Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Личен списък Смаляване
Още по тематиката
Кармену Вела: Пластмасовият боклук в действителност е скъп запас
Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред " Капитал "
16 яну 2018
Западът е в стрес от възбраната за импорт в Китай на пластмасови боклуци
Европейски Съюз незабавно ще би трябвало да промени модела на преработващата си промишленост
15 яну 2018
Европейска комисия обмисля налог върху пластмасата, който да запълни дупката в бюджета след Brexit
Излизането на Англия ще докара до дупка в бюджета сред 12 и 15 милиарда евро годишно
11 яну 2018 След толкоз години в Силициевата котловина по какъв начин се озовахте отпред на организация като Think Beyond Plastic?
Пластмасата е проблем, с който се срещнах инцидентно. Поканиха ме в продукцията на филм за National Geographic - Strange Days on Planet Earth. В процеса на снимане научих за Мидуей (Midway Atoll). Мидуей е остров сред Хавайските острови и Австралия. По средата на нищото е. И на този остров бяха разкрили птици - албатроси, които умираха със стомаси, цялостни с пластмаса. Никой не можеше да разбере по какъв начин тази пластмаса попада там. Филмът беше за това - от кое място идва, по какъв начин се озовава в средата на нищото и в стомасите на птиците. Така беше намерено Голямото тихоокеанско бунище (The Great Pacific Garbage Patch). В един миг се почувствах като една от тези птици, която храни децата си с пластмаса, без да знае Пластмасата е прелестен материал, той е комфортен, пестелив, има хубави качества за пакетиране, само че никой от нас не знаеше за страничните проблеми, до които води потреблението му.
След кино лентата продължихме да работим с организации за запазване на околната среда. Чухме тяхното пояснение какъв е казусът и какво би трябвало да се направи. Открихме, че е доста елементарно да се каже " Не използвайте повече пластмаса ", само че това не е вид, който е наличен за доста хора по света. В Африка, Централна Америка, Индия стъклото е скъпо, не се предлага като опция. Там водата не се пие от кранчето на чешмата, а единствено в случай че е купена в пластмасова бутилка.
Днес пластмасата се употребява за всичко, по-точно пластмасата за еднократна приложимост. Проблемът е, че даже да може да се рециклира, за това са нужни инфраструктура и софтуерни мощности. А има и пластмаса, която не може да се рециклира - да вземем за пример всички опаковки на чипсове, снаксове, десерти и други
Започнахме да мислим - с изключение на да проглушим на хората ушите какъв брой е неприятна пластмасата и какво не би трябвало да вършат, за какво не стартираме да използваме други възможности. Работим с някои от най-големите компании по света. L’Oreal да вземем за пример има предпочитание да стартира да употребява повече органични материали в някои от козметичните си линии. Рaботим и със аграрни производител с насаждения из целия свят, употребяващ пластмасови кутийки. Идеята е да разберем какви свойства би трябвало да имат новите материали, с цел да можем да доставим такива.
Затова работим с UN Environment и с доста огромни компании и дружно организираме годишно съревнование за иноватори от целия свят, които да ни оказват помощ да намерим нови материали, само че и нов дизайн на опаковките, които да съдържат по-малко пластмаса или да усилват опцията за преработване.
Подхождаме към пластмасата с почитание, с възприятието, че това е един доста значим материал. Той е в центъра на нашето общество. Освен това понижава въглеродния отпечатък - проследете разноските по превозване на стъклени бутилки спрямо пластмасови. Затова фокусът ни е нововъведения, дизайн и нови материали, които да заместят или понижат използването на пластмаса, където е допустимо.
Мислите ли, че проблемите с пластмасата се дължат на консуматорския метод на мислене?
Започнахме да използваме пластмаса след края на Втората международна война, не толкоз под натиска на производителите, а тъй като това беше време, в което дамите започнаха да работят и да имат по-малко време да готвят, да перат и други Найлонът и пластмасата замениха доста органични материали като коприна, корк, кожа и други
Сега е мъчно е да се върнем към модела, при който всеки върви с чашката си, цялостни си я с кафе и след това си я мие. Хубаво е да не сътворяваме боклуци, когато не е належащо, само че в доста случаи просто се постанова да се пакетира храна. И по тази причина се замислихме - в случай че е допустимо да се предложат опаковки, които да не замърсяват, а да се интегрират назад в земята.
