Явор Гърдев: Взаимното обезсърчаване е национален спорт
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Стефан Н. Щерев Смаляване
Името на режисьора Явор Гърдев непроменяемо се свързва с новаторския метод към театралните и образните изкуства: единствено част от образците са нетипичната за българското кино неоноар хармония във кино лентата " Дзифт ", пробният прочит на " Хамлет ", амбициозната технология в " Квартет ", дългогодишният му интерес към актуалната съветска драматургия, превръщането на " Чамкория " от Милен Русков в режисура малко след появяването на романа, работата му с млади артисти, които след това намират пътя си продължително.
Дори на фона на изключителното състояние Гърдев откри по какъв начин да стигне до публиката: отвори архивите си и сподели записи на " Калигула " по Албер Камю и първия си режисьорски прочит на " Квартет " по Хайнер Мюлер. Пандемията прекъсна освен театралните му планове, само че и забави дълго чакания му нов филм, сниманата в Русия антиутопия " Икария ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Явор Гърдев може да е обиден от обстановката, само че има способността да я проучва от ъгъл, настрана от параноята. Това прави режисьора подобаващ събеседник по тематиките за рецесията през днешния ден и сегашните проблеми на киното и театъра.
Илюстрация
Явор Гърдев и артистът Леонид Йовчев по време на открита подготовка на " Хамлет " по Шекспир, 2012, фотография: Красимир Юскеселиев
Увеличаване
Явор Гърдев и артистът Леонид Йовчев по време на открита подготовка на " Хамлет " по Шекспир, 2012, фотография: Красимир Юскеселиев
Смаляване
Един въпрос, на който всеки има друг отговор - по какъв начин се чувствате сега?
Колкото и изненадващо да е за самия мен - все по-стабилен. Първоначалното огорчение от внезапно съкратилата се вероятност, страхът за околните хора, ядът за незавършеното дело, за непостигнатите неща и предварителната носталгия от въобразяването на отсъствието от този свят малко по малко отстъпиха на дзен успокоение пред икономическия провал, пред най-лошата вероятност тъкмо за нашия бранш, който ще се възвърне най-последен и неразбираемо след какъв брой време.
Може би всичко това е закономерно - в последна сметка животът е по-голям от нещата в живота, а човек постоянно може да води живот с достолепие и отвън сферата на нормалните си занимания. Може в същия този свят да открие нови светове. Бих оприличил всичко това на постоянно потребления в моята работа резултат на отстранението - когато преставаш да вярваш в близките условия и картината на живота ти се явява под различен ъгъл, като че ли по-правдива и цялостна. Тогава и проглеждаш за същинския размер и трудност на живота - когато се сепнеш от сляпата религия в ежедневните си условия и траектории на придвижване и усетиш, че съществуваш и отвън тях.
Големите мозъци на предишния век назоваха това " екзистенциално проглеждане ". Отрезвяващо разклащане, което те сепва и ти припомня, че не трябва да бъркаш живота си с метода си на живот. Показва ти, че даже и когато си лишен от метода си на живот, отново имаш живот и той е скъп. Този резултат те кара да бъдеш деликатен и с живота на другите. Особено деликатен.
Илюстрация
Репетиция на " Нощна пеперуда ", 2012, в Народния спектакъл. Йосиф Шамли (1972 - 2019) и Весела Бабинова.
Увеличаване
Репетиция на " Нощна пеперуда ", 2012, в Народния спектакъл. Йосиф Шамли (1972 - 2019) и Весела Бабинова.
Автор: Юлия Лазарова Смаляване
Как настоящето състояние трансформира проектите ви?
Преди месец се очакваше да сме приключили комплицираната работа по " Завръщане вкъщи " на Харолд Пинтър в МГТ " Зад канала ". Трябваше да прекъснем подготовките тъкмо в най-продуктивната им фаза, когато напипвахме театралната поетика на представлението и у актьорите започваха да се усещат първите признаци на ускоряване. Чувството беше като да се спънеш на първите крачки на финалния спринт, тъкмо когато си набрал силата да се ускориш оптимално.
