Добре дошли в държавния капитализъм
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
За малко време страната нахлу нападателно с милиарди в основни браншове, стартира на практика да национализира и бизнеси. Новата акция против приватизацията дискредитира пазарната стопанска система в интерес на доближени до властта играчи. Силната интервенция на страната ще свие още повече конкуренцията в стопанската система и ще докара до преразпределяне на позициите в нея. Част от тематиката Новата икономическа политика
Приватизацията, добра или неприятна
България в действителност се забави прекомерно дълго с преструктурирането на губещия държавен бранш, а процесът беше белязан както от дефицита на подготвеност при другите държавни управления, по този начин и от корупция
ДКК - милиони на мрачно
Компанията не обича да се регистрира и не е подвластна на законите за публичните поръчки и за достъпа до информация
Автомагистрали без поръчки
За година държавната компания в бранша получи контракти за над три милиарда без конкурс
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
По външните си белези акцията, която основният прокурор Иван Гешев поде против приватизацията в България, наподобява на всички предходни. Появят ли се по-голямо политическо напрежение или корупционни кавги, публичното внимание се връща преди повече от 20 години, към интервала на раздържавяването, с цел да се трансферира към тези времена отговорността за всички сегашни провали. Същото се повтаря при трима основни прокурори: Никола Филчев през 2001 година, Сотир Цацаров - през 2017 година, и Гешев - 2020 година
Сегашната акция е и по-различна освен тъй като се обрисува като най-манипулативна с трактовка за " предприятията, построени с пенсиите на доста хора " (по Гешев), само че и поради подтекста, в който протича. Дискредитирането на приватизацията би трябвало да даде социална легитимност на същинските процеси в страната и на опита пазарната стопанска система да се трансформира в някакъв тип държавен капитализъм. Дали това ще бъде осъществено зависи от доста фактори - политически, стопански и публични. Реални стъпки в посока преразглеждане на приватизационни покупко-продажби биха засегнали неизвестен брой работещи компании, на практика гръбнака на българската промишленост (виж текста за приватизацията).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Във всеки случай, в случай че раздържавяването беше първа стъпка и изискване на интернационалните кредитори да поддържат макроикономическата стабилизация на България след 1997-ма, а пътят, който стопанската система извървя по-късно, направи допустимо в този момент да се приказва за влизане в европейския валутен механизъм и приемане на еврото, оповестената от основния прокурор " тотална инспекция на приватизацията " върви в противоположната посока. Дали тук прозират ползите, които работят за отдалечаване на България от интеграцията с ядрото на Европейски Съюз посредством участието в еврозоната и Банковия съюз, или става въпрос за популизъм, е въпрос на нечиста сделка.
" Не " на конкуренцията, " да " на страната
Опитът на Движение за права и свободи да прокара опцията Националната работа за защита да обслужва против възнаграждение частни лица евентуално е най-голямото приватизационно желание през последните години. Извън тази полушега от много време властта, олицетворявана официално от ГЕРБ и държавното управление на Бойко Борисов, ясно показва устрема си към опазване на държавния надзор върху цели стопански браншове или компании.
Още при образуването на третото държавно управление на Борисов преди три години новият министър на стопанската система Емил Караниколов (назначен от отдадената на концесия на Движение за права и свободи и депутата Делян Пеевски квота на " Атака " ), разгласи прекъсването на приватизацията на акции и дялове на държавни сдружения. " Приветстваме всички дейности, свързани с приемане на законодателството, което ще регламентира публично-частното партньорство ", сподели тогава той.
Това, което към момента не се вижда ясно на повърхността, е разбъркването на пластовете и позициите в връзките сред бизнеса и политическата власт. След като дълго време група огромни компании на процедура брокерстваха с достъпа си до еврофондове и скъпите публични поръчки, в този момент, наподобява, властта е решила, че няма потребност от медиатори в разпределянето на обществения запас. Ако преди 10 години държавните управления на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори" и ДПС) и ГЕРБ измислиха схемата с наливането на държавни средства в Корпоративна комерсиална банка (КТБ), тъй че тя да финансира техни политически и бизнес планове и да им обезпечава медийно и прокурорско успокоение, в този момент това въртене към този момент не е нужно.
Намесата на политическата власт на бизнес терена ескалира през последните години. Между знаковите образци беше посочването (без особени аргументи) от Комисията за защита на конкуренцията кой да купи " Нова телевизия " и кой не, кой да не купи ЧЕЗ. И в двата случая непознати вложители се наложи да се съобразят с политически условия от властта.
Показателни бяха и многочислените старания да бъде принудително одържавен военният цех " Дунарит ", който дружно с " Авионамс " беше част от сгромолясалата се империя на банкера Цветан Василев. Неотдавна пристигна редът и на бизнеса на Васил Божков с лотарията - след скоростно признатите от Народното събрание промени в Закона за хазарта държавният монопол върху тази активност към този момент е реалност.
Ярък образец в курса на новия държавен капитализъм е Българската банка за развиване (ББР), основана сякаш с цел да поддържа дребния и междинния бизнес, само че трансформирала се в банка за държавно подкрепяне на покровителствани от властта предприемачи. Практическият резултат от това може да се окаже одържавяване на техните загуби. ББР - насърчителна, само че единствено за който би трябвало
По принцип няма доста учредения страната да взе участие на един от най-силно конкурентните пазари, където всички банки по този начин или другояче се борят за всеки първокласен клиент. Логиката да съществува Българската банка за развиване (и нейни аналози в доста други държави) е тя да запълва ниши, където частният бранш по разнообразни аргументи не вижда вероятност. А също и да служи като инструмент за осъществяване на някакви съответни политики.
