Професия: Актьор
Илюстрация
Увеличаване
Автор: НАДЕЖДА ЧИПЕВА Смаляване
Да си артист е една от най-привлекателните специалности, главно поради известността и славата. Камери, изявленията, фотосесии, присъединяване в малкия екран, фотоси във филми и сериали, корици на списания. Публичността и известността, съчетани с възхищението и огромните групи фенове в обществените мрежи, изкушават значително младежи. За всеки, който се е докоснал до актьорската специалност обаче, е ясно, че на първо място това има доста, доста работа, стрес и ограничения. Необходим е също гений и късмет. Достатъчно е да се запознаете с биографиите на някоя от звездите от театралната сцена и киното. Актрисата Мерил Стрийп споделя: " Аз съм любознателна, а в това е същността на актьорството. " А сътрудника й Кевин Спейси споделя: " Аз съм артист и това е моята специалност. Аз не съм кинозвезда, кинозвездата не е специалност. "
Според речниците артистът е човек, който играе или извършва роля в актьорска продукция. Терминът нормално стои пред името на хората, които работят в киното, малкия екран, театъра или радиото, и от време на време може да значи и махленски реализатор. Освен да извършват трагични функции, актьорите могат да танцуват или пеят, или да работят в радиото, или в анимационни филми, като употребяват гласа си, с цел да звучат героите в него. Актьорът е човек, който е специализирал актьорско майсторство или извършва дадена роля в художествено произведение като трагичен театър, опера, балет, сцена и цирково зрелище. За разлика от артистите актьорите освен вземат участие в представления, само че и извършват избрана роля и са облик на избран персонаж.
В България всяка година се дипломират по 100 артисти в другите образователни заведения - НАТФИЗ, Нов български университет и други
Всяка сфера, в която се изявяват актьорите - кино, телевизия, спектакъл, има своите влиятелни международни награди. В киното и малкия екран това са " Оскар ", " Златен глобус ", " Еми " и Награда на Британската академия за кино и телевизионно изкуство - БАФТА. В театъра премиите са " Тони ", на Европейския спектакъл, на името на артиста Лорънс Оливие. Има и местни български награди. Те се връчват на театралните артисти. Това са премиите на фондация АСКЕЕР - връчвани от артисти на артисти, " Икар " - връчвани от Съюза на артистите в България. Визитка
Боян Арсов е роден на 15 юни 1993 година в София. Завършил е софийската немска гимназия. След това е признат в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " и приключва компетентност " Актьорство за трагичен спектакъл " в класа на проф. Снежина Танковска. През 2017 година става част от трупата на Сатиричния спектакъл, а преди този момент е играл в Театър " София ", Открита сцена " Сълза и смях ", Младежки спектакъл, Пловдивския трагичен спектакъл и самостоятелни подиуми. Днес Боян Арсов играе и в спектаклите " Животът е сън " и " Кралят елен " в Театър " Азарян ", НДК. Асистент е на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ.
Получава номинация за АСКЕЕР 2018 за ролята на Клариче в спектакъла " Кралят елен " на Театър " Азарян ". През март тази година печели премия " Икар " в категорията " Водеща мъжка роля " за ролята си на Сехизмундо в спектакъла " Животът е сън " на Театър " Азарян ".
Моята специалност
Театърът като изкуство предлага огромна независимост за разкриване на нови светове. На човек му се желае това да е част от живота му, само че не всеки път е толкоз елементарно и допустимо, до момента в който в изкуството можеш да се хвърлиш в една посока, която е доста любопитна за теб, която е доста друга от всичко останало, и да предизвикаш самичък себе си. Имаш опцията дружно с други хора да създадете нещо неповторимо, което зависи единствено от вас. Точно тази независимост и чиста сила постоянно доста са ме привличали. Като дете, когато ме водеха на спектакъл, обичах да виждам по какъв начин артистите на сцената живеят в собствен си свят, където времето тече по-различно, думите звучат по-различно, жестовете имат друго значение. Впечатлявах се от силата, която идва от сцената, и желаех някой ден да бъда от другата страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В нашата работа от едната страна са аплодисментите при добре свършения труд. Преди тях обаче има доста неща, които би трябвало да се случат, не можеш елементарно да стигнеш до тях. Да, може би има хора, които подценяват пътя, който би трябвало да се извърви, и си мислят главно за блясъка, бързата популярност, то е и като че ли доста съвременно сега. Участието по малките екрани, в сериали, риалити формати. Феноменът на бързата популярност доста притегля, инфекциозен е, обаче същинският смисъл е положеният труд преди този момент. Какво си натрупал, какво си научил, до момента в който стигнеш до такава степен, и това е най-трудното и към този момент зависи от всеки човек, от самостоятелното му отношение и метод към специалността
Тази специалност е толкоз гъвкава, богата на темпове, на нови срещи, в този смисъл ти не си заплашен от рутината. Когато аз усетя, че влизам в някаква избрана посока, стане ми еднакво, стартирам да тичам, желая да се предизвикам и да върша нещо по-различно. Не се осланям единствено на познатото, а диря особеното. Пробвам нови неща, в които може също да се окаже, че съм добър.