Следващите планове, които дерайлираха по веригата, бяха " Великденско вино " от Константин Илиев и продукцията на " Набуко " от Верди, която трябваше да слага в Националната опера и балет на Македония в Скопие. Премиерата с много огромна театрална машина и многочислени екипи, трябваше да бъде в идния ден на Европа (9 май). Там облаците се сгъстиха още преди средата на март, защото имаше планувани италиански солисти, а обстановката в Италия към този момент ескалираше.
След тях се задаваше режисура в Черна гора, след това план с групата The Tiger Lillies, по-късно " Кориолан " на Шекспир в Русия, само че в този момент всичко това се качва на трупчета и към този момент нищо не се знае. Вместо тези прекомерно зависещи от директното обществено другарство химери, пренастройвам сетивата и мозъка си за усамотена работа по докторат и отдалечено преподаване по интернет.
Илюстрация
Кадър от кино лентата " Дзифт " (2008), който неотдавна може да се гледа в Apple TV - Германия.
Увеличаване
Кадър от кино лентата " Дзифт " (2008), който неотдавна може да се гледа в Apple TV - Германия.
Смаляване
Отворихте част от архива си, a онлайн театърът се трансформира в едно от културните феномени в режим на изключително състояние. Какво ви донесе това връщане? Даде ли ви друга вероятност към работата ви до момента и хората, с които сте работили?
Архивът е доста потребно нещо, тъй като в никакъв случай не е късно човек да се запознае със себе си. Архивът доста оказва помощ за това запознанство . Работата е там, че следите, които оставяш във времето, последователно избледняват, слягат се и малко по малко се изтриват от паметта ти.
Когато обаче ти се отвори случай да се върнеш към тях, скъсеното и компресирано време, което доскоро си усещал директно зад тила си, стартира да се удължава пред очите ти, да се разлиства и населва с съответни лица, миризми, настроения, страсти, столетия. Всичко това се разпростира пред теб и започваш да го обитаваш още веднъж, като че ли е твое настояще; да чувстваш околните си хора от този момент като твои днешни близки, а и техните понатежали към този момент от възрастта днешни версии ти стават доста по-мили, в сравнение с нормално са ти в тривиалните ежедневни ритуали на другарство. Миналото е доста значимо нещо. То е в положение да те осмисли, да не приказваме какво гориво съставлява за въображението и мотивацията!
Ако пък излезеш от рамките на персоналните си мемоари и отидеш още по-назад, при предците си, тогава става от забавно по-интересно: опитваш се да се свържеш персонално с хора, които са били далечна причина за появяването ти на този свят, а ти даже не си ги виждал. Гледаш ги по фотосите, опитваш да се откриеш в очите им като някакъв отдалечен пламък. Установяваш, че по неведом метод дори ги познаваш: едни са ти симпатични, други ти наподобяват излишно строги, само че в същото време имаш възприятието, че всички са те обичали авансово, че са те дундуркали и отглеждали някъде във въображението и фантазиите си, че са се стремили към това да се появиш някой ден и по тази причина в този момент нямаш право да ги разочароваш. Така и ти последователно започваш да отглеждаш своите праправнуци в съзнанието си, всички се хващате за ръце през времето и танцувате в дълга права линия, в която най-старите са толкоз обратно, че ги губиш от взор в маранята, а още неродените са толкоз надалеч напред, че ги виждаш като дребни точки.
Това в персонален проект, а що се отнася до старите записи на театрални представления, те също са скъпи най-много с това, че разпалват въображението на загатна. Правени с някакви подръчни софтуерни средства, без уместно осветяване и тон, с клатещи се камери, бягащ фокус С цялата си несръчност с изключение на всичко друго те припомнят и какъв брой бързо привикваме с софтуерния прогрес и комфорт и какъв брой доста неща не сме имали до напълно наскоро. Да, през днешния ден тези записи имат цената само на документ, посредством който можем да добием единствено далечна и бегла визия какво е било, само че и като подобен документ те са значими. Особено за изкуствата на изтичащото време и директното другарство, каквото изкуство е театърът.
В тези записи е мъчно да се уловят духът и силата на другарство сред актьорите и публиката, само че това постоянно липсва и в актуалните, добре разкадровани, снимани и инсталирани продукции. Просто природата на театъра е друга, неподатлива на фиксация. Всяка фиксация в някаква степен умъртвява театъра. И все пак за театралните хора тези остатъци си коства да се видят и имат стойност, въпреки и постоянно единствено справочна.