В българските условия тя е замислена като институция, която да подкрепя най-вече дребни и междинни предприятия. А през годините отчасти е изпълнявала функционалности на инструмент за политики - през нея минаваше финансирането на безплатното саниране, а в главните й посоки са вписани неща като стимулиране на експорта, държавни и общински планове със стратегическо или национално значение, публично-частни партньорства.
Проблемът е, че в последните години всичко това е на доста назад във времето. Все по-голяма част от кредитния й портфейл е ориентиран непосредствено към едри бизнеси, постоянно следени от близки до политици лица. Топ експозициите й, всяка от които от порядъка на 150 млн. лева - покрай лимита по закон 25% от допустимия й капитал, са " Булгартабак " (считан за следен от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, " Техномаркет " - официално обособен от " Булгартабак " евентуално точно за да влезе в лимита, и " Роудуей кънстракшън ", обвързвана с близкия до Движение за права и свободи Румен Гайтански-Вълка. Само те образуват към ⅓ от непосредствено отпуснатите заеми за компании. А в същото време делът на индиректното финансиране посредством линии за търговски банки, през което в действителност се финансират МСП, се свива от ден на ден като дял.
Реално за единствена по-съществена роля на ББР в посока обществена политика от залеза на санирането насам може да се брои финансирането на Държавната консолидационна компания с към 100 млн. лева И тук обаче главната част от средствата беше предопределена за зараждащия се модел на държавен капитализъм. През 2016 година посредством тях беше национализиран " Авионамс " за близо 30 млн. лева, а след това още десетки милиони за финансирането на активността му.
В инфраструктурното строителство и ремонтите, при които отива лъвският къс от бюджетните разноски, стана забележима наклонността да се включват държавните " Монтажи " и " Автомагистрали ", към които към този момент бяха ориентирани няколко милиарда лв..
Ако до момента големият обществен запас се поделяше с търгове сред няколко компании любимци, които заради липса на нужния потенциал наемаха подизпълнители, в този момент самите публични поръчки отпадат и подизпълнителите са избирани през държавните сдружения без рестриктивните мерки на тръжните правила и базовата бистрота, която те обезпечават. Така даже мощните досегашни любимци ще станат доста по-зависими и послушни, в случай че желаят да останат в играта.
В систематизиран тип - навлизането на страната в стопански браншове не трансформира модела, а единствено равнището на преразпределението на финансовите потоци. Докато преди няколко години трябваше да балансират сред ползите на няколко конкуриращи се олигархични групи, в този момент упражняващите властта ще могат да ги управляват непосредствено.
Тази " национализация " идва с извинението, че конкуренцията и пазарът са се провалили в част от изброените браншове. Но повода за този неуспех е в самата политическата власт. Вместо да укрепва регулаторите и да обезпечава " еднакъв терен " за правене на бизнес, ръководещите изпразниха институциите от смисъл, с цел да стане допустимо облагодетелстването на определени от тях предприемачи - дали с публични поръчки, както при пътното строителство, дали със замижаване за милиони дължими такси, както при хазарта, или с непосредствено необезпечено финансиране от ББР.
Вместо решения за превъзмогване на тези изкривявания, един по един за провалените от корупция браншове се предлага прехвърлянето им към страната. Която прочее ще поеме и загубите.
Още един образец като за учебник
Тези дни, малко след края на талончетата за триене, каквито ги познавахме до момента, затвори веригата " Лафка ". Тя беше основана преди няколко години с поддръжката на държавни и общински органи в името на това Движение за права и свободи (чрез бизнеси на депутата Делян Пеевски) да реализира монополизация и отвесна интеграция по веригата на добавена стойност на издаването на вестници - за политическо въздействие. Всичко стартира години преди този момент, когато с финансиране от КТБ един по един бяха изкупени или подчинени стопански множеството вестници. " Лафка " трябваше да концентрира бизнес в крайните точки на продажба, " Национална дистрибуция " монополизира дистрибуцията, основна печатница се оказа благосъстоятелност в същата група от ползи. Сега по цялата тази верига се генерират загуби, а за " избавител на вестниците " се афишира страната, която с безмълвната поддръжка на Комисия за защита на конкуренцията разреши тази централизация и съсипия.
През ноември 2019 година в диалог с ръководители на " Репортери без граници " за нежеланото положение на публицистиката в България от всички вариации на държавна поддръжка за качествената преса в страните от Европейски Съюз министър председателят Борисов избра следната: " За свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространяването на частници ". И подреди на държавните " Български пощи " да поемат дистрибуторската активност, тъй като, както се оказа, " Национална дистрибуция " също излиза от играта. (Още - тук.)
Резултатът е, че качествената преса съвсем изчезна от пазара, а загубите от играта на монополи ще се трансферират към страната под лозунга да се подкрепи " свободата на словото ". И това е образец за увреждане на демокрацията повече, в сравнение с стопанската система.