Има екоактивисти, които са срещу биоразградимата пластмаса от аграрни култури, защото за производството й се употребяват обработваеми земи. От какво друго могат да се добиват материали със сходни качества?
Няма формулировка какво е биоразградима пластмаса. Някои го използват, в случай че в пластмасата има 10% органична маса. Други - в случай че може да се разложи на към 160 градуса по Целзий. Няма единодушие сред производителите на биоразградима пластмаса какво е тя и това е проблем за компаниите, които рециклират, тъй като те имат условия да рециклират няколко типа, а пластмасата е доста типове. Отделно за биоразградимата им трябват други условия и става комплицирано.
Проблем е, в случай че използваме аграрни култури и обработваеми земи, с цел да сътворяваме пластмаса. Затова за нас са забавни другите възможности, които са или от хартия, или от аграрни боклуци, които са богати на целулоза, като да вземем за пример стръковете от слънчоглед, които остават по полетата. Има няколко компании, които се занимават с целулоза, която се изтегля от сламата и от селскостопански остатъчни артикули. От тази целулоза с добавка се получават материали със сходни на пластмасата свойства. Има компания, която прави суровина за пластмаса от метан.
Истината е, че не сме видели до момента и нямаме съображение да мислим, че ще открием различен материал, който да измести пластмасата във всичко. Но е изцяло евентуално да намерим заместители по метод на приложение - т.е. за един тип опаковка да се употребява един материал и така нататък Зависи в последна сметка от компаниите производители и доколко е икономично за тях да употребяват тези заместители, имат ли предпочитание или не.
В това отношение няма ли да оказват помощ дотации на национално или наднационално равнище за производители, които желаят да преминат към различни материали?
Това е един от диалозите, които водим с Европейски Съюз, който излезе със тактика за пластмасата. Европейски Съюз за разлика от Съединени американски щати е доста прогресивен в това отношение.
Каква е ролята на държавното управление - да направи нововъведението малко по-евтина. Ако сте компания и сте вложили огромни средства в избран тип опаковка, е скъпо да преминете към различен тип. Европейски Съюз и интернационалните организации могат да оказват помощ за вложенията в нововъведения по-евтини с поощрителни заеми, с субсидии, със субсидиране.
Има сполучливи образци с материали, които са от стратегическо значение. В Съединени американски щати взеха решение, че 10% от всяка доставка на дизел за държавното управление би трябвало да е от възобновими източници. И това отвори пазара за етанол. Етанолът си има доста проблеми, несъмнено, и размени доста селскостопански артикули с царевица, само че това е образец по какъв начин държавното управление може да направи нещо. Но би трябвало да е на огромна основа, не може да е единствено българското държавно управление, би трябвало да е целият Европейски Съюз, цялата икономическа общественост. Защото пластмасовите боклуци са проблем на цялото общество.
Разкажете за центъра за нововъведения Think Beyond Plastic в Калифорния.
Центърът за нововъведения се роди от нужда. Всяка година проучваме близо 100 - 150 разнообразни нововъведения от университети и лаборатории. Те са в региона на материали, които ние назоваваме biodenign. Това е нов термин, който значи, че в случай че въпросният материал остане в земята или в атмосферата, не отделя отрови и може да се разгради изцяло. Това е фокусът ни. Подпомагаме създаването на потребителски артикули, само че също по този начин на бизнес артикули - кутийките за плодове и зеленчуци да вземем за пример.