На страницата ви във Фейсбук излезе тв изявление от 1999 година, в което определяте средата у нас като обезсърчаваща, казвате, че човек няма избор, с изключение на непрекъснато да й противостои. Какви заключения се получават, в случай че би трябвало да сравните очакванията и страховете си тогава и в този момент?
Взаимното разубеждаване от дълго време е главен народен спорт. Ако инцидентно бъдеш опазен от демотиватори в ранната фаза на живота си, на някой идващ стадий те наложително ще се появят. Дали ще те споходят под формата на биячи-крадци в учебно заведение, на " остарели кучета " в казарма, на вербовчици за доносничество, мутри рекетьори или различен тип злина - това няма изключително значение, превъплъщения постоянно ще се намерят.
Важно е дали, по какъв начин и какъв брой дълго ще успееш да устоиш на демотиваторите, тъй като те са систематични разрушители на света ти и изтребители на смисъла. Най-трудно е дългото устояване, тъй като времето е толерантен съперник. Устискаш ли задоволително дълго обаче, има една точка, от която нататък си ваксиниран, имаш интегритет, преставаш дори да плащаш налог " публично мнение ". Преминеш ли тази точка, всичко е наред, единствено в случай че не се окаже, че си изгубил силата и желанието по пътя.
По-трудно ли се устоява на обезсърчението в този момент?
Да, тъй като към този момент може да идва и от теб самия и да би трябвало да се бориш със себе си.
Илюстрация
Весела Бабинова и Луиза Григорова в " Пияните ", МГТ " Зад канала ", 2017
Увеличаване
Весела Бабинова и Луиза Григорова в " Пияните ", МГТ " Зад канала ", 2017
[МГТ] Смаляване
Прогнозите варират, само че не е изключено публиката да не се върне в театралните зали през есента и паузата да продължи по-дълго. Ситуацията е доста динамична, само че има ли евентуални решения, пътеки напред или даже нововъведения, които виждате?
Ако гледаме трезво на нещата, преди откриването на имунизацията или ефикасното лекарство хората постоянно ще имат едно мислено. Дори заболяването да отшуми по свои си неведоми за нас аргументи. Макар и отшумяла, тя ще дебне в съзнанието и ще държи инстинкта за самозапазване нащрек. А това единствено по себе си към този момент е в положение да извади нашия бранш от релси. Този бодил в съзнанието без нищо друго към този момент е изцяло задоволителен. Докато витае духът на заболяването, театърът ще се възвръща с мудни стъпки.
На пръв взор наподобява, че вид за сурогат с умерена адекватност е експедитивното разрастване на сериозна платформа за снимане и стрийминг на спектакли. За да има тя и най-малък късмет да бъде съществено и професионално подхваната обаче, е нужно такова количество евентуална аудитория, което в дълготраен проект да може да компенсира инвестицията. А това няма по какъв начин да стане на толкоз стеснен пазар и в случай че минути след първото лъчение която и да е режисура ще цъфне незабавно в " Замунда ". Да не приказваме, че организациите, представящи театралните създатели, още не знаят под каква форма да дават правата за такова нещо. Особено на дребни езикови пазари. Особено в пиратски подтекст. Особено в Югоизточна Европа.
Към това се прибавя и изцяло резонният въпрос за природата на театралното изкуство, което облъчва в директна връзка. Отнеме ли се тази директност на облъчването, отиваме в зона, която принадлежи на киното, без да разполага до дъно с неговите изразни средства. Камерата за разлика от индивида вижда нещата единствено съответно.
За разлика от човешкото око, зад което има мозък, който може непринудено да си фантазира и да повярва в действителност, основана в условна среда, камерата вижда средата единствено безусловно. Тя самата не може да вижда метафорично. Метафората може да я образува в съзнанието си оня, който гледа фрагментите, снимани от нея. Освен това камерата за разлика от директния фен не търпи празно. Така, в случай че в театъра можем да се отдадем на доброволната заблуда, че до момента в който седи на нестабилен стол и гъргори пред очите ни, даден артист кара ферари, то камерата поначало няма да изтърпи такава конвенционалност. Тя дори ще изобличи артиста, че седи на стол, а не във ферари. Затова и киното е скъпо изкуство - в случай че твърдиш, че героят е във ферари, би трябвало или да го заснемеш във ферари, или да вложиш доста пари и старания, с цел да произведеш образно безапелационна реплика на ферари. Във всеки случай за разлика от театъра с нестабилен стол няма да минеш. Дори в " Догвил " на Ларс декор Триер - филм, непосредствен до театралния вид конвенционалност, колите са същински.
