20 въпроса: Здравко Петров
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Урбанистът Здравко Петров е създател на плана " Исторически направления " (historicalroutes.bg) и лидер на тематичните обиколки из София, които разкриват архитектурата и историята на най-красивите къщи и публични здания в града.
Той има вяра, че най-големият късмет за културното завещание на България е, в случай че обществото ни стартира да припознава старите здания като полезност. Два от маршрутите - " Софийски домове " и " Софийски " дворци ", към този момент са превърнати в книга (изд. " Сиела " ), която излезе от щемпел наскоро.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като какъв човек се определяте?
Умерен. Не обичам крайностите и споровете. Предпочитам да намирам консенсус даже с хора и отзиви, които не одобрявам. Разбира се, салдото не всеки път е вероятен.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Справедливостта. " Историята придобива продължителност единствено посредством правдивост " – това е написал бележитият Симеон Радев на една френска журналистка незабавно след подписването на Букурещкия контракт от 1913 година след Междусъюзническата война. Вярвам, че е по този начин!
Любимият ви миг от деня?
По залез и по изгрев – най-хубавите моменти за правене на фотоси.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Постигането на уместност дали при подготовката на проект за градско развиване, дали при правенето на историческите ми направления. А това минава през намиране на нужната информация, инспекция на нейната меродавност и деликатно премисляне на извежданите зависимости, изводи и оферти.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Ще му кажа, че съединявам пъзел. В един пъзел всяко едно късче има своето тъкмо несъмнено място и единствено когато наредим всички късчета, можем да получим цялата картина. Същото е и като описваме историята – обособените истории дружно вършат приключения и същински роман за предишното.
Как си почивате?
През деня - със успокоение и зелен чай с мента. През вечерта – със същото, само че без зеления чай.
Какво ви зарежда?
Някоя красива фасада по софийските улици, остаряла пощенска картичка, която преди малко съм купил от антиквар, пътуванията до обичаната Италия... на всички места можем да намерим нещо вдъхновяващо.
Какво ви разсмива?
Талантът. Винаги мога да се усмихна, като видя демонстрация на гений.
Какво ви натъжава?
Невежеството.
Какво ви вбесява?
Надменното и нападателно незнание.
Личност, на която се възхищавате?
От международната история – Микеланджело. Колкото е бил надарен, толкоз е бил и работлив. Неговите хрумвания са били велики, само че същинското му великолепие е това, че е съумял да ги осъществя, като е работил месеци и години даже с по три-четири часа сън на денонощие. И не си е разрешавал самоувереност, когато е работил дали като градостроител, проектант, ваятел или художник – постоянно е започвал работата си с въпросите " какво " и " за какво ", съзнавайки, че изкуството не е самоцел, а има задачата да служи на обществото.
За българската история ще отговоря по-различно – събирателният облик на тези българи в края на XIX и началото на XX век, които са съумели да намерят своето ентусиазъм и възприятие за общественост в построяването на съвременна България. Въпреки разликите.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Отговорността.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Склонността към безучастие.
Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Не мисля, че хората имаме потребност от суперсили. По-важно е да се научим да използваме силите, които имаме. И да ги развиваме.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих книгата " Исторически направления: София ". А за последно майка ми ми подари чорапи – в никакъв случай не е непотребен още един чифт чорапи.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Електронната поща и търсачката на Гугъл. Третото се сменя според от деня.
Къде бихте желали да живеете?
В една България, повъзвърнала достолепието си, което е имала при започване на XX век.
Коя е последната книга, която прочетохте?
" Великият Гетсби " на Франсис Скот Фицджералд.
Най-интересното място, на което сте били?
Опитвам се да намеря най-интересното на всяко място. Ето един образец – Капитолийският площад в Рим, планиран от Микеланджело през Ренесанса. Повечето хора минават по стъпаловидната рампа и отиват пред конната скулптура на Марк Аврелий. Аз, вместо да отида непосредствено пред статуята, свивам настрана и минавам около терасата пред Палацо Кафарели и по една тиха уличка, без нито един екскурзиант, която отново ме води на площада, само че по един напълно друг метод.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Мотото ми е " Действай! " Стремя се да изпълвам живота си с повече деяние и по-малко безучастие. И най-хубавата концепция на света, в случай че не е претворена в каузи, остава едно нищо и не носи добавена стойност. Човек не би трябвало да живее все едно му остават още 10 000 години, а да се възползва от опциите тук и в този момент, тъй че положителните хрумвания да стават положителни каузи.
