цел – да се бори с всевъзможни предубеждения и стандарти, които водят до дискриминация, тирада на омразата, а постоянно и действително принуждение. Това нормално не са " секси " тематики, с които хората желаят да се занимават, а и никой не обича да бъде изправен пред личните си предубеждения.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Може би това, което притегля вниманието на всички тези хиляди хора, е смелостта на Мануела Попова, която с изключение на млада жена, специалист по маркетинг и пиар с сполучлива кариера е и човек с увреждания - тя е родена без матка, с един имобилен пръст на ръката, който след това е отстранен, има проблеми със сърцето и бъбреците. Тя не се бои да се снима и да застане с лицето и персоналната си история, с цел да покаже какъв брой нездравословни могат да бъдат думите и стандартите.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
През цялото си детство в Лясковец се сблъсква с всевъзможен тип предубеждения и обиди, само че има поддръжката на своето семейство и другари. По време на срещата ни Мануела не стопира да се усмихва. Отдавна е взела решение, вместо да се отдаде на самосъжаление, да оказва помощ на хората към себе си. Още в учебно заведение стартира да доброволства в разнообразни организации – оказва помощ на деца без родители и на пенсионери, дружно със съученици посещава домове за хора в неравностойно състояние.
" От дребна и около моите болести изпитвам състрадание към хора с проблеми, които не са имали шанса да имат хубаво семейство като мен. " Членува в съдружие " Подай ръка ", в CVS, които работят с малцинства и маргинализирани групи в Чехия и Македония. Помага на младежи без родители да си намерят работа. Убеденият й активизъм и предпочитание да провокира обществена смяна я води до специалността " Социални действия " в Софийския университет. Но там се сблъсква с обучение, което е надалеч от действителността. " Лекциите се водеха от преподаватели, които в никакъв случай не са стъпвали в дом, дадоха ни остарели учебници от Съюз на съветските социалистически републики и всичко ми се струваше неактуално и несъответстващо ", изяснява Мануела Попова.
Другият извод, до който стига, е, че помощта й за обособени хора в потребност е доста значима, само че е добре да работи за реализиране на по-големи цели, да доближи до по-голяма публика. Започва да учи маркетинг и пиар и влага уменията и опита си в акцията " Не ми се обиждай, само че ". Проектът зрее дълго време, само че кулминационната точка е, когато на едно изявление за работа споделя, че има ТЕЛК, и индивидът отсрeща реагира с подигравка, невярващо, с думите " Ти не си в количка, по какъв начин по този начин си неработоспособен? ".
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
" Създадох " Не ми се обиждай, само че " не за личния си балон от осъзнати и толерантни хора, нито за крайнодесните, които ненавиждат всички наред, а точно за тези по средата, които от време на време просто не се замислят какъв брой могат да бъдат разнообразни хората и че думите, с които се обръщат към тях, са значими ", споделя Мануела. Тя акцентира, че няма такова нещо като малко расизъм и малко дискриминация. Уж почтените подмятания, маскиращи обидата със смях и вицове, нанасят щета и могат да наранят доста . Но постоянно хората, които ги търпят, не реагират, тъй като са се уморили да живеят в непрекъсната борба.
Именно тъй като Мануела желае да излезе от персоналния си затворен кръг от познати и да стигне до оптимално доста хора, тя кандидатства за непретенциозно финансиране от " Български фонд за дамите " - 2000 лева, които желае да употребява за фотограф и платена реклама във фейсбук. Целите, които си е заложила първоначално, са хиляда лайка за три месеца. Публикува пост, че търси фотограф за плана, и първият, който се отзовава, се показва по този начин: " Аз ненавиждам педерасти и роми, но ще ги фотографирам, няма проблем. " Естествено, отпада незабавно. Малко по-късно с фотографката Владислава Атанасова вършат фотоси в полеви условия – вали дъжд, сесията е с един чадър пред НДК. През цялото време си показват, че посланието ще стигне до няколкостотин души в най-хубавия случай и всичко ще е леко и занимателно, макар естеството на самодейността. Мануела Попова изобщо не е била готова за това, което се случа няколко дни откакто разгласява първите фотоси.