Новата мода - на държавни холдинги
Може да докара до още по-лоши структурни проблеми. За решаването на по-сериозен проблем да вземем за пример се предлага основаване на нов държавен холдинг. Така от водната рецесия в Перник се роди " Български ВиК холдинг " под шапката на районното министерство, ознаменуван с наливането в него на 1 милиарда лева, взети от фискалния запас на страната. Той е предшестван от холдинга под шапката на икономическото министерство - Държавната консолидационна компания (ДКК), в която са събрани голям брой държавни предприятия в разнообразни браншове с активи общо за към 1 милиарда лева и чийто капитал държавното управление усили с 500 млн. лева преди две години. Моделът е енергийният холдинг (БЕХ), основан през 2008 година от тройната коалиция и останал при трите държавни управления на Борисов до превръщането му в машина за преразпределение на милиарди.
" ВиК си е наследствена държавна активност, тя не се е развила като бизнес, който страната да " прибере ". Всъщност това, което се случва, е както при НЕК и ДКК - това са наследени държавни компании, които се ръководят зле и имат потребност от държавна поддръжка, по тази причина и се предлага основаване на нов холдинг и обезпечаване на пресен запас от 1 милиарда лева от фискалния запас за него ", разяснява пред " Капитал " Калоян Стайков, специалист в Института за пазарна стопанска система. " При ДКК това стана от желанието за заобикаляне на Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система и по-конкретно - приходите от концесии и приватизация в държавния бюджет да отиват в така наречен сребърен фонд. По този метод приходите отиват в ДКК, тя образува облага, която се връща в бюджета под формата на дял и се заобикаля законът ", показва той.
Основна характерност на тези структури е съвсем тоталната неяснота при изразходването на обществените средства. А до каква степен ефикасна е държавната стопанска система се вижда най-ясно в енергетиката, където и дребното частен бизнес е мощно контролиран. Националната електрическа компания, която по своята същина е монополист в бранша и диктува разпоредбите, като по едно и също време купува, създава и продава електрическа енергия, има над 4 милиарда лева задължения и повече от 1.2 милиарда лева непокрита загуба. Печалбата от АЕЦ " Козлодуй " пък, вместо да влага за предпазване на нуклеарните боклуци или в нови технологии, се трансферира през БЕХ към губещата Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " под формата на заплащания за квоти CO2. Въпреки това задълженията на централата са над 1.6 милиарда лева, а насъбраната загуба - към 850 млн. лева Сега БЕХ ще отпише 600 млн. лева от дълг на ТЕЦ-а, което ще разреши на порочния кръговрат да продължи, само че няма да реши проблемите, а още ще ги задълбочи.
" Общото сред всички тези случаи - БЕХ, ДКК, средствата за Автомагистрала " Хемус " и проектите за нов ВиК холдинг, е, че страната няма концепция по какъв начин да ръководи активите си. И няма концепция за какво изобщо ги има тези активи. Новият закон за държавните предприятия вкарва условие за правене на оценка за нуждата от основаване на ново държавно дружество, само че няма такова условие за съществуващите компании и активи. Единственото пояснение за съществуването на огромната част от държавните и общинските компании е, че те са наследени от интервал, в който липсват частни компании, а в този момент са " завладяни " от частни ползи. Няма причина да не се приватизират и/или концесионират компании като БДЖ, " Български пощи ", фирмите в БЕХ, ВиК сдруженията и редица други ", счита икономистът Калоян Стайков. Монополистът " Информационно обслужване "
Малко след приключването на големия масив от данни на български жители от Национална агенция за приходите министрите на превоза и на финансите Росен Желязков и Владислав Горанов внесоха в Министерския съвет оферти за ремонти в Закона за електронното ръководство, които на практика трансформират в монополист компанията " Информационно обслужване ", която е 99.5% благосъстоятелност на Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията. Впоследствие стана ясно, че тя няма да има подобен статут за цялата страна, а за 27 институции, сред които и основни министерства като тези на вътрешните работи, на финансите, на превоза и на опазването на здравето. Промените влязоха в действие в края на 2019 година
Решението е част от поредицата такива промени, налагани под мотото " страната би трябвало да си поеме отговорностите ". В случая резултатът ще е слагането на завършек на конкуренцията при построяването на електронното ръководство. На доктрина това може да докара до по-бързо въвеждане на цифрови услуги, само че може да има и противоположен резултат - по-бавна работа поради евентуалното създаване отначало на остарели системи, с цел да се доближи до търсената " еднородност ", както и вероятен спад в качеството, откакто цялата работа ще бъде в ръцете на една компания.
Както и в другите проблеми, остава въпросът дали " Информационно обслужване " има нужния потенциал да се оправи с построяването и поддържането на толкоз доста системи. Краткият отговор е " не ", което значи, че държавната компания ще разпорежда действия на подизпълнители, само че без да е длъжна да се преценява с разпоредбите при публичните поръчки. Така компанията ще има опцията да ръководи запас за стотици милиони левове през идните години и да си избира сама и " на мрачно " подизпълнители, което единствено по себе си е задоволително съображение за терзание поради и сензитивната област, в която компанията оперира.
Какви са последствията
От трагичното интервенция на страната в стопанската система преди всичко ще страдат обществените сфери като образованието, опазването на здравето и обществените услуги, където е нейната съществена роля. Тя обаче се свива там за сметка на области, в които не е мощна, само че пък обезпечават най-привлекателните благоприятни условия за частни облаги от обществени средства.