Защо давам тези банални образци? Защото не виждам кой с изключение на професионално заинтригуваните ще избере да заплаща редовно сума, равна най-малко на месечния абонамент за който и да било световен стриймър с грамадно меню от професионално снимани филми, за достъп до една-единствена подозрително снимана локална театрална режисура. Тежестта на авторските права и заплащането на труда по снимането поради дребния езиков пазар ще подвигат цената на еднократния достъп доста по-високо от тази на театралния стрийминг от Лондон или оперния стрийминг от Ню Йорк, а качеството на снимане във всички случаи няма да може даже далечно да се приближи до това на " Метрополитън ", където разполагат със особено приспособена многокамерна система и четиринадесетгодишен опит в кинотранслациите.
По всички тези аргументи си разрешавам да бъда доста сдържан черноглед в случаите, когато средствата за масовизация на достъпа са в кардинален спор със самата природа на обещано изкуство.
Илюстрация
Момент от " Празникът " на Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, МГТ " Зад канала ", 2019.
Увеличаване
Момент от " Празникът " на Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, МГТ " Зад канала ", 2019.
Автор: Стефан Н. Щерев [МГТ] Смаляване
Променят ли се проектите и откъм предстоящ избор на текстове, по които бихте работил?
Доколкото се старая да се занимавам главно с изкуство, не толкоз с журналистика, злободневната проблематика не е моя територия на деяние. По принцип избирам дейното деяние пред коментарното отразяване, " агирането " пред " реагирането ", актуалността пред злободневността. Затова се интересувам повече от измененията, които събитията провокират на територията на душата, а тези промени занапред има да се демонстрират. Още е рано за тях, още сме в режим на оцеляване. Когато подадем глава от черупките си, в случай че имаме привилегията да оцелеем, тогава ще има да разбираме кои сме и в какво сме се трансформирали. И както нормално, първата дума ще има литературата.
Увеличаване
Автор: Стефан Н. Щерев Смаляване
Името на режисьора Явор Гърдев непроменяемо се свързва с новаторския метод към театралните и образните изкуства: единствено част от образците са нетипичната за българското кино неоноар хармония във кино лентата " Дзифт ", пробният прочит на " Хамлет ", амбициозната технология в " Квартет ", дългогодишният му интерес към актуалната съветска драматургия, превръщането на " Чамкория " от Милен Русков в режисура малко след появяването на романа, работата му с млади артисти, които след това намират пътя си продължително.
Дори на фона на изключителното състояние Гърдев откри по какъв начин да стигне до публиката: отвори архивите си и сподели записи на " Калигула " по Албер Камю и първия си режисьорски прочит на " Квартет " по Хайнер Мюлер. Пандемията прекъсна освен театралните му планове, само че и забави дълго чакания му нов филм, сниманата в Русия антиутопия " Икария ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Явор Гърдев може да е обиден от обстановката, само че има способността да я проучва от ъгъл, настрана от параноята. Това прави режисьора подобаващ събеседник по тематиките за рецесията през днешния ден и сегашните проблеми на киното и театъра.
Илюстрация
Явор Гърдев и артистът Леонид Йовчев по време на открита подготовка на " Хамлет " по Шекспир, 2012, фотография: Красимир Юскеселиев
Увеличаване
Явор Гърдев и артистът Леонид Йовчев по време на открита подготовка на " Хамлет " по Шекспир, 2012, фотография: Красимир Юскеселиев
Смаляване
Един въпрос, на който всеки има друг отговор - по какъв начин се чувствате сега?
Колкото и изненадващо да е за самия мен - все по-стабилен. Първоначалното огорчение от внезапно съкратилата се вероятност, страхът за околните хора, ядът за незавършеното дело, за непостигнатите неща и предварителната носталгия от въобразяването на отсъствието от този свят малко по малко отстъпиха на дзен успокоение пред икономическия провал, пред най-лошата вероятност тъкмо за нашия бранш, който ще се възвърне най-последен и неразбираемо след какъв брой време.
