България в спокойни води
Илюстрация
Увеличаване
Автор: НАДЕЖДА ЧИПЕВА Смаляване
Симеон Дянков
някогашен финансов министър, изпълнителен шеф на Financial Markets Group към London School of Economics Правителството би трябвало да употребява идващите три години, с цел да се приготви за сложните, които ще последват. Още по тематиката
Industry Watch: Икономиката ще пораства с към 4% и през 2018 година
Повечето страни в района съумяват да се развиват релативно добре макар скромния приток на непознати вложения съгласно анализаторите
8 фев 2018 Зимната прогноза на Европейската комисия за 2018 година планува 3.7% стопански напредък в България през тази година и 3.5% за идната. Това е добра вест и държавното управление има учредения за оптимизъм. Очаквам растежът да бъде даже по-висок от планувания.
От сравнителния разбор обаче се вижда, че по-голямата част от растежа се дължи на икономическия напредък в Европа. Прогнозата на Европейска комисия за всяка източноевропейска страна е за растеж над 3% през 2018-2019 година И за три от тях - Полша (4.2%), Румъния (4.5%) и Словакия (4%), е по-висока, към или над 4% годишно. С други думи, живеем в добър интервал за европейската стопанска система и нашият район се възползва от това развиване.
Някои икономисти в България се тормозят, че този напредък се реализира без обилни задгранични вложения и това го прави нестабилен. Не мисля по този начин. Преди 2008 година непознатите вложения бяха в извънредно огромен размер, като огромна част от тях бяха в браншове като недвижими парцели, строителство и пазаруване на земя, което усилва цените, само че не води до дълготраен стопански растеж. Много работни места в тези браншове бяха изгубени в резултат на световната финансовата рецесия и вложенията от чужбина се свиха. След рецесията има по-балансиран модел на вложение. Инвестиции извън към момента идват, само че са доста по-фокусирани върху индустриалните паркове в Пловдив и София.
Явление в последно време е отдръпването на задгранични компании от българския пазар. В търговията на дребно това може да се чака, защото прогнозите за потребителското търсене са прекомерно оптимистични. В други браншове непознатите вложители се тормозят поради качеството на бизнес средата.
Частните непознати вложения до известна степен са сменени от средствата от Европейския съюз, които се влагат в инфраструктура и за обществено подкрепяне. Министерството на финансите пресмята, че еврофондовете са нараснали Брутният вътрешен продукт на България с 1.7% през 2017 година в съпоставяне със сюжета за Брутният вътрешен продукт без средствата от Европейски Съюз. Именно тяхното асимилиране сформира повече от половината от планувания напредък през 2018-2020 година
Истинският въпрос е какво ще се случи по-късно - след 2020 година Библията споделя: " Идват седем години на обилие по нашите земи; и след тях ще дойдат седем години на апетит и цялото обилие ще бъде забравено. Икономистите се отнасят по-прозаично към това " нагоре-надолу " и го напичат бизнес цикъл. Можем да мислим за годините след 2013 година като седемте години на обилие, прекратени от изключително неприятната 2014 година, когато държавното управление направи голям брой нездравословни неща за стопанската система. По-специално подвигна бюджетния недостиг до над 5% от Брутният вътрешен продукт, разреши значима банка да банкрутира и заприказва за ренационализация.
Следващите три - от 2015 до 2017 година, бяха положителни за европейската и затова за българската стопанска система, а 2018-2020 ще бъдат още по-добри. Правителството би трябвало да употребява тази опция, с цел да се приготви за сложните години, които ще последват. Защо се чака да са сложни? Първо, тъй като европейската стопанска система в този момент е във напредък, който ще спре, когато страните доближат своя капацитет. Второ, тъй като Европейската централна банка ще стартира да покачва лихвените проценти в някакъв миг през 2019 година и това ще направи банковите заеми по-скъпи. И трето, тъй като средствата от Европейски Съюз няма да бъдат толкоз изобилни след 2020 година и няма да бъдат отпускани в същата степен безплатно.