Лавинообразната известност, която доби " Не се обиждай, само че " единствено за две седмици, сигурно не се дължи на рекламата: " Статистиката демонстрира, че стигаме до половин милиона души на пост. " Според нея една от аргументите за триумфа е куражът на участниците да разкрия обществено своите проблеми и накърнимост. Другата причина е, че доста хора се разпознават с историите, които виждат. Мануела държи да покаже разнообразието на предразсъдъците и по какъв начин всеки може да стане тяхна жертва . Вторият й пост е със фотографията на Деница Георгиева, която е диагностицирана с инсулинова устойчивост и хашимото. Наднорменото й тегло е причина за непрекъсната рецензия и реплики като " по какъв начин по този начин спазваш режим и тренираш и още си дебела ". Следва персоналната история на Светла Михайлова, която пее в заведения и получава всевъзможни неприлични оферти. Скоро в поредицата лица на акцията ще се включат и две дами, двойка, които ще опишат за ежедневните намеци и проблеми, с които се сблъскват. Ще снимат и младеж, който се е прибрал от Америка и би трябвало да дава отговор на въпроса вманиачен ли е да се върне в България. На страницата на акцията ще се срещнем с роми с сполучлива кариера и жена, която обича да се гримира, само че непрекъснато я назовават травестит поради избора й на цветове.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
" Всички тези хора са търпели обиди или нападателно държание и намеци прекомерно дълго, някои се крият, затварят се в себе си, не имат вяра, че ще срещнат схващане. " Самата Мануела също е била в това състояние: " Преди да се усещам годен човек, се криех, обличах се с поло, да не би някой да види белезите ми, до момента в който най-после не си споделих, че няма повече да обръщам внимание на непознатия хейт. " Тя минава и през интервали, в които пие антидепресанти и поради медикаментите качва 20 кг.
Мануела не е била готова за подобен бурен триумф на концепцията си. Засипват я стотици известия, единствено до момента в който беседваме, телефонът й непрестанно рапортува за нови и нови. " Започвам да чувствам тежест, толкоз доста хора ми пишат да споделят проблемите си, усещам се като водеща мощ против дискриминирането в България ", признава Мануела Попова. Някои я търсят и за правни препоръки по какъв начин да се защитят от принуждение. Неусетно Мануела се трансформира в спешен щаб . От компанията, в която работи, дори й дават почивни дни, с цел да отговори на всички писма, с концепцията, че някои от хора, които й пишат, са в уязвима обстановка, търсят помощ и не е рационално да ги остави без отговор. Фактът, че имат повече доверие в нея, в сравнение с в институциите, е индикативен. " Насочвам ги към " Български фонд за дамите ", които могат да окажат правна помощ и разполагат със предпазени жилища и групи за взаимопомощ, както и към други организации, за които знам, че в действителност оказват помощ. "
Появяват се и нови хора, които са жертва на дискриминация и биха желали да опишат историята си – като жена с татуировки, която е майка на осемгодишно момиче и непрекъснато чува упреци и даже обвинявания, че дава неприятен образец на щерка си и тя ще стане наркоманка , единствено тъй като майка й има татуировки. С въпроси към Мануела се обръщат и родители, чиито деца имат същия синдром като нейния, и търсят препоръки и поддръжка. С Мануела се свързват и съидейници, които са съпричастни, прегръщат идеята й и оферират уменията си – да създадат безвъзмезден уебсайт, да снимат, да оказват помощ с каквото могат.