Второ, ще се стигне до още по-голямо утежняване на средата за бизнес с по-нататъшно изтласкване на конкуренцията от нея. И откакто еврофондовете към този момент изкривиха пазарната среда в доста браншове, в този момент тя ще бъде доизкривена.
Трето, ще нарасне апетитът за намеса в още браншове - без значение от опита с енергийния холдинг, който сподели, че в случай че преди десетина години сдруженията в него имаха някаква стойност, в този момент с изключение на АЕЦ " Козлодуй " и Енергийния систематичен оператор (ЕСО) останалото е за боклука.
Такъв интервал в България към този момент е имало - точно преди приватизацията, когато частните ползи стояха на входа и на изхода на държавните предприятия, тъй че загубите им да се национализират, а облагите - да се приватизират. До разумния пагубен резултат през 1996 година
Поддържането на губещи компании, които от дълго време трябваше да бъдат преструктурирани, ще продължи и поради налаганата визия, че страната обезпечава всички богатства и вкарва правдивост не посредством законите, а със " мощна " ръка. " Парадоксът е в това, че, от една страна, хората желаят ясна отговорност, а от друга, имат вяра минимум в институциите и страната като цяло ", разяснява шефът на " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов. Обяснението съгласно него е, че има ненавист към властта, само че омразата към богатите т.е. към частното, е по-голяма. " Твърдението, че държавното е обществено, не е правилно. В множеството случаи то даже не е дейно ", счита той.
Ако последните кавги демонстрираха по какъв начин страната намерено е давала рамо на частни ползи, новата й политика ще направи тези " услуги " не толкоз забележими. Затова пък цялата й " безкомпромисност " се насочва към дребния и междинния бизнес - и с недомислената разпоредба Н-18, и с опитите да се лимитират действия като Airbnb или споделените пътувания. Стигна се и до полицейски акции, в които от къщи бяха иззети няколко литра домашна ракия и няколко кутии цигари.
Някой размахва страната като бухалка и формалната власт на ГЕРБ и Бойко Борисов наподобява безпомощна да го спре. Предстои развръзка с отпадането на наказателната отминалост за приватизационните покупко-продажби, за което основният прокурор Гешев на практика подреди на Народното събрание да промени конституцията. Макар и импровизирано, източници от ГЕРБ споделят, че Борисов на собствен ред е наредил на правосъдното министерство да създаде измененията и да стартират съвещания с другите партии в Народното събрание. Процесът, който за следващ път би удостоверил неналичието на правов ред, може да се проточи до изборите и да заглъхне, а може и да се форсира поради тях. В изискванията на държавен капитализъм нищо не е предвидимо и всичко става допустимо. БЕХ - машина за покриване на загуби
Когато при започване на 2016 година стана ясно, че Европейската комисия упорства за коренно преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и най-много двете му дъщерни сдружения " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз ", министър председателят Бойко Борисов зае героична поза и съобщи: " Това ще е тежък политически удар против България и неприемливо за нас, каквито и пари да ни глобяват. " Причината беше следствието на Европейска комисия " БЕХ газ ", възбудено от " Овергаз " по случая с отхвърли на държавната компания да позволява други снабдители до мрежата си. Брюксел проверява случая постепенно и умерено, като Генерална дирекция " Конкуренция " очевидно е желала обстановката да се уреди на българска почва. Това обаче не се случи, освен това - в края на 2015 година " Газпром " приключи доставките си за дъщерното си сдружение " Овергаз ", като остана чувството, че " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз " бяха част от проекта.
Всичко това накара Европейска комисия да вземе по-кардинални ограничения. Според самия министър председател Брюксел е желал България да продаде газопреносната си мрежа на външна компания, поради което той е застанал на патриотичната си позиция. Комисарят по конкуренцията през 2018 година Маргрете Вестагер отхвърли да имало такова искане. Но вследствие на отхвърли на българското държавно управление да се съобрази рекомендациите на комисията " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз " бяха санкционирани със 77 млн. евро. И вместо България да завоюва, продавайки дял в газопреносното сдружение, в действителност инкасира загуба.
Този случай е индикативен за метода, по който страната употребява личните си активи. Причината за отхвърли от преструктуриране на " Булгартрансгаз " е желанието на държавното управление на Борисов непременно да построи българската права на съветския газопровод " Турски поток ". Ако в сдружението беше влезнал частен акционер или самостоятелен оператор управляваше мрежата, газовият оператор надали щеше да се хвърли с главата напред в план, което в действителност понижава облагата му в средносрочен проект. Частен акционер от огромна европейска компания сигурно би оказал помощ за по-добро водене на договарянията с " Газпром " или пък за по-добро ръководство на публичните поръчки, тъй че градежите да бъдат по-евтини.
