Болните заплати на медицинските сестри
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Заради митингите на медицинските сестри ръководещите първо оповестиха, че ще дадат пари за заплати, по-късно се сетиха, че това е непозволена държавна помощ.Проблемът с ниските хонорари в бранша може да се реши след преструктуриране на ненужните лечебни заведения.Секторът има незабавна потребност от промяна - в специалността остават все по-малко сестри, преобладаващо са в предпенсионна възраст.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Зачестилите митинги на медицински сестри през последната година още веднъж повдигнаха тематиката за възнагражденията в бранша. И доколкото той е доминиран от държавни и общински лечебни заведения, разумно погледите се насочиха към държавното управление. Което пък в своя характерен популистки жанр и поради изборната година първо шумно и обществено изясни, че дава 50 млн. лева от горната страна за по-високи заплати, а в следствие тихомълком е " поправило " постановлението си и ги е понижило на 6 млн. лева, тъй като директните дотации към търговски сдружения, каквито са лечебните заведения, биха представлявали непозволена държавна помощ.
Междувременно здравен министър и министър председател продължиха да дават неразбираеми пояснения има ли или няма спомагателни пари за по-високи заплати в бранша, а за публиката остана само горчивината, че още веднъж е била излъгана. Какво в действителност се случва?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Защо министърът не дава заплати
Заплатите в болничните заведения в действителност идват главно от бюджета на здравната каса, който се цялостни от здравните вноски и налозите на всички работещи. Средно 95% от приходите на лечебните заведения са от заплащания по клинични пътеки. Останалите средства са от здравното министерство (за незабавни пациенти) и от доплащания за избор на екип, битови условия и потребителски такси. Здравното ведомство и общините, които са притежатели на лечебни заведения – надлежно на 65 държавни и 120 общински лечебни заведения, нямат право да субсидират клиниките за заплати, тъй като това е държавна помощ. Принципалите могат само да финансират разноски за вложения като поправки и покупка на инсталация.
Заплатите на работещите в дадена болница пък се дефинират от нейния шеф или шеф, и то по методика от здравното министерство, съгласно която държавните, а и общинските лечебни заведения нямат право да усилват главните хонорари, в случай че не са си платили задълженията. С редки изключения съвсем всички клиники са задлъжнели.
Към главната работна заплата медицинските екипи получават спомагателни средства за трудов стаж, за нощен и ексклузивен труд и така наречен в допълнение материално стимулиране (ДМС) – разпределение на пари от клиничните пътеки като надбавка над заплатата. ДМС-то в никакъв случай не е твърда сума, защото в другите месеци се лекуват друг брой пациенти.
Дотук наподобява, че най-сигурният метод лечебните заведения да разполагат с по-голям фонд работна заплата е да лекуват повече пациенти, и то по най-високоплатените клинични пътеки. Но има доста уловки. Клиниките са с три степени на подготвеност – първата значи, че отделението може да прави най-малката по трудност здравна активност, а третата, че болничната клиника може да лекува най-сложните случаи. Тоест лечебните заведения с най-ниска степен на подготвеност (това нормално са дребните общински болници) по хипотеза са обречени на по-ниски доходи. Втората специфичност е, че във всеки контракт сред НЗОК и лечебните заведения се лимитира какъв брой пациенти имат право да лекуват годишно по обещано направление. Третият значим миг е, че цената на клиничните пътеки съвсем не е увеличавана от най-малко 10 години, до момента в който в това време минималната работна заплата, цената на консумативите и издръжката на лечебните заведения са скочили неведнъж. Здравният министър даде обещание, че пътеките ще се вдигнат, по този начин към лечебните заведения ще потекат малко повече пари.
Излъга ли здравният министър
Ето за какво и изявленията на премиера Бойко Борисов, и на здравния министър Кирил Ананиев по тематиката заплати в здравния бранш в последно време са... на половина правилни. За разлика от други години още при старта на тази общинските лечебни заведения сложиха въпроса, че парите не им стигат, и получиха дружно с държавните клиники общо 30 млн. лева от здравното министерство. Това обаче отпуши клапана и всички в бранша взеха решение, че в случай че стачкуват, ще реализиран нарастване на парите.
В резултат на 15 април тази година държавното управление гласоподава разпореждане, с което отпуска 50 млн. лева дотация за лечебните заведения за да се усилят заплатите в тях. Впоследствие обаче фактически понижава сумата на 6 млн. лева, тъй като се усеща, че това е непозволена държавна помощ. В подмяна здравната каса е отблокирала от запаса си 50 млн. лева за увеличение на цените на клиничните пътеки с вяра някаква част от тези средства да се пренасочат за хонорари.