В същото време под постовете е цялостно с обидни мнения, хули и типичен език на омразата. Мануела е решила да не ги трие, тъй като, от една страна, те демонстрират, че в действителност е излязла от балона, въпреки това, е видно за какво планове като нейния са нужни и какво е положението на българското общество. " Хората, които се снимаха до момента, както и аз понасяме толкоз доста ненавист сега, че към този момент укривам местата и датите на идващите фотоси, тъй като ни е боязън. " Представител на Вътрешна македонска революционна организация споделя нейните постове и провокира сериозен онлайн тормоз, някакъв мъж стартира да изпраща голи фотоси на дами на Мануела. " Заради сходен вид държание в България едно забавно артистично момче, което живееше в София и се обличаше друго, от време на време ходеше с пола и грим, се наложи да емигрира в Кьолн. "
Но предразсъдъците не всеки път са толкоз елементарно проследими. Понякога без даже да си даваме сметка, сме расисти или падаме в клопката на стандартите. Самата Мануела споделя: " Преди години бях написала в блога си, че тъй като нямам матка, единственият ми късмет да имам деца е да употребявам сурогатна майка от Украйна. Без да се усетя, съм демонстрирала избран фатализъм към украинките. "
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
На въпроса какво ще отговори на хората, които споделят, че им е писнало от политическа уместност и цензура, Мануела държи да означи, че не харесва крайностите. Но да почитаме правото на битие и достолепието на всички към себе си не е прекаленост или демонстрация на снизхождение, а норма във всяко цивилизовано общество. " Светът се трансформира, сега хора без крайници и ръце са параолимпийци, всичко се трансформира, включително и връзките, нормите, надлежно и езикът се трансформира ", споделя Мануела. Според нея подминаването на езика на омразата не е безобидно, тъй като неговото свойство е последователно да прераства в преобладаващо публично и политическо говорене, което трансформира средата и културата на приемане и стартира да въздейства непосредствено на живота ни.
Мануела осъзнава, че планът би трябвало да има развиване, и деликатно обмисля по какъв начин да продължи. " Не желая след този ненадейно огромен триумф да го умъртвя несъзнателно, може би ще продължим с облекла и чанти, които да продаваме, а приходите ще влагаме в добра идея като основаването на спешен център, наемането на психолог или основаването на група за взаимопомощ. "
Снимките и историите от акцията " Не ми се обиждай, само че " се разгласяват на страницата във facebook.com/nemiseobijdai/
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване
" Чувствам се като водеща мощ против дискриминирането в България ", споделя 29-годишната инициаторка на акцията Мануела Попова. " Не ми се обиждай, само че по какъв начин по този начин си неработоспособен, пък не си в количка - постоянно получавам реплики като тази, която държа в ръцете си, тъй като не попадам в стандартите за това по какъв начин би трябвало да наподобява един неработоспособен (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук с цел да ви кажа, че инвалидността е набор ", по този начин стартира постът със фотографията на 29-годишната Мануела Попова, с който тя откри акцията си " Не ми се обиждай, само че " във Фейсбук.
Точно седем дни по-късно страницата й от нула стигна до 10 хиляди лайкове, през днешния ден към този момент е с над петнадесет хиляди, а постовете са достигнали до милиони консуматори. Тя не е очаквала подобен голям интерес към нейната идея, която има сложна цел – да се бори с всевъзможни предубеждения и стандарти, които водят до дискриминация, тирада на омразата, а постоянно и действително принуждение. Това нормално не са " секси " тематики, с които хората желаят да се занимават, а и никой не обича да бъде изправен пред личните си предубеждения.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Може би това, което притегля вниманието на всички тези хиляди хора, е смелостта на Мануела Попова, която с изключение на млада жена, специалист по маркетинг и пиар с сполучлива кариера е и човек с увреждания - тя е родена без матка, с един имобилен пръст на ръката, който след това е отстранен, има проблеми със сърцето и бъбреците. Тя не се бои да се снима и да застане с лицето и персоналната си история, с цел да покаже какъв брой нездравословни могат да бъдат думите и стандартите.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
През цялото си детство в Лясковец се сблъсква с всевъзможен тип предубеждения и обиди, само че има поддръжката на своето семейство и другари. По време на срещата ни Мануела не стопира да се усмихва. Отдавна е взела решение, вместо да се отдаде на самосъжаление, да оказва помощ на хората към себе си. Още в учебно заведение стартира да доброволства в разнообразни организации – оказва помощ на деца без родители и на пенсионери, дружно със съученици посещава домове за хора в неравностойно състояние.
" От дребна и около моите болести изпитвам състрадание към хора с проблеми, които не са имали шанса да имат хубаво семейство като мен. " Членува в съдружие " Подай ръка ", в CVS, които работят с малцинства и маргинализирани групи в Чехия и Македония. Помага на младежи без родители да си намерят работа. Убеденият й активизъм и предпочитание да провокира обществена смяна я води до специалността " Социални действия " в Софийския университет. Но там се сблъсква с обучение, което е надалеч от действителността. " Лекциите се водеха от преподаватели, които в никакъв случай не са стъпвали в дом, дадоха ни остарели учебници от Съюз на съветските социалистически републики и всичко ми се струваше неактуално и несъответстващо ", изяснява Мануела Попова.