Уловката в това изкуство е да бъдеш себе с и в това време да бъдеш някой различен, да дишаш като него, да се смееш или да плачеш, да се движиш като някой различен. Любопитно е, че има моменти, в които хората губят разликата сред индивида и актьорското преобразяване. Мислят, че това, което виждаш на сцената, това си ти.
Моето обучение
Първо като възпитаник в немската гимназия проявявах интерес към театъра, по този начин попаднах в школата на Венци Кисьов в " Сълза и смях ", където бях две години. После се трансферирах в читалището " Славянска сказка ", където изкарах още две години, и след това влязох в НАТФИЗ.
За мен, занимавайки се с изкуство, човек може да се учи постоянно. Аз съм приключил НАТФИЗ. Основно хората, които упражняват актьорската специалност, избират тази академия. Но към този момент има и други места, където да се учи актьорство. Първото нещо, което ни споделиха преподавателите ни в академията, беше " гледайте хората ", наблюдавайте ги по какъв начин се движат, по какъв начин се усмихват, този материал е доста значим за облиците, които ти след това ще искаш да изградиш. В театъра това е хубавото, че той се занимава с изключенията. Tой е като в живота, тъй като черпи сила от там, само че въпреки всичко построява облиците по-изострени, укрепва избрани техни черти, по тази причина всичко може да те въодушеви. Чуваш едно стихотворение и към този момент имаш концепция. Разхождаш се, виждаш ново място някъде по света и към този момент имаш концепция Занимавайки се с изкуство изобщо, за мен понятието свободно време е нещо доста релативно, тъй като, когато нещо ти хареса, нещо те болести и предизвика, нищо не може да ти реалокира или прекъсне мисълта. Просто то е там и ти мислиш върху него.
Моят път дотук
Пред три години приключих актьорско майсторство. От влизането ми в академията до завършването ми бях в действителност отдаден на тази работа, на всичко, което се изискваше от нас. Искахме да открием своето място в специалността, с която се занимаваме, и аз бях същински благополучен, че съм попаднал в преподавателски екип, в който имаше доста висока летва за това какво се желае от артиста. Ние безусловно заран влизахме в академията и излизахме вечер късно, а на идната заран отново започвахме. Разбираш, че си в една лабораторна среда, изолирана, можеш да правиш единствено това, което си желал, и ти се дава опция да го правиш. Много хубаво чувство.
Щастлив съм, че това, което съм направил дотук, е с помощта на работата ми в тази среда и на метода, по който участвам в нея.
Моите задания и отговорности
Работа по планове. Репетиции. Представления. За всеки е друго. Въпреки че съм приключил преди три години, не ми се е случвало да не преговарям нещо. Голяма част от времето ми е отдадено на подготовките. Винаги съм бил зает с някой нов план, дори ми се е случвало да текат по едно и също време два или три плана и аз да систематизирам времето си сред тях. Сутринта стартира с подготовки на едно място, по-късно тичаш към друго място, по-късно имаш час в катедрата в НАТФИЗ да вземем за пример и вечерта имаш зрелище. Всичко е доста интензивно и концентрацията, която се изисква, с цел да може да се оправиш с всичко това, е доста значима. Всеки план, всяко зрелище са напълно разнообразни. И метода на работа на едното място е друг от метода на работа на другото място. Случвало ми се е в таксито да си изям сандвича, преди да стигна до другия си ангажимент. Има такива натоварени дни, само че човек се пробва да резервира кондиция и централизация, с цел да може да се оправи. Например, когато знам, че вечерта играя нещо, което е по-сложно, изисква повече сила и внимание, покорявам целия си ден на това. Внимавам по какъв начин систематизирам времето си, по какъв начин и с какво се храня. Обикновени битови на пръв взор неща, които обаче са доста значими. Внимавам какъв брой сила консумирам денем, с цел да може да ми стигне вечерта. Всичко зависи от това какво имаш да правиш и по какъв начин си подредил целите си. Влизаш в една центрофуга, в която срещаш нови и нови хора, работиш, създаваш някаква заблуда, тъй като театърът е изкуствено нещо. Въобще изкуството основава светове оттатък всекидневната действителност. Самото основаване е нещо доста привлекателно като развой.