Това, което установихме, е, че процесът на иновация в тази област е много труден. Той стартира в лаборатория и вследствие на този развой се основава материал. Но пътят от този прототипен материал до опаковка, която да се създава в милиони бройки, е дълъг. Започнахме да предоставяме на иноваторите и на компаниите, с които работим, контакт с други такива лаборатории, където могат да тестват токсичност, компостиране, биоразграждане, мащабност на производството и други
В момента създаваме 10 до 12 плана годишно и е комплицирано да ги изпращаме в разнообразни лаборатории из целия свят. Стигнахме до решението, че ни е нужен център, където всички условия са на едно място. Той се реализира със съдействието на огромни компании и на учени и политически водачи от Калифорния. Калифорния е забавен образец, тъй като е седмата най-голяма стопанска система в света и щатът е най-напредничав в Съединени американски щати във връзка с екологията. Вярваме, че в тези нововъведения има опция за огромни вложения за огромни облаги.
Мислите ли за сходен новаторски център в Югоизточна Европа?
В България и Югоизточна Европа има доста отпадъчни селскостопански артикули, които са от интерес за нас като суровина. Оглеждаме какви са опциите да има подобен център тук. Той ще обслужва целия район. Гледаме на България като на възможна локация.
Български бизнесмени взели участие ли са в проведения от вас конкурс за нововъведения?
Не и това е най-голямото ми предпочитание - да намеря такива български бизнесмени. Сега в класа за 2018 имаме компания от Чехия, компании от Русия, само че не от България.
Класът през 2018 е много разнороден. Имаме компания от Индонезия, която употребява водорасло като суровина. Ще обявим плановете през януари в Давос. Всеки бизнесмен ще получи към 100 000 $, а също и услуги и познания по какъв начин да основе сполучлива компания особено на пазара на пластмаси. Фирмите ще получат това, което им е належащо - за някои е бизнес хора в екипа, за други учени, вложители или лабораторни условия. С всеки имаме персонализирана пътна карта, с цел да стигнем до произвеждане на краен артикул. Работим дружно 8-9 месеца, произвеждаме първообраз и го представяме на инвеститорски конгрес. Този конгрес е доста значим, тъй като пазарът е нов, вложителите са нови. Още не знаят какво значи сполучлива инвестиция, къде са най-интересните вложения, по кое време и каква възвращаемост да чакат.
Какъв е процентът на отпадане от пазара на подкрепените от вас стартъпи?
Много дребен. Сега в класовете имаме по 10 - 12 компании и отпадат 1 - 2. Първата година трите подкрепени от нас плана получиха много вложения. Единият е на компания, която прави хартиени хирургически перфоратори, с които се зашиват рани. В доста страни на лекарите в незабавното поделение се дава безплоден пакет принадлежности, те взимат каквото им би трябвало и всичко останало се изгаря. Освен че е токсично, това е и скъпо. Тази компания стартира да създава хартиени други възможности на тези принадлежности. Другата компания създава картонени други възможности на блистерите за медикаменти. Третата е от Дубай, употребява пластмасови бутилки, които преработва и извлича найлонови нишки за изработката на облекла.
За да започнеш в тази сфера, би трябвало да си безусловно сериозен и да имаш нужните вложения. За вложителите high-tech и IT е по-привлекателна сфера, тъй като облагите се осъществят по-бързо, до момента в който при създаването на нови материали се чака дълго. Ние го назоваваме капитал на търпението. Нашият акселератор се концентрира върху това.
Профил
Родената в България Даниела Димитрова Русо се занимава със серийно предприемачество в Съединени американски щати от 32 години. Опитът й е обвързван с ръководство както на започващи бизнеси в областта на телекомуникациите, медиите и мрежите, по този начин и на компании от листата Fortune 500. Била е изпълнителен шеф на Frame Technology, Infoseek, Sun Microsystems, Xerox PARC и други
През 2007 година Даниела започва плана Think Beyond Plastic. Целта му е да ангажира потребителите и бизнеса с понижаване на пластмасовия им отпечатък. Тя основава и управлява Коалицията срещу замърсяването с пластмаси, авторитетна световна организация за покровителство. През 2012 година Даниела съосновава Think Beyond Plastic Innovation Forum - акселератор за нововъведения и предприемачество в региона на другите възможности на пластмасата. Форумът поддържа годишно с финансиране и организационна помощ 10-12 плана в начална фаза, свързани с биоразградими материали, продуктов дизайн, общностни планове и други, ориентирани към съкращаване на продуктите от петролни деривати.