Междувременно един от двата синдиката - КНСБ, също провежда митинг с искане за почтено възнаграждение за медицинските сестри, а Ананиев изясни, че през идната година средствата за лечебни заведения ще се усилят с 200 млн. лева, от които 100 млн. лева ще отидат за заплати. Това е втора поредна година, в която бюджетът на НЗОК за лечебни заведения се усилва с сходна сума в резултат на упования за повече доходи от здравни вноски. Предвид схемата на финансиране в здравния бранш обаче не е ясно по какъв начин тези пари ще оказват помощ за унищожаване на диспропорциите в заплащането в системата.
Ниски ли са възнагражденията
В България сега работят 31 хиляди мед. сестри, като от тях към 21 хиляди са в лечебните заведения. Техният брой би трябвало да е двойно повече по европейските страндарти. Заради ниското възнаграждение през последните 10 години към 10 хиляди акушерки и мед. сестри са напуснали България по данни на съсловната им организация, а междинната възраст на работещите у нас е 53 години. По информация на " Капитал " от бранша междинната брутна съществена заплата на медицинските експерти (сестри, акушерки, лаборанти и др.) в държавните и общинските лечебни заведения е към 750 лева, а след добавки доближава средномесечен размер към 1300 лева В някои дребни общински заведения обаче междинното главно заплащане на медицинските експерти е едвам 530 лева, а с добавките мъчно стига 900 лева В същото време има огромни столични или регионални лечебни заведения, в които основата заплата е към 1000 лева нето, а с добавките се подвига средномесечно до над 2 хиляди лева От всички 21 хиляди болнични сестри към 2 хиляди са със средномесечни хонорари под 950 лева, и то след начисляването на добавките за ексклузивен труд, стаж, ДМС и така нататък Основните заплати обаче всеобщо са под 950 лева, за каквато сума се борят част от протестиращите.
Проблемът не е в междинните заплати, а в големите диспропорции в заплащането на лекарите и сестрите в обособените обитаеми места и типове лечебни заведения. През цялата година здравното министерство оказваше пряк напън върху шефовете на държавни лечебни заведения да извършват методиката за установяване на заплатите и да разпределят заслужено средствата сред всички членове на личния състав, а не с акцент върху лекарите. " В доста общински лечебни заведения заплатите на началниците на отделения и на шефа са 800 лева месечно, всички знаем за лекари в огромни академични лечебни заведения, които взимат 10 пъти повече – 80 хиляди лева ", разяснява доктор Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения в България.
Как парите да стигнат
Най-простият вид средствата да стигат за всички (а те не са чак толкоз малко) е да не се разпиляват. По данни на Евростат България е една от страните с най-вече болнични кревати на 100 хиляди души население след Германия (виж графиката). И това не е учудващо поради прекомерно огромния брой болнични заведения в страната. От години се приказва, че общинските лечебни заведения със затихващи функционалности би трябвало да се закрият или да се преструктурират в незабавни звена, такива за долекуване и рехабилитация или медицински центрове, само че това не се случва. И един от проблемите е, че тази промяна има още две условия – първото е пътища и добре работеща незабавна помощ, която да кара болните до огромна болница. В момента България не разполага с тях. Здравното министерство е почнало преоборудването на колите за спешна помощ и незабавните отделения, само че планът не е завършил. Освен това пътищата не на всички места са положителни, а страната към този момент не разполага и с медицински хеликоптер.
Второто изискване е притежателите на лечебните заведения да са съгласни те да затворят порти. В година на локални избори като 2019 година обаче нито един настоящ или претендент за кмет няма да предприеме сходно политическо самоубийство. А и министър председателят Бойко Борисов към този момент разгласи, че в мандата му лечебни заведения няма да се закриват. Тоест тези, от които зависи да пернат щепсела на лечебните заведения на изкуствено дишане, няма да създадат това. И по този начин в страната не престават да съществуват родилни отделения, в които на година се израждат по няколко бебета, само че пък режийните за ток, вода и разноските за заплати си текат. Като цяло половината от приходите на общинските лечебни заведения идват от клинична пътека за лекуване на болки в гърба, останалите са от пътеки за лекуване на сърдечни болести, пневмонии или просто за пролежаване на възрастни хора. Това обаче са по-скоро обществени функционалности, а не болница, която може да лекува тежки положения.