Може би всичко това е закономерно - в последна сметка животът е по-голям от нещата в живота, а човек постоянно може да води живот с достолепие и отвън сферата на нормалните си занимания. Може в същия този свят да открие нови светове. Бих оприличил всичко това на постоянно потребления в моята работа резултат на отстранението - когато преставаш да вярваш в близките условия и картината на живота ти се явява под различен ъгъл, като че ли по-правдива и цялостна. Тогава и проглеждаш за същинския размер и трудност на живота - когато се сепнеш от сляпата религия в ежедневните си условия и траектории на придвижване и усетиш, че съществуваш и отвън тях.
Големите мозъци на предишния век назоваха това " екзистенциално проглеждане ". Отрезвяващо разклащане, което те сепва и ти припомня, че не трябва да бъркаш живота си с метода си на живот. Показва ти, че даже и когато си лишен от метода си на живот, отново имаш живот и той е скъп. Този резултат те кара да бъдеш деликатен и с живота на другите. Особено деликатен.
Илюстрация
Репетиция на " Нощна пеперуда ", 2012, в Народния спектакъл. Йосиф Шамли (1972 - 2019) и Весела Бабинова.
Увеличаване
Репетиция на " Нощна пеперуда ", 2012, в Народния спектакъл. Йосиф Шамли (1972 - 2019) и Весела Бабинова.
Автор: Юлия Лазарова Смаляване
Как настоящето състояние трансформира проектите ви?
Преди месец се очакваше да сме приключили комплицираната работа по " Завръщане вкъщи " на Харолд Пинтър в МГТ " Зад канала ". Трябваше да прекъснем подготовките тъкмо в най-продуктивната им фаза, когато напипвахме театралната поетика на представлението и у актьорите започваха да се усещат първите признаци на ускоряване. Чувството беше като да се спънеш на първите крачки на финалния спринт, тъкмо когато си набрал силата да се ускориш оптимално.
Следващите планове, които дерайлираха по веригата, бяха " Великденско вино " от Константин Илиев и продукцията на " Набуко " от Верди, която трябваше да слага в Националната опера и балет на Македония в Скопие. Премиерата с много огромна театрална машина и многочислени екипи, трябваше да бъде в идния ден на Европа (9 май). Там облаците се сгъстиха още преди средата на март, защото имаше планувани италиански солисти, а обстановката в Италия към този момент ескалираше.
След тях се задаваше режисура в Черна гора, след това план с групата The Tiger Lillies, по-късно " Кориолан " на Шекспир в Русия, само че в този момент всичко това се качва на трупчета и към този момент нищо не се знае. Вместо тези прекомерно зависещи от директното обществено другарство химери, пренастройвам сетивата и мозъка си за усамотена работа по докторат и отдалечено преподаване по интернет.
Илюстрация
Кадър от кино лентата " Дзифт " (2008), който неотдавна може да се гледа в Apple TV - Германия.
Увеличаване
Кадър от кино лентата " Дзифт " (2008), който неотдавна може да се гледа в Apple TV - Германия.
Смаляване
Отворихте част от архива си, a онлайн театърът се трансформира в едно от културните феномени в режим на изключително състояние. Какво ви донесе това връщане? Даде ли ви друга вероятност към работата ви до момента и хората, с които сте работили?
Архивът е доста потребно нещо, тъй като в никакъв случай не е късно човек да се запознае със себе си. Архивът доста оказва помощ за това запознанство . Работата е там, че следите, които оставяш във времето, последователно избледняват, слягат се и малко по малко се изтриват от паметта ти.
Когато обаче ти се отвори случай да се върнеш към тях, скъсеното и компресирано време, което доскоро си усещал директно зад тила си, стартира да се удължава пред очите ти, да се разлиства и населва с съответни лица, миризми, настроения, страсти, столетия. Всичко това се разпростира пред теб и започваш да го обитаваш още веднъж, като че ли е твое настояще; да чувстваш околните си хора от този момент като твои днешни близки, а и техните понатежали към този момент от възрастта днешни версии ти стават доста по-мили, в сравнение с нормално са ти в тривиалните ежедневни ритуали на другарство. Миналото е доста значимо нещо. То е в положение да те осмисли, да не приказваме какво гориво съставлява за въображението и мотивацията!