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Урбанистът Здравко Петров е създател на плана " Исторически направления " (historicalroutes.bg) и лидер на тематичните обиколки из София, които разкриват архитектурата и историята на най-красивите къщи и публични здания в града.
Той има вяра, че най-големият късмет за културното завещание на България е, в случай че обществото ни стартира да припознава старите здания като полезност. Два от маршрутите - " Софийски домове " и " Софийски " дворци ", към този момент са превърнати в книга (изд. " Сиела " ), която излезе от щемпел наскоро.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като какъв човек се определяте?
Умерен. Не обичам крайностите и споровете. Предпочитам да намирам консенсус даже с хора и отзиви, които не одобрявам. Разбира се, салдото не всеки път е вероятен.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Справедливостта. " Историята придобива продължителност единствено посредством правдивост " – това е написал бележитият Симеон Радев на една френска журналистка незабавно след подписването на Букурещкия контракт от 1913 година след Междусъюзническата война. Вярвам, че е по този начин!
Любимият ви миг от деня?
По залез и по изгрев – най-хубавите моменти за правене на фотоси.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Постигането на уместност дали при подготовката на проект за градско развиване, дали при правенето на историческите ми направления. А това минава през намиране на нужната информация, инспекция на нейната меродавност и деликатно премисляне на извежданите зависимости, изводи и оферти.
Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Ще му кажа, че съединявам пъзел. В един пъзел всяко едно късче има своето тъкмо несъмнено място и единствено когато наредим всички късчета, можем да получим цялата картина. Същото е и като описваме историята – обособените истории дружно вършат приключения и същински роман за предишното.
Как си почивате?
През деня - със успокоение и зелен чай с мента. През вечерта – със същото, само че без зеления чай.
Какво ви зарежда?
Някоя красива фасада по софийските улици, остаряла пощенска картичка, която преди малко съм купил от антиквар, пътуванията до обичаната Италия... на всички места можем да намерим нещо вдъхновяващо.
Какво ви разсмива?
Талантът. Винаги мога да се усмихна, като видя демонстрация на гений.
Какво ви натъжава?
Невежеството.
Какво ви вбесява?
Надменното и нападателно незнание.
Личност, на която се възхищавате?
От международната история – Микеланджело. Колкото е бил надарен, толкоз е бил и работлив. Неговите хрумвания са били велики, само че същинското му великолепие е това, че е съумял да ги осъществя, като е работил месеци и години даже с по три-четири часа сън на денонощие. И не си е разрешавал самоувереност, когато е работил дали като градостроител, проектант, ваятел или художник – постоянно е започвал работата си с въпросите " какво " и " за какво ", съзнавайки, че изкуството не е самоцел, а има задачата да служи на обществото.
За българската история ще отговоря по-различно – събирателният облик на тези българи в края на XIX и началото на XX век, които са съумели да намерят своето ентусиазъм и възприятие за общественост в построяването на съвременна България. Въпреки разликите.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Отговорността.
А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Склонността към безучастие.
Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Не мисля, че хората имаме потребност от суперсили. По-важно е да се научим да използваме силите, които имаме. И да ги развиваме.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих книгата " Исторически направления: София ". А за последно майка ми ми подари чорапи – в никакъв случай не е непотребен още един чифт чорапи.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Електронната поща и търсачката на Гугъл. Третото се сменя според от деня.
Къде бихте желали да живеете?
В една България, повъзвърнала достолепието си, което е имала при започване на XX век.
Коя е последната книга, която прочетохте?
" Великият Гетсби " на Франсис Скот Фицджералд.
Най-интересното място, на което сте били?
Опитвам се да намеря най-интересното на всяко място. Ето един образец – Капитолийският площад в Рим, планиран от Микеланджело през Ренесанса. Повечето хора минават по стъпаловидната рампа и отиват пред конната скулптура на Марк Аврелий. Аз, вместо да отида непосредствено пред статуята, свивам настрана и минавам около терасата пред Палацо Кафарели и по една тиха уличка, без нито един екскурзиант, която отново ме води на площада, само че по един напълно друг метод.
Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
Мотото ми е " Действай! " Стремя се да изпълвам живота си с повече деяние и по-малко безучастие. И най-хубавата концепция на света, в случай че не е претворена в каузи, остава едно нищо и не носи добавена стойност. Човек не би трябвало да живее все едно му остават още 10 000 години, а да се възползва от опциите тук и в този момент, тъй че положителните хрумвания да стават положителни каузи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