Контролът от страна на здравната каса и медицинския контрол също не е изключително висок. По политическа или административно немощна причина те си затварят очите пред минусите на някои " лечебни заведения ". В противоположен случай здравната каса щеше да къса договорите с голям брой клиники, в които, с цел да изпълнят условията, на щат се водят единствено дипломите на пенсионирани лекари и сестри, които действително не работят.
Критериите за качество на здравната помощ също са при започване на своето възникване. Те би трябвало да бъдат направени от Агенцията за медицински контрол, която да следи по какъв начин се извършват. Ако имаше такива, лечебни заведения щяха да губят контракти с касата или лицензи за редовно недоизлекуване на пациенти, за увреждането им, за неналичието на условия за лекуване.
" Има едни медицински стандарти, които не се съблюдават, всеки в системата прави каквото си желае – има лечебни заведения, които не обръщат внимание на пациента, има такива, които вършат всевъзможни финансови алхимии, с цел да могат да лекуват. Трябва да има институции, които да се занимават с контрола и да отстраняват тези, които не оферират качество ", споделя Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.
В здравното министерство има и още две неотворени порти за помощ за заплати, която да не бъде тълкувана като държавна помощ. " Болниците могат да се включат в стратегиите на здравното министерство, които са част от бюджета му – за стимулиране на здравните грижи, за профилактика, за бонуси за повишение на квалификацията. Освен това могат да бъдат вдигнати заплатите на сестрите в бюджетния бранш, както стана в учебните заведения – в случай че сестрите в яслите и учебните заведения стартират да получават повече, лечебните заведения ще усилят заплатите, с цел да не се местят сестрите им в яслите ", разяснява Димитър Петров, някогашен шеф и подуправител на НЗОК, сега здравен съветник.
Ключовата дума за бранша е промяна, за която ГЕРБ имаше 10 години, само че ги пропиля.
Откъде се появиха настояванията за 950 лева
На всеки две години здравните министри подписват групови трудови контракти със синдикатите и работодателите в здравния бранш. В тях се залага внезапно увеличение на заплатите, което не се извършва, без да има последствия като санкции или митинги на лекари или сестри. Последният подобен контракт беше подписан в края на предходната година, а действието му от началото на тази съответства с година на европейски и локални избори, в които ръководещите са по-отстъпчиви и извършват стремежи за пари. Затова документът сътвори подправени упования, че откакто има групов трудов контракт, в който е записано, че главната работна заплата на сестрите в лечебните заведения би трябвало да стане 950 лева, ще има и пари, и то за най-слабо платените медицински чиновници – работещите в дребните общински лечебни заведения, медицинските сестри, акушерките и лаборантите, които започнаха спорадично да стачкуват.
КТД обаче обгръща към 1/5 от работещите в здравния бранш, защото не на всички места има синдикални и работодателски структури, които са се включили към него. За останалите той даже не е наложителен. Има и малка врата в самия КТД, съгласно която, в случай че някое лечебно заведение няма средства да доближи заложените в него равнища на заплати, би трябвало да заяви това с писмо до отрасловия тристранен съвет в бранша, без да има последици. В самия КТД е посочено още, че равнищата на заплатите в него ще бъдат достигнати до края на двегодишния интервал, за който той важи, а не на първия ден. Договорът обаче е политически толеранс към синдикатите, които имат огромни структури в бранша.
" Обхватът на контракта не е огромен и може би в министерството са си създали сметка, че с увеличението на средствата за здраве и цените на клиничните пътеки ще могат да бъдат увеличени и заплатите на част от бранша. От една страна, се преценяват с настояванията на синдикатите, от друга, с увеличението на заплати биха могли да се оправят с недостига на медицински експерти ", разяснява Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна стопанска система.
Един от подписалите контракта от страна на бизнеса, доктор Мими Виткова от КРИБ, добавя, че концепцията е била с него да се подтиква увеличението на заплатите, само че и борбата със сивата стопанска система. " Масово лекари и сестри се обезпечават на минимални работни заплати, а останалото получават под формата на ДМС ", споделя тя.