Това е и повода БЕХ в никакъв случай да не излезе на борсата, както се оферираше още през 2010 година от икономическия екип на ГЕРБ. Частни акционери в холдинга или дъщерните му сдружения щяха да охлаждат неразумни или напряко безсмислени вложения. Вместо това ГЕРБ остави БЕХ да се трансформира главно в средство за прекачване на пари от печелившите му сдружения към губещите като НЕК и столичната топлофикация, а в по-ново време - Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". Тоест в машина за покриване на загуби.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
За малко време страната нахлу нападателно с милиарди в основни браншове, стартира на практика да национализира и бизнеси. Новата акция против приватизацията дискредитира пазарната стопанска система в интерес на доближени до властта играчи. Силната интервенция на страната ще свие още повече конкуренцията в стопанската система и ще докара до преразпределяне на позициите в нея. Част от тематиката Новата икономическа политика
Приватизацията, добра или неприятна
България в действителност се забави прекомерно дълго с преструктурирането на губещия държавен бранш, а процесът беше белязан както от дефицита на подготвеност при другите държавни управления, по този начин и от корупция
ДКК - милиони на мрачно
Компанията не обича да се регистрира и не е подвластна на законите за публичните поръчки и за достъпа до информация
Автомагистрали без поръчки
За година държавната компания в бранша получи контракти за над три милиарда без конкурс
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
По външните си белези акцията, която основният прокурор Иван Гешев поде против приватизацията в България, наподобява на всички предходни. Появят ли се по-голямо политическо напрежение или корупционни кавги, публичното внимание се връща преди повече от 20 години, към интервала на раздържавяването, с цел да се трансферира към тези времена отговорността за всички сегашни провали. Същото се повтаря при трима основни прокурори: Никола Филчев през 2001 година, Сотир Цацаров - през 2017 година, и Гешев - 2020 година
Сегашната акция е и по-различна освен тъй като се обрисува като най-манипулативна с трактовка за " предприятията, построени с пенсиите на доста хора " (по Гешев), само че и поради подтекста, в който протича. Дискредитирането на приватизацията би трябвало да даде социална легитимност на същинските процеси в страната и на опита пазарната стопанска система да се трансформира в някакъв тип държавен капитализъм. Дали това ще бъде осъществено зависи от доста фактори - политически, стопански и публични. Реални стъпки в посока преразглеждане на приватизационни покупко-продажби биха засегнали неизвестен брой работещи компании, на практика гръбнака на българската промишленост (виж текста за приватизацията).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Във всеки случай, в случай че раздържавяването беше първа стъпка и изискване на интернационалните кредитори да поддържат макроикономическата стабилизация на България след 1997-ма, а пътят, който стопанската система извървя по-късно, направи допустимо в този момент да се приказва за влизане в европейския валутен механизъм и приемане на еврото, оповестената от основния прокурор " тотална инспекция на приватизацията " върви в противоположната посока. Дали тук прозират ползите, които работят за отдалечаване на България от интеграцията с ядрото на Европейски Съюз посредством участието в еврозоната и Банковия съюз, или става въпрос за популизъм, е въпрос на нечиста сделка.
" Не " на конкуренцията, " да " на страната
Опитът на Движение за права и свободи да прокара опцията Националната работа за защита да обслужва против възнаграждение частни лица евентуално е най-голямото приватизационно желание през последните години. Извън тази полушега от много време властта, олицетворявана официално от ГЕРБ и държавното управление на Бойко Борисов, ясно показва устрема си към опазване на държавния надзор върху цели стопански браншове или компании.
Още при образуването на третото държавно управление на Борисов преди три години новият министър на стопанската система Емил Караниколов (назначен от отдадената на концесия на Движение за права и свободи и депутата Делян Пеевски квота на " Атака " ), разгласи прекъсването на приватизацията на акции и дялове на държавни сдружения. " Приветстваме всички дейности, свързани с приемане на законодателството, което ще регламентира публично-частното партньорство ", сподели тогава той.
Това, което към момента не се вижда ясно на повърхността, е разбъркването на пластовете и позициите в връзките сред бизнеса и политическата власт. След като дълго време група огромни компании на процедура брокерстваха с достъпа си до еврофондове и скъпите публични поръчки, в този момент, наподобява, властта е решила, че няма потребност от медиатори в разпределянето на обществения запас. Ако преди 10 години държавните управления на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори" и ДПС) и ГЕРБ измислиха схемата с наливането на държавни средства в Корпоративна комерсиална банка (КТБ), тъй че тя да финансира техни политически и бизнес планове и да им обезпечава медийно и прокурорско успокоение, в този момент това въртене към този момент не е нужно.
Намесата на политическата власт на бизнес терена ескалира през последните години. Между знаковите образци беше посочването (без особени аргументи) от Комисията за защита на конкуренцията кой да купи " Нова телевизия " и кой не, кой да не купи ЧЕЗ. И в двата случая непознати вложители се наложи да се съобразят с политически условия от властта.
Показателни бяха и многочислените старания да бъде принудително одържавен военният цех " Дунарит ", който дружно с " Авионамс " беше част от сгромолясалата се империя на банкера Цветан Василев. Неотдавна пристигна редът и на бизнеса на Васил Божков с лотарията - след скоростно признатите от Народното събрание промени в Закона за хазарта държавният монопол върху тази активност към този момент е реалност.
Ярък образец в курса на новия държавен капитализъм е Българската банка за развиване (ББР), основана сякаш с цел да поддържа дребния и междинния бизнес, само че трансформирала се в банка за държавно подкрепяне на покровителствани от властта предприемачи. Практическият резултат от това може да се окаже одържавяване на техните загуби. ББР - насърчителна, само че единствено за който би трябвало
По принцип няма доста учредения страната да взе участие на един от най-силно конкурентните пазари, където всички банки по този начин или другояче се борят за всеки първокласен клиент. Логиката да съществува Българската банка за развиване (и нейни аналози в доста други държави) е тя да запълва ниши, където частният бранш по разнообразни аргументи не вижда вероятност. А също и да служи като инструмент за осъществяване на някакви съответни политики.
