Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване Ако някой млад стажант-репортер

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Ако някой млад стажант-репортер бъде пратен на събитие в правосъдния сектор, една от първите му тренировки ще бъде да се " залепи " за Силвия Великова и да слуша. Великова, както постоянно се обръщат към нея сътрудниците й, няма да приказва толкоз доста, тя мълчи и слуша, до момента в който не пристигна време да зададе някой въпрос. Именно от метода, по който го прави - умерено и решително, всеки публицист може да научи доста.

Казва за себе си, че не знае какво е рутина. И това проличава от обстоятелството, че толкоз години като публицист (започва работа в радиото през 1993 година, откакто приключва българска филология) тя не е изгубила хъса да задава въпроси. И да го прави, до момента в който не получи отговор. Независимо дали основният прокурор или някой различен неин събеседник се пробва да я уязви или да я заглуши. Винаги добре готова и " преди всички ". " За всеки случай, по който работя, аз и чета, не се оставям на рутината. Не се оставям на самодоволството, че към този момент толкоз години работя и всичко знам. Не, не знам! ", споделя пред БНР преди време Силвия Великова.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Въпросите й са точни. Ясни. Почтени. Неудобни. Без непотребна страст и без драматургия. След събитието може да я видите настрана от репортерската врява, да написа забързано в огромни бележници и да премята страниците им - приготвя се за радиовключване.

" Политиците имат потребност не от държачи на микрофони, а от хора, които да ги слагат в некомфортна среда и да им задават въпроси. Иначе няма потребност от нас. Казусът ни дава късмет да се опитаме да се измъкнем всички дружно от обстановката, която ни е сложила там, където сме ", сподели неотдавна пред Би Ти Ви Силвия Великова във връзка опита да бъде свалена от ефир.

Това не беше първият път в кариерата й, в който й се наложи да се бунтува. Благодарение на нейната реакция стана известно по какъв начин може да бъде изработен опит за напън върху социална медиа. Отново тя зададе точния въпрос през своя фейсбук - за какво се стигна до опит за кадруване отвън БНР. Отговорът към момента се търси.

Силвия Великова е родена на 14 април 1966 година, майка е на четири деца. Казва, че харесва работата си и не желае да я сменя, тъй като БНР е най-свободната медиа. Ако сте другари с нея във Фейсбук, нищо чудно първото нещо, което виждате в профила й всяка заран, да са изгревите, които тя снима от студиото на " Преди всички ".

Като какъв човек се определяте?
Съмняващ се.

Нещото, в което вярвате безусловно?
Че постоянно има избор.

Любимият ви миг от деня?
Малко преди да звънне алармата за ставане.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Битката сред любознанието и рутината.

Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Питам всякакви хора всякакви работи по радиото.

Как си почивате?
Хубав филм - за предпочитане на огромен екран.

Какво ви зарежда?
Лятното море и пътуванията.

Какво ви разсмива?
Не е нещо съответно. Понякога елементарна смешна обстановка, различен път нещо на пръв взор съществено.

Какво ви натъжава?
Страданието, самотата, безпомощността.

Какво ви вбесява?
Лъжата и лицемерието.

Личност, на която се възхищавате?
По принцип на хора, които поемат риск, без да мислят за последствията. В професионален проект на тези, от които се учех на публицистиката - златният тим на " Преди всички ", който открих преди доста години, когато влязох в респектиращото Българско национално радио - Светла Петрова, Румяна Червенкова, Лили Маринкова, Мира Лазарова.

Кое свое качество харесвате най-вече?
Нося доста.

А кое по никакъв начин не харесвате и бихте желали да измененията?
Много са. Опитвам се да ги минимализирам. Не съм сигурна, че го върша сполучливо.

Каква суперсила бихте желали да притежавате?
Да хвърча, с цел да не пребивавам непрестанно с чувството, че закъснявам или няма да съумея да свърша всичко, което би трябвало да свърша.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Книга за кръщелника ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Повече от три са. Професионално – профилираните уеб сайтове " Лекс " и " Дефакто ". Както и " Медиапул ", " Клуб Z " и " Дневник ". Лично-служебно – Фейсбук.

Къде бихте желали да живеете?
В Лондон.

Коя е последната книга, която прочетохте?
" Бял прахуляк " на Начо Каретеро.

Най-интересното място, на което сте били?
Тайланд

Мото или откъс, непосредствен до философията ви за живота?
" Прави какво би трябвало, да става каквото ще. "