Нужните умения и опит
Успехът в тази специалност е доста релативно разбиране. Не е належащо да имаш само и единствено гений да вземем за пример. Или само да си доста трудолюбив и отдаден. Много значимо е по какъв начин съчетаваш тези неща. Много са значими изборите, които правиш. Един план, една среща може да предизвикат други. Случвало ми се е да ми оферират някакви планове, да знам, че мога да се оправя, да вляза в тях и да свърша работа и да одобрявам като ме канят, само че се е случвало и да отхвърлям, в случай че в този миг, в тази обстановка няма задоволително предизвикателство за мен. За мен доста, доста значимо е, когато човек се занимава с изкуство, да отстоява предизвикването на първо място. Да, актьорите се развиват, влизат в един имидж, учат се да боравят с едни умения и средства, по които хората ги разпознават и ги почитат, тъй като го могат и го вършат добре, само че когато влезеш (поне в този момент си мисля така) в една посока на това, което можеш, а не спреш да търсиш все нови и нови неща, това е неприятно. Човек не трябва да се опасява в тази специалност да се провокира и да опитва с нови неща. Съвременният човек по този начин е организиран, че обича да си построява сигурна среда, в която да се усеща добре, за индивида на изкуството е тъкмо противоположното, би трябвало непрестанно да се опитваш да отскачаш и да отиваш на ново и ново място. Дисциплината също е доста значимо нещо, само че под дисциплинираност разбирам повече централизация. Човек елементарно се разсейва, мисли си върху неща, които не са попътни сега, случва се, само че самодисциплината е доста значима - да.
Освен да наблюдаваш света към теб, е значимо да добиваш информация, като четеш от разнообразни източници - книги, уеб сайтове. Да гледаш филми, картини, статуи. Да се зареждаш с други изкуства. Да се срещаш с хора, които вършат напълно разнообразни неща от теб. Да откриваш света през някаква твоя призма, което доста ти оказва помощ да се изграждаш, да създадеш собствен самостоятелен свят за сцената. Много е забавно.
Моите провокации
Динамиката. Скоковете от план в план. Има прочувствено изтощение, което от време на време ти въздейства повече от физическото. Ето, последната роля, в която влизам, е извънредно интензивна, има доста провокации - и физически, и душевен. В такива моменти се изисква да намериш салдото, тъй като може нещо да те извади от надзор. Когато човек е отдаден на това и желае да го прави, харесва, че го прави, открива истината в това да го прави. После, връщайки се към естествения живот, след зрелище или подготовка, когато има почивен ден, доста е чудноват конфликтът на едното и другото - действителното и театралното, и да би трябвало да се опиташ да намериш салдото. Другото, което е значимо, е да отстояваш истината, макар че е доста релативно какво е истина. Според мен е хубаво, когато се занимаваш с дадена роля, да вярваш, да виждаш смисъл в това, че я правиш, а не да си в нея просто тъй като е забавно или тъй като ще те дават по малкия екран. Тоест съгласно мен е доста значимо да пазиш тази религия и своята истина, която искаш да предадеш на публиката насреща.
Често си подсещам, че когато човек се разпилее и се втурне към доста разнообразни планове - спектакъл, телевизия, снимане на реклами да вземем за пример, има риска да загуби летвата, да снижи критерия.
Мото задоволство
Да знам, че ходя в вярната посока. Развивам се и върша това, което обичам. Всеки ден е друг, динамичен и носи провокации.
Хубаво е, когато ти самият се движиш доста почтено напред и работиш и отключваш нови и нови страни и от ден на ден те виждат какво можеш, канят те в нови планове.