Увеличаване
Автор: Личен списък Смаляване
Още по тематиката
Кармену Вела: Пластмасовият боклук в действителност е скъп запас
Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред " Капитал "
16 яну 2018
Западът е в стрес от възбраната за импорт в Китай на пластмасови боклуци
Европейски Съюз незабавно ще би трябвало да промени модела на преработващата си промишленост
15 яну 2018
Европейска комисия обмисля налог върху пластмасата, който да запълни дупката в бюджета след Brexit
Излизането на Англия ще докара до дупка в бюджета сред 12 и 15 милиарда евро годишно
11 яну 2018 След толкоз години в Силициевата котловина по какъв начин се озовахте отпред на организация като Think Beyond Plastic?
Пластмасата е проблем, с който се срещнах инцидентно. Поканиха ме в продукцията на филм за National Geographic - Strange Days on Planet Earth. В процеса на снимане научих за Мидуей (Midway Atoll). Мидуей е остров сред Хавайските острови и Австралия. По средата на нищото е. И на този остров бяха разкрили птици - албатроси, които умираха със стомаси, цялостни с пластмаса. Никой не можеше да разбере по какъв начин тази пластмаса попада там. Филмът беше за това - от кое място идва, по какъв начин се озовава в средата на нищото и в стомасите на птиците. Така беше намерено Голямото тихоокеанско бунище (The Great Pacific Garbage Patch). В един миг се почувствах като една от тези птици, която храни децата си с пластмаса, без да знае Пластмасата е прелестен материал, той е комфортен, пестелив, има хубави качества за пакетиране, само че никой от нас не знаеше за страничните проблеми, до които води потреблението му.
След кино лентата продължихме да работим с организации за запазване на околната среда. Чухме тяхното пояснение какъв е казусът и какво би трябвало да се направи. Открихме, че е доста елементарно да се каже " Не използвайте повече пластмаса ", само че това не е вид, който е наличен за доста хора по света. В Африка, Централна Америка, Индия стъклото е скъпо, не се предлага като опция. Там водата не се пие от кранчето на чешмата, а единствено в случай че е купена в пластмасова бутилка.
Днес пластмасата се употребява за всичко, по-точно пластмасата за еднократна приложимост. Проблемът е, че даже да може да се рециклира, за това са нужни инфраструктура и софтуерни мощности. А има и пластмаса, която не може да се рециклира - да вземем за пример всички опаковки на чипсове, снаксове, десерти и други
Започнахме да мислим - с изключение на да проглушим на хората ушите какъв брой е неприятна пластмасата и какво не би трябвало да вършат, за какво не стартираме да използваме други възможности. Работим с някои от най-големите компании по света. L’Oreal да вземем за пример има предпочитание да стартира да употребява повече органични материали в някои от козметичните си линии. Рaботим и със аграрни производител с насаждения из целия свят, употребяващ пластмасови кутийки. Идеята е да разберем какви свойства би трябвало да имат новите материали, с цел да можем да доставим такива.
Затова работим с UN Environment и с доста огромни компании и дружно организираме годишно съревнование за иноватори от целия свят, които да ни оказват помощ да намерим нови материали, само че и нов дизайн на опаковките, които да съдържат по-малко пластмаса или да усилват опцията за преработване.
Подхождаме към пластмасата с почитание, с възприятието, че това е един доста значим материал. Той е в центъра на нашето общество. Освен това понижава въглеродния отпечатък - проследете разноските по превозване на стъклени бутилки спрямо пластмасови. Затова фокусът ни е нововъведения, дизайн и нови материали, които да заместят или понижат използването на пластмаса, където е допустимо.
Мислите ли, че проблемите с пластмасата се дължат на консуматорския метод на мислене?
Започнахме да използваме пластмаса след края на Втората международна война, не толкоз под натиска на производителите, а тъй като това беше време, в което дамите започнаха да работят и да имат по-малко време да готвят, да перат и други Найлонът и пластмасата замениха доста органични материали като коприна, корк, кожа и други
Сега е мъчно е да се върнем към модела, при който всеки върви с чашката си, цялостни си я с кафе и след това си я мие. Хубаво е да не сътворяваме боклуци, когато не е належащо, само че в доста случаи просто се постанова да се пакетира храна. И по тази причина се замислихме - в случай че е допустимо да се предложат опаковки, които да не замърсяват, а да се интегрират назад в земята.