" Отказах да подпиша контракта от името на общинските лечебни заведения, защото бюджетите ни се свиват, лечебната активност също понижава поради увеличените условия към лечебните заведения и тези средства няма от кое място да дойдат. Заложените в КТД заплати са бомба със закъснител, тъй като са неизпълними и за нас, и за държавните регионални лечебни заведения. Много бих желал да ги дам, само че нямаме такива приходи ", разяснява доктор Неделчо Тотев.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Заради митингите на медицинските сестри ръководещите първо оповестиха, че ще дадат пари за заплати, по-късно се сетиха, че това е непозволена държавна помощ.Проблемът с ниските хонорари в бранша може да се реши след преструктуриране на ненужните лечебни заведения.Секторът има незабавна потребност от промяна - в специалността остават все по-малко сестри, преобладаващо са в предпенсионна възраст.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Зачестилите митинги на медицински сестри през последната година още веднъж повдигнаха тематиката за възнагражденията в бранша. И доколкото той е доминиран от държавни и общински лечебни заведения, разумно погледите се насочиха към държавното управление. Което пък в своя характерен популистки жанр и поради изборната година първо шумно и обществено изясни, че дава 50 млн. лева от горната страна за по-високи заплати, а в следствие тихомълком е " поправило " постановлението си и ги е понижило на 6 млн. лева, тъй като директните дотации към търговски сдружения, каквито са лечебните заведения, биха представлявали непозволена държавна помощ.
Междувременно здравен министър и министър председател продължиха да дават неразбираеми пояснения има ли или няма спомагателни пари за по-високи заплати в бранша, а за публиката остана само горчивината, че още веднъж е била излъгана. Какво в действителност се случва?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Защо министърът не дава заплати
Заплатите в болничните заведения в действителност идват главно от бюджета на здравната каса, който се цялостни от здравните вноски и налозите на всички работещи. Средно 95% от приходите на лечебните заведения са от заплащания по клинични пътеки. Останалите средства са от здравното министерство (за незабавни пациенти) и от доплащания за избор на екип, битови условия и потребителски такси. Здравното ведомство и общините, които са притежатели на лечебни заведения – надлежно на 65 държавни и 120 общински лечебни заведения, нямат право да субсидират клиниките за заплати, тъй като това е държавна помощ. Принципалите могат само да финансират разноски за вложения като поправки и покупка на инсталация.
Заплатите на работещите в дадена болница пък се дефинират от нейния шеф или шеф, и то по методика от здравното министерство, съгласно която държавните, а и общинските лечебни заведения нямат право да усилват главните хонорари, в случай че не са си платили задълженията. С редки изключения съвсем всички клиники са задлъжнели.
Към главната работна заплата медицинските екипи получават спомагателни средства за трудов стаж, за нощен и ексклузивен труд и така наречен в допълнение материално стимулиране (ДМС) – разпределение на пари от клиничните пътеки като надбавка над заплатата. ДМС-то в никакъв случай не е твърда сума, защото в другите месеци се лекуват друг брой пациенти.
Дотук наподобява, че най-сигурният метод лечебните заведения да разполагат с по-голям фонд работна заплата е да лекуват повече пациенти, и то по най-високоплатените клинични пътеки. Но има доста уловки. Клиниките са с три степени на подготвеност – първата значи, че отделението може да прави най-малката по трудност здравна активност, а третата, че болничната клиника може да лекува най-сложните случаи. Тоест лечебните заведения с най-ниска степен на подготвеност (това нормално са дребните общински болници) по хипотеза са обречени на по-ниски доходи. Втората специфичност е, че във всеки контракт сред НЗОК и лечебните заведения се лимитира какъв брой пациенти имат право да лекуват годишно по обещано направление. Третият значим миг е, че цената на клиничните пътеки съвсем не е увеличавана от най-малко 10 години, до момента в който в това време минималната работна заплата, цената на консумативите и издръжката на лечебните заведения са скочили неведнъж. Здравният министър даде обещание, че пътеките ще се вдигнат, по този начин към лечебните заведения ще потекат малко повече пари.
Излъга ли здравният министър
Ето за какво и изявленията на премиера Бойко Борисов, и на здравния министър Кирил Ананиев по тематиката заплати в здравния бранш в последно време са... на половина правилни. За разлика от други години още при старта на тази общинските лечебни заведения сложиха въпроса, че парите не им стигат, и получиха дружно с държавните клиники общо 30 млн. лева от здравното министерство. Това обаче отпуши клапана и всички в бранша взеха решение, че в случай че стачкуват, ще реализиран нарастване на парите.
В резултат на 15 април тази година държавното управление гласоподава разпореждане, с което отпуска 50 млн. лева дотация за лечебните заведения за да се усилят заплатите в тях. Впоследствие обаче фактически понижава сумата на 6 млн. лева, тъй като се усеща, че това е непозволена държавна помощ. В подмяна здравната каса е отблокирала от запаса си 50 млн. лева за увеличение на цените на клиничните пътеки с вяра някаква част от тези средства да се пренасочат за хонорари.