Правителството би трябвало да употребява идващите три години, с цел да влага в бъдещия стопански напредък. Още по-важно е да се опита да преодолее неравенството във опциите сред няколко огромни града (София, Бургас, Пловдив, Стара Загора) и останалата част от страната.
Ето четири хрумвания в тази посока.
Първо , създаване на тактики за районно развиване за изоставащите региони. Голяма част от Северна, както и Югоизточна България попадат в тази категория. Икономическата интензивност се концентрира от ден на ден и повече в столицата и паралелно на автомагистрала " Тракия ". Някои целеви инфраструктурни планове биха помогнали, да вземем за пример скоростният път Русе - Търново. Трети мост през Дунав до Силистра ще отвори Североизточна България за нови бизнес благоприятни условия.
Освен тези обществени вложения са нужни дейни политики за привличане и задържане на бизнеса. Някои от тях са явни: един логистичен парк покрай втория мост на Дунав може да притегли бизнес, който в този момент е основан в Румъния и Унгария. Подобен план в Русе без подозрение ще притегли интерес.
Второ , основаване на тласъци за университетите да работят и като центрове за нововъведения в производството. С малко изключения (в Пловдив и Русе) множеството български университети нямат връзка с потребностите на вложителите. Не оказва помощ и фактът, че финансираната от Европейски Съюз стратегия за създаване на проучвателен центрове бе спряна предходната година от Брюксел поради забавянето й. Като учител в London School of Economics видях десетки студентски хрумвания (включително две на българските студенти), които се развиха като жизнеспособни бизнеси. В българските университети има задоволително гений за сходен триумф.
Трето , създаване на съществени умения на гимназиално равнище. Българската система за приблизително обучение е била измежду най-хубавите в Европа. В европейските проби през 1993 година, в самото начало на посткомунистическия преход, българските възпитаници бяха на 6-о място. Четвърт век по-късно резултатът от теста по математика е предпоследен в Европа (само Кипър е зад България); трети сме в обратна посока по естествени науки (преди Кипър и Румъния); и последни по четивна просветеност.
Трудно е да си представим по какъв начин нашите възпитаници биха могли да се състезават сполучливо за работа и в бизнеса в границите на Европейския съюз. Повишаването на учителските заплати предходната година беше добра първа стъпка в прекъсването на продължителния спад в качеството на междинното обучение, само че е належащо още доста да се направи, с цел да се приготвят младежите в този момент за работните места на бъдещето.
Липсата на тези базови умения към този момент се усеща от бизнеса. В региони с огромно търсене на служащи като Пловдив да вземем за пример това е най-голямата грижа на работодателите. Възможно решение е да се върне предходната система от механически учебни заведения, които приготвят за съответни работни места. Германия, Австрия и Северна Европа имат дълга традиция с такива стратегии - освен за обичайни умения като заваряването, само че също и за високоспециализирани, каквито се изискват за фармацевтични техници да вземем за пример.
Четвърто , реорганизиране на стратегиите за образование на възрастни, финансирани от Европейски Съюз. Текущите стратегии се употребяват за краткотрайно излизане на безработни хора на пазара на труда, само че рядко обезпечават умения за дълготрайна претовареност. Този метод не е присъщ единствено за България: изследванията на стратегии за преквалификация в други страни от Европейски Съюз откриват, че по-малко от 10% от миналите през тях намират добре платена работа след завършването им. С други думи, тези стратегии се разминават с същинските потребности на пазара на труда.
Създаването на смислени стратегии не е елементарно. Но в обстановка на бързо стесняване на работната мощ, в каквато е България, би трябвало да е по-лесно да се откри в кои браншове и специалности търсенето на служащи надвишава предлагането. Учудващо е, че сходно съчетаване на потребностите към момента не направено от държавното управление.
