Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock Смаляване Още по темата Това е

Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock Смаляване Още по темата Това е ...

Защо не познават метеоролозите.

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Shutterstock Смаляване
Още по темата
Това е новият климат. Как да се справим?

Проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новото време
13 юли 2018
Дойде новото време

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
13 юли 2018
Пътища в капана на дъжда и жегата

Инфраструктурното строителство трябва да търси по-устойчиви на климатичните крайности материали.
13 юли 2018
Ледът на Антарктика се топи твърде бързо

Учени предупреждават, че южният континент е сред основните "виновници" за покачването на нивото на океаните
30 юни 2018 За всеки уважаващ себе си метеоролог въпросът от заглавието е ужасяващ. Първо, обобщенията за цяла професия са неверни. Второ тяхната работа не е да "познават", а да правят прогнози с различна степен на вероятност. И трето, въпросът засяга една чувствителна за тях тема - с промяната на климата моделите, с които те са свикнали да работят, стават по-малко валидни. Нито една средносрочна прогноза например не предвиди с висока степен на вероятност сериозните валежи през последните месеци в България. Промяната в климата обаче може да се компенсира от нови технологии - от суперкомпютри до изкуствен интелект, които позволяват по-точно да се каже какво ще бъде времето през следващите седмици и месеци.
За българските метеоролози въпросът защо не познават има и още една, болезнена страна. Тяхната работа е слабо финансирана и лошо организирана в архаична и неефективна организация като БАН. Това прави прогнозите на Националния институт по метеорология, да го кажем деликатно, трудни.
Едва ли има по-неподходящ момент за това от сегашния. Новият климат вече дойде и екстремните явления в него ще стават повече. Точните прогнози за времето сега не са просто важни - тяхната неточност ще се измерва с човешки животи.

Прогнозата за времето в наши дни е изключително скъп и сложен научнотехнически продукт, включващ труда на хиляди специалисти, пръснати по земното кълбо. Съвместната им работа би била невъзможна, ако нямаха на разположение математическите модели и изчислителната мощ, които се стараят да предскажат движението и процесите в една суперсложна система, каквато е атмосферата по възможно най-точния начин. Постоянното надстрояване и подобряване на тези модели, опитът им те да отговорят на предизвикателствата на времето, което става все по-крайно през последните години, е само едната страна от сложното уравнение на метеорологията.
Според д-р Анастасия Стойчева, която работи като синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология, метеорологията е пример за това как се прилага тази наука всеки ден: "Защото всеки ден един синоптик прави една малка научна разработка."
Системата АЛАДИН
В сърцевината на съвременната метеорологична прогноза стоят т.нар. числени хидродинамични модели - сложна система от уравнения, които изчисляват редица променливи - температура, вятър, влажност, валежи и пр. Самите хора, които работят с тях - като например доц. Нейко Нейков, споделят, че е почти невъзможно толкова сложна математика да бъде обяснена на достъпен език. "Защото е трудно да се обяснят уравнения частни и диференциални с много променливи при специални гранични условия", шегува се той.
Това само показва колко много е напреднала метеорологичната наука през последните десетилетия. "За разлика от преди време, когато работата на синоптиците беше предимно да наблюдават различни циклони и антициклони и да прогнозират къде ще бъдат те в следващите 24 часа", разяснява проф. Валери Спиридонов. Като климатолог той е наблюдавал въвеждането на системата АЛАДИН (от фр. Airе Limitée Adaptation dynamique Développement InterNational), която функционира в България от 1999 г., като страната ни е част от френския консорциум зад проекта от самото му начало през 1996 г. Оттогава той се обновява редовно и е основният източник за прогнозите в близките три дни за страната ни. Освен него обаче в НИМХ се използват и американските модели на NOОА, както и на европейския център по метеорология.
И в отговор на тези, за които въпреки всичко прогнозата за времето е сравнима с тази за прогнозата за тотото, д-р Стойчева е дълбоко несъгласна, като дава за пример, че дъждовните летни юни и юли са били добре проследени от НИМХ.

Родните трудности за науката
"Едни от най-трудните за прогнозиране събития при нас са зимните мъгли и лятната купеста облачност", обяснява д-р Стойчева. Освен чисто научното предизвикателство към този проблем се добавя и липсата на достатъчно подкрепа от страна на държавата. Например едни от най-ключовите инструменти за наблюдение точно на купестата облачност са доплеровите радари, които в България са под шапката на агенцията за борба с градушките. Слабата комуникация между НИМХ и тях наред с факта, че радарите се използват 9 от 12 месеца в годината, основно за проследяване на градушки, ощетява синоптиците в качеството на тяхната работа.
Тази седмица също така за пореден път учените от НИМХ излязоха да протестират. След протеста на БАН в самия край на 2017, при който правителството обеща допълнителни средства, средствата, разпределени за НИМХ, се оказаха недостатъчни и дори бяха нужни допълнителни траншове от Министерството на образованието, за да бъдат покрити насъщни разходи. Д-р Стойчева разяснява, че основната заплата, върху която се осигуряват висококвалифицираните служители на НИМХ, е 600 лева. Което води до отлив на хора и още по-голям обем от работа за останалите на работа служители, като тя самата има изработени 104 часа извънреден труд за предходния месец. "Преди години бяхме 12 души за същата работа, която в момента се извършва от 8", обяснява тя.

Ниските заплати правят трудно привличането и на IT специалисти, които са така необходими в изчислителните и техническите аспекти на тяхната работа. "Затова и нашият сайт не изглежда така, както ни се иска", споделя тя. "Настоящата ни издръжка е около 8 млн. лева. Нашето ръководство е изчислило, че за да е адекватна, тя трябва да е около 18 млн.", допълва тя.
Поради ниското заплащане НИМХ страда от множество други ограничения в работата си. "Липсата на автоматизирани станции е една от тях", споделя д-р Стойчева. Като не цената на тези станции, колкото липса на заплащане, което да привлече така необходимите висококвалифицирани специалисти за автоматизация, се оказват най-сериозният препъникамък. Самият институт има нужда също така от повече компютърна мощ за своите изчисления и дори от средства, за да покрие тока за тези компютри.
Финансирането е ключово.
Всички в сферата са категорични, че трябва да има достатъчно специалисти и че в тази сфера заплащането определя качеството на прогнозата на времето. "Има особености на географията и тя трябва да се изследват от компетентни хора, които да въвеждат промените в числените модели", обяснява д-р Стойчева.
И в борбата за по-адекватно заплащане за колегите си тя е категорична: "Хората в НИМХ трябва да започнат да получават достойно заплащане. И ако цената на това е да излезем от БАН, готови сме да я заплатим." Идеята е НИМХ да бъде поставен под шапката на министерството на образованието, което засега се отнася положително към тази идея.
Относно идеите за обединение на НИМХ с военната метеорологична служба повечето синоптици са негативно настроени - основно поради съвсем различния модел на работа на хората в научните среди и в армията.
Последствията при евентуално спиране на НИМХ излизат и извън границите на България според синоптиците. Страната ни най-вероятно ще се наложи да плаща глоби по споразуменията, които е подписала. Ще бъде нарушена работата на други метеорологични служби, които се нуждаят от данни от България. Прогноза за България също би могло да се намира из различни места на интернет, но вероятно ще бъде крайно неточна. Все части от сценарий, който никой не желае да се случва. А дали ще се сбъдне само времето ще покаже.

Източник: capital.bg