Междувременно един от двата синдиката - КНСБ, също провежда митинг с искане за почтено възнаграждение за медицинските сестри, а Ананиев изясни, че през идната година средствата за лечебни заведения ще се усилят с 200 млн. лева, от които 100 млн. лева ще отидат за заплати. Това е втора поредна година, в която бюджетът на НЗОК за лечебни заведения се усилва с сходна сума в резултат на упования за повече доходи от здравни вноски. Предвид схемата на финансиране в здравния бранш обаче не е ясно по какъв начин тези пари ще оказват помощ за унищожаване на диспропорциите в заплащането в системата.
Ниски ли са възнагражденията
В България сега работят 31 хиляди мед. сестри, като от тях към 21 хиляди са в лечебните заведения. Техният брой би трябвало да е двойно повече по европейските страндарти. Заради ниското възнаграждение през последните 10 години към 10 хиляди акушерки и мед. сестри са напуснали България по данни на съсловната им организация, а междинната възраст на работещите у нас е 53 години. По информация на " Капитал " от бранша междинната брутна съществена заплата на медицинските експерти (сестри, акушерки, лаборанти и др.) в държавните и общинските лечебни заведения е към 750 лева, а след добавки доближава средномесечен размер към 1300 лева В някои дребни общински заведения обаче междинното главно заплащане на медицинските експерти е едвам 530 лева, а с добавките мъчно стига 900 лева В същото време има огромни столични или регионални лечебни заведения, в които основата заплата е към 1000 лева нето, а с добавките се подвига средномесечно до над 2 хиляди лева От всички 21 хиляди болнични сестри към 2 хиляди са със средномесечни хонорари под 950 лева, и то след начисляването на добавките за ексклузивен труд, стаж, ДМС и така нататък Основните заплати обаче всеобщо са под 950 лева, за каквато сума се борят част от протестиращите.
Проблемът не е в междинните заплати, а в големите диспропорции в заплащането на лекарите и сестрите в обособените обитаеми места и типове лечебни заведения. През цялата година здравното министерство оказваше пряк напън върху шефовете на държавни лечебни заведения да извършват методиката за установяване на заплатите и да разпределят заслужено средствата сред всички членове на личния състав, а не с акцент върху лекарите. " В доста общински лечебни заведения заплатите на началниците на отделения и на шефа са 800 лева месечно, всички знаем за лекари в огромни академични лечебни заведения, които взимат 10 пъти повече – 80 хиляди лева ", разяснява доктор Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения в България.
Как парите да стигнат
Най-простият вид средствата да стигат за всички (а те не са чак толкоз малко) е да не се разпиляват. По данни на Евростат България е една от страните с най-вече болнични кревати на 100 хиляди души население след Германия (виж графиката). И това не е учудващо поради прекомерно огромния брой болнични заведения в страната. От години се приказва, че общинските лечебни заведения със затихващи функционалности би трябвало да се закрият или да се преструктурират в незабавни звена, такива за долекуване и рехабилитация или медицински центрове, само че това не се случва. И един от проблемите е, че тази промяна има още две условия – първото е пътища и добре работеща незабавна помощ, която да кара болните до огромна болница. В момента България не разполага с тях. Здравното министерство е почнало преоборудването на колите за спешна помощ и незабавните отделения, само че планът не е завършил. Освен това пътищата не на всички места са положителни, а страната към този момент не разполага и с медицински хеликоптер.
Второто изискване е притежателите на лечебните заведения да са съгласни те да затворят порти. В година на локални избори като 2019 година обаче нито един настоящ или претендент за кмет няма да предприеме сходно политическо самоубийство. А и министър председателят Бойко Борисов към този момент разгласи, че в мандата му лечебни заведения няма да се закриват. Тоест тези, от които зависи да пернат щепсела на лечебните заведения на изкуствено дишане, няма да създадат това. И по този начин в страната не престават да съществуват родилни отделения, в които на година се израждат по няколко бебета, само че пък режийните за ток, вода и разноските за заплати си текат. Като цяло половината от приходите на общинските лечебни заведения идват от клинична пътека за лекуване на болки в гърба, останалите са от пътеки за лекуване на сърдечни болести, пневмонии или просто за пролежаване на възрастни хора. Това обаче са по-скоро обществени функционалности, а не болница, която може да лекува тежки положения.