Другият извод, до който стига, е, че помощта й за обособени хора в потребност е доста значима, само че е добре да работи за реализиране на по-големи цели, да доближи до по-голяма публика. Започва да учи маркетинг и пиар и влага уменията и опита си в акцията " Не ми се обиждай, само че ". Проектът зрее дълго време, само че кулминационната точка е, когато на едно изявление за работа споделя, че има ТЕЛК, и индивидът отсрeща реагира с подигравка, невярващо, с думите " Ти не си в количка, по какъв начин по този начин си неработоспособен? ".
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
" Създадох " Не ми се обиждай, само че " не за личния си балон от осъзнати и толерантни хора, нито за крайнодесните, които ненавиждат всички наред, а точно за тези по средата, които от време на време просто не се замислят какъв брой могат да бъдат разнообразни хората и че думите, с които се обръщат към тях, са значими ", споделя Мануела. Тя акцентира, че няма такова нещо като малко расизъм и малко дискриминация. Уж почтените подмятания, маскиращи обидата със смях и вицове, нанасят щета и могат да наранят доста . Но постоянно хората, които ги търпят, не реагират, тъй като са се уморили да живеят в непрекъсната борба.
Именно тъй като Мануела желае да излезе от персоналния си затворен кръг от познати и да стигне до оптимално доста хора, тя кандидатства за непретенциозно финансиране от " Български фонд за дамите " - 2000 лева, които желае да употребява за фотограф и платена реклама във фейсбук. Целите, които си е заложила първоначално, са хиляда лайка за три месеца. Публикува пост, че търси фотограф за плана, и първият, който се отзовава, се показва по този начин: " Аз ненавиждам педерасти и роми, но ще ги фотографирам, няма проблем. " Естествено, отпада незабавно. Малко по-късно с фотографката Владислава Атанасова вършат фотоси в полеви условия – вали дъжд, сесията е с един чадър пред НДК. През цялото време си показват, че посланието ще стигне до няколкостотин души в най-хубавия случай и всичко ще е леко и занимателно, макар естеството на самодейността. Мануела Попова изобщо не е била готова за това, което се случа няколко дни откакто разгласява първите фотоси.
Лавинообразната известност, която доби " Не се обиждай, само че " единствено за две седмици, сигурно не се дължи на рекламата: " Статистиката демонстрира, че стигаме до половин милиона души на пост. " Според нея една от аргументите за триумфа е куражът на участниците да разкрия обществено своите проблеми и накърнимост. Другата причина е, че доста хора се разпознават с историите, които виждат. Мануела държи да покаже разнообразието на предразсъдъците и по какъв начин всеки може да стане тяхна жертва . Вторият й пост е със фотографията на Деница Георгиева, която е диагностицирана с инсулинова устойчивост и хашимото. Наднорменото й тегло е причина за непрекъсната рецензия и реплики като " по какъв начин по този начин спазваш режим и тренираш и още си дебела ". Следва персоналната история на Светла Михайлова, която пее в заведения и получава всевъзможни неприлични оферти. Скоро в поредицата лица на акцията ще се включат и две дами, двойка, които ще опишат за ежедневните намеци и проблеми, с които се сблъскват. Ще снимат и младеж, който се е прибрал от Америка и би трябвало да дава отговор на въпроса вманиачен ли е да се върне в България. На страницата на акцията ще се срещнем с роми с сполучлива кариера и жена, която обича да се гримира, само че непрекъснато я назовават травестит поради избора й на цветове.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
" Всички тези хора са търпели обиди или нападателно държание и намеци прекомерно дълго, някои се крият, затварят се в себе си, не имат вяра, че ще срещнат схващане. " Самата Мануела също е била в това състояние: " Преди да се усещам годен човек, се криех, обличах се с поло, да не би някой да види белезите ми, до момента в който най-после не си споделих, че няма повече да обръщам внимание на непознатия хейт. " Тя минава и през интервали, в които пие антидепресанти и поради медикаментите качва 20 кг.
