Илюстрация Увеличаване Автор: Мириам Голдман Смаляване Електронният изпълнител Стефан Голдман

Илюстрация Увеличаване Автор: Мириам Голдман Смаляване Електронният изпълнител Стефан Голдман ...

Берлинска ръченица.

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Мириам Голдман Смаляване
Електронният изпълнител Стефан Голдман мисли за музика 24 часа в денонощието. Роден е в Берлин през 1978 г. в българско-германско семейство, започва да издава музика през 2001 г., а шест години по-късно създава лейбъла Macro. Композирането, световните турнета, издаването и ремиксирането са всъщност само част от това, което прави: той е автор на есета за дигитализацията в музиката, има книга за използването на подложки (presets), през годините участва в многобройни уъркшопове, а през 2012 г. излиза документалният филм за него Parameter.

По един или друг начин България има често присъствие в проектите му (един от първите му псевдоними е Simitli), редовно има изяви тук. Но локалните влияния този път пускат по-дълбоки корени. Най-новият му албум носи любопитното заглавие "Вейки" и е вдъхновен от неравноделния ритъм в българската фолклорна музика. Голдман предизвиква разбиранията ни за електронна музика и влиянието на народната, без да намесва етнически мотиви, без да й предава екзотична опаковка, а като поставя в нов контекст есенцията й. Едно от водещите германски музикални издания, Musik Express, намира паралели с детройтското техно на 80-те, но отбелязва, че сложната ритмичност кара албума да звучи по неповторим начин.

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Проектът е плод на опита от извървения път през последните 15 години и възможността да се фокусира върху по-нестандартните си идеи. "Преди имаше очаквания, както и хъс нещата да излизат веднага, а не с по две години закъснение. Малко като надпреварата кой пръв ще стигне до Южния полюс. Бях развил някои по-концептуални идеи, за които няма особено значение кога точно ще се появят. Рискът някой да те изпревари е малък. Не ми изглеждаше като да има много музиканти, които изгарят от нетърпение да изобретят неравноделното техно. Имах и опит с лейбъли, за които се бях опитвал да продуцирам хибрид от техно и броукън бийт, и изобщо не го схванаха тогава. Няколко години по-късно други го направиха с успех. На някои неща им трябва подходяща среда, а за всякаква танцова музика това е задължително."

Фактор за тази посока е и събитието, което той курира в Берлин през 2018 г. f(t) festival гравитира около темата за времето в музиката и алтернативните концепции за него. Тогава "Вейки" започва да придобива очертания. Част от композициите носят имена като Planinar, Sofra, Vilayet, Kapan. От години Стефан си записва идеи за заглавия - навик, който намира за полезен, тъй като наблюдава как оригиналните идеи - от това да имаш оригинално име на композиция до нерегистриран домейн на сайт, се изчерпват. "За английски говорещ слушател тези думи създават мистерия, която няма как да я постигнеш например с имена като The Grind или Sunshine. Бонус е, когато те са част от балканското есперанто, разбират ги носители на още четири-пет езика."

Илюстрация
Обложката на албума Veiki

Увеличаване

Обложката на албума Veiki

Смаляване

На 7 и 8 февруари Стефан Голдман ще организира фестивала Strom в залата на Берлинската филхармония, място, което има не само музикално, но и архитектурно и културно значение за града. През 50-те години на ХХ век електронни композитори и класически музиканти са провеждали съвместни концерти, но предстоящият фестивал няма да е връщане към това, а ще е изцяло посветен на електронната музика в момента. "Филхамонията предлага страхотна зала, която е специално създадена за слушане. Акустиката й носи и насочва звука по начини, които не се намират в някое случайно хале. Може и да се седи, което променя отношението." Сред участващите са KiNK, един от най-успешните български електронни артисти в световен мащаб, Nina Kravitz, която е едно от най-популярните имена в днешната техно сцена, активното от над две десетилетия дуо Kruder and Dorfmeister.

"За голяма част от авангардната електронна музика няма подобни места и надеждата е тук да могат да се представят забележителни неща по начин, който им дава възможност да бъдат чути в най-добри обстоятелства. Искам да покажа, че в рамките на такава институция тези артистични подходи имат място в историята на музиката. Просто не се ползват ноти и акустични инструменти, а се ползва ток. И оттам идва името на фестивала - Strom ("ток" на немски)."

Извън подобни специални събития той често започва да пуска не в малките часове на вечерта, a направо в ранна сутрин. "Когато пускам в "Бергхайн", често се случва да си легна с книга в ръка, да се събудя за закуска с кафе, сок от портокал и кроасан със сладко от вишни и чак след това отивам да се бутам в тълпата, която е там от полунощ. Най-добре е, когато не трябва да прекарвам в подготовки деня преди концерт, а мога да си проветря главата. Да карам колело. Да чета. Да се разхождам. Често има вечеря с организаторите и другите артисти, за да се опознаят всички - това е приятен ритуал."

Концептуaлният и напредничав начин, по който той мисли за музиката, го прави и добър събеседник по темата в какви отношения ще бъдат музиката и изкуственият интелект. Сред горещите теми през 2019 г. беше дали ще дойде момент, в който алгоритмите и изкуственият интелект ще създават музика, ориентирана "по поръчка" към определени публики, без човешка намеса.

"Говорим за философски проблем, който е решен преди повече от сто години. Това е именно въпросът дали е нужно човешко участие в създаването на изкуство." Дава за пример творбите на Марсел Дюшан (1887 -1968), който взима предмети и обекти (писоар, гребен, колело), а като ги поставя в нов контекст или функционалност, ги обявява за произведения на изкуството.

"Няма пряка нужда за човешко участие, освен да си сложиш името на една табела. По подобен начин вече е напълно възможно да се създаде музикално парче само чрез автоматични процеси. Но тезата, че самото съществуване на такива възможности води до обезсмисляне, ми се струва израз на наивна представа за какво точно е изкуство и защо се прави. Ако тази връзка съществуваше, трябваше с появяването на фотографията средата на XIX век да приключи развитието на живописта. А в списъка на ХХ век най-скъпо продадените картини на всички времена фигурират само две, които са създадени преди появяването на фотографията. Формалната задача на изкуството е да открива комбинации в материала, с който борави, които хем са заложени в него, хем не са пряко предвидими. Променя ли се материалът, следователно се променя и съществото на задачата на твореца."

Според него допускаме една основна грешка: "Представяме си бъдещето като продължение на познатото. Примерно във филма "Метрополис" Фриц Ланг си представя бъдещето със същия тип машини като от 1927 г., механични, само че по-големи. Нещата, които се опитваме да предскажем, подлежат на нелинеарни влияния, които освен това са обвързани и помежду си. Това, че познаваме свойствата на отделните фактори, не ни разрешава да предскажем взаимодействията. Изненадата остава гарантирана. Накратко: колкото пъти сме се опитвали да се отървем от твореца, все не се получава."



Veiki е онлайн в Spotify и Bandcamp. Повече от Macro, лейбъла на Стефан Голдман и Фин Йохансен: macrorec.bandcamp.com

Източник: capital.bg