Ако пък излезеш от рамките на персоналните си мемоари и отидеш още по-назад, при предците си, тогава става от забавно по-интересно: опитваш се да се свържеш персонално с хора, които са били далечна причина за появяването ти на този свят, а ти даже не си ги виждал. Гледаш ги по фотосите, опитваш да се откриеш в очите им като някакъв отдалечен пламък. Установяваш, че по неведом метод дори ги познаваш: едни са ти симпатични, други ти наподобяват излишно строги, само че в същото време имаш възприятието, че всички са те обичали авансово, че са те дундуркали и отглеждали някъде във въображението и фантазиите си, че са се стремили към това да се появиш някой ден и по тази причина в този момент нямаш право да ги разочароваш. Така и ти последователно започваш да отглеждаш своите праправнуци в съзнанието си, всички се хващате за ръце през времето и танцувате в дълга права линия, в която най-старите са толкоз обратно, че ги губиш от взор в маранята, а още неродените са толкоз надалеч напред, че ги виждаш като дребни точки.
Това в персонален проект, а що се отнася до старите записи на театрални представления, те също са скъпи най-много с това, че разпалват въображението на загатна. Правени с някакви подръчни софтуерни средства, без уместно осветяване и тон, с клатещи се камери, бягащ фокус С цялата си несръчност с изключение на всичко друго те припомнят и какъв брой бързо привикваме с софтуерния прогрес и комфорт и какъв брой доста неща не сме имали до напълно наскоро. Да, през днешния ден тези записи имат цената само на документ, посредством който можем да добием единствено далечна и бегла визия какво е било, само че и като подобен документ те са значими. Особено за изкуствата на изтичащото време и директното другарство, каквото изкуство е театърът.
В тези записи е мъчно да се уловят духът и силата на другарство сред актьорите и публиката, само че това постоянно липсва и в актуалните, добре разкадровани, снимани и инсталирани продукции. Просто природата на театъра е друга, неподатлива на фиксация. Всяка фиксация в някаква степен умъртвява театъра. И все пак за театралните хора тези остатъци си коства да се видят и имат стойност, въпреки и постоянно единствено справочна.
На страницата ви във Фейсбук излезе тв изявление от 1999 година, в което определяте средата у нас като обезсърчаваща, казвате, че човек няма избор, с изключение на непрекъснато да й противостои. Какви заключения се получават, в случай че би трябвало да сравните очакванията и страховете си тогава и в този момент?
Взаимното разубеждаване от дълго време е главен народен спорт. Ако инцидентно бъдеш опазен от демотиватори в ранната фаза на живота си, на някой идващ стадий те наложително ще се появят. Дали ще те споходят под формата на биячи-крадци в учебно заведение, на " остарели кучета " в казарма, на вербовчици за доносничество, мутри рекетьори или различен тип злина - това няма изключително значение, превъплъщения постоянно ще се намерят.
Важно е дали, по какъв начин и какъв брой дълго ще успееш да устоиш на демотиваторите, тъй като те са систематични разрушители на света ти и изтребители на смисъла. Най-трудно е дългото устояване, тъй като времето е толерантен съперник. Устискаш ли задоволително дълго обаче, има една точка, от която нататък си ваксиниран, имаш интегритет, преставаш дори да плащаш налог " публично мнение ". Преминеш ли тази точка, всичко е наред, единствено в случай че не се окаже, че си изгубил силата и желанието по пътя.
По-трудно ли се устоява на обезсърчението в този момент?
Да, тъй като към този момент може да идва и от теб самия и да би трябвало да се бориш със себе си.
Илюстрация
Весела Бабинова и Луиза Григорова в " Пияните ", МГТ " Зад канала ", 2017
Увеличаване
Весела Бабинова и Луиза Григорова в " Пияните ", МГТ " Зад канала ", 2017
[МГТ] Смаляване
Прогнозите варират, само че не е изключено публиката да не се върне в театралните зали през есента и паузата да продължи по-дълго. Ситуацията е доста динамична, само че има ли евентуални решения, пътеки напред или даже нововъведения, които виждате?