Има екоактивисти, които са срещу биоразградимата пластмаса от аграрни култури, защото за производството й се употребяват обработваеми земи. От какво друго могат да се добиват материали със сходни качества?
Няма формулировка какво е биоразградима пластмаса. Някои го използват, в случай че в пластмасата има 10% органична маса. Други - в случай че може да се разложи на към 160 градуса по Целзий. Няма единодушие сред производителите на биоразградима пластмаса какво е тя и това е проблем за компаниите, които рециклират, тъй като те имат условия да рециклират няколко типа, а пластмасата е доста типове. Отделно за биоразградимата им трябват други условия и става комплицирано.
Проблем е, в случай че използваме аграрни култури и обработваеми земи, с цел да сътворяваме пластмаса. Затова за нас са забавни другите възможности, които са или от хартия, или от аграрни боклуци, които са богати на целулоза, като да вземем за пример стръковете от слънчоглед, които остават по полетата. Има няколко компании, които се занимават с целулоза, която се изтегля от сламата и от селскостопански остатъчни артикули. От тази целулоза с добавка се получават материали със сходни на пластмасата свойства. Има компания, която прави суровина за пластмаса от метан.
Истината е, че не сме видели до момента и нямаме съображение да мислим, че ще открием различен материал, който да измести пластмасата във всичко. Но е изцяло евентуално да намерим заместители по метод на приложение - т.е. за един тип опаковка да се употребява един материал и така нататък Зависи в последна сметка от компаниите производители и доколко е икономично за тях да употребяват тези заместители, имат ли предпочитание или не.
В това отношение няма ли да оказват помощ дотации на национално или наднационално равнище за производители, които желаят да преминат към различни материали?
Това е един от диалозите, които водим с Европейски Съюз, който излезе със тактика за пластмасата. Европейски Съюз за разлика от Съединени американски щати е доста прогресивен в това отношение.
Каква е ролята на държавното управление - да направи нововъведението малко по-евтина. Ако сте компания и сте вложили огромни средства в избран тип опаковка, е скъпо да преминете към различен тип. Европейски Съюз и интернационалните организации могат да оказват помощ за вложенията в нововъведения по-евтини с поощрителни заеми, с субсидии, със субсидиране.
Има сполучливи образци с материали, които са от стратегическо значение. В Съединени американски щати взеха решение, че 10% от всяка доставка на дизел за държавното управление би трябвало да е от възобновими източници. И това отвори пазара за етанол. Етанолът си има доста проблеми, несъмнено, и размени доста селскостопански артикули с царевица, само че това е образец по какъв начин държавното управление може да направи нещо. Но би трябвало да е на огромна основа, не може да е единствено българското държавно управление, би трябвало да е целият Европейски Съюз, цялата икономическа общественост. Защото пластмасовите боклуци са проблем на цялото общество.
Разкажете за центъра за нововъведения Think Beyond Plastic в Калифорния.
Центърът за нововъведения се роди от нужда. Всяка година проучваме близо 100 - 150 разнообразни нововъведения от университети и лаборатории. Те са в региона на материали, които ние назоваваме biodenign. Това е нов термин, който значи, че в случай че въпросният материал остане в земята или в атмосферата, не отделя отрови и може да се разгради изцяло. Това е фокусът ни. Подпомагаме създаването на потребителски артикули, само че също по този начин на бизнес артикули - кутийките за плодове и зеленчуци да вземем за пример.