Увеличаване
Автор: НАДЕЖДА ЧИПЕВА Смаляване
Симеон Дянков
някогашен финансов министър, изпълнителен шеф на Financial Markets Group към London School of Economics Правителството би трябвало да употребява идващите три години, с цел да се приготви за сложните, които ще последват. Още по тематиката
Industry Watch: Икономиката ще пораства с към 4% и през 2018 година
Повечето страни в района съумяват да се развиват релативно добре макар скромния приток на непознати вложения съгласно анализаторите
8 фев 2018 Зимната прогноза на Европейската комисия за 2018 година планува 3.7% стопански напредък в България през тази година и 3.5% за идната. Това е добра вест и държавното управление има учредения за оптимизъм. Очаквам растежът да бъде даже по-висок от планувания.
От сравнителния разбор обаче се вижда, че по-голямата част от растежа се дължи на икономическия напредък в Европа. Прогнозата на Европейска комисия за всяка източноевропейска страна е за растеж над 3% през 2018-2019 година И за три от тях - Полша (4.2%), Румъния (4.5%) и Словакия (4%), е по-висока, към или над 4% годишно. С други думи, живеем в добър интервал за европейската стопанска система и нашият район се възползва от това развиване.
Някои икономисти в България се тормозят, че този напредък се реализира без обилни задгранични вложения и това го прави нестабилен. Не мисля по този начин. Преди 2008 година непознатите вложения бяха в извънредно огромен размер, като огромна част от тях бяха в браншове като недвижими парцели, строителство и пазаруване на земя, което усилва цените, само че не води до дълготраен стопански растеж. Много работни места в тези браншове бяха изгубени в резултат на световната финансовата рецесия и вложенията от чужбина се свиха. След рецесията има по-балансиран модел на вложение. Инвестиции извън към момента идват, само че са доста по-фокусирани върху индустриалните паркове в Пловдив и София.
Явление в последно време е отдръпването на задгранични компании от българския пазар. В търговията на дребно това може да се чака, защото прогнозите за потребителското търсене са прекомерно оптимистични. В други браншове непознатите вложители се тормозят поради качеството на бизнес средата.
Частните непознати вложения до известна степен са сменени от средствата от Европейския съюз, които се влагат в инфраструктура и за обществено подкрепяне. Министерството на финансите пресмята, че еврофондовете са нараснали Брутният вътрешен продукт на България с 1.7% през 2017 година в съпоставяне със сюжета за Брутният вътрешен продукт без средствата от Европейски Съюз. Именно тяхното асимилиране сформира повече от половината от планувания напредък през 2018-2020 година
Истинският въпрос е какво ще се случи по-късно - след 2020 година Библията споделя: " Идват седем години на обилие по нашите земи; и след тях ще дойдат седем години на апетит и цялото обилие ще бъде забравено. Икономистите се отнасят по-прозаично към това " нагоре-надолу " и го напичат бизнес цикъл. Можем да мислим за годините след 2013 година като седемте години на обилие, прекратени от изключително неприятната 2014 година, когато държавното управление направи голям брой нездравословни неща за стопанската система. По-специално подвигна бюджетния недостиг до над 5% от Брутният вътрешен продукт, разреши значима банка да банкрутира и заприказва за ренационализация.
Следващите три - от 2015 до 2017 година, бяха положителни за европейската и затова за българската стопанска система, а 2018-2020 ще бъдат още по-добри. Правителството би трябвало да употребява тази опция, с цел да се приготви за сложните години, които ще последват. Защо се чака да са сложни? Първо, тъй като европейската стопанска система в този момент е във напредък, който ще спре, когато страните доближат своя капацитет. Второ, тъй като Европейската централна банка ще стартира да покачва лихвените проценти в някакъв миг през 2019 година и това ще направи банковите заеми по-скъпи. И трето, тъй като средствата от Европейски Съюз няма да бъдат толкоз изобилни след 2020 година и няма да бъдат отпускани в същата степен безплатно.