Мануела не е била готова за подобен бурен триумф на концепцията си. Засипват я стотици известия, единствено до момента в който беседваме, телефонът й непрестанно рапортува за нови и нови. " Започвам да чувствам тежест, толкоз доста хора ми пишат да споделят проблемите си, усещам се като водеща мощ против дискриминирането в България ", признава Мануела Попова. Някои я търсят и за правни препоръки по какъв начин да се защитят от принуждение. Неусетно Мануела се трансформира в спешен щаб . От компанията, в която работи, дори й дават почивни дни, с цел да отговори на всички писма, с концепцията, че някои от хора, които й пишат, са в уязвима обстановка, търсят помощ и не е рационално да ги остави без отговор. Фактът, че имат повече доверие в нея, в сравнение с в институциите, е индикативен. " Насочвам ги към " Български фонд за дамите ", които могат да окажат правна помощ и разполагат със предпазени жилища и групи за взаимопомощ, както и към други организации, за които знам, че в действителност оказват помощ. "
Появяват се и нови хора, които са жертва на дискриминация и биха желали да опишат историята си – като жена с татуировки, която е майка на осемгодишно момиче и непрекъснато чува упреци и даже обвинявания, че дава неприятен образец на щерка си и тя ще стане наркоманка , единствено тъй като майка й има татуировки. С въпроси към Мануела се обръщат и родители, чиито деца имат същия синдром като нейния, и търсят препоръки и поддръжка. С Мануела се свързват и съидейници, които са съпричастни, прегръщат идеята й и оферират уменията си – да създадат безвъзмезден уебсайт, да снимат, да оказват помощ с каквото могат.
В същото време под постовете е цялостно с обидни мнения, хули и типичен език на омразата. Мануела е решила да не ги трие, тъй като, от една страна, те демонстрират, че в действителност е излязла от балона, въпреки това, е видно за какво планове като нейния са нужни и какво е положението на българското общество. " Хората, които се снимаха до момента, както и аз понасяме толкоз доста ненавист сега, че към този момент укривам местата и датите на идващите фотоси, тъй като ни е боязън. " Представител на Вътрешна македонска революционна организация споделя нейните постове и провокира сериозен онлайн тормоз, някакъв мъж стартира да изпраща голи фотоси на дами на Мануела. " Заради сходен вид държание в България едно забавно артистично момче, което живееше в София и се обличаше друго, от време на време ходеше с пола и грим, се наложи да емигрира в Кьолн. "
Но предразсъдъците не всеки път са толкоз елементарно проследими. Понякога без даже да си даваме сметка, сме расисти или падаме в клопката на стандартите. Самата Мануела споделя: " Преди години бях написала в блога си, че тъй като нямам матка, единственият ми късмет да имам деца е да употребявам сурогатна майка от Украйна. Без да се усетя, съм демонстрирала избран фатализъм към украинките. "
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Владислава Атанасова Смаляване
На въпроса какво ще отговори на хората, които споделят, че им е писнало от политическа уместност и цензура, Мануела държи да означи, че не харесва крайностите. Но да почитаме правото на битие и достолепието на всички към себе си не е прекаленост или демонстрация на снизхождение, а норма във всяко цивилизовано общество. " Светът се трансформира, сега хора без крайници и ръце са параолимпийци, всичко се трансформира, включително и връзките, нормите, надлежно и езикът се трансформира ", споделя Мануела. Според нея подминаването на езика на омразата не е безобидно, тъй като неговото свойство е последователно да прераства в преобладаващо публично и политическо говорене, което трансформира средата и културата на приемане и стартира да въздейства непосредствено на живота ни.
Мануела осъзнава, че планът би трябвало да има развиване, и деликатно обмисля по какъв начин да продължи. " Не желая след този ненадейно огромен триумф да го умъртвя несъзнателно, може би ще продължим с облекла и чанти, които да продаваме, а приходите ще влагаме в добра идея като основаването на спешен център, наемането на психолог или основаването на група за взаимопомощ. "
Снимките и историите от акцията " Не ми се обиждай, само че " се разгласяват на страницата във facebook.com/nemiseobijdai/
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