В българските условия тя е замислена като институция, която да подкрепя най-вече дребни и междинни предприятия. А през годините отчасти е изпълнявала функционалности на инструмент за политики - през нея минаваше финансирането на безплатното саниране, а в главните й посоки са вписани неща като стимулиране на експорта, държавни и общински планове със стратегическо или национално значение, публично-частни партньорства.
Проблемът е, че в последните години всичко това е на доста назад във времето. Все по-голяма част от кредитния й портфейл е ориентиран непосредствено към едри бизнеси, постоянно следени от близки до политици лица. Топ експозициите й, всяка от които от порядъка на 150 млн. лева - покрай лимита по закон 25% от допустимия й капитал, са " Булгартабак " (считан за следен от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, " Техномаркет " - официално обособен от " Булгартабак " евентуално точно за да влезе в лимита, и " Роудуей кънстракшън ", обвързвана с близкия до Движение за права и свободи Румен Гайтански-Вълка. Само те образуват към ⅓ от непосредствено отпуснатите заеми за компании. А в същото време делът на индиректното финансиране посредством линии за търговски банки, през което в действителност се финансират МСП, се свива от ден на ден като дял.
Реално за единствена по-съществена роля на ББР в посока обществена политика от залеза на санирането насам може да се брои финансирането на Държавната консолидационна компания с към 100 млн. лева И тук обаче главната част от средствата беше предопределена за зараждащия се модел на държавен капитализъм. През 2016 година посредством тях беше национализиран " Авионамс " за близо 30 млн. лева, а след това още десетки милиони за финансирането на активността му.
В инфраструктурното строителство и ремонтите, при които отива лъвският къс от бюджетните разноски, стана забележима наклонността да се включват държавните " Монтажи " и " Автомагистрали ", към които към този момент бяха ориентирани няколко милиарда лв..
Ако до момента големият обществен запас се поделяше с търгове сред няколко компании любимци, които заради липса на нужния потенциал наемаха подизпълнители, в този момент самите публични поръчки отпадат и подизпълнителите са избирани през държавните сдружения без рестриктивните мерки на тръжните правила и базовата бистрота, която те обезпечават. Така даже мощните досегашни любимци ще станат доста по-зависими и послушни, в случай че желаят да останат в играта.
В систематизиран тип - навлизането на страната в стопански браншове не трансформира модела, а единствено равнището на преразпределението на финансовите потоци. Докато преди няколко години трябваше да балансират сред ползите на няколко конкуриращи се олигархични групи, в този момент упражняващите властта ще могат да ги управляват непосредствено.
Тази " национализация " идва с извинението, че конкуренцията и пазарът са се провалили в част от изброените браншове. Но повода за този неуспех е в самата политическата власт. Вместо да укрепва регулаторите и да обезпечава " еднакъв терен " за правене на бизнес, ръководещите изпразниха институциите от смисъл, с цел да стане допустимо облагодетелстването на определени от тях предприемачи - дали с публични поръчки, както при пътното строителство, дали със замижаване за милиони дължими такси, както при хазарта, или с непосредствено необезпечено финансиране от ББР.
Вместо решения за превъзмогване на тези изкривявания, един по един за провалените от корупция браншове се предлага прехвърлянето им към страната. Която прочее ще поеме и загубите.
Още един образец като за учебник
Тези дни, малко след края на талончетата за триене, каквито ги познавахме до момента, затвори веригата " Лафка ". Тя беше основана преди няколко години с поддръжката на държавни и общински органи в името на това Движение за права и свободи (чрез бизнеси на депутата Делян Пеевски) да реализира монополизация и отвесна интеграция по веригата на добавена стойност на издаването на вестници - за политическо въздействие. Всичко стартира години преди този момент, когато с финансиране от КТБ един по един бяха изкупени или подчинени стопански множеството вестници. " Лафка " трябваше да концентрира бизнес в крайните точки на продажба, " Национална дистрибуция " монополизира дистрибуцията, основна печатница се оказа благосъстоятелност в същата група от ползи. Сега по цялата тази верига се генерират загуби, а за " избавител на вестниците " се афишира страната, която с безмълвната поддръжка на Комисия за защита на конкуренцията разреши тази централизация и съсипия.
През ноември 2019 година в диалог с ръководители на " Репортери без граници " за нежеланото положение на публицистиката в България от всички вариации на държавна поддръжка за качествената преса в страните от Европейски Съюз министър председателят Борисов избра следната: " За свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространяването на частници ". И подреди на държавните " Български пощи " да поемат дистрибуторската активност, тъй като, както се оказа, " Национална дистрибуция " също излиза от играта. (Още - тук.)
Резултатът е, че качествената преса съвсем изчезна от пазара, а загубите от играта на монополи ще се трансферират към страната под лозунга да се подкрепи " свободата на словото ". И това е образец за увреждане на демокрацията повече, в сравнение с стопанската система.