Заплатата
Никой не е забогатял от спектакъл, това Брехт го споделя. И не е правилно, че театърът е най-важното нещо и че без него никой не може. И това също споделя Брехт. Но пък ние, актьорите, имаме вяра, че в действителност без спектакъл не може. Тези, които сме отдадени в него и се радваме от самото случване и правене. Финансовата част на нещата постоянно е такава, каквато би трябвало да бъде, и от време на време в профил е много смешно. Младите артисти нормално имат опция да влязат в някой спектакъл по програмата " Мелпомена ", която дава опция на театъра и шефа му да те поканят и да започнеш да работиш. Програмата е за една година, по-късно се преподписва договорът с театъра. Запознавайки се с теб, виждайки какво правиш, могат да те поканят на щат в театъра. Това е една добра опция, само че пък финансовата част на нещата е доста минимална, т.е. постанова ти се да работиш и по спомагателни планове. Както и в другите специалности. Като натрупаш стаж, възнаграждението ти може да нарасне. Аз сега си разрешавам лукса да се занимавам единствено с спектакъл и да не върша нищо друго. На щат съм в Сатиричния спектакъл, само че съумявам да съчетая работата си тук с планове отвън театъра в други самостоятелни театри. Давам си сметка, че е мъчно, изключително когато знаеш, че по 100 артисти приключват на година във всичките учебни заведения, които се занимават с изкуство. Сто души няма по какъв начин внезапно да влязат в специалността.
Плановете за развиване
Работа по планове в театъра. Актьор не си, когато завършиш академията. Да, ти получаваш тапия за висше обучение като артист, само че човек става актьор, когато в действителност стартира да се занимава с това, когато всеки ден открива и предизвика себе си. Иначе не може да си артист и да не играеш известно време или да не се чувстваш част от тази среда. Тогава не казвай, че си артист.
Не съм мислил за избран план, който желая в този момент тъкмо да ми се случи. Телевизията не ме изкушава, по този начин както ме изкушава театърът. Телевизията е повече бизнес. Е, и театърът е бизнес, само че в него средата е по-защитена за творене. В театъра към момента има опция да не си прекомерно комерсиален. Прекалено харесващ се на всички.
Безспорно малкия екран и киното ти носят пък повече известност от театъра. Медията стига до повече хора. Аз обаче към момента съм изкушен от чистата форма на творене в театъра. Търсени умения
- интерпретаторски умения
- гений за осъществяване пред аудитория
- непримиримост
- въображение
- дисциплинираност
- темперамент
- талант
Увеличаване
Автор: НАДЕЖДА ЧИПЕВА Смаляване
Да си артист е една от най-привлекателните специалности, главно поради известността и славата. Камери, изявленията, фотосесии, присъединяване в малкия екран, фотоси във филми и сериали, корици на списания. Публичността и известността, съчетани с възхищението и огромните групи фенове в обществените мрежи, изкушават значително младежи. За всеки, който се е докоснал до актьорската специалност обаче, е ясно, че на първо място това има доста, доста работа, стрес и ограничения. Необходим е също гений и късмет. Достатъчно е да се запознаете с биографиите на някоя от звездите от театралната сцена и киното. Актрисата Мерил Стрийп споделя: " Аз съм любознателна, а в това е същността на актьорството. " А сътрудника й Кевин Спейси споделя: " Аз съм артист и това е моята специалност. Аз не съм кинозвезда, кинозвездата не е специалност. "
Според речниците артистът е човек, който играе или извършва роля в актьорска продукция. Терминът нормално стои пред името на хората, които работят в киното, малкия екран, театъра или радиото, и от време на време може да значи и махленски реализатор. Освен да извършват трагични функции, актьорите могат да танцуват или пеят, или да работят в радиото, или в анимационни филми, като употребяват гласа си, с цел да звучат героите в него. Актьорът е човек, който е специализирал актьорско майсторство или извършва дадена роля в художествено произведение като трагичен театър, опера, балет, сцена и цирково зрелище. За разлика от артистите актьорите освен вземат участие в представления, само че и извършват избрана роля и са облик на избран персонаж.