Правителството би трябвало да употребява идващите три години, с цел да влага в бъдещия стопански напредък. Още по-важно е да се опита да преодолее неравенството във опциите сред няколко огромни града (София, Бургас, Пловдив, Стара Загора) и останалата част от страната.
Ето четири хрумвания в тази посока.
Първо , създаване на тактики за районно развиване за изоставащите региони. Голяма част от Северна, както и Югоизточна България попадат в тази категория. Икономическата интензивност се концентрира от ден на ден и повече в столицата и паралелно на автомагистрала " Тракия ". Някои целеви инфраструктурни планове биха помогнали, да вземем за пример скоростният път Русе - Търново. Трети мост през Дунав до Силистра ще отвори Североизточна България за нови бизнес благоприятни условия.
Освен тези обществени вложения са нужни дейни политики за привличане и задържане на бизнеса. Някои от тях са явни: един логистичен парк покрай втория мост на Дунав може да притегли бизнес, който в този момент е основан в Румъния и Унгария. Подобен план в Русе без подозрение ще притегли интерес.
Второ , основаване на тласъци за университетите да работят и като центрове за нововъведения в производството. С малко изключения (в Пловдив и Русе) множеството български университети нямат връзка с потребностите на вложителите. Не оказва помощ и фактът, че финансираната от Европейски Съюз стратегия за създаване на проучвателен центрове бе спряна предходната година от Брюксел поради забавянето й. Като учител в London School of Economics видях десетки студентски хрумвания (включително две на българските студенти), които се развиха като жизнеспособни бизнеси. В българските университети има задоволително гений за сходен триумф.
Трето , създаване на съществени умения на гимназиално равнище. Българската система за приблизително обучение е била измежду най-хубавите в Европа. В европейските проби през 1993 година, в самото начало на посткомунистическия преход, българските възпитаници бяха на 6-о място. Четвърт век по-късно резултатът от теста по математика е предпоследен в Европа (само Кипър е зад България); трети сме в обратна посока по естествени науки (преди Кипър и Румъния); и последни по четивна просветеност.
Трудно е да си представим по какъв начин нашите възпитаници биха могли да се състезават сполучливо за работа и в бизнеса в границите на Европейския съюз. Повишаването на учителските заплати предходната година беше добра първа стъпка в прекъсването на продължителния спад в качеството на междинното обучение, само че е належащо още доста да се направи, с цел да се приготвят младежите в този момент за работните места на бъдещето.
Липсата на тези базови умения към този момент се усеща от бизнеса. В региони с огромно търсене на служащи като Пловдив да вземем за пример това е най-голямата грижа на работодателите. Възможно решение е да се върне предходната система от механически учебни заведения, които приготвят за съответни работни места. Германия, Австрия и Северна Европа имат дълга традиция с такива стратегии - освен за обичайни умения като заваряването, само че също и за високоспециализирани, каквито се изискват за фармацевтични техници да вземем за пример.
Четвърто , реорганизиране на стратегиите за образование на възрастни, финансирани от Европейски Съюз. Текущите стратегии се употребяват за краткотрайно излизане на безработни хора на пазара на труда, само че рядко обезпечават умения за дълготрайна претовареност. Този метод не е присъщ единствено за България: изследванията на стратегии за преквалификация в други страни от Европейски Съюз откриват, че по-малко от 10% от миналите през тях намират добре платена работа след завършването им. С други думи, тези стратегии се разминават с същинските потребности на пазара на труда.
Създаването на смислени стратегии не е елементарно. Но в обстановка на бързо стесняване на работната мощ, в каквато е България, би трябвало да е по-лесно да се откри в кои браншове и специалности търсенето на служащи надвишава предлагането. Учудващо е, че сходно съчетаване на потребностите към момента не направено от държавното управление.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