Новата мода - на държавни холдинги
Може да докара до още по-лоши структурни проблеми. За решаването на по-сериозен проблем да вземем за пример се предлага основаване на нов държавен холдинг. Така от водната рецесия в Перник се роди " Български ВиК холдинг " под шапката на районното министерство, ознаменуван с наливането в него на 1 милиарда лева, взети от фискалния запас на страната. Той е предшестван от холдинга под шапката на икономическото министерство - Държавната консолидационна компания (ДКК), в която са събрани голям брой държавни предприятия в разнообразни браншове с активи общо за към 1 милиарда лева и чийто капитал държавното управление усили с 500 млн. лева преди две години. Моделът е енергийният холдинг (БЕХ), основан през 2008 година от тройната коалиция и останал при трите държавни управления на Борисов до превръщането му в машина за преразпределение на милиарди.
" ВиК си е наследствена държавна активност, тя не се е развила като бизнес, който страната да " прибере ". Всъщност това, което се случва, е както при НЕК и ДКК - това са наследени държавни компании, които се ръководят зле и имат потребност от държавна поддръжка, по тази причина и се предлага основаване на нов холдинг и обезпечаване на пресен запас от 1 милиарда лева от фискалния запас за него ", разяснява пред " Капитал " Калоян Стайков, специалист в Института за пазарна стопанска система. " При ДКК това стана от желанието за заобикаляне на Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система и по-конкретно - приходите от концесии и приватизация в държавния бюджет да отиват в така наречен сребърен фонд. По този метод приходите отиват в ДКК, тя образува облага, която се връща в бюджета под формата на дял и се заобикаля законът ", показва той.
Основна характерност на тези структури е съвсем тоталната неяснота при изразходването на обществените средства. А до каква степен ефикасна е държавната стопанска система се вижда най-ясно в енергетиката, където и дребното частен бизнес е мощно контролиран. Националната електрическа компания, която по своята същина е монополист в бранша и диктува разпоредбите, като по едно и също време купува, създава и продава електрическа енергия, има над 4 милиарда лева задължения и повече от 1.2 милиарда лева непокрита загуба. Печалбата от АЕЦ " Козлодуй " пък, вместо да влага за предпазване на нуклеарните боклуци или в нови технологии, се трансферира през БЕХ към губещата Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " под формата на заплащания за квоти CO2. Въпреки това задълженията на централата са над 1.6 милиарда лева, а насъбраната загуба - към 850 млн. лева Сега БЕХ ще отпише 600 млн. лева от дълг на ТЕЦ-а, което ще разреши на порочния кръговрат да продължи, само че няма да реши проблемите, а още ще ги задълбочи.
" Общото сред всички тези случаи - БЕХ, ДКК, средствата за Автомагистрала " Хемус " и проектите за нов ВиК холдинг, е, че страната няма концепция по какъв начин да ръководи активите си. И няма концепция за какво изобщо ги има тези активи. Новият закон за държавните предприятия вкарва условие за правене на оценка за нуждата от основаване на ново държавно дружество, само че няма такова условие за съществуващите компании и активи. Единственото пояснение за съществуването на огромната част от държавните и общинските компании е, че те са наследени от интервал, в който липсват частни компании, а в този момент са " завладяни " от частни ползи. Няма причина да не се приватизират и/или концесионират компании като БДЖ, " Български пощи ", фирмите в БЕХ, ВиК сдруженията и редица други ", счита икономистът Калоян Стайков. Монополистът " Информационно обслужване "
Малко след приключването на големия масив от данни на български жители от Национална агенция за приходите министрите на превоза и на финансите Росен Желязков и Владислав Горанов внесоха в Министерския съвет оферти за ремонти в Закона за електронното ръководство, които на практика трансформират в монополист компанията " Информационно обслужване ", която е 99.5% благосъстоятелност на Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията. Впоследствие стана ясно, че тя няма да има подобен статут за цялата страна, а за 27 институции, сред които и основни министерства като тези на вътрешните работи, на финансите, на превоза и на опазването на здравето. Промените влязоха в действие в края на 2019 година
Решението е част от поредицата такива промени, налагани под мотото " страната би трябвало да си поеме отговорностите ". В случая резултатът ще е слагането на завършек на конкуренцията при построяването на електронното ръководство. На доктрина това може да докара до по-бързо въвеждане на цифрови услуги, само че може да има и противоположен резултат - по-бавна работа поради евентуалното създаване отначало на остарели системи, с цел да се доближи до търсената " еднородност ", както и вероятен спад в качеството, откакто цялата работа ще бъде в ръцете на една компания.
Както и в другите проблеми, остава въпросът дали " Информационно обслужване " има нужния потенциал да се оправи с построяването и поддържането на толкоз доста системи. Краткият отговор е " не ", което значи, че държавната компания ще разпорежда действия на подизпълнители, само че без да е длъжна да се преценява с разпоредбите при публичните поръчки. Така компанията ще има опцията да ръководи запас за стотици милиони левове през идните години и да си избира сама и " на мрачно " подизпълнители, което единствено по себе си е задоволително съображение за терзание поради и сензитивната област, в която компанията оперира.
Какви са последствията
От трагичното интервенция на страната в стопанската система преди всичко ще страдат обществените сфери като образованието, опазването на здравето и обществените услуги, където е нейната съществена роля. Тя обаче се свива там за сметка на области, в които не е мощна, само че пък обезпечават най-привлекателните благоприятни условия за частни облаги от обществени средства.