В България всяка година се дипломират по 100 артисти в другите образователни заведения - НАТФИЗ, Нов български университет и други
Всяка сфера, в която се изявяват актьорите - кино, телевизия, спектакъл, има своите влиятелни международни награди. В киното и малкия екран това са " Оскар ", " Златен глобус ", " Еми " и Награда на Британската академия за кино и телевизионно изкуство - БАФТА. В театъра премиите са " Тони ", на Европейския спектакъл, на името на артиста Лорънс Оливие. Има и местни български награди. Те се връчват на театралните артисти. Това са премиите на фондация АСКЕЕР - връчвани от артисти на артисти, " Икар " - връчвани от Съюза на артистите в България. Визитка
Боян Арсов е роден на 15 юни 1993 година в София. Завършил е софийската немска гимназия. След това е признат в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " и приключва компетентност " Актьорство за трагичен спектакъл " в класа на проф. Снежина Танковска. През 2017 година става част от трупата на Сатиричния спектакъл, а преди този момент е играл в Театър " София ", Открита сцена " Сълза и смях ", Младежки спектакъл, Пловдивския трагичен спектакъл и самостоятелни подиуми. Днес Боян Арсов играе и в спектаклите " Животът е сън " и " Кралят елен " в Театър " Азарян ", НДК. Асистент е на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ.
Получава номинация за АСКЕЕР 2018 за ролята на Клариче в спектакъла " Кралят елен " на Театър " Азарян ". През март тази година печели премия " Икар " в категорията " Водеща мъжка роля " за ролята си на Сехизмундо в спектакъла " Животът е сън " на Театър " Азарян ".
Моята специалност
Театърът като изкуство предлага огромна независимост за разкриване на нови светове. На човек му се желае това да е част от живота му, само че не всеки път е толкоз елементарно и допустимо, до момента в който в изкуството можеш да се хвърлиш в една посока, която е доста любопитна за теб, която е доста друга от всичко останало, и да предизвикаш самичък себе си. Имаш опцията дружно с други хора да създадете нещо неповторимо, което зависи единствено от вас. Точно тази независимост и чиста сила постоянно доста са ме привличали. Като дете, когато ме водеха на спектакъл, обичах да виждам по какъв начин артистите на сцената живеят в собствен си свят, където времето тече по-различно, думите звучат по-различно, жестовете имат друго значение. Впечатлявах се от силата, която идва от сцената, и желаех някой ден да бъда от другата страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В нашата работа от едната страна са аплодисментите при добре свършения труд. Преди тях обаче има доста неща, които би трябвало да се случат, не можеш елементарно да стигнеш до тях. Да, може би има хора, които подценяват пътя, който би трябвало да се извърви, и си мислят главно за блясъка, бързата популярност, то е и като че ли доста съвременно сега. Участието по малките екрани, в сериали, риалити формати. Феноменът на бързата популярност доста притегля, инфекциозен е, обаче същинският смисъл е положеният труд преди този момент. Какво си натрупал, какво си научил, до момента в който стигнеш до такава степен, и това е най-трудното и към този момент зависи от всеки човек, от самостоятелното му отношение и метод към специалността
Тази специалност е толкоз гъвкава, богата на темпове, на нови срещи, в този смисъл ти не си заплашен от рутината. Когато аз усетя, че влизам в някаква избрана посока, стане ми еднакво, стартирам да тичам, желая да се предизвикам и да върша нещо по-различно. Не се осланям единствено на познатото, а диря особеното. Пробвам нови неща, в които може също да се окаже, че съм добър.
Уловката в това изкуство е да бъдеш себе с и в това време да бъдеш някой различен, да дишаш като него, да се смееш или да плачеш, да се движиш като някой различен. Любопитно е, че има моменти, в които хората губят разликата сред индивида и актьорското преобразяване. Мислят, че това, което виждаш на сцената, това си ти.
Моето обучение
Първо като възпитаник в немската гимназия проявявах интерес към театъра, по този начин попаднах в школата на Венци Кисьов в " Сълза и смях ", където бях две години. После се трансферирах в читалището " Славянска сказка ", където изкарах още две години, и след това влязох в НАТФИЗ.
За мен, занимавайки се с изкуство, човек може да се учи постоянно. Аз съм приключил НАТФИЗ. Основно хората, които упражняват актьорската специалност, избират тази академия. Но към този момент има и други места, където да се учи актьорство. Първото нещо, което ни споделиха преподавателите ни в академията, беше " гледайте хората ", наблюдавайте ги по какъв начин се движат, по какъв начин се усмихват, този материал е доста значим за облиците, които ти след това ще искаш да изградиш. В театъра това е хубавото, че той се занимава с изключенията. Tой е като в живота, тъй като черпи сила от там, само че въпреки всичко построява облиците по-изострени, укрепва избрани техни черти, по тази причина всичко може да те въодушеви. Чуваш едно стихотворение и към този момент имаш концепция. Разхождаш се, виждаш ново място някъде по света и към този момент имаш концепция Занимавайки се с изкуство изобщо, за мен понятието свободно време е нещо доста релативно, тъй като, когато нещо ти хареса, нещо те болести и предизвика, нищо не може да ти реалокира или прекъсне мисълта. Просто то е там и ти мислиш върху него.