Контролът от страна на здравната каса и медицинския контрол също не е изключително висок. По политическа или административно немощна причина те си затварят очите пред минусите на някои " лечебни заведения ". В противоположен случай здравната каса щеше да къса договорите с голям брой клиники, в които, с цел да изпълнят условията, на щат се водят единствено дипломите на пенсионирани лекари и сестри, които действително не работят.
Критериите за качество на здравната помощ също са при започване на своето възникване. Те би трябвало да бъдат направени от Агенцията за медицински контрол, която да следи по какъв начин се извършват. Ако имаше такива, лечебни заведения щяха да губят контракти с касата или лицензи за редовно недоизлекуване на пациенти, за увреждането им, за неналичието на условия за лекуване.
" Има едни медицински стандарти, които не се съблюдават, всеки в системата прави каквото си желае – има лечебни заведения, които не обръщат внимание на пациента, има такива, които вършат всевъзможни финансови алхимии, с цел да могат да лекуват. Трябва да има институции, които да се занимават с контрола и да отстраняват тези, които не оферират качество ", споделя Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.
В здравното министерство има и още две неотворени порти за помощ за заплати, която да не бъде тълкувана като държавна помощ. " Болниците могат да се включат в стратегиите на здравното министерство, които са част от бюджета му – за стимулиране на здравните грижи, за профилактика, за бонуси за повишение на квалификацията. Освен това могат да бъдат вдигнати заплатите на сестрите в бюджетния бранш, както стана в учебните заведения – в случай че сестрите в яслите и учебните заведения стартират да получават повече, лечебните заведения ще усилят заплатите, с цел да не се местят сестрите им в яслите ", разяснява Димитър Петров, някогашен шеф и подуправител на НЗОК, сега здравен съветник.
Ключовата дума за бранша е промяна, за която ГЕРБ имаше 10 години, само че ги пропиля.
Откъде се появиха настояванията за 950 лева
На всеки две години здравните министри подписват групови трудови контракти със синдикатите и работодателите в здравния бранш. В тях се залага внезапно увеличение на заплатите, което не се извършва, без да има последствия като санкции или митинги на лекари или сестри. Последният подобен контракт беше подписан в края на предходната година, а действието му от началото на тази съответства с година на европейски и локални избори, в които ръководещите са по-отстъпчиви и извършват стремежи за пари. Затова документът сътвори подправени упования, че откакто има групов трудов контракт, в който е записано, че главната работна заплата на сестрите в лечебните заведения би трябвало да стане 950 лева, ще има и пари, и то за най-слабо платените медицински чиновници – работещите в дребните общински лечебни заведения, медицинските сестри, акушерките и лаборантите, които започнаха спорадично да стачкуват.
КТД обаче обгръща към 1/5 от работещите в здравния бранш, защото не на всички места има синдикални и работодателски структури, които са се включили към него. За останалите той даже не е наложителен. Има и малка врата в самия КТД, съгласно която, в случай че някое лечебно заведение няма средства да доближи заложените в него равнища на заплати, би трябвало да заяви това с писмо до отрасловия тристранен съвет в бранша, без да има последици. В самия КТД е посочено още, че равнищата на заплатите в него ще бъдат достигнати до края на двегодишния интервал, за който той важи, а не на първия ден. Договорът обаче е политически толеранс към синдикатите, които имат огромни структури в бранша.
" Обхватът на контракта не е огромен и може би в министерството са си създали сметка, че с увеличението на средствата за здраве и цените на клиничните пътеки ще могат да бъдат увеличени и заплатите на част от бранша. От една страна, се преценяват с настояванията на синдикатите, от друга, с увеличението на заплати биха могли да се оправят с недостига на медицински експерти ", разяснява Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна стопанска система.
Един от подписалите контракта от страна на бизнеса, доктор Мими Виткова от КРИБ, добавя, че концепцията е била с него да се подтиква увеличението на заплатите, само че и борбата със сивата стопанска система. " Масово лекари и сестри се обезпечават на минимални работни заплати, а останалото получават под формата на ДМС ", споделя тя.
" Отказах да подпиша контракта от името на общинските лечебни заведения, защото бюджетите ни се свиват, лечебната активност също понижава поради увеличените условия към лечебните заведения и тези средства няма от кое място да дойдат. Заложените в КТД заплати са бомба със закъснител, тъй като са неизпълними и за нас, и за държавните регионални лечебни заведения. Много бих желал да ги дам, само че нямаме такива приходи ", разяснява доктор Неделчо Тотев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