Второ, ще се стигне до още по-голямо утежняване на средата за бизнес с по-нататъшно изтласкване на конкуренцията от нея. И откакто еврофондовете към този момент изкривиха пазарната среда в доста браншове, в този момент тя ще бъде доизкривена.
Трето, ще нарасне апетитът за намеса в още браншове - без значение от опита с енергийния холдинг, който сподели, че в случай че преди десетина години сдруженията в него имаха някаква стойност, в този момент с изключение на АЕЦ " Козлодуй " и Енергийния систематичен оператор (ЕСО) останалото е за боклука.
Такъв интервал в България към този момент е имало - точно преди приватизацията, когато частните ползи стояха на входа и на изхода на държавните предприятия, тъй че загубите им да се национализират, а облагите - да се приватизират. До разумния пагубен резултат през 1996 година
Поддържането на губещи компании, които от дълго време трябваше да бъдат преструктурирани, ще продължи и поради налаганата визия, че страната обезпечава всички богатства и вкарва правдивост не посредством законите, а със " мощна " ръка. " Парадоксът е в това, че, от една страна, хората желаят ясна отговорност, а от друга, имат вяра минимум в институциите и страната като цяло ", разяснява шефът на " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов. Обяснението съгласно него е, че има ненавист към властта, само че омразата към богатите т.е. към частното, е по-голяма. " Твърдението, че държавното е обществено, не е правилно. В множеството случаи то даже не е дейно ", счита той.
Ако последните кавги демонстрираха по какъв начин страната намерено е давала рамо на частни ползи, новата й политика ще направи тези " услуги " не толкоз забележими. Затова пък цялата й " безкомпромисност " се насочва към дребния и междинния бизнес - и с недомислената разпоредба Н-18, и с опитите да се лимитират действия като Airbnb или споделените пътувания. Стигна се и до полицейски акции, в които от къщи бяха иззети няколко литра домашна ракия и няколко кутии цигари.
Някой размахва страната като бухалка и формалната власт на ГЕРБ и Бойко Борисов наподобява безпомощна да го спре. Предстои развръзка с отпадането на наказателната отминалост за приватизационните покупко-продажби, за което основният прокурор Гешев на практика подреди на Народното събрание да промени конституцията. Макар и импровизирано, източници от ГЕРБ споделят, че Борисов на собствен ред е наредил на правосъдното министерство да създаде измененията и да стартират съвещания с другите партии в Народното събрание. Процесът, който за следващ път би удостоверил неналичието на правов ред, може да се проточи до изборите и да заглъхне, а може и да се форсира поради тях. В изискванията на държавен капитализъм нищо не е предвидимо и всичко става допустимо. БЕХ - машина за покриване на загуби
Когато при започване на 2016 година стана ясно, че Европейската комисия упорства за коренно преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и най-много двете му дъщерни сдружения " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз ", министър председателят Бойко Борисов зае героична поза и съобщи: " Това ще е тежък политически удар против България и неприемливо за нас, каквито и пари да ни глобяват. " Причината беше следствието на Европейска комисия " БЕХ газ ", възбудено от " Овергаз " по случая с отхвърли на държавната компания да позволява други снабдители до мрежата си. Брюксел проверява случая постепенно и умерено, като Генерална дирекция " Конкуренция " очевидно е желала обстановката да се уреди на българска почва. Това обаче не се случи, освен това - в края на 2015 година " Газпром " приключи доставките си за дъщерното си сдружение " Овергаз ", като остана чувството, че " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз " бяха част от проекта.
Всичко това накара Европейска комисия да вземе по-кардинални ограничения. Според самия министър председател Брюксел е желал България да продаде газопреносната си мрежа на външна компания, поради което той е застанал на патриотичната си позиция. Комисарят по конкуренцията през 2018 година Маргрете Вестагер отхвърли да имало такова искане. Но вследствие на отхвърли на българското държавно управление да се съобрази рекомендациите на комисията " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз " бяха санкционирани със 77 млн. евро. И вместо България да завоюва, продавайки дял в газопреносното сдружение, в действителност инкасира загуба.
Този случай е индикативен за метода, по който страната употребява личните си активи. Причината за отхвърли от преструктуриране на " Булгартрансгаз " е желанието на държавното управление на Борисов непременно да построи българската права на съветския газопровод " Турски поток ". Ако в сдружението беше влезнал частен акционер или самостоятелен оператор управляваше мрежата, газовият оператор надали щеше да се хвърли с главата напред в план, което в действителност понижава облагата му в средносрочен проект. Частен акционер от огромна европейска компания сигурно би оказал помощ за по-добро водене на договарянията с " Газпром " или пък за по-добро ръководство на публичните поръчки, тъй че градежите да бъдат по-евтини.
Това е и повода БЕХ в никакъв случай да не излезе на борсата, както се оферираше още през 2010 година от икономическия екип на ГЕРБ. Частни акционери в холдинга или дъщерните му сдружения щяха да охлаждат неразумни или напряко безсмислени вложения. Вместо това ГЕРБ остави БЕХ да се трансформира главно в средство за прекачване на пари от печелившите му сдружения към губещите като НЕК и столичната топлофикация, а в по-ново време - Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". Тоест в машина за покриване на загуби.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