Моят път дотук
Пред три години приключих актьорско майсторство. От влизането ми в академията до завършването ми бях в действителност отдаден на тази работа, на всичко, което се изискваше от нас. Искахме да открием своето място в специалността, с която се занимаваме, и аз бях същински благополучен, че съм попаднал в преподавателски екип, в който имаше доста висока летва за това какво се желае от артиста. Ние безусловно заран влизахме в академията и излизахме вечер късно, а на идната заран отново започвахме. Разбираш, че си в една лабораторна среда, изолирана, можеш да правиш единствено това, което си желал, и ти се дава опция да го правиш. Много хубаво чувство.
Щастлив съм, че това, което съм направил дотук, е с помощта на работата ми в тази среда и на метода, по който участвам в нея.
Моите задания и отговорности
Работа по планове. Репетиции. Представления. За всеки е друго. Въпреки че съм приключил преди три години, не ми се е случвало да не преговарям нещо. Голяма част от времето ми е отдадено на подготовките. Винаги съм бил зает с някой нов план, дори ми се е случвало да текат по едно и също време два или три плана и аз да систематизирам времето си сред тях. Сутринта стартира с подготовки на едно място, по-късно тичаш към друго място, по-късно имаш час в катедрата в НАТФИЗ да вземем за пример и вечерта имаш зрелище. Всичко е доста интензивно и концентрацията, която се изисква, с цел да може да се оправиш с всичко това, е доста значима. Всеки план, всяко зрелище са напълно разнообразни. И метода на работа на едното място е друг от метода на работа на другото място. Случвало ми се е в таксито да си изям сандвича, преди да стигна до другия си ангажимент. Има такива натоварени дни, само че човек се пробва да резервира кондиция и централизация, с цел да може да се оправи. Например, когато знам, че вечерта играя нещо, което е по-сложно, изисква повече сила и внимание, покорявам целия си ден на това. Внимавам по какъв начин систематизирам времето си, по какъв начин и с какво се храня. Обикновени битови на пръв взор неща, които обаче са доста значими. Внимавам какъв брой сила консумирам денем, с цел да може да ми стигне вечерта. Всичко зависи от това какво имаш да правиш и по какъв начин си подредил целите си. Влизаш в една центрофуга, в която срещаш нови и нови хора, работиш, създаваш някаква заблуда, тъй като театърът е изкуствено нещо. Въобще изкуството основава светове оттатък всекидневната действителност. Самото основаване е нещо доста привлекателно като развой.
Нужните умения и опит
Успехът в тази специалност е доста релативно разбиране. Не е належащо да имаш само и единствено гений да вземем за пример. Или само да си доста трудолюбив и отдаден. Много значимо е по какъв начин съчетаваш тези неща. Много са значими изборите, които правиш. Един план, една среща може да предизвикат други. Случвало ми се е да ми оферират някакви планове, да знам, че мога да се оправя, да вляза в тях и да свърша работа и да одобрявам като ме канят, само че се е случвало и да отхвърлям, в случай че в този миг, в тази обстановка няма задоволително предизвикателство за мен. За мен доста, доста значимо е, когато човек се занимава с изкуство, да отстоява предизвикването на първо място. Да, актьорите се развиват, влизат в един имидж, учат се да боравят с едни умения и средства, по които хората ги разпознават и ги почитат, тъй като го могат и го вършат добре, само че когато влезеш (поне в този момент си мисля така) в една посока на това, което можеш, а не спреш да търсиш все нови и нови неща, това е неприятно. Човек не трябва да се опасява в тази специалност да се провокира и да опитва с нови неща. Съвременният човек по този начин е организиран, че обича да си построява сигурна среда, в която да се усеща добре, за индивида на изкуството е тъкмо противоположното, би трябвало непрестанно да се опитваш да отскачаш и да отиваш на ново и ново място. Дисциплината също е доста значимо нещо, само че под дисциплинираност разбирам повече централизация. Човек елементарно се разсейва, мисли си върху неща, които не са попътни сега, случва се, само че самодисциплината е доста значима - да.