Ако гледаме трезво на нещата, преди откриването на имунизацията или ефикасното лекарство хората постоянно ще имат едно мислено. Дори заболяването да отшуми по свои си неведоми за нас аргументи. Макар и отшумяла, тя ще дебне в съзнанието и ще държи инстинкта за самозапазване нащрек. А това единствено по себе си към този момент е в положение да извади нашия бранш от релси. Този бодил в съзнанието без нищо друго към този момент е изцяло задоволителен. Докато витае духът на заболяването, театърът ще се възвръща с мудни стъпки.
На пръв взор наподобява, че вид за сурогат с умерена адекватност е експедитивното разрастване на сериозна платформа за снимане и стрийминг на спектакли. За да има тя и най-малък късмет да бъде съществено и професионално подхваната обаче, е нужно такова количество евентуална аудитория, което в дълготраен проект да може да компенсира инвестицията. А това няма по какъв начин да стане на толкоз стеснен пазар и в случай че минути след първото лъчение която и да е режисура ще цъфне незабавно в " Замунда ". Да не приказваме, че организациите, представящи театралните създатели, още не знаят под каква форма да дават правата за такова нещо. Особено на дребни езикови пазари. Особено в пиратски подтекст. Особено в Югоизточна Европа.
Към това се прибавя и изцяло резонният въпрос за природата на театралното изкуство, което облъчва в директна връзка. Отнеме ли се тази директност на облъчването, отиваме в зона, която принадлежи на киното, без да разполага до дъно с неговите изразни средства. Камерата за разлика от индивида вижда нещата единствено съответно.
За разлика от човешкото око, зад което има мозък, който може непринудено да си фантазира и да повярва в действителност, основана в условна среда, камерата вижда средата единствено безусловно. Тя самата не може да вижда метафорично. Метафората може да я образува в съзнанието си оня, който гледа фрагментите, снимани от нея. Освен това камерата за разлика от директния фен не търпи празно. Така, в случай че в театъра можем да се отдадем на доброволната заблуда, че до момента в който седи на нестабилен стол и гъргори пред очите ни, даден артист кара ферари, то камерата поначало няма да изтърпи такава конвенционалност. Тя дори ще изобличи артиста, че седи на стол, а не във ферари. Затова и киното е скъпо изкуство - в случай че твърдиш, че героят е във ферари, би трябвало или да го заснемеш във ферари, или да вложиш доста пари и старания, с цел да произведеш образно безапелационна реплика на ферари. Във всеки случай за разлика от театъра с нестабилен стол няма да минеш. Дори в " Догвил " на Ларс декор Триер - филм, непосредствен до театралния вид конвенционалност, колите са същински.
Защо давам тези банални образци? Защото не виждам кой с изключение на професионално заинтригуваните ще избере да заплаща редовно сума, равна най-малко на месечния абонамент за който и да било световен стриймър с грамадно меню от професионално снимани филми, за достъп до една-единствена подозрително снимана локална театрална режисура. Тежестта на авторските права и заплащането на труда по снимането поради дребния езиков пазар ще подвигат цената на еднократния достъп доста по-високо от тази на театралния стрийминг от Лондон или оперния стрийминг от Ню Йорк, а качеството на снимане във всички случаи няма да може даже далечно да се приближи до това на " Метрополитън ", където разполагат със особено приспособена многокамерна система и четиринадесетгодишен опит в кинотранслациите.
По всички тези аргументи си разрешавам да бъда доста сдържан черноглед в случаите, когато средствата за масовизация на достъпа са в кардинален спор със самата природа на обещано изкуство.
Илюстрация
Момент от " Празникът " на Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, МГТ " Зад канала ", 2019.
Увеличаване
Момент от " Празникът " на Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, МГТ " Зад канала ", 2019.
Автор: Стефан Н. Щерев [МГТ] Смаляване
Променят ли се проектите и откъм предстоящ избор на текстове, по които бихте работил?
Доколкото се старая да се занимавам главно с изкуство, не толкоз с журналистика, злободневната проблематика не е моя територия на деяние. По принцип избирам дейното деяние пред коментарното отразяване, " агирането " пред " реагирането ", актуалността пред злободневността. Затова се интересувам повече от измененията, които събитията провокират на територията на душата, а тези промени занапред има да се демонстрират. Още е рано за тях, още сме в режим на оцеляване. Когато подадем глава от черупките си, в случай че имаме привилегията да оцелеем, тогава ще има да разбираме кои сме и в какво сме се трансформирали. И както нормално, първата дума ще има литературата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