Това, което установихме, е, че процесът на иновация в тази област е много труден. Той стартира в лаборатория и вследствие на този развой се основава материал. Но пътят от този прототипен материал до опаковка, която да се създава в милиони бройки, е дълъг. Започнахме да предоставяме на иноваторите и на компаниите, с които работим, контакт с други такива лаборатории, където могат да тестват токсичност, компостиране, биоразграждане, мащабност на производството и други
В момента създаваме 10 до 12 плана годишно и е комплицирано да ги изпращаме в разнообразни лаборатории из целия свят. Стигнахме до решението, че ни е нужен център, където всички условия са на едно място. Той се реализира със съдействието на огромни компании и на учени и политически водачи от Калифорния. Калифорния е забавен образец, тъй като е седмата най-голяма стопанска система в света и щатът е най-напредничав в Съединени американски щати във връзка с екологията. Вярваме, че в тези нововъведения има опция за огромни вложения за огромни облаги.
Мислите ли за сходен новаторски център в Югоизточна Европа?
В България и Югоизточна Европа има доста отпадъчни селскостопански артикули, които са от интерес за нас като суровина. Оглеждаме какви са опциите да има подобен център тук. Той ще обслужва целия район. Гледаме на България като на възможна локация.
Български бизнесмени взели участие ли са в проведения от вас конкурс за нововъведения?
Не и това е най-голямото ми предпочитание - да намеря такива български бизнесмени. Сега в класа за 2018 имаме компания от Чехия, компании от Русия, само че не от България.
Класът през 2018 е много разнороден. Имаме компания от Индонезия, която употребява водорасло като суровина. Ще обявим плановете през януари в Давос. Всеки бизнесмен ще получи към 100 000 $, а също и услуги и познания по какъв начин да основе сполучлива компания особено на пазара на пластмаси. Фирмите ще получат това, което им е належащо - за някои е бизнес хора в екипа, за други учени, вложители или лабораторни условия. С всеки имаме персонализирана пътна карта, с цел да стигнем до произвеждане на краен артикул. Работим дружно 8-9 месеца, произвеждаме първообраз и го представяме на инвеститорски конгрес. Този конгрес е доста значим, тъй като пазарът е нов, вложителите са нови. Още не знаят какво значи сполучлива инвестиция, къде са най-интересните вложения, по кое време и каква възвращаемост да чакат.
Какъв е процентът на отпадане от пазара на подкрепените от вас стартъпи?
Много дребен. Сега в класовете имаме по 10 - 12 компании и отпадат 1 - 2. Първата година трите подкрепени от нас плана получиха много вложения. Единият е на компания, която прави хартиени хирургически перфоратори, с които се зашиват рани. В доста страни на лекарите в незабавното поделение се дава безплоден пакет принадлежности, те взимат каквото им би трябвало и всичко останало се изгаря. Освен че е токсично, това е и скъпо. Тази компания стартира да създава хартиени други възможности на тези принадлежности. Другата компания създава картонени други възможности на блистерите за медикаменти. Третата е от Дубай, употребява пластмасови бутилки, които преработва и извлича найлонови нишки за изработката на облекла.
За да започнеш в тази сфера, би трябвало да си безусловно сериозен и да имаш нужните вложения. За вложителите high-tech и IT е по-привлекателна сфера, тъй като облагите се осъществят по-бързо, до момента в който при създаването на нови материали се чака дълго. Ние го назоваваме капитал на търпението. Нашият акселератор се концентрира върху това.
Профил
Родената в България Даниела Димитрова Русо се занимава със серийно предприемачество в Съединени американски щати от 32 години. Опитът й е обвързван с ръководство както на започващи бизнеси в областта на телекомуникациите, медиите и мрежите, по този начин и на компании от листата Fortune 500. Била е изпълнителен шеф на Frame Technology, Infoseek, Sun Microsystems, Xerox PARC и други
През 2007 година Даниела започва плана Think Beyond Plastic. Целта му е да ангажира потребителите и бизнеса с понижаване на пластмасовия им отпечатък. Тя основава и управлява Коалицията срещу замърсяването с пластмаси, авторитетна световна организация за покровителство. През 2012 година Даниела съосновава Think Beyond Plastic Innovation Forum - акселератор за нововъведения и предприемачество в региона на другите възможности на пластмасата. Форумът поддържа годишно с финансиране и организационна помощ 10-12 плана в начална фаза, свързани с биоразградими материали, продуктов дизайн, общностни планове и други, ориентирани към съкращаване на продуктите от петролни деривати.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