Освен да наблюдаваш света към теб, е значимо да добиваш информация, като четеш от разнообразни източници - книги, уеб сайтове. Да гледаш филми, картини, статуи. Да се зареждаш с други изкуства. Да се срещаш с хора, които вършат напълно разнообразни неща от теб. Да откриваш света през някаква твоя призма, което доста ти оказва помощ да се изграждаш, да създадеш собствен самостоятелен свят за сцената. Много е забавно.
Моите провокации
Динамиката. Скоковете от план в план. Има прочувствено изтощение, което от време на време ти въздейства повече от физическото. Ето, последната роля, в която влизам, е извънредно интензивна, има доста провокации - и физически, и душевен. В такива моменти се изисква да намериш салдото, тъй като може нещо да те извади от надзор. Когато човек е отдаден на това и желае да го прави, харесва, че го прави, открива истината в това да го прави. После, връщайки се към естествения живот, след зрелище или подготовка, когато има почивен ден, доста е чудноват конфликтът на едното и другото - действителното и театралното, и да би трябвало да се опиташ да намериш салдото. Другото, което е значимо, е да отстояваш истината, макар че е доста релативно какво е истина. Според мен е хубаво, когато се занимаваш с дадена роля, да вярваш, да виждаш смисъл в това, че я правиш, а не да си в нея просто тъй като е забавно или тъй като ще те дават по малкия екран. Тоест съгласно мен е доста значимо да пазиш тази религия и своята истина, която искаш да предадеш на публиката насреща.
Често си подсещам, че когато човек се разпилее и се втурне към доста разнообразни планове - спектакъл, телевизия, снимане на реклами да вземем за пример, има риска да загуби летвата, да снижи критерия.
Мото задоволство
Да знам, че ходя в вярната посока. Развивам се и върша това, което обичам. Всеки ден е друг, динамичен и носи провокации.
Хубаво е, когато ти самият се движиш доста почтено напред и работиш и отключваш нови и нови страни и от ден на ден те виждат какво можеш, канят те в нови планове.
Заплатата
Никой не е забогатял от спектакъл, това Брехт го споделя. И не е правилно, че театърът е най-важното нещо и че без него никой не може. И това също споделя Брехт. Но пък ние, актьорите, имаме вяра, че в действителност без спектакъл не може. Тези, които сме отдадени в него и се радваме от самото случване и правене. Финансовата част на нещата постоянно е такава, каквато би трябвало да бъде, и от време на време в профил е много смешно. Младите артисти нормално имат опция да влязат в някой спектакъл по програмата " Мелпомена ", която дава опция на театъра и шефа му да те поканят и да започнеш да работиш. Програмата е за една година, по-късно се преподписва договорът с театъра. Запознавайки се с теб, виждайки какво правиш, могат да те поканят на щат в театъра. Това е една добра опция, само че пък финансовата част на нещата е доста минимална, т.е. постанова ти се да работиш и по спомагателни планове. Както и в другите специалности. Като натрупаш стаж, възнаграждението ти може да нарасне. Аз сега си разрешавам лукса да се занимавам единствено с спектакъл и да не върша нищо друго. На щат съм в Сатиричния спектакъл, само че съумявам да съчетая работата си тук с планове отвън театъра в други самостоятелни театри. Давам си сметка, че е мъчно, изключително когато знаеш, че по 100 артисти приключват на година във всичките учебни заведения, които се занимават с изкуство. Сто души няма по какъв начин внезапно да влязат в специалността.
Плановете за развиване
Работа по планове в театъра. Актьор не си, когато завършиш академията. Да, ти получаваш тапия за висше обучение като артист, само че човек става актьор, когато в действителност стартира да се занимава с това, когато всеки ден открива и предизвика себе си. Иначе не може да си артист и да не играеш известно време или да не се чувстваш част от тази среда. Тогава не казвай, че си артист.
Не съм мислил за избран план, който желая в този момент тъкмо да ми се случи. Телевизията не ме изкушава, по този начин както ме изкушава театърът. Телевизията е повече бизнес. Е, и театърът е бизнес, само че в него средата е по-защитена за творене. В театъра към момента има опция да не си прекомерно комерсиален. Прекалено харесващ се на всички.
Безспорно малкия екран и киното ти носят пък повече известност от театъра. Медията стига до повече хора. Аз обаче към момента съм изкушен от чистата форма на творене в театъра. Търсени умения
- интерпретаторски умения
- гений за осъществяване пред аудитория
- непримиримост
- въображение
- дисциплинираност
- темперамент
- талант
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